Решение № 1469 от 20.04.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 4493/2025
- Вид
- Решение № 1469
- Подписан
- 20.04.2026
- Състав
- Димитър Димитров
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.315, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл.127, ал.2 · Семеен кодекс
- чл. 142 · Семеен кодекс
- чл. 142, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 143 · Семеен кодекс
- чл. 143, ал. 2 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1469 гр. Варна, 20.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Димитър Д. при участието на секретаря Милена Д. Узунова като разгледа докладваното от Димитър Д. Гражданско дело № 20253110104493 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано е по искове от И. Д. И., ЕГН:**********, против Д. И. Д., ЕГН:**********, с правно основание чл.127, ал.2 СК, за предоставяне родителските права по отношение на малолетното дете И. Д. И., ЕГН:**********, родена на ****г. в гр.Варна, на майката И. Д. И., определяне местоживеене на детето при неговата майка, определяне режим на лични отношения на детето с нейния баща Д. И. Д. и за заплащане на месечна издръжка в размер на 400 лв., платима до 5-то число на месеца, за който се дължи, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на обстоятелства, погасяващи това задължение.
Обстоятелства от които се твърди, че произтича претендираното право:
В исковата си молба ищцата твърди, че с ответника се запознали през 2022г. Твърди, че поради служебната ангажираност на ответника като моряк и продължителните му отсъствия, практически не са живели заедно, а той е пребивавал в нейната квартира при престоите си в България. Твърди, че през 2023г. забременяла и на ****г. се родила дъщеря им И. Д. И.. Твърди, че след раждането на детето се преместила да живее при майка си в с. Голица, за да има кой да й помага с отглеждането на детето. Твърди, че когато се връщал в България ответника прекарвал по-голямата част от времето си в гр. **** при родителите си и идвал при нея и детето само за няколко дни. В самото начало в отношенията им имало разбирателство, но след раждането на детето нещата 1 се променили, като започнали да се появявят конфликти между тях, като през месец март 2025г. след идването му в с. Голица се стигнало до обаждане на тел. 112 с искане за съдействие от полиция. Твърди, че конфликтите се задълбочавали все повече и повече. Ответникът не се съобразявал и често й крещял и я обиждал пред детето. Твърди, че от раждането на дъщеря им, грижите и финансите по отглеждането й били поети изцяло от нея, като бащата не е помага по никакъв начин. Твърди, че за периода от раждане на детето е закупил една лятна количка, столче за кола, веднъж е купил адаптирано мляко за детето, мокри кърпи и дрешки и е дал общо за този период около 300 - 400 лв.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника: В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез процесуален представител е депозирал отговор на исковата молба и не възразява упражняването на родителските права на детето да бъде предоставено на майката, както и то да живее при нея.
Желае съда да определи по-разширен режим на лични контакти с детето.
Оспорва се размера на претендираната издръжка и обстоятелствата, които изтъква ищцата в тази връзка.
В проведено открито съдебно заседание ищцата се явява лично и с процесуален представител е поддържа исковите претенции, а ответникът се представлява от процесуален представител, който поддържа изразеното в отговора становище.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателствапоотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните инормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира заустановено от фактическа страна следното:
В хода на съдебното производство бяха приложени и приобщени към доказателствания материал следните писмени доказателства: удостоверение за раждане № **** от **** г., документ за НОИ от 03.10.2022 г., касови бележки и приемо-предавателни протоколи за закупени стоки за детето, допълнително споразумение № РД-2214-32/25.09.2023 г., към трудов договор № РД – ****/**** г., амбулаторен лист 19.05.2025 г., етапна епикриза, касова бележка № 207 за медицински преглед, рецепта за лекарства, регистрационна карта Бюро по труда от *** г., договор за потребителски кредит от **** г., погасителен план, извлечение от банкова сметка, писмени документи с писмо от **** г. от Банка ДСК, във връзка с изискана информация за движението по сметките на ответника, с приложено банково извлечение за периода 30.01.2025 до 31.12.2025 г., постъпите писмени 2 документи с писмо от 04.03.2026 г. писмо от ОД на МВР – Варна, към което е приложено копие от материалите по ДП № **** г. по описа на РУ – ****.
От Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № ****/****г. се установява, че детето И. Д. И., ЕГН:********** е роден на ****г. в гр.Варна с родители И. Д. И., ЕГН:********** и Д. И. Д., ЕГН:**********.
От допълнително споразумение № РД-2214-32/25.09.2023 г., към трудов договор № РД – ****/**** г. се установява, че ищцата И. Д. И. получава основно месечно трудово възнаграждение в размер от 1400лв.
От приложена регистрационна карта от Бюро по труда от *** г. се установява, че отв. Д. И. Д. е регистриран като безработен.
Приложен е договор за потребителски кредит от **** г., погасителен план, извлечение от банкова сметка на отв.Д., от които е видно, че потребителския кредит е изтеглен от него две години преди раждането на детето.
От приложени писмени документи с писмо от **** г. от Банка ДСК, във връзка с изискана информация за движението по сметките на ответника, с приложено банково извлечение за периода 30.01.2025 до 31.12.2025 г. се установява, че ответникът е извършил банкови операция със значителни по размер средства.
Контролираща страна Дирекция “****”-гр.**** е изготвила социален доклад, в който намира исковите претенции за основателни.
С определение по привременни мерки, на майката са предоставени за упражняване родителските права, а на бащата е определен режим на контакт всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 10.00 часа до 13:00 часа и в събота и в неделя.
По искане на страните бяха допуснати гласни доказателства. В полза на ищцата показания даде **** И., а в полза на ответника неговия баща **** Д.
