Решение № 8797 от 31.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8797 гр. София, 31.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело № 20211110148298 по описа за 2021 година

Предявени са кумулативно съединени установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и два иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. 86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД твърди, че е сключил с ответника М.Г. З.-И договор за продажба на топлинна енергия, по силата на който се е задължил и е доставял топлинна енергия в жилището й в гр.София, ж.к.Зона В-5, чл.16, вх.Д, ет.4, ап.88 през периода май 2014 - април 2017 г. и през същия период е извързал услугата дялово разпределение. Ответникът се е задължил да плаща цената й и възнаграждение за услугата „дялово разпределение“, не е платил, изпаднал е в забава и е задължен за главните вземания заедно с обезщетения за забава. Сочи, че трето лице помагач – ПМУ ИНЖИНЕРИНГ ООД, е сключило договори с ищеца и с етажната собственост в сградата, в която се намира процесният топлоснабден обект на ответника. И това дружество се е задължило към тях да установява показателите за потребената топлинна енергия в индивидуалните измервателни уреди в жилището на ответника и да води топлинно счетоводство. Твърди още, че е подал заявление по чл.410 от ГПК, но ответникът е възразил по реда на чл.414 ГПК, и това обуславя интереса му да предяви настоящите искове за установяване на вземанията си – 947,67 лв. – цената на топлинната енергия за периода май 2014 - април 2017 г., 61,26 лв. - възнаграждение за услугата дялово разпределение за същия период, 127,28 лв.– обезщетение за забава за плащане цената на топлинната енергия за периода 16.9.2015 - 4.1.2018 г., съответно – 11,66 лв. – обезщетение за забава за плащане на възнаграждението за дялово разпределение периода 16.9.2015 - 4.1.2018 Моли и за осъждането на ответника за направените разноски по настоящото и по заповедното дело.

Ответникът М.Г. З.-И оспорва исковете по основание и размер.

Позовава се на погасителна давност за част от претенциите на ищеца – 1 предхождащите с три години подаването на заявлението по чл.410 от ГПК.

Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Трето лице помагач – ПМУ ИНЖИНЕРИНГ ООД – не взема отношение по исковете.

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, за да се произнесе взе предвид следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. №2713/18 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в на СРС, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за процесните суми. Издадена е заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу която ответникът е подал възражение по реда на чл.414 ГПК. Това обуславя интереса на ищеца да предяви настоящите искове за установяване на вземанията си.

От нотариален акт №194, том ІІ, рег. №11283, дело №356/2007 г. на нотариус Вяра Янева се вижда, че по силата на сключения на 13.12.2007 г. договор за дарение ответницата е придобила правото на собственост по отношение на топлоснабдения имот преди началото на исковия период. . По делото не се събраха доказателства да се е разпоредила с имота или да е изгубила по друг начин това свое право. Следователно, на осн. 153, ал.3 от Закона за енергетиката за процесния период е налице договор по чл.150, ал.1 ЗЕ между ищеца и ответника за продажба на топлинна енергия срещу заплащане.

От приетия по делото протокол от 23.5.2002 г. от общо събрание на етажните собственици на жилищната сграда, в която се намира жилището на ответника, се вижда, че третото лице помагач ПМУ ИНЖИНЕРИНГ ООД е избрано да извършва улугата топлино счетоводство.

Решението е последвано от договор между представителна етажната обственост и третото лице помагач за монтаж, на индивидуални топлинни разпределиели и термостатни вентили и дялово разпределение. С договори от между ищеца и третото лице помагач е договорена досатвка и монтиране на елсктронни радиаторно разпределители и извършване на услугата Топлинно счетоводство в сграда етажна етажната собственост, акт за разпределение на кубатура, общи условия на ищеца за доставка на топлинна енергия.

От заключението на приетата по делото комплексна съдебнотехническат и счетоводна експертиза се вижда, че количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Уредът е проверен в лицензирана метрологична лаборатория и е годно техническо средство за измерване на потребената топлинна енергия през исковия период. Показанията му се отчитат ежемесечно. Дяловото разпределение на топлинната енергия в сградата, в която се намира процесният обект, се извършва от третото лице помагач съгласно посочените договори.

На ответника е начислявана топлинна енергия за топла вода и за отопление. Според вещото лице, уредите са редовно отчитани, като изчисленията са съобразени с техническите изисквания на Наредба № 2/2004г. за топлоснабдяването /отм./ и Наредба № 16-334/2007г.

Цената на потребената топлинна енергия в исковия топлоснабден обект през периода май 2014 - април 2017 г. е 947,67 лв., възнаграждението за услугата дялово разпределение за периода май 2014 - април 2017 г. - 61,26 лв.; размерът на законната лихва за исковия период 16.9.2015 - 4.1.2018 2 127,28 лв., тъответно 11,66 лв.

Въз основа на приложенията към експертизата се установява, че непогасените по давност вземания на ищеца са както следва: за цената на топлинната енергия за периода декември 2014 - април 2017 г. – 693,14 лв.

При така установените факти, съдът стигна до следните правни изводи:

Относно иска по чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.150 от ЗЕ.

Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.

Според чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Съгласно чл.

153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от закона.

