Решение № 189 от 12.03.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. Шумен, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин Г. Колешански при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело № 20253630101093 по описа за 2025 година

Предявен иск, за установяване съществуването на вземане, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Искова молба от “Ливия 7” ЕООД, ЕИК : 205324086 с адрес за призоваване – гр. Варна, ул. “Тодор Шишков” № 5, срещу „Вили ауто“ ЕООД, ЕИК : 206665724, с адрес – гр. Шумен, ул. “Македония” № 70А, с посочено правно основание чл. 415, ал. 3 от ГПК и цена от 15918,88 лева.

Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 15918,88 лева, представляваща главница – заплатени суми по договор за изработка, за ремонт на лекотоварен автомобил. Считайки, че извършения от ответника ремонт на автомобила му е некачествен, поради дефект на същия, след кратък пробег, смята, че му се дължи платената от него сума, като вреди от ответното неизпълнение. За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 410 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Срещу издадената по ЧГД № 911/2025г., по описа на ШРС, заповед, ответникът възразил. Поради изложеното ищецът, претендира признаване за установено съществуването на описаното вземане и осъждане на ответника да му заплати разноските в производствата.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Счита иска допустим и неоснователен. Иска отхвърлянето му 1 и присъждане на разноски. Твърди, че ремонта е извършен качествено, а повредата на автомобила, след него се дължи на неправилна експлоатация от ищцови служители, евентуално ако се установи, че е резултат от извършен некачествен ремонт, не цялата получена сума е вреда за ищеца.

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез представители, поддържат заявеното в исковата молба и отговора.

Така предявения иск е допустим, неоснователен, по следните съображения : разгледан по същество е

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Няма спор между страните, че между тях съществувал устен договор за изработка /ремонт на МПС/, по които ищцовото дружество заплатило на ответното сумата от 15918,88 лева. Съществените му уговорки не се установяват от изслушаните свидетелски показания и обяснения на ответния едноличен собственик на капитала. Въпреки разминаванията в посочените и отчитайки явната заинтересованост на ищцовите свидетелите в полза на работодателя им /и двамата служители на ищцовото дружество/ и преценка обясненията в съответствие с чл. 175 ГПК, може да се приеме, че описаните във фактури № 102/08.03.2024г. и 107/15.04.2024г./неоспорени/ са вложени в ищцовия лекотоварен автомобил. Същите не съдържат записи за възнаграждение за положен труд. Според гласните доказателствени средства няколко месеца след извършване на ремонта и приемане работата, без възражения/чл. 264, ал. 2 ЗЗД/, по време на движение настъпила повреда, след която буса не можел да загасне и в последствие да запали, което наложило репатрирането му до сервиза на ответника. При прегледа му се установила повреда в двигателя, наложила разглобяването му и довела до безрезултатни преговори между служители и представители на страните, по някои от възможностите на чл. 265, ал. 1 от ЗЗД, при отбелязване, че нито е предявен такъв иск, нито съдържанието на предложенията или евентуалното приемане на някой от тях, съответно достигането им до предложителя може да се приеме за доказано.

Според заключението на вещото лице по приетата СТЕ, най-вероятната причина за повредата на МПС настъпила след ремонта му от ответника е дефектна работа на горивна дюза на първи цилиндър, при което е пробито 2 буталото в областта на челото, като типът на разрушението съответства на продължително локално термично претоварване. Вещото лице посочва, че повредата не може да възникне внезапно, а е резултат от процес протичал в определен период от време, чиито признаци са външно забележими от водача на МПС – промяна в шума на двигателя и работа при по-висок температурен режим.

Не са посочени и събрани доказателства за това, какъв е бил пробега на процесния автомобил към нито един от релевантните моменти, както и извършвано ли е и какво текущо техническо обслужване, между първия ремонт и настъпилата повреда.

Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :

За уважаване на предявения иск, е необходимо да се установи – наличието на ответно неизпълнение по договор за изработка/в случая некачествено изпълнение/; вреди и техния размер; вредите да са пряка и непосредствена последица на неизпълнението и предвидими при пораждане на задължението. В случая нито една от посочените предпоставки не е налице.

