Решение № 11569 от 16.06.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 11569 гр. София, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВИЛЯНА Г. МАНОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от ВИЛЯНА Г. МАНОВА Гражданско дело № 20231110160995 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по искова молба, подадена от К. М. С., чрез своята майка и законен представител – И. С. П., против М. К. С., с която е предявен иск с правно основание чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 СК за изменение размера на месечна издръжка на детето от 120,00 лв. на 300,00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 07.11.2023 г., ведно със законната лихва при просрочие, до настъпване на предвидените в закона основания за нейното изменение или прекратяване, както и иск, предявен от И. С. П. против М. К. С. с правно основание чл. 59, ал. 9 СК за промяна на режима на лични отношения на бащата с детето, определен с решение № 383072 от 12.04.2018 г. по гр. д. № 1888/2017 г. по описа на СРС, 149-ти състав.

В исковата молба се твърди, че ответникът М. К. С. е баща на ищеца К.

М. С., както и че бил осъден с влязло в сила решение № 383072 от 12.04.2018 г. по гр. д. № 1888/2017 г. по описа на СРС, 149 състав, да заплаща месечна издръжка в размер на 120 лева на малолетния си син. Със същото съдебно решение са определени и упражняването на родителските права, местоживеенето на детето и режима на лични отношения с ответника.

Поддържа се, че обстоятелствата при които издръжката била определена се изменили съществено, с нарастване на възрастта се увеличили и потребностите на детето през изминалия значителен период от време - около 1 шест години. Твърди се, че определеният със съдебното решение режим на лични отношения на бащата с детето рядко се спазвал от страна на бащата, като в почти всички случаи детето е взимано от баба си и дядо си по бащина линия и пребИ.вало в техния дом, а бащата живеел на друг адрес. Изтъква се, че детето изявявало нежеланието си да посещава дома на баба си и дядо си и да пребИ.ва в него с преспИ.не, както и че така определеният режим на лични отношения не е съобразен с учебната заетост на детето и извънкласните му ангажименти. Искането към съда е присъдената в полза на ищеца месечна издръжка да бъде увеличена от 120 лева на 300 лева, считано от подаване на исковата молба в съда до настъпване на причина за изменение или прекратяване, както и постановените мерки относно режима на лични отношения да бъдат изменени, съобразно предложените в исковата молба.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответника, чрез назначения по реда на ЗПрП адв. А., е постъпил отговор на исковата молба. Оспорва да са настъпили нови обстоятелства, обуславящи нуждата от издръжка на детето в претендирания размер и от изменение на режима на лични отношения на бащата с детето.

Поддържа се, че ответникът няма финансова възможност да заплаща издръжка в предявения размер, както и че между ответника и детето има изградена дълбока емоционална връзка и евентуална промяна в режима би се отразила тежко на детето.

Предявени са съединени искове с правно основание чл. 150 вр. чл. 143, ал.

2 СК и чл. 59, ал. 9 СК.

Настоящият съдебен състав, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Следователно, получаването на издръжката е безусловно, т.е. не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин - например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такИ..

Законодателят в чл. 142, ал. 1 СК е предвидил два критерия, които следва да се съблюдават при определяне на размера на дължимата издръжка: нуждите на детето (с оглед на правилното му отглеждане, възпитание и нормално развитие, както тези нужди биха били задоволени, ако родителите живеят заедно) и възможностите на дължащия издръжката родител. С Постановление № 5 от 16.11.1970 г. на Пленума на ВС, в т. 2 е прието, че нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят от обикновените условия на 2 техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства от значение за случая, като нуждите са винаги конкретни, а в т.

5 е прието, че възможностите на лицата, които дължат издръжка се определя от доходите, имуществото и квалификацията, като възможността е винаги конкретна и обективна. Тъй като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил възможност при промяната им издръжката да бъде изменена - увеличена, респективно намалена - чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно и съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.

Между страните не е спорно, а и се установява от представеното по делото удостоверение за раждане /л. 6/, че ищецът К. М. С., ЕГН ********** е малолетен към датата на подаване на исковата молба, а и към датата на устните състезания по делото, като негови родители са И. С. М, ЕГН **********, и М. К. С., ЕГН **********. Следователно ответникът, като баща на малолетния ищец, е задължен да му заплаща издръжка.

С решение № 383072/12.04.2018 г., постановено по гр. д. № 1888/2017 г. по описа на Софийския районен съд, 149-ти състав, влязло в сила на 09.05.2018 г. /л. 101-104/ ответникът е осъден да заплаща на малолетния си син месечна издръжка в размер на 120,00 лв., считано от 13.01.2017 г. От определяне размера на издръжката на ищеца е изминал период от осем години и четири месеца, като към датата на устните състезания малолетният е на десет години и седем месеца. Съдът намира, че израстването на ищеца в периода от определяне предишния размер на неговата издръжка, само по себе си води до увеличаване и на необходимите средства за издръжката му.

Нуждите на ищеца, обичайни за деца на неговата възраст /за храна, дрехи, здравеопазване, обучение, спортни и други занимания и т.н./, както и общите разходи за издръжката на домакинството на майката, в което той се отглежда, се установява от самия факт на биологичното му съществуване и не е необходимо да се обосновава специално. Отделно от това се установява, че ищецът вече е ученик, което неминуемо води и до увеличаване на разходите за него.

