Решение № 1064 от 11.05.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1064 гр. София, 11.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Соня Найденова

Стойчо Попов при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Соня Найденова Въззивно гражданско дело № 20201100509881 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

С решение № 142587 от 07.07.2020 г., постановено по гр.д. № 9649/2019 г. на СРС, 34 състав, е осъдено „ЧЕЗ Е.Б.“ АД да заплати на В. Г. ИВ. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. с чл. 82 ЗЗД сума в размер на 2560 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи, изразяваща се в получаване на договорени наемни вноски на търговски обект, представляващ магазин, собственост на ищцата, находящ се в гр. Банско, ул. **** за периода от 08.03.2016 г. до 14.06.2016 г., в резултат на неправомерно прекъсване от страна на ответника на електроснабдяването на ищеца в нарушение на Общите условия за продажба на електрическа енергия за битови нужди на ответника, ведно със законната лихва, считано от 03.08.2018г. /датата на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 234 лв. - разноски за производството пред СРС, като е отхвърлен иска за разликата над сумата от 2560 лева до пълния предявен размер от 15200 лева и за периода от 01.03.2016г. до 07.03.2016г. и от 15.06.2016г. до 30.09.2017г., както и са отхвърлени изцяло предявените от В. Г. ИВ. срещу „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, други обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. с чл. 82 ЗЗД за следните суми: сума в размер на 4259.80 лева, представляваща обезщетение за претърпени загуби, изразяващи се в сторени разходи за поставяне на видеонаблюдение на търговския обект, настъпили в резултат на неправомерно прекъсване от страна на ответника на електроснабдяването на ищеца в нарушение на Общите условия за продажба на електрическа енергия за битови нужди на ответника; сума в размер на 3720 лева, 1 представляваща обезщетение за претърпени загуби, изразяващи се в сторени разходи по договор за поръчка, във връзка с водене на гр.д. № 284/2016г. по описа на РС-Разлог за периода от 14.03.2016г. до 10.06.2018г., настъпили в резултат на неправомерно прекъсване от страна на ответника на електроснабдяването на ищеца в нарушение на Общите условия за продажба на електрическа енергия за битови нужди на ответника; сума в размер на 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на доброто име и престижа на ищцата в обществото, настъпили в резултат на неправомерно прекъсване от страна на ответника на електроснабдяването на ищеца в нарушение на Общите условия за продажба на електрическа енергия за битови нужди на ответника. На основание чл.78, ал.З ГПК с решението е осъдена В. Г. ИВ. да заплати на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД 563.68 лева разноски по делото.

Решението е обжалвано изцяло с въззивни жалби от двете страни по спора.

Ответникът „ЧЕЗ Е.Б.“ АД обжалва решението в частта, в която искът за сумата от 2560 лв. главница е бил уважен със законната лихва от 03.08.2016 г. до плащането, с искане за отмяната на решението и отхвърляне на иска и в тази част. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, също и неправилно присъждане на лихвата от 03.08.2018 г., тъй като исковата молба била депозирана на 18.02.2019 г. Излага доводи по същество за липсва на мотиви за наличие на всички предпоставки на чл. 82 от ЗЗД, вкл. и за установяване предвидимост на пропуснатите ползи към момента на възникване на задължението на ответника за обезщетение. Оспорва да е установено ищцата да е отдала под наем на „Токо2003 - Ива Т.а“ ЕООД обекта по кл. № 310207848741 , оспорва да е бил уведомен ответника от ищцата, че последната е отдала под наем обекта по кл. № 310207848741, нито че за периода, в който е без ток този обект, е претърпявала загуби, т.е. пропуска ползата да получи първоначално уговорена наемна цена, оспорва да е доказано наличие на виновно поведение на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, изразяващо се в противоправно прекъсване на ел. захранването на процесния имот.- обект по кл.сметка № 310207848741, доколкото задължението по фактура № 0179259919/12.12.2015 г. не е било платено на падежа, т.е. било е просрочено, при което ищцата като клиент на ответното дружество е била в нарушение на ОУ на ЧЕЗ Е.Б., и към 08.03.2016 г. са били налице предпоставките на чл. 123 ЗЕ в редакцията му след изм. с ДВ бр. 54/2012г. в сила от 17.07.2012 г., за упражняване на законовото право на крайния снабдител на електрическа енергия да отправи искане до оператора на електроразпределителната мрежа за преустановяване преноса на ел. енергия към крайния клиент, за което и съобразно чл. 123 ЗЕ крайният снабдител не носи отговорност. Възразява още, че е за първи път узнал ответника за съдебно оспорване на дължимостта на Фактура 0179259919/12.12.2015 г. едва на 09.06.2016 г. с получаването на искова молба по гр.д. № 20161240100284 по описа на РС-Разлог, след което добросъвестно е възстановено ел. захранването в обекта по кл. № 310207848741 на 15.06.2016 г., Намира, че след като ищцата е отдала под наем на „Т.-****-И.Т.“ ЕООД имота , и противно на уговореното между потребителя В.И. и „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, електрическата енергия в този обект се е ползвала за стопански нужди по смисъла на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ, а не за битови нужди, както са се 2 уговорили страните по делото, в нарушение на чл.13, ал.5 от Общите условия не е уведомила ищцата доставчика за тази промяна и не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, като е нарушила ищцата и др. свои задължения по договора за доставка на ел. енергия при Общите условия на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, а именно отнасящи се до процедура за претендиране на вреди, предвидена в Общите условия на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД за такива случаи - чл.39.(1) .Претендира разноски за производството.

