Решение № 1389 от 08.03.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 10313/2021
- Вид
- Решение № 1389
- Подписан
- 08.03.2024
- В сила
- 05.04.2024
- Състав
- Екатерина Стоева
Цитирани разпоредби
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.133 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.70, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.76 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.9 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл.143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.143, ал.2 · Закон за защита на потребителите
- чл.143, ал.2, т.5 · Закон за защита на потребителите
- §13, т.1 · Закон за защита на потребителите
- §13, т.2 · Закон за защита на потребителите
- чл.23, ал.1 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
- чл.24, ал.1, т.7, т.8 и т.9 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
- чл.24, ал.1, т.7, т.8 и т.9 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
- чл.24, ал.1, т.7, т.8 и т.9 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
- чл.25, ал.3 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
- чл.29, ал.9 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
- чл.38 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
- чл.40 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
- чл.43, ал.1 и ал.2 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
- чл.43, ал.1 и ал.2 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
- чл.6, ал.2 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
- чл.4, ал.1, т.2 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 1389 гр. София, 08.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-1 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Екатерина Стоева при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Гражданско дело № 20211100110313 по описа за 2021 година
Предмет на производството са предявени от „Н.Ф.“ ООД против Л. В. Х. искове по реда на чл.422 ГПК за парични вземания за сумата 79 000лв.-главница по договор за заем № 177-СФ/07.06.2018г.; сумата 16 151.11лв.-възнаградителна лихва за периода 07.10.2019г.-09.10.2020г.; сумата 56 616.67лв.-наказателна лихва за забава за периода 07.11.2019г.-09.10.2020г.; 47 400лв.-договорна неустойка в размер на 60% от главницата; сумата от 175.56лв.-лихва за забава върху главницата за периода 09.10.2020г.-23.10.2020г.; сумата 3000лв.-главница по договор за заем № 176СФ/06.06.2018г.; сумата 613.33лв.-възнаградителна лихва за периода 07.10.2019г.09.10.2020г.; сумата 2150лв.-наказателна лихва за забава за периода 23.06.2020г.09.10.2020г.; сумата 1800лв.-договорна неустойка в размер на 60% от главницата и сумата 6.67лв.-лихви за забава върху главницата за периода 09.10.2020г.-23.10.2020г., ведно със законната лихва върху главниците по двата договора от 23.10.2020г. до изплащането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по гр.д.№ 51799/2020г. по описа на СРС, 124 състав.
Твърденията на ищеца са за сключени два договора за заем с ответницата на 07.06.2018г. за сумата 79 000лв. и на 06.06.2018г. за сумата 3000лв. Според уговореното в първия договор поела задължението да върне заема с възнаградителна лихва от 20% с плащане на лихвата на вноски всяка с падеж 7-мо число от съответния месец, а цялата главница в края на срока на договора 07.06.2023г. В случай на забава се дължи наказателна лихва от 5% за всеки ден просрочие, както и неустойка от 60% върху заемната сума. Твърди, че са били платени 15 вноски с погасяване на лихвата, 1 след което е в неизпълнение. Според уговореното във втория договор следвало да върне заема с възнаградителна лихва от 20% на вноски всяка с падеж 7-мо число на месеца с плащане на лихвата, а цялата главница дължима в края на уговорения срок 07.06.2023г. При забава е предвидена наказателна лихва от 5% за всеки просрочен ден и неустойка от 60% върху земната сума. По този договор плащания били правени с погасени 15 вноски. Поради неизпълнението ищецът заявил прекратяване на договорите и обявил предсрочна изискуемост, считано от 09.10.2020г. С оглед издадената заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и подадената искова молба по реда на чл.422 ГПК претендира парични вземания за неплатените главници, дължими възнаградителни лихви, наказателни лихви за забава по т.2.6 от договорите, неускойки по т.2.7 от договорите и лихви за забава.
Ответницата оспорва исковете. Навежда възражение за нищожност на клаузите по т.2.1, б.„и“; т.2.1, б.„й“; т.2.4; т.2.5; т.2.6; т.2.7; т.2.8; т.2.9; т.2.11; т.2.12; т.2.13.2; т.4.2, б.“б“; т.4.2, б.“в“; т.4.9; т.5.4; т.6.2 и т.7.4 от договорите по съображения, че не са индивидуално уговорени и неравноправни по чл.143 ЗЗП. На самостоятелно основание навежда нищожност клаузите за неустойка от 60% като противоречащи на добрите нрави, тъй като излизат извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Счита договорите за заем за нищожни на основание чл.38 ЗКНИП, като неотговарящи на предвидените с този закон изисквания.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
Между страните е сключен договор за заем № 177-СФ/07.06.2018г., с който ищецът се задължил да предостави на ответницата сумата от 79 000лв.
