Решение № 419 от 08.05.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 419 гр. Бургас, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20242100500254 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба, подадена от Застрахователно Акционерно Дружество „ОЗК - Застраховане” АД, (ЗАД „ОЗК -Застраховане“ АД), ЕИК 121265177, чрез адв. Георги Бойков Христов срещу Решение № 232/19.12.2023 г., постановено по гр. д, № 440/2023г. по описа на Районен съд - Айтос, с което съдът е отхвърлил предявения от дружеството срещу Н. М.

Р., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 274, ал.1, т. 2 КЗ (отм.) за заплащане на сумата в размер от 3846,31лв., включваща изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение на 12.10.2018г. за настъпило ПТП на 14.05.2015г. около 8.40ч., на автомагистрала „Тракия“, км. 249 + 500 м, в посока Бургас-София, между т.а. „М.", модел „***“, с рег. № ***, с прикачено полуремарке с рег.№ **, и л.а. „Т.", модел „*“, с per. № ***, сторените разходи за репатриране на л.а. в размер на 256,32 лв., както и ликвидационни разноски от 15 лв., както и е осъдено да заплати ответника сумата от 700 лв. разноски по делото.

С жалбата са наведени твърдения за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Оспорва се извода на районния съд, че по делото не е установено застрахователят да има регресно право спрямо ответника, както и това, че виновният водач не е разполагал с техническата възможност да отстрани създаденото препятствие. Твърди се, че на първо място съдът неправилно не допуснал разпит на актосъставителя като 1 свидетел по делото и по този начин делото останало неизяснено от фактическа страна. На следващо място се сочи, че съдът не зачел материалната доказателствена сила на приложените по делото официалните документи - протокол за ПТП, АУАН и влязло в сила наказателно постановление, които го обвързвали с констатациите в тях досежно извършеното от ответника нарушение. Съдът неправилно не взел предвид описаното в протокола поведение на ответника и приел, че не е установено описаното от водача Р. нарушение - че не е спрял да вземе мерки за отстраняване на възникнала неизправност по време на движение. В процесния случай ПТП-то било посетено непосредствено след настъпването му от компетентно длъжностно лице, което констатирало кои са участниците в ПТП, как са разположени МПС, каква е била видимостта в района, какви вреди са настъпили по МПС-та и др. В тежест на оспорващия било да обори отразените констатации и факта, че не е извършил нарушението, за което му била наложена административна санкция, като доказването следвало да бъде пълно. Като частен свидетелстващ документ Протоколът за ПТП се ползвал с материална доказателствена сила когато удостоверявал неизгодни за лицето, което го е подписало, факти. В случая Р. подписал Протокола за ПТП, в който се съдържало неизгоден за него факт. По делото нямало данни същият да е възразил срещу съставения му АУАН, не е обжалвал и издаденото наказателно постановление, поради което следвало да се приеме, че виновният за ПТП водач не оспорвал настъпването на ПТП, неговият механизъм и вина. Неправилно съдът приел и че ответникът бил поставен в невъзможност да отстрани намиращото се на пътното платно препятствие.

При анализа на показанията на св. К. можело да се направи извод, че е изминал достатъчен период от време от изпадането на процесната гума, през който ответникът се отдалечил на достатъчно голямо разстояние, вместо да спре възможно най-близо и да направи опит да предприеме своевременни действия за отстраняването й от пътното платно, като водачът на товарния автомобил дори не се опитал да осъществи контакт с водача на увредения автомобил. В приетата по делото повторна съдебно-автотехническа експертиза вещото лице посочило, че възможността за избягване на произшествието е навременното откриване и отстраняване на техническата неизправност, в случая - попадналата на пътното платно гума. Сочи се, че в ЗДвП се съдържат достатъчно разпоредби, които регламентират поведението на участниците в движението при подобен път инцидент - чл. 59а ЗДвП, чл.

74а ЗДвП, чл. 101, ал. 1 ЗДвП. Действително ответникът нямало как да предполага, че гумата на товарния автомобил ще се пръсне по време на движение, но от събрания по делото доказателствен материал се установявало, че е изминал достатъчен период от време между изпадането на гумата и настъпването на ПТП, през който период ответникът е разполагал с техническа възможност да извърши някое от вменените му съгласно ЗДвП задължения- да обозначи наличието на опасност на пътното платно, да се обади на тел. 112, да сигнализира за наличието на парче от гума по пътя и да 2 поиска изпращането на екип, който да отстрани препятствието от платното за движение. По делото се установявало, че нито товарната композиция, нито изпадналата гума били сигнализирани, напротив, водачът на товарния автомобил се отдалечил от мястото, на което изпаднала гумата. По същество се моли решението на районния съд да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което да се уважат изцяло предявените от дружеството искове.

Заявено е доказателствено искане за разпит на актосъставителя.

