Решение № 231 от 31.03.2020, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 4688/2019
- Вид
- Решение № 231
- Подписан
- 31.03.2020
- В сила
- 31.03.2020
- Състав
- ДАНИЕЛА ГЕОРГИЕВА ТАЛЕВА, ВЕЛИЧКА ВЕЛЕВА МАРИНКОВА, СИМОНА ИВАНОВА УГЛЯРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 3 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
- чл. 33 · Наказателен кодекс
- чл. 343б, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 343г · Наказателен кодекс
- чл. 37, ал. 1, т.7 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл. 59, ал. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 190, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 305, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 327 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.334, т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 335, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.3, т.1 · Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични
Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, ……….. 2020г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХV въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети януари, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА
МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА
ТАЛЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
При участието на секретаря Весела Венева в присъствието на прокурора Ивайло Занев, след като разгледа докладваното от съдия ТАЛЕВА В.Н.О.Х.Д. № 4688 по описа за 2019 година, намери за установено следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 18.06.2019 г., постановена по НОХД № 6135/2018 г., СРС, НО, 22-ри състав е признал подсъдимия Х.Т.Б. за виновен в това, че на 17.08.2017 г. около 03.00 часа, в гр. София на бул. „Константин Величков", с посока на движение от бул.
„Акад. И.Е.Гешов“ към бул. „Александър Стамболийски“ и на кръстовището с последния, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х6“ с рег. № ******след употреба на наркотични вещества, а именно: употреба на „кокаин“ и метаболити – метилекгонидин, метилекгонин, етилекгонин, кокаетилен и метаболит на кокаетилен, които са високорискови наркотични вещества съгласно Приложение №1 и Приложение №2 към чл.3, т.1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета на основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, установено по надлежен ред (съгласно Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства -отм.) със съдебнохимическа експертиза, резултатите от която са отразени в протокол с изх. № 8586/02.11.2017 г. на Военномедицинска академия, гр. София, поради което и на основание чл.343б, ал.3, вр. чл.54 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнението на което е отложено за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК, и на наказание „глоба“ в размер на 500.00 лева.
На основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 3, вр. чл. 37, ал. 1, т.7 от НК съдът е наложил на подсъдимия Х.Т.Б. „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година.
На основание чл. 59, ал.
2, вр. ал. 1 от НК от така наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият Б. е бил задържан по ЗМВР на 17.08.2017 г.
На основание чл. 59, ал.
4 от НК съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият Х.Т.Б. е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред.
С присъдата на основание чл. 189, ал. 1 и чл. 190, ал. 2 от НПК подсъдимият Б. е осъден да заплати разноските по делото, направени в хода на ДП, в размер на 366.14 лева – в полза на държавата; разноски по делото, направени в хода на съдебното производство, в размер на 300 лева – в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС, както и по 5 лева за служебно издаване на всеки брой изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС.
Срещу тази присъда е подадена жалба, ведно с допълнение към нея, от подсъдимия чрез неговия защитник – адв.В.А. от САК, в които се изразява позиция, че атакуваната присъда е неправилна, постановена при допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правото на защита на подсъдимия, поради което се иска отмяната ѝ и връщане на делото за ново разглеждане от СРС, от друг състав на съда, алтернативно се отправя искане за оправдаване на подсъдимия по възведеното му обвинение.
С допълнението към жалбата се навеждат твърдения, че при разглеждане на делото от първостепенния съд на подсъдимия не е била дадена възможност да даде обяснения, както и че било неоснователно отказано на защитата събиране на допълнителни доказателства, с оглед на което се поддържат доказателствените искания, направени пред първата инстанция. Изтъква се, че именно лишаването на подсъдимото лице от правото му да дава обяснения е съществено процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено от въззивната инстанция и същото налага отмяна на атакуваната присъда и връщане делото за ново разглеждане от районния съд.
