Решение № 179 от 29.05.2025, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. гр. Лом, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Боряна Ал. Ангелова при участието на секретаря Росина В. Димитрова като разгледа докладваното от Боряна Ал. Ангелова Гражданско дело № 20241620100868 по описа за 2024 година

Ищецът "К****" АД твърди, че на 07.06.2023 г. е сключил с ответника договор за потребителски кредит „Е*“ , по силата на който му е предоставен банков кредит в размер на 1300 лв. Твърди, че съгласно договора срокът за погасяване на предоставения банков кредит е 07.06.2024г. Твърди, че предоставената сума е усвоена до пълния размер . Твърди, че към 14.11.2023г. ответника, в качеството му на кредитополучател е в забава на плащанията по договора за кредит и не е платила нито една вноска. Поради това, позовавайки се на процесния договор – т. 6 приложима то има право да обяви кредита за предсрочно изискуем в случай, че не са платени две поредни вноски. Твърди, че за ищецът за да защити интересите си е подал в РС лом заявление по чл.410 ГПК , и е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. *******г. по описа на ЛРС, която заповед е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.

Впоследствие е издадено разпореждане от съда с указание към ищеца да предяви иск по чл.422 ГПК, което е и основание от депозиране на настоящата претенция. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът чрез назначеният му от съда о. п. - адв.С. П., оспорва изцяло иска позовавайки се на неравноправни клаузи в процесния договор.

Предвид изложеното по-горе съдът намира следното:

От фактическа страна по делото е установено, че по инициатива на ООД "К." гр. С* срещу длъжника пред районен съд гр.Л* се е развило заповедно производство на осн. чл. 410 от ГПК, образувано е ч. гр. д. № ****** г. по описа на цитирания районен съд. Молбата на дружеството заявител е уважена и районен съд е издал на ос. чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение на парично 1 задължение № ****/20.11.23 г., с която е разпоредил длъжникът Е. Т. К. да заплати дружеството заявител главница в размер на 1300 лв.; договорна лихва от 195 лв. за периода от 07.07.23 г. до 07.11.23 г.; законна лихва за забава от 16.10 лв. от 08.07.23 г. до 14.07.23 г.; законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащането му и разноски в заповедното производство 30.22 лв. д. т. и адв. възнаграждение от 1100 лв. В заповедта е посочено, че вземането произтича от непогасен договор за потребителски кредит "Е.а № ******** г. Заповедта е връчена на длъжина по реда на чл.47,ал.5 ГПК, при което дружеството заявител е предявило пред районен съд гр. Лом срещу длъжника К. установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК за сумите по заповедта за изпълнение, образувано е гр. дело № 868/24 г. в Районен съд гр. Лом.

В настоящото производството, се атакува иска изцяло от назначения о. п. на ответника в лицето на адв. П.. Бланкетно твърди, че липсват доказателства за превод на сумата и др.т. навеждат се и твърдения за неравноправни клаузи по смисъла на ЗПV

По делото не се спори, че между страните е сключен процесния договор за предоставяне на кредит от разстояние № ******** г. за сумата 1300 лв. В договора е посочено, че срока за погасяване на кредита е 24 месеца и следва да издължи до 07.06.24 г. Посочен е и годишния лихвен процент в размер на 36%. Според т.3.2 ГПР е в размер на 49,7%. По делото са представени и приети като доказателства договора за потребителски кредит сключен от разстояние и ОУ към същия, на хартиен носител. Ответникъткредитополучател не е оспорил автентичността на положения електронен подпис върху представените на хартиен носител документи.

Предвид така установените обстоятелства страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.

415, ал. 1 вр. чл. 422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В разглеждания случай ищцовата страна е длъжна да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на учредено по нейна инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в нейна полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК и депозиране на настоящата искова молба в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; съществуването на твърдяното вземане в нейна полза по основание, както и по размер, длъжник и падеж; настъпилата изискуемост на претендираната сума. От своя страна в тежест на ответника по делото е да установи всички наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, в това число и да установи точното във времево и количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане процесната сума.

По делото е прието за безспорно установено, че между страните е сключен процесния договор за предоставяне на кредит от разстояние. Спрямо сключения между страните договор приложение намират съответно разпоредбите на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, както и на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Няма спор с оглед качеството на заемателя, че е налице договор с потребител по смисъла на пар.

2

13 от ДР от ЗЗП. Същият се явява потребител и по смисъла на чл. 7, ал. 2 ЗПФУР. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

Тази недействителност също е по особена по вид с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло.

О. п. на ответника е направил изрично възражение, за неравноправни клаузи в процесния договор, без да цитира точната законова разпоредба.

При така наведеното по отношение на процесния договор за кредит, съдът е длъжен да обсъди, дали са спазени императивно посочените законови изисквания.

В разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Видно от представения по делото Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ****** г., същият не съдържа посочените в чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК данни. Ето защо, съдът намира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК, поради което процесният договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Следователно по процесния договор ответникът дължи единствено главницата в размер на 1300 лева.

На основание гореизложените мотиви следва да бъдат отхвърлени исковете, с които се претендира признаването за установено, че ответникът дължи на ищеца договорна лихва в размер на 195.00 лв. за периода 07.07.23 г. до 07.11.23 г.; 16.10 лв.законна лихва за забава периода от 08.07.23 г. до 14.11.23г. Същевременно съдът отчита обстоятелството, че клаузата за договорна лихва, обективирана в процесния договор за кредит, в размер на 36 % противоречи на добрите нрави, т. к. е неравноправна, поради което е нищожна, на основание чл. 143 от ЗЗП.

С оглед горните мотиви настоящата инстанция, намира, че в тази част следва да бъдат отхвърлени исковете с правно основание чл. 422 от ГПК по отношение на посочените по-горе суми.

По отношение на разноските съдът намира следното: Независимо от изхода по спора, в частта за разноските, следва да се поемат от ответника.

3

Мотивиран от изложеното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "К*****" АД с ЕИК ******* и седалище и адрес на управление гр. С., че ответника Е. Т. К. с ЕГН ********** дължи сумата от 1300,00 лв. /хиляда и триста лева/ – главница, по договор за потребителски кредит „Е.“ № **********., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.11.2023г. до изплащане на вземането по иск с правно основание чл. 422 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта, че ОТВЕТНИКА Е. Т. К. ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА „К.“ АД сума в размер на 195,00 лв., представляваща договорна лихва за периода от 07.11.2023г.- 07.11.2023г.,; сумата от 16.10 лв. законна лихва за забава за периода от 08.07.23 г. до 14.11.23 г., за които суми е издадена Заповед № ********** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № ****/**** г. по описа на ЛРС, като неоснователен.

ОСЪЖДА Е. Т. К. с ЕГН ********** да заплати на „К*“ АД, с ЕИК ********* сумата 1130,22 лв. /хиляда сто и тридесет лева/ - разноски по заповедното производство и 1381,78 лв. /хиляда триста осемдесет и един лева и 78 ст./, разноски по исковото производство, съобразно уважената част от иска, от които: 121,78 лв. за държавна такса, 860 лв., адв.хонорар /съобразно уважената част от иска/, 400 лв. за особен представител.

Решението подлежи на обжалване пред МОС в 2-седмичен срок от съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 4