Решение № 255 от 24.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. София, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Антон Н. Урумов

Диана Василева при участието на секретаря **** Св. Масова в присъствието на прокурора К. Д. Д. като разгледа докладваното от Антон Н. Урумов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100600988 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

С присъда, постановена на 14.12.2023 по НОХД № 8795 / 2021 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 97 състав, подсъдимият И. Г. М. е признат за виновен за извършени две деяния по чл.183, ал.1 от НК, като на основание чл.54 от НК му е наложено наказание ”Пробация”, за всяко едно от деянията, при следните пробационни мерки : “Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от една година с периодичност два пъти седмично и “Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една година. На основание чл.23, ал.1 от НК, съдът е групирал двете наказания, като е наложил едно общо най – тежко наказание, а именно наказание ”Пробация”, при следните пробационни мерки : “Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от една година с периодичност два пъти седмично и “Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една година. На основание чл.189 от НПК, И. Г. М. е бил осъден да заплати и разноските по делото.

Срещу присъдата е постъпила жалба от страна на подс. И. Г. М., чрез от адв. Д. С., в която се твърди,че постановената присъда следва да бъде отменена, като незаконосъобразна и необоснована,като се прави искане да бъде постановена нова присъда,с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения за извършени 1 престъпления по чл.183,ал.1 от НК. Навеждат се доводи за липса на доказателства, подкрепящи обвинителната теза.

В разпоредително заседание на 01.03.2024 г., въззивният съд по реда на чл.327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд защитата на подс. И. Г. М. - адв. Д. С., поддържа въззивната жалба. Моли да се отмени първоинстанционната присъда като неправилна незаконосъобразна.

Представителят на Софийска градска прокуратура счита присъдата на Софийски районен съд за правилна и законосъобразна и предлага да се потвърди изцяло. Заявява, че в хода на първоинстанционното съдебно производство не е допуснато нарушение на процесуалните правила. Според представителя на Софийска градска прокуратура, безспорно е установено, че подсъдимият е извършил деянието, за което е обвинен, а определеното наказание, по отношение на подсъдимия, счита, че е съобразено с обществената опасност на деянието и дееца.

Подсъдимият И. Г. М. се явява лично пред въззивната инстанция и дава допълнителни обяснения. В предоставената му последна дума заявява, че иска да бъде оправдан.

Съдът, като прецени изложените в жалбата доводи и след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното :

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е събрал множество гласни и писмени доказателства – показанията на свидетелката В.М.М., решение № 1684 / 2016 г. по описа на Софийски районен съд, 84 състав по гр. дело № 8430 / 2015 г., влязло в законна сила на 26.03.2016 г., удостоверение за раждане на двете деца, заключение от съдебно счетоводна експертиза и допълнителната такава, справка за съдимост, които е обсъдил внимателно и задълбочено.

Въз основа на анализа им, Софийски районен съд е приел, че подсъдимият И. Г. М. е роден на **** г. в гр. София, българин, български гражданин, неосъждан, неженен, живущ в гр.

София, ж.к. “****“, бл.****, с ЕГН **********.

Подсъдимият И. Г. М. и свидетелката В.М. живеели на семейни начела. По време на съвместното им съжителство се родили двете им деца – Н.И.М., родена на **** г. и К.И.М., родена на **** г.

Родителите решили да се разделят, като децата останали да живеят при майката.

С решение № 1684 / 2016 г. по описа на Софийски районен съд, 84 състав по гр. дело № 8430 / 2015 г., влязло в законна сила на 26.03.2016 г., родителските права били предоставени на майката свид. В.М.. Със същото решение подсъдимият И. М. бил осъден да издържа своите низходящи две деца, като заплаща месечен издръжка в размер на 150,00 лева на своята дъщеря Н.И.М., чрез нейната майка и законен представител В.М.. Със същото 2 съдебно решение подсъдимия бил осъден да заплаща месечен издръжка в размер на 100,00 лева на другата си дъщеря К.И.М., отново чрез нейната майка и законен представител свид.

В.М..

Подсъдимият съзнателно не изпълнил задължението си да заплаща дължимата ежемесечна издръжка на дъщерите си в размер на повече от две вноски, а именно за дъщеря си Н.И.М. една непълна месечна вноска в размер на 49,33 лева за периода 01.07.2017 г. - 31.07.2017 г. и 36 броя пълни месечни издръжки от по 150,00 лева за периода 01.08.2017 г. - 31.07.2020 г., възлизащи на обща стойност от 5 400,00 лева, в общ размер от 5 449,33 лева и за дъщеря си К.И.М. една непълна месечна вноска в размер на 49,33 лева за периода 01.03.2017 г. 30.03.2017 г. и 28 броя пълни месечни издръжки от по 100,00 лева за периода 01.04.2018 г. 31.07.2020 г., възлизащи на обща стойност от 2 800,00 лева, в общ размер от 2849,33 лева.

По делото е била назначена съдебно - счетоводна експертиза и допълнителна съдебно счетоводна експертиза, според заключението на последната задължението спрямо Н.И.М. възлиза на 5 449,33 лева, а за К.И.М. на 2849,33 лева.

По делото са постъпили и множество справки от ЧСИ, от които става видно, че част от посочените вноски за неплатени са били платени от подсъдимия.

При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че с действията си, подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл.183, ал.1 от НК.

Въззивният съд споделя изцяло както фактическите констатации, направени от Софийски районен съд, извършения анализ на доказателствата по делото, така и в пълна степен правните му изводи.

