Определение № 1617 от 13.11.2023, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 729/2023
- Вид
- Определение № 1617
- Подписан
- 13.11.2023
- В сила
- 13.11.2023
- Състав
- СТЕФАН АСЕНОВ ДАНЧЕВ, ТАТЯНА ГЕОРГИЕВА БЕТОВА, СВЕТЛА ЙОРДАНОВА ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 14 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1617 гр. Плевен, 10.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:
ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20234400500729 по описа за 2023 година С определение № 3968/ 08.09.2023г. по гр.д.№ 3982/ 2023г. ПлРС ПРЕКРАТЯВА производството по ГД № 3982 / 2023г.,като посочил, че ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред горестоящия съд в двуседмичен срок.
В мотивите на определението е прието ,“ че исковата молба е недопустима по отношение на ответниците, като служители към Затвора, гр.Плевен, тъй не могат да бъдат надлежни ответници.Процесуалната легитимация на ответника е сред положителните абсолютни процесуални предпоставките за възникване на правото на иск, а липсата й има за последица недопустимост на иска и прекратяване образуваното съдебно производство.Ето защо,приел ,че следва да се остави без разглеждане исковата молба и да се прекрати производството по предявената искова претенция против /ненадлежна страна/ -Д.П.Г. и И.В. служители към Затвора, гр.Плевен поради недопустимост на иска. Съдът е цитирал и съдебна практика / Определение от 11.07.2023г. на Районен съд Ловеч по гр.д.№374/2023г.,влязло в сила на 24.07.2023г./ Посочил още ,че прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода се осъществява от Главна дирекция "Изпълнения на наказанията" съгласно чл. 12 от ЗИНЗС, която е юридическо лице към Министъра на правосъдието със седалище София и е на бюджетна издръжка. Съгласно ал. 3 на чл.12 затворите и областните служби "Изпълнение на наказанията" са териториални служби на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията".
Надлежна ответна страна по делото може да бъде само Главна дирекция "Изпълнение на наказанията".
Това определение е било съобщено на ищеца Г. В. В. на 19.09.2023г.
На 27.09.2023г. е била подадена / първоначално директно до ПлОС ,след което е препратена за администриране в РС-Плевен /частна жалба от Г. В.
1 срещу определението на Плевенски районен съд . С нея се прави искане ПлОС да отмени обжалваното определение като неправилно и преграждащо пътя на делото и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Постъпили са писмени отговори от противната страна по делото - Д.П.Г. и И.В. според които частната жалба е неоснователна.
Плевенски окръжен съд приема ,че частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 от ГПК ,от надлежна страна в съдебното производство ,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е редовна и допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество ,тази частна жалба се е явява и основателна поради следните съображения :
Плевенски районен съд е прекратил производството по делото,приемайки ,че посочените от ищеца ответници не са надлежни –нямат процесуална легитимация да отговарят по предявения иск ,като заедно с това посочил, че надлежен ответник по иска може да бъде само Главна дирекция "Изпълнение на наказанията".ПлРС се е позовал и на съдебна практика - Определение от 11.07.2023г. на Районен съд - Ловеч по гр.д.№374/2023г., което обаче ,според въззивната инстанция, РС-Плевен не е възприел правилно ,тъй като е пренебрегнал главния правен извод ,който е обоснован с посоченото определение на РС-Ловеч.
Преди да се занимае с въпроса дали посочените в исковата молба ответници имат качеството на надлежна страна в съдебния процес,гражданският съд /какъвто е ПлРС в случая / следва да се занимае с въпроса дали конкретният правен спор с който е сезиран , е подведомствен на гражданските съдилища . Неслучайно въпросът за подведомствеността на гражданските дела е уреден още в глава трета на ГПК – подведомственост ,преди въпроса за родовата подсъдност и преди въпроса за редовността на исковата молба и за допустимостта на предявения иск .
Именно въпроса за това дали конкретният правен спор е подведомствен на гражданските съдилища или на административния съд , е ядрото на цитираното от ПлРС Определение от 11.07.2023г. на Районен съд - Ловеч по гр.д.№374/2023г. в което е прието ,че предявеният от Г. В. иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди поради незаконни действия на служител на Затвора Плевен се квалифицира по чл. 284 от ЗИНЗС, поради което и съгласно чл. 285,ал.1 от същия закон подлежи на разглеждане по реда на глава единадесета от АПК и се предявява пред административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения.
