Решение № 94 от 23.04.2026, Окръжен съд - Кюстендил
- Съд
- Окръжен съд - Кюстендил
- Дело
- Въззивно гражданско дело 531/2025
- Вид
- Решение № 94
- Подписан
- 23.04.2026
- В сила
- 23.04.2026
- Състав
- Росица Богданова Савова, Веселина Димитрова Джонева, Елисавета Георгиева Деянчева
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.633 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.10 пар.2 б. "ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл.55 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.10 ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 ал.1, т.7, 9, 10 и 11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 ал.1, т.7, 9, 10 и 11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 ал.1, т.7, 9, 10 и 11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 ал.1, т.7, 9, 10 и 11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 ал.3 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл.9 ал.1 · Закон за потребителския кредит
- §1 т.1 · Закон за потребителския кредит
- §1 т.2 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 94 гр. Кюстендил, 23.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Росица Б. Савова
Членове:
Веселина Д. Джонева
Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Диана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20251500500531 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба с вх.№8730/04.08.2025г., подадена от Д.
С. Г. с ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. "*****" № **, вх. **, ет. **, ап. **, чрез назначения й особен представител адв.М. Д., със служебен адрес гр. Д., ул. "*****" № *, насочена срещу решение №394 от 16.07.2025г., постановено от Районен съд Дупница по гр.д.№20241510100070 по описа за 2024г. на същия съд.
С първоинстанционния съдебен акт Дупнишкият районен съд е признал за установено за Д. С. Г., че дължи на „Уникредит Булбанк“ АД 2031.91 лева главница по договор за кредит, 126.26 лева договорна лихва, 229.51 лева наказателна лихва, ведно със законната лихва от 29.07.2022г., както и е осъдил Д. С. Г. да заплати на „Уникредит Булбанк“ АД 600 лева деловодни разноски.
Въззивницата навежда съображения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че по делото липсват доказателства, установяващи, че ответницата не е изпълнила задълженията си по процесния договор за кредит от 16.08.2018г., че същата е била уведомена от кредитодателя за наличие на неиздължено плащане, както и че ответницата е била уведомена за обявяване на предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Акцентира върху наличието на извършено погасяване по главницата на сума в размер на 352.59 лева с вальор от 01.08.2022г., установено от изготвеното заключение на вещото лице, което останало несъобразено от решаващия състав при 1 постановяване на обжалвания съдебен акт. Сочи, че от страна на районния съд липсва произнасяне по заявените в първоинстанционното производство възражения за липса на уведомяване от страна на кредитодателя до длъжника за наличие на просрочени задължения по процесния договор, както и за ненадлежно обявяване на предсрочната изискуемост на кредита на ответницата преди подаване на заявлението. Допълва, че решаващият състав не се е произнесъл и по заявеното възражение за наличие на неравноправни клаузи в договора, както и за нищожност на договора на основание чл.22 от ЗПК. Аргументира се, че договорът е недействителен поради неспазване на изискванията на чл.11 ал.1, т.7, 9, 10 и 11 от ЗПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искови претенции.
В законоустановения срок по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба о т насрещната страна „Уникредит Булбанк“ АД чрез процесуалния представител по пълномощие адв.М. Ц., с който се релевират подробни доводи за неоснователост на изложените в нея оплаквания. Акцентира се върху заключението на приетата експертиза и спецификата на процесния договор /договор за кредитна карта/, съгласно чиито разпоредби при извършени от кредитополучателя банкови транзакции в общ размер над разрешения кредитен лимит е налице основание за обявяване на договора за предсрочно изискуем. Сочат се аргументи в подкрепа на твърдението, че предсрочната изискуемост е надлежно обявена на длъжника преди подаване на заявлението, както и с подаване на исковата молба. Подчертава се, че процесният договор е съобразен с изискванията на ЗПК, като се изтъква с оглед спецификата му, че погасителен план към договор за кредитна карта не съществува. Заявява се искане за потвърждаване на атакуваното решение.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си, въззивният съд приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен въззивен контрол акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Производството по делото е било образувано по предявени от „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536, против Д. С. Г., с ЕГН **********, искове по реда на чл.422 от ГПК за установяване на вземанията му по издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1764/2022г. по описа на РС-Дупница, произтичащо от договор №CCIR-21000267-2018 за кредитна карта за физически лица от 16.08.2018г. , а именно: 2 031.91 лева – главница по договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда /01.08.2022г./ до окончателното изплащане на задължението; 126.26 лева – договорна лихва за периода 17.08.2021г. – 20.11.2021г. и 229.51 лева – наказателна лихва за периода от 20.11.2021г. до 29.07.2022г.
В отговора на исковата молба, подаден от особения представител на Г. – адв.М.Д., е оспорена основателността на предявените искове, с доводи за извършвани от Г. погасявания на задължения по договора, липса на уведомяване за съществуването на процесните такива, липса на надлежно съобщаване на обявената предсрочна изискуемост, както и нищожност на договора, от който ищецът черпи права, поради противоречие с императивни правни норми на ЗЗП и по смисъла на чл.22 от същия закон.
