Решение № 175 от 10.11.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Пловдив, 10.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20215001000405 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Повод за започването му са две на брой жалби срещу постановеното от Хасковския окръжен съд по т. дело № 132/2019 г. решение № 260003 от 11.01.2021 г., за следното:

ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ..., гр. С., бул. „С.ш.“ № 67А да заплати на С. Ж. СТ., ЕГН ********** действаща чрез свята майка и законна представителка Р. М. Д., ЕГН ********** сума в размер на 50 000 лв. ведно със законната лихва, считано от 08.04.2016г. до окончателното изплащане представляващи обезщетение за неимуществени вреди болки и страдания от смъртта на сестра й Н.Й.Н., ЕГН ********** настъпила на 08.04.2016 г. следствие на пътно транспортно произшествие, а в останалата част над 50 000лв. до пълно предявения размер от 80 000 лв. предявеният като частичен иск от 120 000 лв. е отхвърлен като неоснователен .

ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ..., гр. С., бул. „С.ш.“ № 67А да заплати на В. Й. В.

ЕГН ********** сума в размер на 50 000 лв. ведно със законната лихва,считано от 08.04.2016г. до окончателното изплащане представляващи обезщетение за неимуществени вреди болки и страдания от смъртта на сестра й Н.Й.Н., ЕГН ********** настъпила на 08.04.2016 г. следствие на пътно транспортно произшествие , а в останалата част над 50 000лв. до пълно предявения размер от 80 000 лв. предявеният като частичен иск от 120 000 лв. е отхвърлен като неоснователен .

ОСЪЖДА „ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ..., гр. С., бул. „С.ш.“ № 67А да заплати по сметка на 1

Хасковския окръжен съд на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата 4 000 лв. държавна такса, както и 300 лв. платено възнаграждение за вещо лице от бюджетните средства на съда.

ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ..., гр. С., бул. „С.ш.“ № 67А да заплати на К.С.Г. на основание чл. 38, ал.2 от ЗА сумата в общ размер от 4060 лв. адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска.

ОСЪЖДА С. Ж. СТ., ЕГН ********** действаща чрез свята майка и законна представителка Р. М. Д., ЕГН ********** и В. Й. В., ЕГН ********** да заплатят на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ..., гр. С., бул. „С.ш.“ № 67А разноски по делото в размер на 300 лв. съобразно отхвърлената част от иска.

Първата жалба изхожда от ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ..., гр. С., бул. „С.ш.“ № 67А и с нея се обжалва решението в осъдителните му части.

В жалба са изложени подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, иска се неговата отмяна и постановяване на друго отхвърлящо исковете.

В срока за отговор С. Ж. СТ., ЕГН ********** и В. Й. В., ЕГН ********** са подали насрещна въззивна жалба, с която обжалват решението в частите отхвърлящи предявените от тях частични искове до пълният им размер.

В жалба са изложени подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, иска се неговата отмяна и постановяване на друго уважаващо исковите им претенции изцяло.

Всяка от страните е изразила становище за изходящите от насрещните такива въззивни жалби.

Съдът след като се запозна с атакуваното съдебни актове и събрания доказателствен материал намери за установено следното:

На 24.09.2019 г. в Хасковския окръжен съд е постъпила искова молба от С. Ж. СТ., ЕГН ********** действаща чрез своята майка и законна представителка Р. М. Д., ЕГН ********** и В. Й. В., ЕГН ********** против ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ..., гр. С..

В обстоятелствената част на същата се говори, че на 08. 04. 2016 г. лицето Ж.О.Р. управлявал по път І-5/Е 85/ лек автомобил марка „А.“, модел „..“, рег. № ..... Това той правел с несъобразена с пътната обстановка, атмосферните условия, възможностите си за контрол върху МПС и законовите ограничения скорост. По тази причина при км. 286+400 м. изгубил контрол върху автомобила, напуснал своята лента за движение и навлязъл в насрещната, където се ударил в движещия се в същата товарен автомобил марка „Ф.“, рег. № .... При инцидента пострадала возещата се пътничка Н.Й.Н., която въпреки положените медицински грижи в продължение на 16 дни починала на 24. 04. 2016 г.

Във връзка с така описаното е споменато, че произшествието настъпило поради противоправното и виновно поведение на водачът Р., който нарушил правилата за движение по пътищата взирани в чл. 20, ал. 1 и 2, чл. 21, ал.1 от ЗДП, чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДП и чл. 6 от ЗДП. Споменава се, че във връзка с инцидента било образувано досъдебно производство, но то било прекратено поради настъпилата смърт на Р.. Смъртта Н.Н. пък била в пряко 2 причинно следствена връзка с ПТП- то.

Всичко това се свързва с наличието на предпоставките виновният водач да обезщети нейните близки за изживените болки и страдания.

В тази връзка се сочи, че семейството на Н. се отличавало с особена топлина в отношенията, хармония и разбирателство помежду им. Тя имала две сестри, едната, от които по- малка, а другата по- голяма.

По-голямата /В./ малко преди кончината напуснала общия им дом, живеела отделно, но това не променило създадената вече близост. Сочи се, че Н. често гостувала на сестра си в града, а пък самата тя се връщала и в родната си къща. Двете сестри имали малка разлика в годините, израснали заедно и тъй като били отгледани само от майка си от малки се научили да разчитат една на друга. Сочи се, че между тях имало не просто сестринска любов, а едно дълбоко и силно приятелство несравнимо с всички останали. По тази причина се оказало невъзможно предизвиканата от смъртта празнина да бъде запълнена от останалите близки и познати.

За другата ищца се сочи, че била най-малката от трите сестри и любимка на всички.

Връзката с покойната Н. била особено силна. От раждането на най-малката сестра, Н. помагала в отглеждането й и така станали особено близки. Малкото момиче обичало да говори с покойната за всички и си споделяло с нея повече отколкото с родната си майка.