Въззивният съд, в разпоредително заседание, проведено на 25.11.2019 г., по реда на чл. 327 от НПК, е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на свидетели или вещи лица, както и ангажирането на нови писмени или веществени доказателства. Във връзка с наведените твърдения, че подсъдимият е бил лишен от възможността да даде обяснения в първата инстанция, с което е било ограничено правото му на защита, въззивният съдебен състав е намерил, че това процесуално нарушение може да бъде санирано в хода на въззивното съдебно следствие, поради което е дал възможност на подсъдимия да даде обяснения при разглеждане на делото от въззивния съд. По отношение на изложените останали доказателствени искания въззивният съд е преценил, че същите са неясно формулирани, поради което те могат да бъдат конкретизирани в съдебно заседание.
В открито съдебно заседание подсъдимият Б. се явява и се представлява от адв. К., която поддържа жалбата, но не прави доказателствени искания. Подсъдимият, въпреки дадената му възможност да даде обяснения пред въззивния съд, не се възползва от нея, като се възползва отново от правото си да откаже да дава обяснения.
Представителят на държавното обвинение оспорва подадената жалба. Счита, че при анализа и оценката на доказателствата първоинстанционният съд е обсъдил внимателно всички налични по делото фактически данни и не е допуснал съществени процесуални нарушения.
Излага аргументи за безспорна доказаност на авторството, извършеното деяние и виновността. Намира, че употребата на наркотични вещества е установена по законоустановения ред. Счита, че по делото не са налични доказателства, които да подкрепят защитната теза за възможна манипулация на извършения тест с техническо средство. Намира наказанието за справедливо отмерено. Предлага атакуваната присъда да бъде потвърдена в цялост.
В заключителната си реч адв. К. възразява, че предоставянето на възможност на подсъдимия да даде обяснения в хода на въззивното следствие не санира допуснатото от първоинстанционния съд процесуално нарушение, ограничило правата на подсъдимия Б.. Навеждат се доводи за неяснота на мотивите на районния съд, като се визира абзац първи на лист 6. Оспорва се процедурата по установяване на съдържанието на наркотични вещества в кръвта на подсъдимия, като отново се изтъкват съмнения, че изследваната проба е била негова. Твърди се, че в акта за установяване на нарушението е записано, че подсъдимият е тестван с дрегер 3000, докато останалите данни по делото сочели, че е бил тестван с дрегер 5000. Изтъква се, че първоинстанционният съд е отказал събирането на доказателства. Въз основа на изложените аргументи се твърди недоказаност на обвинението, поради което се иска оправдаване на подсъдимия Б. или алтернативно връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СРС.
В своята лична защита подсъдимият Б. се присъединява към изложеното от защитника си. В правото си на последна дума подсъдимият моли да бъде оправдан.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна, като съображенията за това са следните:
След проверка на атакувания съдебен акт, настоящият съдебен състав намира първоинстанционната присъда за правилна, постановена при изяснена фактическа обстановка. Въз основа на достъпните и възможни за събиране гласни и писмени доказателства, съдът е стигнал до единствен и непротиворечив извод относно извършеното деяние, авторството на същото и виновността на подсъдимия Б.. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства въззивната инстанция не намери основания за промяна на фактическата обстановка по делото, която е следната:
На 16.08.2017 г. за времето от 19:00 часа до 07:00 часа на 17.08.2017 г. свидетелите Б.К.С.и М.С.Р., полицейски служители от 06 РУ-СДРВ, изпълнявали професионалните си задължения по опазване на обществения ред и противодействие на престъпността като АП № 28-3 на територията на 06 РУ-СДВР.
На 17.08.2017 г. около
03:00 часа те се намирали в град София в близост до кръстовището на бул. „Акад.
И. Е. Гешов“ и бул. „Цар Борис III“. В този момент те забелязали движещ се с висока скорост лек автомобил джип марка „БМВ“, модел „Х6“. Моторното превозно средство преминало на червен сигнал на светофара на уредба по бул. „Акад. И. Е.