Районният съд, след като е приел представените от ищеца документи в заверени преписи и е изслушал заключение на вещо лице, е уважил исковете изцяло. Съдът е 2 констатирал сключването на договор за кредит, изправността на банката-кредитор, неизпълнение от страна на кредитополучателя на задължението да върне усвоената главница, чиито размер, както и тези на дължимите договорна и наказателна лихви е намерил, че са установени от заключението на вещото лице.
КнОС приема от правна страна следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Преценено по същество, решението на ДнРС е правилно, в частта, в която съдът е признал за установено, че Д.
Г. дължи на ищцовото дружество незаплатената главница по договора в размер на 1 679.32 лева / 816.96 лева, в която част решението следва да се потвърди, респективно – е неправилно в частта, в която е признал за установено, че Г. дължи на банката суми, представляващи главница над посочената, както и договорна и наказателна лихви, в която част решението следва да бъде отменено и да бъде постановен акт по същество, с който исковите претенции относно съществуването на тези вземания следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Ищецът е претендирал изпълнение въз основа на договор за кредитна карта за физически лица, сключен между страните, като в хода на производството е твърдял, че вземанията по договора са станали предсрочно изискуеми.
Процесното заемно правоотношение, с оглед качеството на кредитополучателяфизическо лице, по своята правна характеристика представлява договор за потребителски кредит, за който са приложими общите правила на Закона за задълженията и договорите, правилата на специалния Закон за потребителския кредит, както и - с оглед качеството на кредитополучателя на „потребител“ – нормите на Закона за защита на потребителите.
Договорът, на който ищецът е основал вземанията си, е бил сключен при действието на Закона за потребителския кредит, поради което при преценката за основателността на исковете съдът следва да съобрази и съответствието на договора с императивните разпоредби на този закон.
Съгласно разпоредбата на чл.9 ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 от ЗПК.
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.
С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване /в този смисъл са задължителните указания, дадени с т.1 на ТР №1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк.д.
№1/2013г. на ОСГТК на ВКС/.
При извършената служебна проверка относно действителността на сключения между страните договор и като взе предвид наведените в тази насока правни доводи и от процесуалния представител на ответницата, понастоящем жалбоподател, въззивният съд констатира, че в случая не е спазено императивното предписание на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.
3
От приложения към исковата молба на „УниКредит Булбанк“ АД договор, който не представлява такъв, при който кредитът се предоставя под формата на овърдрафт, поради което приложими са общите изисквания относно съдържанието му, регламентирани в чл.11 от ЗПК, се констатира, че същият е изготвен на разбираем език и съдържа посочване на датата и мястото на сключването му, вида на предоставения кредит, данни относно страните, данни относно срока на договора за кредит, посочване на общия размер на кредита и условията за усвояването му, условията за издължаване на кредита от потребителя, минималната месечна погасителна вноска и падежът на плащането й, информация за правото на кредитополучателя във всеки един момент от изпълнението на договора да получава текуща информация по картовата сметка, както и информация относно наличието на право на отказ от договора и относно срока и условията за това.
От представения договор за потребителски кредит, се установява, че кредитодателят е предоставил на Г., в качеството й на оправомощен държател на банкова карта, възможността да ползва кредит с лимит до 2000 лева, срещу задължението й да възстановява ползваните суми или поне да заплаща минимална погасителна вноска в размер на 60 лева от 1-во до 15-то число на всеки текущ месец, следващ периода на клиентското плащане. Кредитополучателят се е задължил да заплаща месечен лихвен процент върху усвоената сума в размер на 1.35 % за всеки отделен месец през срока на действие на договора. Сумата от 2000 лева е била предоставена чрез превод по картовата сметка на Г..
Констатира се несъответствие на договора с императивното изискване на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, съгласно което договорът за потребителски кредит трябва да съдържа данни относно годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 към ЗПК начин.
Изводимо от съдържанието на представения договор е, че нито едно от визираните в разпоредбата изисквания не е изпълнено. В т.2.2 от договора, регламентиращ годишния процент на разходите (ГПР), липсва посочване на какъвто и да било процент с конкретна номинална стойност, нито взетите предвид допускания, а по един неразбираем начин е описано, че ГПР по договора се определя от и в рамките на лихвения процент на банката, посочен по-горе, а таксите за обслужване и обработка на операции с картата се определят и дължат от кредитополучателя при условията, посочени в отделен договор за предоставяне на платежни услуги чрез използване на банкови карти като електронни платежни инструменти и били в размера, посочен в този договор и в Тарифата за физически лица на банката, според вида на ползваните платежни услуги, за които се начисляват, приложима към датата на начисляване и изискуемостта им.
Според легалната дефиниция на чл.19 от ЗПК обаче, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, който се изчислява по формула, съгласно приложение №1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания, в който процент не се включват разходите в чл.19 ал.3 от ЗПК, а според легалната дефиниция на §1 т.2 от ДР на ЗПК, „обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите 4 разходи по кредита за потребителя. Съгласно §1 т.1 от ДР на ЗПК, „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като същият не включва нотариалните такси.
Разпечатката съдържа 37 от 143 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6046cc71-c9f3-413d-9e90-43b4c5a942f6