Сочи се, че макар и 9 годишна при смъртта на Н., С. осъзнала всичко и се сблъскала от малка с грозното лице на смъртта с внезапното прекъсване на един млад живот и със загубата най-близка приятелка и сестра.

Сочи се, че от момента на смъртта на Н. двете сестри изпаднали в депресия, затворил се в себе си и не искали да виждат никого, не излизали навън и имали непълноценен сън.

Станали нервни, раздразнителни, лесно раними и чувствителни.

На база изложеното се правят изводи, че сестрите са изтърпели значителни морални болки и страдания от смъртта на най-близкия си човек и с оглед приетото в ТР №1/ 2016 г. на ОСНГТК на ВКС имат право на обезщетяване на така описаните неимуществени вреди.

С оглед на същите е посочено, че към момента на ПТП-то за автомобила, с което то е причинено имало валидно сключена застраховка Гражданска отговорност с ответното дружество. Това и текста на чл. 223 от КЗ/отм./ им давало основание да твърдят, че застрахователят е длъжен да покрие отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

Отправено е искане за осъждане на дружеството да заплати сумата от по 26 000 лв. ведно със законната лихва от датата на настъпване на ПТП-то /08.04.2016 г./ на всяка от тях.

Посочено е, че тези суми са част от дължимото на вяска от тях обезщетение за неимуществени вреди от по 120 000 лв.

В отговора на ИМ, ответникът не е оспорил наличието на валидно застрахователно правоотношение, но въпреки това е изразил становище за неоснователност на исковете.

В тази връзка на база представените с ИМ доказателства е оспорено съществуването на трайна и дълбока връзка между ищците и починалата, както и настъпването на сериозни по интензитет и продължителност морални болки и страдания. Това съпоставено с приетото 3 в ТР № 1/2018 г. на ОСНГК на ВКС изискване за наличие в отношенията между ищец и починал отношения на взаимна грижа и помощ, емоционална подкрепа и доверие, каквито в случая липсвали изключвало проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост.

Посочено е също, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата поради това, че е пътувала без поставен обезопасителен колан като пътник в МПС.

Оспорва се и размера на претендираното обезщетение като се твърди, че то противоречи на § 96, ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ (обн. ДВ, бр. 101 от 2018 г. и в сила от 07.12.2018г.). В тази връзка са изложени аргументи, че обезщетението следва да бъде в размер до 5 000 лв. за всяка от ищците, а претенциите над тази сума са недопустими.

Изразено е и становище за неоснователност на претенцията за присъждане на законна лихва с оглед императивния характер на чл. 380 от КЗ предвиждащ, че липсата на банкова сметка за изплащане на обезщетението поставя кредиторът в забава. Наред с това е посочено, че не са доказани и предвидените в КЗ условия за присъждане на лихва, а и това, че претенцията за доброволно изплащане на обезщетението от страна на застрахователя е предпоставка за съдебната такава.

В ДИМ от страна на ищцата са оспорени направените в отговора защитни възражения по отношение на това, че ищците не са от кръга имащи право на обезщетяване за вреди и респективно, че е налице съпричиняване.

В отговора на ДИМ ответникът е посочил, че поддържа всички сови защитни възражения направени с отговора..

Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими по спора доказателства е постановил решението предмет на обжалване, като преди това с определение от 26.10.2020 г. е допуснал увеличаване на частичните искове претенции на всяка от ищците до размера от по 80 000 лв.

В самото решение е прието, че извършителят на ПТП безспорно следва да отговаря за обезщетяване вредите на увредените от него лица. Прието за безспорно е и това, че същият е застраховано по смисъла на КЗ /отм./ лице при ответника. Това съобразено с текста на чл.

223 от КЗ /отм/. е дало основание да се направи извод, че ответното дружество следва да покрие отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди .

Прието е също, че връзката между сестрите била много силна, а контактите и взаимоотношенията чести и постоянни. Това станало причина след смъртта на Н. ищците да изпаднат в тежка депресия, стрес и душевно разстройство, което правела основателна претенциите им за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпилото на ПТП.

На тази база и съобразно разпоредбите на чл. 52 от ЗЗД е формиран извод за дължим размер на обезщетение от по 50 000 лв., което не следвало да бъде редуцирано поради липса на съпричиняване.

Изразено е и становище за неприложимост на § 96 от ПЗР на ЗИДКЗ 4

Така ответникът е осъден да заплати тези сума ведно със законната лихва от датата на ПТП-то - 08.04.2016 г.

Недоволно от решението в осъдителната му част първоначално е останало застрахователното дружество и е подало жалбата станала причина за започване на настоящето дело.

В нея се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението. Те на първо место са свързани с доводи, че двете ищци не са установили да са от разширения кръг, който има право на застрахователно обезщетение с оглед ТР № 1 от 2018 г. на ОСНГТК, съответно в тази връзка е направен детайлен анализ на доказателствения материал с оглед аргументиране на липсата на особена връзка за близост в смисъла, приет от ТР № 1 от 2018 г. Излагат се доводи за завишен размер на застрахователното обезщетение и такива, че същият е определен над този посочен в § 96 от ПЗР на ЗИДКЗ

В срока за отговор на въззивната жалба двете ищци освен такъв са подали и насрещна въззивна жалба. С нея решението на ХОС се обжалва в частта отхвърляща исковите им претенции до пълния предявен размер от по 80 000 лв. В тази връзка са изложени доводи, че присъденото обезщетение от ХОС не е съобразено с принципите за справедливост и са изложени аргументи защо вяска от сестрите следва да се обезщети с по 80 000 лв.

С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт служебно, а досежно неговата правилност с оглед посоченото в жалбата.