Решение № 296 от 16.12.2025, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 296 гр. Шумен, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Теодора Р. Й.-Момова при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова в присъствието на прокурора М. Й. С. като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско дело № 20253600500462 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №85/5.05.2025г. по гр.д.№588/2024г. по описа на ВПРС ,съдът е отхвърлил предявените от Г. М. М., ЕГН:**********, със съдебен адрес: гр. Варна, общ.

Варна, обл. Варна, жк. „....", бл.10 ,вх.6, ет. 2, ап.7 срещу Административен съд- Варна, с адрес: гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, ул. ...." № ЗА, Районен съд[1]Варна, с адрес: гр.

Варна, общ. Варна, обл. Варна, бул. „...." № 57, Върховен Касационен съд, с адрес: гр. София, общ. Столична, обл. София (столица), бул. „Витоша" №2 и Върховен Административен съд, с адрес: гр. София, общ. Столична, обл. София (столица), ул. „.... №18 обективно кумулативно и субективно съединени осъдителни искове с пр. осн. чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ вр. с чл.4, ал.2 от ЗОДОВ за осъждане на ответниците в режим на солидарност да заплатят на ищцата сумата от 10 000 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба -23.06.2022 год. до окончателното й изплащане, представляваща репарация за нанесени й неимуществени вреди, изразяващи се в неприятни емоционални изживявания, стрес, напрежение, безсъние, раздразнителност, загуба на доверие в институциите в резултат на разглеждане в неразумен срок на производството по адм. д. № 117/2017 год. по описа на Административен съд - Варна и по гр.д. № 18625/ 2017 год. по описа на РС – Варна, до окончателното му приключване, като неоснователни и недоказани, осъдил е Г. М. М., ЕГН:********** да заплати на Върховен касационен съд на Република България сумата от 350 лева, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни 1 разноски, на осн. чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП, осъдил е Г. М. М., ЕГН:********** да заплати на Върховен административен съд на Република България сумата от 350 лева, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 13, т. 2 и чл. 25, ал. 1 от НЗПП.

Решението е обжалвано от ищцата Г. М. М. , действаща ,чрез пълномощника си адв.Е. Г. Е. от АК-Варна като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателката моли решението да бъде отменено и вместо това съдът да постанови ново с което да уважи предявените искове и да й се заплатят разноските по делото.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от Върховен касационен съд , действащ ,чрез пълномощника си З.С. с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана, по изложените в отговора съображения и моли съдът да потвърди обжалваното решение . Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от Районен съд-Варна , представляван от председателя Д.Й.. с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана по изложените в отговора съображения и моли съдът да потвърди обжалваното решение .

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от Административен съд-Варна , представляван от председателя Е.Я. с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана по изложените в отговора съображения и моли съдът да потвърди обжалваното решение.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от Върховен административен съд.

Преди проведеното по делото съдебно заседание е постъпило становище от ВАС ,чрез юрисконсулт И.В.К. с което оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана по изложените в становището съображения и моли съдът да потвърди обжалваното решение.

Моли в полза на ВАС да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 450лв.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от РП - Шумен – ТП Велики Преслав. В съдебно заседание представителят на ШОП счита депозираната въззивна жалба за неоснователна , а обжалваното решение за правилно и законосъобразно .

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна, при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :

2

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционният съд и на осн.чл.272 ГПК препраща към мотивите на ШРС , като по този начин те стават част от съжденията на настоящия съдебен състав.

Независимо от това и във връзка с оплакванията наведени във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното :

Производството по делото е образувано по предявени от Г. М. М. срещу Административен съд- Варна , Районен съд-Варна, Върховен Касационен съд и Върховен Административен съд кумулативно, субективно съединени осъдителни искове с пр. осн. чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ вр. с чл.4, ал.2 от ЗОДОВ за осъждане на ответниците в режим на солидарност да заплатят на ищцата сумата от 10 000 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 23.06.2022 год. до окончателното й изплащане, представляваща репарация за нанесени й неимуществени вреди, изразяващи се в неприятни емоционални изживявания, стрес, напрежение, безсъние, раздразнителност, загуба на доверие в институциите в резултат на разглеждане в неразумен срок на производството по адм. д. № 117/2017 год. по описа на Административен съд – Варна и съотв. по гр.д. № 18625/ 2017 год. по описа на РС – Варна до окончателното му приключване.

По допустимостта на иска:

Съгласно чл. 8 ал. 2 от ЗОДОВ, допустимостта на предявения иск, предмет на разглеждане по настоящето дело, е обусловена от проведена процедура по реда на глава ІІІ а от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение.

В процесния случай, в шестмесечния срок по чл.60а ал.4 от ЗСВ ищецът е подал заявление чрез Инспектората към ВСС до министъра на правосъдието с искане за репариране на имуществените и неимуществените вреди, настъпили вследствие на нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на гр.д. № 18625/ 2017 год. на ВРС. С писмо с изх. № 94-Г-180/ 17.12.2021 год., изд. от Заместник- министър на правосъдието до ищцата, последната е уведомена, че след извършена проверка и съставен констативен протокол изх. № РС-21-298/ 20.09.2021 год. не е констатирано нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Административната процедура по ЗСВ е изчерпана и разглежданият в настоящото производство иск по чл. 2б от ЗОДОВ е процесуално допустим.