Издръжка се дължи от двамата родители, независимо при кого детето живее, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето. Съгласно чл. 142, ал. 2 СК минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата или 269,25 лв. към момента на приключване на устните състезания. Съдът намира, че този минимален размер касае издръжката, 3 дължима от единия родител, доколкото се съотнася с минималната работна заплата за страната, която представлява гарантиран минимум на трудовото възнаграждение за едно заето по трудово правоотношение лице /а не общо за двамата родители/. Нормата, освен това, регулира масовия случай на претенция за издръжка спрямо единия родител, а не и срещу двамата общо.

Следва да се вземе предвид и линията на бедност, която съгласно Постановление № 328 на Министерски съвет от 30.09.2024 г., за 2025 г., е в размер на 638,00 лв.

По въпроса за доходите на родителите, настоящият съдебен състав намира следното:

За периода от 01.03.2022 г. до 29.02.2024 г., от справка от НАП /л. 86/ се установява за ответника да е деклариран средномесечен осигурителен доход в размер на около 1089 лв., от трудово правоотношение с „ГИД ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД. За същия период от време майката на ищеца, видно от справката от НАП /л. 88/, има деклариран средномесечен осигурителен доход в размер на минималната работна заплата за страната за съответната година.

Предвид изложеното и като съобрази нуждите на ищеца от издръжка с оглед възрастта му, установеният по делото размер на доходите на родителите, намира, че искът се явява изцяло основателен за сумата от 300 лв.

Претендираният размер издръжка е едва с 30 лв. над минималния към датата на устните състезания размер по чл. 142, ал. 2 СК, дължима от неотглеждащия родител на непълнолетното дете. Ответникът реализира доходи, в трудоспособна възраст е, поради което претендираният размер на издръжка е във възможностите му да я заплаща.

Издръжката се дължи от датата на подаване на исковата молба – 07.11.2023 г., до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.

Относно предявения иск по чл. 59, ал. 9 СК за промяна режима на лични отношения:

Безспорно е по делото, че И. С. М и М. К. С. са родители на малолетното дете К. М. С.. След фактическата радяла на родителите с решение № 383072/12.04.2018 г., постановено по гр. д. № 1888/2017 г. на СРС, 149-ти състав упражняването на родителските права спрямо детето е предоставено на майката, при която е определено и местоживеенето му, а на бащата е определен режим на лични отношения с детето.

По делото е изготвен социален доклад от компетентната ДСП, съгласно изискването на чл. 15, ал. 6 ЗЗДет /л. 96-99/. От проведеното социално проучване се установява, че грижи за детето полагат и двамата родители, като когато детето е при бащата, съгласно определения режим на лични контакти, 4 последният задоволява потребностите му. В доклада е посочено, че и при двамата родители има подходящи условия за живот за отглеждане на детето.

Проведен е бил разговор с детето К., при който той е споделил, че се чувства добре и в дома на бащата, и в дома на майката и не желае режимът на контакт с баща му да бъде променян. От становището на ДСП-Връбница, се установява, че при посещението на адреса на майката детето е било там и в комуникацията си с майката е естествено и спонтанно. Малолетният споделил, че се чувства спокоен и приет и от двамата си родители. Търси съвети от двамата си родители и има лични преживявания с всеки от тях. От така представения социален доклад се установява, че детето К. основно се отглежда от майката, като бащата активно се включва в процеса по отглеждане на детето, съгласно определения му режим.

От показанията на разпитания по делото свидетел С. М. Г. баща на ищцата, чиито показания съдът прецени по реда на чл. 172 от ГПК, предвид близката родствена връзка с ищцата, се установява, че майката живее, заедно със съпруга си в самостоятелна къща. Майката имала и второ дете като посочва, че негов баща не е ответникът по делото. Свидетелят сочи, че живее в близост до дъщеря си и се виждат непрекъснато, като за режима на лични контакти с бащата К. е вземан от бабата и дядото по бащина линия, а не от ответника. Посочва, че детето не иска да ходи, плаче преди да го вземат.

Споделя, че издръжката от 120 лева не се е променяла от самото начало, а нуждите на детето нарастват. Свидетелят твърди, че месечно помага на ищцата с около 700-800 лева.

От показанията на разпитания по делото свидетел В. Н. П.

- съпруг на ищцата, преценени по реда на чл. 172 от ГПК, се установява, че живеят с ищцата в гр. Нови Искър, заедно с К. и другия им син. Заявява, че съпругата му е в отпуск по майчинство и към този момент не работи. Бащата на К. го вземал рядко, а по-често това правели бабата и дядото по бащина линия. Твърди, че детето не се чувства добре като е при баща си. Посочва, че в квартирата, в която се намират, на детето К. е осигурено всичко – компютър, таблет, телефон, плейстейшън. Закупуват му дрехи, дават му джобни пари и има изграден режим на обучение. Твърди, че когато детето се върне от бащата, се притеснява и му трябва време да се успокои. Споделя за случка с чичото на детето, който го бил замерял с камъни и ябълки, и го обиждал. Свидетелят сочи, че детето има проблем с подготовката, когато е при баба си и дядо си, защото не му помагали с домашните.