И.. Съдът изцяло кредитира свидетелските показания.
Предвид така установеното от фактическа страна съдът, прави следните правни изводи:
Предявените пред съда искови претенции са с правно основание чл.
127,ал.2 от СК за уреждане упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете И. Д. И., ЕГН:**********, определяне местоживеенето му, определяне режим на лични отношения на детето с родителя, който няма да упражнява родителските права и за определяне 3 издръжка дължима от този родител за бъдещ период.
В настоящият случай няма спор, че страните са родители на малолетното дете И. Д. И., както и че те не живеят заедно от м.март 2025г., в резултат от което предявената от И. Д. И. молба с правно основание чл. 127, ал.2 от СК е допустима. При формиране на изводи по всеки от посочените пунктове съдът ще се ръководи изцяло от интересите на детето ****, съобразно събраните по делото доказателства и придобитите лични впечатления от майката.
Съдът не се нуждае от специални знания или доказателствена обусловеност, за да приеме, че правилното развитие на едно дете предполага пълноценно общуване и контакти с двамата родители, тогава когато никой от тях не представлява опасност за детето. И тази ценност не следва да страда от факта, че родителите по някакви причини са преустановили съвместното си съжителство какъвто е настоящия случай. Напротив, в името на детето те следва да превъзмогнат личните си преживявания и разочарования, за да компенсират онези липси, които са се породили в живота на детето вследствие от раздялата им - необходимостта от привикване към различна семейна среда, в която преимуществено присъства само единия родител,фактическо отсъствие на другия родител, липсата на сигурността от това да имаш зад гърба си "пълно" семейство.
Страните в настоящото производство нямат спор по отношение на родителя, който следва да упражнява родителските права на детето, а именно нейната майка И. И., както и по отношение местоживеенето на детето при майката.
По отношение режима на лични контакти на детето с бащата съдът отчита необходимостта от пълноценно участие на Д. Д. в живота и възпитанието на детето, в какъвто смисъл е и становището на Дирекция социално подпомагане-****. В същото време следва да бъде съобразен този режим с обстоятелството, че професията на бащата предполага дълги периоди на отсъствие от страната, както и възрастта на детето.
Съдът намира, че следва да бъде определен следния режим:
- До навършване на три години на детето, бащата Д. И. Д., ЕГН ********** да вижда детето И. Д. И., ЕГН **********, всяка първа и трета събота от месеца за времето от 10:00 часа сутринта до 17:00 часа следобед;
- След навършване на три години на детето И. Д. И., ЕГН **********, бащата Д. И. Д., ЕГН **********, да има право да вижда детето всяка първа и 4 трета събота и неделя - от 10:00 часа съботния ден до 17:00 часа на неделния ден с преспиване и да го връща в дома на майката.
При осъществяването на този режим лични отношения за първа седмица от месеца ще се счита тази седмица, през която всички дни от седмицата носят дати от съответния месец.
- До навършване на три години на детето И. Д. И., ЕГН **********, бащата бащата Д. И. Д., ЕГН ********** да има право да вижда детето за празници както следва:
-в четните години - без преспиване, за втория ден от Коледните празници така, както те са посочени в разпоредбата, чл. 154, ал. 1 от КТ за времето от 9:00 часа до 19:00 часа.
-в нечетните години - без преспиване, за Нова година за времето от 10:00 ч. до 19:00 ч. на 01 януари и за първия ден от Великденските празници така, както те са посочени в разпоредбата чл. 154, ал. 1 от КТ за времето от 9:00 часа до 19:00 часа.
След навършване на три години на детето И. Д. И., ЕГН **********, бащата Д. И. Д., ЕГН **********, да има право да вижда детето за празници, както следва:
1. в четните години, с преспиване, за Коледните празници така, както те са посочени в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от КТ за времето от 9:00 часа на първия ден до 19:00 часа на следващия ден.
2. в нечетните години, с преспиване, за Нова година за времето от 17:00ч. на 30 декември, до 17:00 ч. на 02 януари и за Великденските празници така, както те са посочени в разпоредбата на чл.154, ал. 1 от КТ за времето от 9:00 часа първия ден до 19:00 часа на втория ден.
След навършване на три години на детето И. Д. И., ЕГН **********, бащата Д. И. Д., ЕГН ********** да има право да взема детето с преспиване през лятната ваканция два пъти за по десет дни през лятото през време, което не съвпада с платения годишен отпуск майката, като бащата има право да вземе детето от първия ден от 09:00 до 20:00 часа на последния ден.
За осъществяване личните контакти, посочени по-горе, бащата да взема детето от дома майката и съответно да го връща в този дом.
По отношение на дължимата от бащата Д. И. Д. издръжка, съдът намира за основателно искането на ищцата за осъждането му да заплаща в полза на детето ****, чрез нейната майка и законен представител месечна издръжка в размер на по 400 лв. месечно.
5
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Задължението на родителя за издръжка към непълнолетното му дете е безусловно, като тази особеност на задължението на родителите да издържат децата си произтича от основното им задължение да се грижат за тях и да ги подготвят за обществено полезна дейност. Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието, здравословното им състояние и всички други обстоятелства, които са от значение за всеки конкретен случай, като не следва да се присъжда издръжка в размери, стимулиращи към обществено непозволен начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се използват за цели извън издръжката – така т. 4 от ППВС № 5/70 год. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат – чл. 142, ал. 1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на МРЗ. Правото на детето да получи издръжка от своите родители, както се посочи по–горе, е безусловно. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя, като се държи сметка и за указанията в ППВС № 5/70 год., изложени по–горе.