В конкретния случай по гр.д.№ 3982/2023г. на ПлРС , ищецът Г. В. отново претендира обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. ,поради незаконни действия на двамата служители на Затвора гр.Плевен ,които са посочени като ответници по иска му и за които се твърди ,че са му отнели 4 бр. макети на възрожденски къщи, изработени от 2 него , или алтернативно да му бъдат върнати отнетите вещи .
От изложението в исковата молба и от нейния петитум ,може да се направи извод ,че е предявен иск с правна квалификация по чл. 284 ,ал.1 от ЗИНЗС ,който както беше посочено и по-горе съгласно чл. 285 ,ал.1 от ЗИНЗС/който се явява приложимият към казуса специален закон/ ,се разглежда по реда на Административнопроцесуалният кодекс и то от съответният административен съд. Този въпрос / за подведомствеността на спора / изобщо не е бил обсъждан от Плевенски районен съд , а ПлРС е пристъпил директно към следващите въпроси за редовността на исковата молба и за допустимостта на иска ,което предполага да е приел ,че спорът му е подведомствен. Този извод на ПлРС ,обаче се явява неправилен поради изложеното по-горе и с оглед на цитираното вече Определение от 11.07.2023г. на Районен съд - Ловеч по гр.д.№374/2023г.,което е било потвърдено и от ВТАС ,но което очевидно не е схванато правилно от ПлРС.
Поради тези съображения , обжалваното определение на ПлРС следва да бъде отменено и делото да се върне на същия съд за извършване на преценка дали предявеният правен спор му е подведомствен / на гражданския съд / или пък е подведомствен на админстративния съд при която преценка следва да се съобрази посоченото Определение от 11.07.2023г. на Районен съд - Ловеч по гр.д.№374/2023г./и евентуално делото да бъде изпратено на надлежния административен съд по мястото на увреждането-Административен съдПлевен или по настоящия адрес на увредения Г. В.-Административен съдЛовеч, където понастоящем се намира жалбоподателят.
Едва ако прецени ,че този спор е подведомствен на гражданските съдилища ,тогава чак РС-Плевен следва да се занимае с въпроса дали посочените от ищеца служители на Затвора –Плевен са надлежни ответници по иска ,но в т.вр. следва да се посочи ,че ако евентуално счита ,че искът не е насочен срещу надлежните ответници срещу които следва да бъде предявен ,като се изхожда от изложението на обстоятелствата в исковата молба ,то и тогава ПлРС не следва директно да прекратява производството по делото , преди да е оставил исковата молба без движение , и преди да е дал срок и възможност на ищеца да отстрани нейните недостатъци ,свързани с пасивната легитимация на ответната страна по иска. Както се вижда от мотивите на РСПлевен , самият РС е посочил кой според него може да бъде надлежен ответник по иска ,но не е дали указания на ищеца в тази насока ,които да бъдат изпълнени от ищеца в определен от съда срок , а веднага е прекратил производството ,което също така съставлява нарушение на процесуалните правила – чл. 129 от ГПК.
В случая не се касае за априори недопустим иск,както очевидно е счел РСПлевен , за да се приложи директно чл. 130 от ГПК , а се касае за недостатък на исковата молба ,свързан с надлежното конституиране на ответниците по иска ,което е недостатък ,който може да бъде отстранен от ищеца ,ако съдът му беше дал надлежни указания относно това кой може да бъде надлежен ответник по предявения от ищеца иначе допустим иск.
Поради изложеното , Плевенски окръжен съд
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ обжалваното определение № 3968/ 08.09.2023г. по гр.д.№ 3982/ 2023г.на ПлРС и ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по делото ,което включва на първо място извършване на преценка от РС-Плевен по чл. 14 от ГПК за това дали спорът е подведомствен на РС-Плевен или на съответния Административен съд ,чак след което и ако прецени ,че спорът му е подведомствен ,тогава да пристъпи към проверка за редовността на исковата молба и ако констатира че тя има недостатъци ,свързани с посочването на надлежните ответници по иска ,то да процедира по реда на чл. 129 от ГПК ,като даде указания на ищеца за отстраняване на евентуалните нередовности, свързани с надлежния ответник по иска и едва при тяхното неотстраняване в определения срок ,тогава да върне исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4