Никое доказателство по делото, не сочи некачествено изпълнение на ответника, при извършване ремонт на ответното МПС. Работата е била приета, без забележки и автомобила се е движел. Липсват данни за съществените уговорки на договора между страните, в какво конкретно са се изразявали ответните задължения/какво е следвало да изработи/, за да е възможно елементарно дори сравнение с някакъв стандарт за качество.

Предположението на ищцовия представител, че след такъв ремонт, като извършения, съществува някаква гаранция, че автомобила ще се движи безпроблемно в някакъв период от време или километри, не намира опора нито в норми на обективното право, нито в т.нар. обичаи в практиката.

Спомената на устните състезания гаранция за фабрично нови автомобили от производителите и търговците на такива е неприложима в случая, без уговорки в подобна насока, каквито не се установяват.

Независимо, че при липсата на неизпълнение обсъждането на останалите предпоставки на отговорността е безпредметна, то може да се посочи, че на първо място, липсва вреда /претърпяна загуба, каквато се претендира/ за ищеца, а ако такава се приеме, че съществува, поради това, че двигателния елемент на автомобила причинил повредата е бил рециклиран, 3 при първия му ремонт, то тя, не е в размер на сумата заплатена за всички вложени части, много от които по ходова част, охладителна и ел. система, и флуиди на автомобила. Твърдяната претърпяна загуба в посочения размер не е нито пряка и непосредствена последица от ответно неизпълнение, нито косвена. Преки и непосредствени са вредите, които са нормален, безусловен и закономерен резултат от неизпълнението. Когато вредите се дължат на други фактори, независещи от волята и желанието на длъжника те са косвени.

Вредата е пряка и непосредствена последица от неизпълнението, когато то е необходимо и достатъчно условие за настъпването в някаква обичайна среда /в икономиката – при равни други условия/. Неизпълнението е необходимо условие, когато без него вредата със сигурност не би настъпила.

То е достатъчно условие, когато само то би причинило вредата при обичайно стечение на обстоятелствата. Косвени са вредите, които са нетипичен резултат на неизпълнението – в конкретния случай са настъпили, но при обичайно стечение на обстоятелствата обикновено не настъпват. Между неизпълнението на длъжника и вредата следва да има такава връзка, че последната да е необходим, закономерен, сигурен резултат от и само от неизпълнението и не би настъпила само от действието на други, макар съпътстващи го фактори. При констатация на вещото лице, че „повредата има експлоатационен характер и не представлява внезапен или производствен дефект“, според този състав, тя не се намира в посочената връзка с извършения от ответника ремонт на МПС.

Поради изложеното предявения иск следва да се отхвърли като неоснователен.

При този изход на спора, ищецът следва да заплати на ответника сумата от 1094,16 евро разноски в производството, от които 300 лева възнаграждение за вещо лице и 1840 лева адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от “Ливия 7” ЕООД, ЕИК : 205324086 с адрес за призоваване – гр. Варна, ул. “Тодор Шишков” № 5, срещу „Вили ауто“ ЕООД, ЕИК : 206665724, с адрес – гр. Шумен, ул. “Македония” № 70А, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, да се признае за установено, че 4 ответникът дължи на ищеца сумата от 8139,19 евро/15918,88 лева/, представляваща обезщетение за неизпълнение на договор за изработка/некачествен ремонт на товарен автомобил „Пежо боксер“ с ДКН :

***/, като неоснователен.

ОСЪЖДА “Ливия 7” ЕООД, ЕИК : 205324086 с адрес за призоваване – гр. Варна, ул. “Тодор Шишков” № 5, да заплати на „Вили ауто“ ЕООД, ЕИК :

206665724, с адрес – гр. Шумен, ул. “Македония” № 70А, сумата от 1094,16 евро разноски в настоящото производство и по ЧГД № 911/2025г. по описа на ШРС.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – Шумен.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________ 5