Не е спорно и видно от представените платежни нареждания /стр.14-16/ от 07.06.2018г. и 13.06.2028г. част от заемната сума е преведена по банкова сметка на ответницата, а друга част по сметка на ЧСИ по изпълнително дело в погашение на нейни задължения.
В т.2.2, б.“ж“ от договора е уговорено заплащането на фиксирана годишна възнаградителна лихва от 20%, която се разпределя и начислява ежемесечно до 7-мо число на месеца, считано от 07.07.2018г.
Ответницата поела задължението да плаща месечни вноски по погасителен план с падеж 7-мо число в размер на 1316.67лв. всяка /общо 60 бр. вноски/, представляващи възнаградителната лихва, а главницата в нейния пълен размер в края на уговорения срок 07.06.2023г., с изключение на случаите на предсрочно прекратяване на договора /т.2.4 и т.2.5/.
Страните сключили и договор за заем № 176-СФ/06.06.2018г. за сумата 3000лв., получена от ответницата на 06.06.2018г. в брой срещу разписка /стр.21/.
По този договор в т.2.2, б.“ж“ също е уговорена фиксирана годишна 2 възнаградителна лихва от 20%, начислявана ежемесечно до 7-мо число на месеца, считано от 07.07.2018г., както и поето задължение за плащане на вноски по погасителен план с падеж 7-мо число в размер на 50лв. всяка /общо 60 бр. вноски/ за възнаградителна лихва, а главницата в пълния размер дължима в края на уговорения срок 07.06.2023г., с изключение на случаите на предсрочно прекратяване на договора /т.2.4 и т.2.5/.
В останалата част условията и на двата договора са напълно идентични.
В т.1.2 е предвидено заплащането от заемополучателя на гаранционна вноска от 20% от стойността на заема в срок от 5 дни, която служи на заемодателя за прихващане на лихви, неустойки, наказателни лихви, такси, такси за заличаване на ипотека и др. в изброената последователност. След изтичане на 12 месеца от договора неизползваната част от гаранционната вноска подлежи на връщане на заемополучателя, съответно при прекратяване на договора поради връщане на заемната сума в пълен размер преди изтичане на 12 месеца, с нея се погасяват дължимите към тази дата лихви, неустойка по т.2.2, б.“й“, дължими такси за заличаване на договорна ипотека и други изискуеми вземания по договора свързани с обслужването на кредита и неговото заличаване.
Съгасно т.2.13 страните се споразумяват, че заемодателят има право да прихваща дължимите за първите 12 месеца месечни вноски от платената гаранционна вноска до изчерпване на нейния размер.
Клаузата на т.2.2, б.“й“ предвижда, че при предсрочно погасяване на част или цялата заемна сума преди изтичане на първите 12 месеца от сключването на на договора заемополучателят дължи неустойка от 1% върху заемната сума.
Съгласно т.2.6 при забава в погасяването на дължима вноска дори с един просрочен ден, или при частично погасяване на дължима вноска в размер не по-малко от определената в погасителния план, заемодателят начислява наказателен лихвен процент /наказателна лихва/ в размер на 5 % месечно върху остатъчната заемна сума.
Съгласно т.2.7 при забава в погасяването на дължима вноска с повече от 30 дни, след изтичане сроковете за плащане определени в т.2.2, б.“з“, както и при неизпълние на задължения на заемополучателя по договора, цялото вземане става предсрочно изискуемо и заемодателят, освен правата по т.2.6, има право да прекрати договора като иска предсрочно погасяване на остатъка от заемната сума, ведно с неустойка от 60% от пълния размер на заемната сума.
Според предвиденото в т.2.8, при предсрочно прекратяване на договора поради забава в погасяването на дължима вноска съгласно т.2.7, заемополучателят дъжи и наказателна лихва от 5% месечно върху стойността на заемната сума /главница/ към датата на прекратяване на договора, като тази наказателна лихва се дължи до пълното погасяване на главницата и всички други лихви, дължими по силата на договора за заем. Наказателната лихва от 5% месечно, изчислявана върху стойността на заемната 3 сума, не може да се начислява за повече от 30 дни за всяка една просрочена вноска.
При забава в погасяването на дължимата главница с повече от 10 дни, след изтичане срока за плащане определен в т.2.5 от договора, заемополучателят дължи обезщетение в размер на 60% от заемната сума /главницата/, както и лихвата по т.2.8 в размер на 5% месечно до пълното погасяване на главницата и всички други лихви, дължими по силата на договора за заем-т.2.9.
В т.4.2 от двата договора е предвидено правото на заемодателя да увеличи с 5% месечно възнаградителната лихва върху заемната сума, когато заемът и/или уговорените лихви не се погасяват в определения срок или когато дължимата лихва не се погасява в уговорения размер, а се извършват частчни плащания. Това увеличение на лихвения процент се извършва едностранно от заемодателя само в случай, че забавата продължава повече от 10 дни след уговорените срокове с писмено уведомяване на заемополучателя.