Въззиваемата страна – ищец В. Г. ИВ. оспорва жалбата с писмен отговор с възражението, че решението в обжалваната от ответника част е правилно и съобразено със събраните по делото доказателства, а направените с въззивната жалба на ответника възражения не почиват на закона, на приложимите ОУ и на събраните по делото доказателства.

С въззивнатата жалба на ищцата същата обжалва решението в частите, в които предявените от нея искове за обезщетение са били отхвърлени като неправилно поради нарушение на материлания и процесуалния закон и необоснованост. По частично отхвърления по период и съответно на това размер на иска за имуществено обезщетение за пропуснати ползи, възразява извода на съда да не е съобразен със свидетелските показания, а само с констативния протокол с № 3612822/15.06.2016 година- последният установяващ единствено възстановената мрежа като инсталация, но не и предоставянето на електрозахранване от страна на ответното дружество на процесния магазин, а представените фактури в периода от 15.06.2016г. до 30.09.2017 г. сочели на нулево потреблението на електрическа енергия. По отношение на отхвърления изцяло иск за обезщетение на претърпени загуби от направен разход за поставяне на система за видеонаблюдение на търговския обект в размер на 4259,80 лева, оспорва извода за липсата на причинноследствена връзка между поставяне на системата за видеонаблюдение и противоправното преустановяване на задълженията на ответното дружество по облигационното правоотношение за предоставяне на електрическа енергия. Твърди и небооснованост на решението по този иск поради несъобразяване на събраните по делото свидетелски показания на И.Д. относно причината и времето на инсталиране на системата за видеонаблюдение и писменото такова за закупуване и оценка на техника от 31.03.2016 г., като счита че дори и да се приеме, че тази система е обслужвала не само магазина, но и къщата и др. обекти в имота, то искът се явявал частично основателен. Оспорва и извода за липса на причинна връзка по иска за обезщетение за вреди от разходи, заплатени от ищцата на нейния брат И.Д. по договор за поръчка между тях двамата за обезпечаване воденето на производството пред Районен съд – Разлог и за неправилно приемане за неустановен факта, че брат й живеел във Варна (като частично за изложени и доводи в жалбата в тази част, които нямат връзка с настоящия спор). Излага възражения и за неправилност на извода по иска й за обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на доброто ми име и престижа в обществото, поради необоснованост на извода на съда, че след като ищцата сама не била възприела казаното спрямо нея, не търпи неимуществени вреди, тъй като счита, че за накърняването на доброто й име е от значение отношението на обществото към нея, независимо от факта, дали изказаното мнение е било дадено в нейно присъствие или не. Моли решението в обжалваните от нея части да се отмени и исковете й да се уважат 3 изцяло, претендира разноски в производството, като оспрова и намаляване на присъдените разноски на ищцата за първата инстанция.

Въззиваемата страна жалбата на ищцата– ответникът „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, я оспорва с писмен отговор с възражението, че решението в обжалваната от ищцата части е правилно и съобразено със събраните по делото доказателства. Намира за установено по делото, че след 15.06.2016 г. за процесния обект е имало възстановяване на ел.захранването, установено и от приетата СТЕ, също и от наличието на периодично потребление за обекта, каквото било налице и след 30.07.2017 г. - когато ищцата признавала да е било възстановено ел. захранването като клиента не можел да бъде заставен клиента да потребява ел.енергия постоянно. По другите отхвърлени искове за обезщетение намира ищцата да не е доказала системата за видеонаблюдение да е била поставена след края на 2015 г., нито братът на ищцата да е живеел в гр.Варна и това да е наложило честото му пътуване до гр.Разлог по повод воденото предходно дело между страните, като се позовава и на липсата на причинна връзка между такива пътувания на брата на ищцата с нуждите на водене на предходното дело пред РС.Разлог, а по иска за обезщетение за неимуществени вреди оспорва показанията на свидетелите, особено на брата на ищцата И.Д., да установяват отправяне на обидни за ищцата думи и изрази, евентуално за липсата на причинна връзка между такива обидни изрази с поведението на ответника по прекъсване на ел.захранването на процесния обект.

Моли въззивната жалба на ищцата да не се уважава, оспорва ищцата да е възразила по присъдените й разноски по реда на чл.248 от ГПК.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:

Първоинстанционното решение е валидно, и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявените с исковата молба обективно съединени искове.

Ищцата В.И. твръди, че като собственик на обект - магазин, находящ с в гр. Банско, ул.****, е клиент и потребител на ответното дружество по доставка на ел.енергия за магазина, но на 08.03.2016 г. ответникът неоснователно спрял подаването на ел.енергия за магазина. Твърди, че магазина се стопанисвал от майка й като неин пълномощник, като се отдавал от години под наем, като наемен договор бил сключен за магазина с „Т.-****-И.Т.“ ЕООД, валиден към 08.03.2016 г. Сочи се, че причина за преустановяването на доставката на ток е издадена от товетника в тежест на ищцата, и останала неплатена, фактура за ток в размер на 1300 лв., начислена служебно по констативен протокол /КП/ № 1013528/03.12.2015г. по повод извършена корекция за периода от 05.9.2015г. до 3.12.2015г. С влязло в сила на 20.03.2018г. решение по в.гр.д. № 101/2018г. по описа на ОС-Благоевград предявеният от ищцата отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 1300 лв. По горепосочения КП е уважен изцяло и едва тогава електрозахранването в процесния магазин е възстановено.

Твърди се още, че в резултат на преустановено електрозахранване в горния обект ищцата е претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от получаването на доходи от отдаването под наем на същия обект за периода 01.03.2016г. до 30.09.2017г.