Решение № 666 от 02.11.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 666 гр. София, 01.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело № 20231001000454 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК

С решение № 358 от 22.03.2023г., постановено по т.дело № 1943/2022г. по описа на Софийски градски съд е отхвърлен предявеният от Национална агенция за приходите иск с правно основание чл.694,ал.2,т.2 от ТЗ за признаване за установено спрямо „Екомилк - ко” ООД, че вземанията на Държавата към „Екомилк - ко” ООД за получаване на данък добавена стойност, данък върху доходите на физическите лица и данък по ЗКПО, дължими за периода от м. 03.2018 г. до м. 09.2021 г. в размер на 44 758, 48 лв., както и на начислена върху тях лихва за забава в размер на 7 138, 86 лв. и за получаване на задължителни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване, за здравно осигуряване и за универсален пенсионен фонд, дължими за периода от м. 03.2018 г. до м. 07.2021 г. в общ размер от 47 929, 23 лв., както и на начислена върху тях лихва за забава в размер на 9 383, 56 лв., които вземания са включени в списъка на приети от синдика вземания, който е одобрен с определение от 03.10.2022 г., постановено по т.д. № 1976/ 2021 г. по описа на СГС, VI-14 състав, обявено в търговския регистър на 05.10.2022 г., са обезпечени с вписани в Централния регистър на особените залози запори върху налични и постъпващи суми по банкови сметки и по депозити на „Екомилк - ко” ООД, върху вложени в трезори вещи на „Екомилк - ко” ООД, включително и върху съдържанието на банкови касетки, върху суми, предоставени за доверително управление, собственост на „Екомилк - ко” ООД, находящи се в търговска банка, както и върху МПС, собственост на „Екомилк - ко” ООД, наложени с две постановления, издадени от публичен изпълнител при ТД на НАП – София от 02.07.2020 г.

1 и от 08.10.2021 г. и подлежат на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на „Екомилк - ко” ООД с ред по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен

В законоустановения срок е подадена жалба от НАП, с която се моли този съдебен акт да бъде отменен като неправилен и да бъде постановено решение за уважаване на предявените искове, Претендира се присъждане на разноските по делото и за двете инстанции. Изложени са доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, като се твърди, че първоинстанционният съд неправилно тълкува законовите разпоредби и по - конкретно на нормата на чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ. Посочва , че постановленията за налагане на обезпечителни мерки от 02.07.2020г. и от 08.10.2021г. са за вземанията по изп.дело №180512598/2018г.,а конкретните размери на публичните вземания за главници и лихви, както и конкретните основания, присъединени за събиране от публичен изпълнител по изпълнителното дело,за които претендира НАП били индивдуализирани в 55 броя разпореждания, които са описани с изх.№ и дата.

Въззиваемото дружество не е подало отговор на жалбата.

Синдикът на същото е депозирал отговор, с който моли да обжалваното решение да бъде потвърдено.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба оплаквания, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

Обжалваният съдебен акт е валиден.

По отношение на допустимостта на решението въззивният съд приема следното:

Съгласно чл.694, ал.2 от ТЗ кредитор с неприето вземане може да предяви иск за установяване съществуването на същото ако предявеното от него вземане е изключено от списъка на приетите вземания с определението по чл. 692, ал. 4 по възражение на длъжника или на друг кредитор. Тази норма дава възможност да се атакуват и привилегиите, с които са приети или неприети предявените вземания. В случая НАП е предявил публичноправни вземания срещу това дружество за заплащане на ДДС, данък върху доходите на физическите лица и данък по ЗКПО, дължими за периода от м. 03.2018 г. до м. 09.2021 г. в размер на 44 758, 48 лв. и начислена върху тях лихва за забава в размер на 7 138, 86 лв., както и за заплащане на задължителни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване, за здравно осигуряване и за универсален пенсионен фонд, дължими за периода от м. 03.2018 г. до м. 07.2021 г. в общ размер от 47 929, 23 лв. и начислена върху тях лихва за забава в размер на 9 383, 56 лв. В молбата за предявяване на вземанията е посочено, че тези вземания са обезпечени със следните запори: запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки и по депозити на ответника, запор върху вложени в трезори вещи на ответника, включително и върху съдържанието на банкови касетки, запор върху суми, предоставени за доверително управление, собственост на ответника, находящи се в търговска банка, както и 2 запор върху МПС, които запори са вписани в Централния регистър на особените залози /ЦРОЗ/ на 3 06.01.2022 г. Вземанията са заявени с ред на погасяване по чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ.

Тези вземания са били приети от синдика и включени в списъка на приетите вземания, обявен в ТР на 22.03.2022г. като същите. са приети с поредност на удовлетворяване по чл.722,ал.1,т.6 и т.9 от ТЗ.

В срока по 690 от ТЗ е подадено възражение от НАП , с което определената от синдика поредност на удовлетворяване на тези вземания. е оспорена

С определение от 03.10.2022г., обявено в ТРРЮЛНЦ на 05.10.2022г. това възражение е отхвърлено и съдът е одобрил списъка на приетите вземания.

Искът по чл.694 от ТЗ е подаден в изсикуемият от закона 14-дневен срок и е допустим.

Допустимо е и постановеното по същия първоинстанционно решение, тъй като със същото съдът се е произнесъл по заявените искания и в рамките на своите правомощия.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно правилата на чл.235,ал.2 от ГПК намира,че обжалваното решение е правилно. Тъй като настоящата инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд,то на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите, изложени от градския съд като по този начин същите стават част от настоящото решение.

Във връзка с оплакванията, наведени във въззивната жалба е необходимо да се отбележи, че в съдебната практика се приема, че чл.722, ал.1, т.1 ТЗ в частта, предвиждаща привилегия при удовлетворяване на вземанията, обезпечени със запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ следва да се тълкува корективно. Приема се, че целта на вписването на обезпечителните мерки по реда на ЗОЗ не е създаване на право на предпочтително удовлетворяване, а създаване на предимство при конкуренция между различните способи на принудително изпълнение върху същото имущество, тъй като вписването на насочването на принудително изпълнение по реда на ГПК и ДОПК осуетява пристъпването към изпълнение от страна на заложния кредитор /чл. 32а ЗОЗ/. По-рано вписаният запор е противопоставим на кредитор с по-късно вписан особен залог по ЗОЗ и има значение в производството по принудителното изпълнение върху заложеното имущество като заложният кредитор би имал качеството на хирографарен такъв в това производство. Освен това вписването на запор по реда на ЗОЗ има за последица да забрани на длъжника да се разпорежда с вещта или вземането. То обаче не води до възникване на привилегия за предпочтително удовлетворение в производството по несъстоятелност предвид нормата на чл.638, ал.4, изр.2 от ТЗ, съгласно която наложените в изпълнителното производство запори и възбрани са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността.

Градският съд е достигнал до същия извод и предвид на това обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното, апелативният съд

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 358 от 22.03.2023г.,

1943/2022г. по описа на Софийски градски съд. постановено по т.дело №

Решението подлежи на касационно обжалване при наличие основанията по чл.

280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4