Настоящата съдебна инстанция изцяло подкрепя направения от първостепенния съд анализ на доказателствата по делото, като не намира за нужно да го преповтаря за нуждите на настоящите мотиви. Освен, че анализът на доказателства е правилен и логичен, въз основа на него е установено по един категоричен начин изложената фактическа обстановка, с която Софийски градски съд също така напълно споделя. В този смисъл не се споделят и доводите, изложени във въззивната жалба на подс. И. М., че същият не се чувства виновен по повдигнатото му обвинение, а също така, че липсват доказателства, които подкрепят последното. Тези доводи звучат странно с оглед на обстоятелството, че предметът на престъплението, очертан във внесения за разглеждане обвинителен акт, а именно неизпълнение на задължението за издържане свой низходящ – дъщерите си Н.И.М. и К.И.М., като заплаща, съответно по 150,00 лева и по 100,00 лева месечна издръжка, чрез тяхната майка и законен представител В.М., след като е бил осъден с решение № 1684 / 2016 г. по описа на Софийски районен съд, 84 състав по гр. дело № 8430 / 2015 г., влязло в законна сила на 26.03.2016 г. за същото, но съзнателно не е изпълнил това си задължение си в размер на две или повече месечни вноски, а именно една непълна месечна вноска в размер на 49,33 лева за периода 01.07.2017 г. - 31.07.2017 г. и 36 броя пълни месечни издръжки от по 150,00 лева за периода 01.08.2017 г. - 31.07.2020 г., възлизащи на обща стойност от 5 3

400,00 лева, в общ размер от 5 449,33 лева за дъщеря си Н.И.М. и една непълна месечна вноска в размер на 49,33 лева за периода 01.03.2017 г. - 30.03.2017 г. и 28 броя пълни месечни издръжки от по 100,00 лева за периода 01.04.2018 г. -31.07.2020 г., възлизащи на обща стойност от 2 800,00 лева, в общ размер от 2849,33 лева за дъщеря си К.И.М..

Доколкото съдържанието на посочените задължения не се опровергава от другите събрани по делото доказателства, то последният внася съществена яснота по отношение на въпроса за доказаността на обвинението. В тази насока обвинителната теза не се опровергава от заявеното възражение от подсъдимото лице. Това налага единствено възможния извод от фактическа страна, а именно, че подс. И. Г. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на две отделни престъпления по чл.183, ал.1 от НК. В този смисъл настоящия съдебен състав подкрепя категоричния извод на Софийски районен съд в тази насока.

Въззивният съд обаче намира, че определените от Софийски районен съд наказания ”Пробация” за извършените от подс. И. Г. М. престъпления, се явяват несъразмерно тежки.

Независимо от констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства, самото определяне на наказанието при условията на чл. 54 от НК не държи сметка, както за изразеното съжаление, така и за доброто процесуално поведение на подсъдимото лице и липсата на предходни осъждания. Размерът на наказателната санкция не е бил съобразен и с обстоятелството, че деянията разкриват значително по - малка степен на обществена опасност от типичния вид неплащане на издръжка. Действително, горепосочените смекчаващи отговорността обстоятелства на подсъдимия обосновават приложението в конкретния случай на чл.54 от НК при определянето на наказанието, като съдът съобрази и това, че за наказанието “Пробация“ е предвиден най - нисък предел.

С оглед на това и като взе предвид разпоредбата на чл.36 от НК, настоящата въззивна инстанция намери, че следва да измени наказанията за всяко едно от двете деяния, като единствено намали продължителността на така определените за деянията пробационни мерки към минимално предвидения от закона предел, а именно ”Пробация”, при следните пробационни мерки : “Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от осем месеца с периодичност два пъти седмично и “Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от осем месеца. Преценката на съответствието на наказанието с престъпленията (чл.35, ал.3 от НК ) и незавишената степен на обществена опасност на конкретните деяния и дееца мотивират настоящия съдебен състав да прецени, че за постигане на целите по чл.36 от НК се явява достатъчно наказание ”Пробация”, за всяко едно от двете деяния, при следните пробационни мерки : “Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от осем месеца с периодичност два пъти седмично и “Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от осем месеца, като така определеното наказание с оглед личността на подсъдимото лице би постигнало в достатъчна степен целите както на генералната, така и на специалната превенция и би мотивирало същата за в бъдеще към спазване на установения в Република България правопорядък.

Въззивният съд намери, че за така определените за двете деяния наказания ”Пробация” ( с наложени по две пробационни мерки за срок от по осем месеца ), на основание чл.23, ал.1 от 4

НК следва да се определи на подсъдимия И. Г. М. за извършените от него две престъпления по чл.183, ал.1 от НК едно общо най - тежко наказание, а именно наказание “Пробация“, при следните пробационни мерки : “Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от осем месеца с периодичност два пъти седмично и “Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от осем месеца.

В този смисъл е необходимо изменение на присъда от 14.12.2023 по НОХД № 8795 / 2021 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 97 състав, като определеното наказание по отношение на подс. И. Г. М. следва да се намали в посочените по горе размери и бъде наложено едно общо най – тежко наказание “Пробация“, при следните пробационни мерки : “Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от осем месеца с периодичност два пъти седмично и “Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от осем месеца.

При цялостната служебна проверка на присъдата, въззивният съд не констатира други нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост или непълнота на доказателствата, поради което присъдата от 14.12.2023 по НОХД № 8795 / 2021 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 97 състав следва да бъде потвърдена в останалата част.