Претендирани са разноски пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Н. М. Р. чрез адв. Желка Апостолова, с който се взема становище за неоснователност на същата. Обосновава се, че правилно районният съд не е допуснал на ищцовото дружество поискания свидетел. За неоснователно се сочи оплакването, че съдът неправилно приел, че не е установено водачът Р. да не е взел мерки за отстраняване на възникналата неизправност по време на движение. От изслушаната по делото авто-техническа експертиза се установявало, че е налице внезапен характер на възникване на причината за техническата неизправност на управлявания от ответника състав от ППС, довела до настъпване на застрахователното събитие. Съдът правилно е приел, че не може да се направи извод, че ответникът от субективна страна е съзнавал, че управлява неизправно МПС, нито че е знаел за техническата неизправност на превозното средство, в който случай да е следвало да предприеме аварийно спиране. Намира за правилни и изводите на съда, че отбелязването в протокола за ПТП, АУАН и НП, че е налице техническа неизправност на МПС, управлявано от ответника, не представлявало непосредствено възприет от полицейския служител или от който и да е от участниците в ПТП факт от обективната действителност, който да може да се ползва с материална доказателствена сила или поради характера на документа в тази му част на официален. Правилно съдът е приел, че ответникът е бил поставен в невъзможност да спре и да установи повредата на управлявания от него автомобил. От разпита на допуснатия свидетел Д. К. не можело да се достигне до друг извод, както твърдял въззивника. Напротив, този свидетел изрично заявил, че не помни почти нищо за инцидента, както и за пътната обстановка, включително за препятствието по пътя, като същият заявил, че катастрофирал в „нещо голямо". Същевременно вещите лица и по двете експертизи били категорични, че е налице случайно събитие, внезапна техническа неизправност, при което ответникът не е имал техническата възможност да отстрани създаденото препятствие. В съответствие с материалния закон съдът съобразил, че релевантна за регресната отговорност е връзката между знанието на водача за възникналата неизправност и решението му да продължи движение, пренебрегвайки правилата за безопасност, както и настъпването на вредните последици именно поради това негово действие. Поради това и с оглед на събраните по делото доказателства достигнал до законосъобразни изводи, че в случая е налице внезапен характер на възникване на причината за техническата неизправност 3 на управлявания от ответника състав от ППС, довела до настъпване на застрахователното събитие, както и че не може да се направи извод, че ответникът от субективна страна е съзнавал, че управлява неизправно МПС и въпреки това не е спрял и не е взел мерки за отстраняването й. В обобщение сочи, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което се моли същото да бъде потвърдено. Претендират се направените във въззивното производство разноски.

С определението си за доклад по делото от 26.02.2024г., въззивният съд е оставил без уважение доказателственото искане на въззивника за допускане до разпит на актосъставителя, поради настъпила преклузия.

В съдебно заседание представител на въззивното дружество не се явява, депозирано е становище по същество на спора, с което се поддържа въззивната жалба и се моли за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявения иск. Въззиваемият не се явява лично, представлява се от процесуален представител – адв. Желка Апостолова, който поддържа оспорването на въззивната жалба и претендира потвърждаване на първоинстанционното решение.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Предявен е иск по чл. 274, ал. 1, т. 2 от КЗ (отм.).

В исковата си молба против Н. М. Р., ищецът „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД твърди, че на 14.05.2015г. около 8:40ч. на автомагистрала „Тракия“ км.

249+500м. в посока Бургас-София се движел товарен автомобил марка „М.“ модел „***“, с рег. №А6796КМ, с прикачено полуремарке с рег.№А9069ЕЕ, управлявани от ответника. По време на движението на товарния автомобил се пръснала една от външните му гуми, вследствие на което водачът аварирал вдясно. След разкъсването на гумата, Р. не спрял и не взел мерки за нейното отстраняване от пътното платно, като я оставил в лявата скоростна пътна лента на автомагистралата. Междувременно водачът на МПС „Т.", модел „*“, с peг. №*** – Д. К., предприела изпреварване на движещ се пред нея автомобил и преминала в лявата пътна лента, където се ударила в намиращата се там разкъсана гума. В резултат на това били нанесени материални щети на управлявания от нея автомобил. За настъпилото ПТП бил съставен Протокол за ПТП, а на ответника – АУАН, въз основа на което било издадено и наказателно постановление. Към датата на процесния инцидент увреденият автомобил „Т.“ имал валидна имуществена застраховка „Каско“ в ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД, по която била заведена щета и бил изготвен опис на щетите. Ремонтът бил възложен на „Глабкар“ ЕООД, на което било заплатено 3650,59лв., а отделно за репатриране на автомобила били извършени и разходи в размер на 256,32лв. Сумата била заплатена от „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД. С протоколно решение от 23.03.2018г. по гр.д. №28122/2017г. по описа на СРС ищцовото дружество било осъдено да възстанови на ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД заплатената претенция по вредите, което било сторено с платежно нареждане 4 на 12.10.2018г. Въпреки че ответникът бил поканен да възстанови сумата по обезщетението не последвало плащане от негова страна. Поради това е поискано същият да бъде осъден да заплати на „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД сумата от 3846,31 лв. /в о.с.з. от 11.12.23г. е допуснато изменение на цената на иска по чл. 214 ГПК/, включваща изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение, сторените разходи за репатриране на л.а. в размер на 256,32 лв., както и ликвидационни разноски от 15 лв., ведно със законната лихва върху главницата oт предявяване на исковата молба до окончателното плащане.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Н. М. Р. чрез адв. Желка Апостолова, с който предявеният иск е оспорен по основание и размер. Изложено е, че в случая техническата неизправност е възникнала внезапно, поради което и водачът не е могъл да я предвиди и отстрани, както и че не е разполагал с реална възможност да я отстрани. Оспорен е размера на претендираното обезщетение, плащането извършено между застрахователите. Релевирано е възражение за настъпила давност на претендираното вземане. Моли се за отхвърляне на иска.