Гешов“ с посока на движение към бул. „Константин Величков“ и преминавайки през кръстовището, създал реална опасност от възникването на пътнотранспортно произшествие с останалите участници в пътното движение. Поради тази причина свидетелите Р. и С. незабавно предприели действия по спирането на автомобила, като включили светлинна и звукова сигнализация на служебния полицейски автомобил и започнали преследване. Водачът на л.а. марка „БМВ“, модел „Х6“ не се подчинил на сигнализацията и продължил да се движи в населено място със скорост на движение далеч над допустимата.
На бул. „Константин
Величков“ полицейските служители настигнали преследвания от тях автомобил, който се движел върху трамвайната линия с цел изпреварване на движещите се по пътното платно автомобили. Свидетелите С. и Р. продължили да подават към водача светлинни и звукови сигнали да преустанови движението си, но последният отново не спрял.
Наближавайки кръстовището на бул. „Константин Величков“ с бул. „Александър Стамболийски“, водачът на преследвания автомобил марка „БМВ“, модел „Х6“ отново направила опит да премине на червен сигнал на светофарна уредба. Поради интензивния трафик от движещи се автомобили той не успял да премине, а спрял. Създалата се ситуация позволила на свидетеля С. да извърши маневра по изпреварване по трамвайната линия с полицейския автомобил и по този начин да препречи пътя на преследвания автомобил. Свидетелите С. и Р. веднага се отправили към спрения от тях автомобил марка „БМВ“. Те установили самоличността на водача – подсъдимия Х.Т.Б., и регистрационния номер на управлявания от него автомобил – *******. Междувременно се обадили за съдействие на 03 РУ-СДРВ и на място пристигнали свидетелите И.Ф.Ф.и А.И.Т..
Непосредствено след пристигане на служителите на 03 РУ-СДВР подсъдимият Б. започнал да се държи агресивно – блъскал волана на автомобила си и изричал заплахи срещу полицейските служители. Въпреки отправените предупреждения от органите на реда да се държи прилично, подсъдимият Б. не преустановил агресивното си поведение.
Полицейските служители забелязали, че той бил напрегнат, хиперактивен, с разширени зеници, което породил у тях съмнения за употреба на наркотични вещества. В тази връзка било потърсено съдействие от страна на ОПП-СДВР.
На място пристигнали свидетелите
Б.Н.Г. и К.В.К.– служители от ОПП-СДВР. Те също възприели необичайното състояние на подсъдимия, налагащо извод за изпробването му за наличие на употребени наркотични вещества. Свидетелят Г. използвал техническото средство „Drug Test 5000 № ARJF-0040“, за да тества подсъдимия Б.. Уредът – проба № 77, отчел положителен резултат за употреба на наркотичното вещество кокаин.
На подсъдимия бил съставен АУАН бланков № 026131/17.08.2017 г. за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП – управление на ППС под въздействие на наркотици или други упойващи вещества, като същевременно му бил издаден талон за медицинско изследване на кръв и урина. Подсъдимият Б. бил придружен до медицинското заведение от свидетелите Ф. и Т., където дал проба от урина и отказал да даде проба от кръв за изследване. Той бил конвоиран до сградата на 06 РУ-СДВР и задържан за срок до 24 часа по закон за МВР
От експертното заключение по съдебно-химическата
/токсикологична/ експертиза, назначена и изготвена в хода на досъдебното производство, в пробата от урина на подсъдимия Б. се установило наличие на наркотични вещества – наркотичното вещество кокаин (списък 1) и метаболити – метилекгонидин, метилекгонин, етилекгонин, кокаетилен и метаболит на кокаетилен (Списък 2 – Вещества с висока степен на риск, намиращи приложение в хуманната и ветеринарната медицина) на Наредбата за реда и класифицирането на растения и вещества към чл. 3 ЗКНВП. Според заключението наличието на неметаболизирал кокаин в урината и положителен тест в орална течност предполагат присъствието му и в кръвна проба, т.е. употребата е реализирана в периода средно до 12-24 часа преди медицинския преглед.
Разпечатката съдържа 45 от 92 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/60459a03-0f15-4180-84af-e248247569c5