В обезпечение на всички вземания по двата договора за заем с НА № 113, том III, рег.№ 8902, дело № 460/07.06.2018г. в полза на кредитора е учредена договорна ипотека върху собствен на ответницата недвижим имот-апартамент в гр.София, ж.к.******* с площ 57.85кв.м.
По делото е прието заключение на вещо лице по ССч.Е, видно от което ответницата е заплатила на 07.08.2018г. гаранционните вноски по т.1.2 в размер на 15 800лв. по договор № 177-СФ/07.06.2018г. и в размер на 600лв. по договор № 176СФ/06.06.2018г., с които са били погасявани задълженията за възнаградителна лихва до изтичане на първата година на заемите за периода съответно до 07.11.2019г. и 07.10.2019г. По първия договор чрез плащане от ответницата и усвояване на гаранционната вноска са погасени общо 21 077лв., а по втория договор общо 800лв.
Плащания и погашения на главниците не са правени. Дава заключение, че възнаградителната лихва по договор № 177-СФ/07.06.2018г. за периода 07.11.2019г.09.10.2020г. възлиза на 15 877.45лв., съответно по договор № 176-СФ/06.06.2018г. за същия период лихвата възлиза на 603.33лв. Изчислява наказателната лихва по т.2.6 и т.2.8 по първия договор на сумата 51 745лв., респ. по втория на сумата 1965лв. отнасящи се за периода 07.08.2019г.-09.10.2020г. Неустойката от 60% по т.2.7 изчислява на сумата 47 400лв. по първия договор и на сумата 1800лв. по втория.
По делото не се спори, че ответницата е в неизпълнение по плащане на вноски, поради което ищецът едностранно прекратил договорите и обявил предсрочна изискуемост на задълженията по тях. Писменото изявление е връчено лично на 09.10.2020г., видно от представените разписки /стр.48 и 49/.
При така установеното от фактическа страна, съдът обоснова следните правни изводи:
Облигационните правоотношения по двата договора за заем по чл.240 ЗЗД са 4 произвели правно действие с предаване от кредитора на паричната сума по всеки един и възникнало за ответницата-заемополучател задължение за връщане, заедно с възнаградителна лихва /чл.240, ал.2 ЗЗД/ при уговорените условия и срок.
Ищецът е търговец по смисъла на §13, т.2 от ДР на ЗЗП, съответно ответницата потребител съгласно §13, т.1 от ДР на ЗЗП. Договорите имат за предмет парични заеми обезпечени с ипотека върху недвижим имот и са сключени при действието на Закона за кредите за недвижими имоти на потребители /ДВ бр.59/2016г./, поради което в отношенията им приложение намират установените в този закон разпоредби, а с оглед препращането в чл.40 ЗКНИП и нормите за потребителска защита по чл.143-чл.148а ЗЗП. Позоваването от ответницата на ЗПК е неоснователно, тъй като по силата на чл.4, ал.1, т.2 от него от обхвата му са изключени договори за кредит или заем, като процесните. Поради това по възраженията за недействителност на договорите и отделни клаузи съдът следва да извърши преценка въз основа правната регламентация съдържаща се в ЗКНИП и ЗЗП.
Ответницата поддържа нищожност на договорите по чл.38 ЗКНИП поради неспазване на чл.24, ал.1, т.7, т.8 и т.9 ЗКНИП. Самата норма постановява, че когато не са спазени изискванията на чл.23, ал.1, чл.24, ал.1, т. 5-9 и т.11 и чл.25, ал.3, договорът за кредит е нищожен.
В чл.23, ал.1 ЗКНИП е регламентирана форма за действителност на договораписмена на хартиен или друг траен носител. Разпоредбата на чл.24, ал.1, т.-5-9 и т.11 касае съдържанието и предвижда задължително посочване на срока на договора /т.5/; общия размер на кредита и условията за усвояването му /т.6/; условията за погасяване о т потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването /т.7/; лихвения процент по кредита, с изрично посочване дали е фиксиран, променлив или комбинация от двата, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, а при договор за кредит с променлив лихвен процент, при който се използва бенчмарк за лихвен процент наименованието на бенчмарка и на неговия администратор, включително информация за свързаните с бенчмарка последици за потребителя, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти /т.8/; годишен процент на разходите заедно с подробна информация за всички разходи, включени в общите разходи по кредита за потребителя /т.9/; общата дължима от потребителя сума по кредита /т.11/. Последната разпоредба се отнася до случаите, когато лихвеният процент по кредита е променлив и кредиторът прилага референтен лихвен процент по определена от него методика-чл.25, ал.1 5
Разпечатката съдържа 33 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6046281e-679b-4929-a20a-615df4808b83