Фактическата обстановка по делото е правилно установена от ВПРС и поради това тя няма да бъде отново преповтаряна от въззивния съд. И във въззивната жалба жалбоподателката е посочила , че хронологията на извършените от ищцата и от ответниците действия е изложена коректно и последователно.

Не е спорно по делото ,че от приложените по настоящото дело граждански дела и представените съдебни актове (определение № 3311/ 01.12.2017 год. по адм. Дело № 119/2017 год. по описа на Административен съд - Варна; определение № 11/ 19.02.2019 год. по гр.д. № 60А/2017 год. по описа на ВКС и ВАС, постановено от петчленен състав; решение № 4019/ 02.10.2019 год., по гр.д. № 18625/ 2017 год. по описа на РС - Варна;

3

Решение № 548/ 08.05.2020 год. по в.гр.д. № 2182/ 2019 год. по описа на Окръжен съд Варна; определение № 14/ 20.01.2021 год., постановено по гр.д. № 2560/2020 год. по описа на ВКС; решение № 262806/ 12.11.2021 год. по гр.д. № 18625/2017 год. по описа на РС Варна, постановено по реда на чл. 247 от ГПК; Решение № 330/16.03.2022 год. по в.гр.д. № 3119/2021 год. по описа на Окръжен съд -Варна) се установява, че последното водено от ищцата дело с пр. осн. чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДискр срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието - гр. д. № 18625/ 2017 год. на ВРС е било разгледано за период от 4 години и 4 дни, на три инстанции.

Не се спори също така, че ищецът страда от доказано вродено заболяване - Детска церебрална парализа, датиращо от раждането, което е довело до неговата нетрудоспособност.

Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест ищецът следва при условията на главно и пълно доказване да установи: 1. Наличие на съдебно (досъдебно) производство, по което е страна, съответно лице, чиито граждански права и задължения се определят в това производство по смисъла на чл.6 ал. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи; 2. че същото е било разгледано извън разумния срок по смисъла на чл. 6 ал. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи; 3. вида, размера и настъпването на твърдените от него вреди, както и наличието на причина връзка между тях и продължителността на разглеждане на производството.

В тежест на ответната страна е да докаже всички факти, които обосновават извода, че действията по делото са извършени в разумен срок, както и всички останали, наведени факти, от които черпи благоприятни последици.

Доколкото ЕКЗПЧОС и приложимият български закон ЗОДОВ не дават легална дефиниция на понятието "разумен срок" при разглеждане на едно производство пред съда, то тази преценка е конкретна във всеки отделен случай, като се вземат предвид и заложените в разпоредбата на чл.2б ал.2 ЗОДОВ. критерии - общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. При всички случаи, съгласно трайната практика, включително практиката на ЕСПЧ, непроизнасянето на съда в предвидените в закона срокове не е абсолютен критерий за наличие на забавено правосъдие. Съдът следва да установи осъществяването на отделните забавяния и причината, която ги е предизвикала, доколкото държавата не отговаря за забавянията, дължащи се на поведението на претендиращата обезщетение страна. Тя отговаря, обаче, за всички останали забавяния, в това число за тези вследствие поведението на вещите лица и насрещната страна по делото, защото е длъжна да установи правила, както и спазването им, за да бъдат осуетявани последиците от недобросъвестно упражняване на права и недобросъвестно изпълняване на задължения.

Съдът може да констатира причината за всяко отделно забавяне, макар това да няма значение 4 за основателността на иска, но то има значение за мерките, които държавата е длъжна да предприеме за недопускането на други нарушения. Тези причини може да бъдат: действия и бездействия на съда, на другите участници в производството, на съдебни служители, пренатовареност на съда и др., които имат значение единствено за анализа, който компетентните държавни органи следва да извършат, за да определят, всеки според компетентността си, мерките, които държавата следва да предприеме за недопускането на други нарушения. Отговорността на държавата не е обусловена от това дали лицата от състава на съдебните органи са виновни и дали те са нарушили съществуващите правила, или са ги спазили стриктно, но въпреки това е налице забавяне над разумния срок.

В настоящия случай ищцата е депозирала исковата си молба пред Административен съд -Варна на 16.01.2017 год. ( пощ. клеймо от 13.01.2017 год.). Въз основа на исковата молба на 17.01.2017 год. е образувано адм. дело № 117/2017 год. по описа на Админ. съд Варна. Исковата претенция е с посочено от ищцата правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и е била насочена срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" гр. София. Към исковата молба е приложена молба с пр. осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от плащане на държавна такса за разглеждане на делото, както и молба с пр. осн. чл. 94 от ГПК за предоставяне на правна помощ. С разпореждане от 24.01.2017 год. ищцата е освободена от заплащане на държавна такса, исковата й молба е оставена без движение с указания за изправяне на констатирани нередовности и са изискани служебно писмени доказателства от Началника на затвора във Варна. При разглеждането на делото пред АдмС - Варна по адм. д.