Ето защо, в тежест на ищеца е да докаже договора за продажба на топлинна енергия срещу на срещното задължение на ответника да плати цената й. Обстоятелството, че е доставил топлинната енергия, чието заплащане желае, количество и цената й. В тежест на ответника е да докаже, че е платил задълженията си

Между страните е сключен договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, съгласно чл. 150, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, което е видно от анализа на доказателствата относно съсобствеността на имота.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, са приети заключения на съдебнотехническа експертиза и заключение на съдебно-счетоводната експертиза.

Ето защо, следва да се приеме, че за процесния имот на ответника е доставяна топлинна енергия съгласно общите условия на договора, като количеството на доставената енергия е измервано коректно чрез топлоизмервателните уреди и общия топломер.

Изчисление на цената на потребената топлинна енергия за процесния период и размерът на законната лихва за периода на забавата се съдържа в заключението на съдебно-счетоводната експертиза, ценена от съда като компетентно и безпристрастно изготвена.

Възражението за погасяване на дълга за главница по давност е частично основателно. Съгласно чл.111, б. „в” ЗЗД периодичните вземания, каквито са процесните, се погасяват с тригодишна погасителна давност (в този смисъл е и задължителната съдебна практика т.2 от ТР 1/2009г.).

С предявяването на иска давността се спира. Искът е предявен на 12.1.2018 г. (чл. 422, ал.1 ГПК), следователно извън обхванатия от погасителната давност период са всички вземания, чиято изискуемост настъпва след 12.1.2015 (чл. 114, ал.1 ЗЗД) – в случая това са вземанията за доставена топлинна енергия за периода декември 2014 – април 2017 г., доклкото задължението за месец декември 2014 г. става изискуемо според общите правила на договора за пражба на топлинна енергия в последния ден от следващия потребяването на топлинната енергия месец – т.е. на 31.1.2015 3 г.

Съдът въз основа на изчисленията на приетата по делото комплексна експертиза приема, че за периода декември 2014 – април 2017 г. задължението на ответника е в размер на 693,14 лв. В тази част искът е основателен и следва да уважи, а за разликата до плния предявен размер - да се отхвърли, защото, от една страна, отвеникът не доказа да е платил непогасените по давност задължения, а от друга, ищецът не доказа да е предприел действия за спиране или прекъсване на давността в по-раден момент от завеждането на исковата молба.

Относно иска по чл.79, ал.1 ЗЗД. Вземането на ищеца за услугата „дялово разпределение“ е обусловено от доказване от негова страна на фактите по главния иск по чл.150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД договарянето на тази услуга и извършването й през исковия период. Отхвърлянето на тази претенция е обусловено от доказването от страна на ответника на твърдените правоизключващи и правопогасяващи факти.

Съгласно общите условия на договора за продажба на топлинна енергия – чл.36, ал.1 и ал.2 клиентът заплаща цената на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от него търговец, като редът и начинът за заплащането се определя от продавача, съгласувано с търговците, за което се уведомява клиенътът.

В процесния случай по делото няма спор между страните, че именно ищецът следва да събра възнаграждението за тази услуга. Не се спори между страните и се виджа от приетата експертиза и от приетите изравнителни сметки, че услугата е извършена. Това показва, че искът е доказан по основание, а по размер се установява от приетата експертиза за периодите, през които е ползвана и е отчитана потребената топлинна енергия и съответно е извършвана услугата „дялово разпределение“.

Според приетата ССчЕ претендираното възнаграждение от 61,26 лв. за услугата дялово разпределение обаче се дължи за периода декември 2014 – април 2017 г., тоес за по-кратък период от процесния, поради което искът като размер следва да се уважи изцяло, но за по-краткия период.

Относно исковете по чл.422 ГПК, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД: Искът по чл.86, ал.1 ЗЗД е обусловен от доказването от страна на ищеца на фактите по главния иск, периода на забавата и размера на обезщетението забава, а от страна на ответника - твърдените правоизключващи факти или погасяването на главните задължения на падежите им или заедно с обезщетение за забава.

В случая началото на забавата следва да се постави с поканата до ответника да плати задълженията си – чл.84, ал.2 ЗЗД. Съгласно чл.33 от общите условия на договора по чл.150, ал.1 ЗЕ за продажба на топлинна енергия утвърдени с решение по т.1 от протокол №53 от 28.3.2013 на съвета на директорите на Топлофикация София ЕАД, одобрено с решение №ОУ02/3.2.2014 на ДКЕВР поканата следва да се извърши чрез ежемесечното публикуване на сметките на ответника в интернет сайта на ищеца.

Ищецът не доказа да е поканил ответника да плати по този ред, т.е. че е изпълнил задължението си по чл.33 от Общите условия на договора. Ето защо, следва да се приеме, че поканата по чл.84, ал.2 ЗЗД, вр. чл.33 от общите условия на договора е извършена с подаването на исковата молба, но е недоказано това да е станало по-рано, както твърди ищецът.

Общите условия на договора по чл.150, ал.1 ЗЕ за продажба на топлинна енергия, утвърдени с решение по протокол №7 23.10.2014 на съвета на директорите на Топлофикация София ЕАД, утвърдени с решение №ОУ от 4

27.6.2016 г. на КЕВР, касаещи поставянето на клиентите на ищцовото дружество в забава – чл.33 от същите, противоречат на закона – на чл.84 ЗЗД, според който забавата на длъжника настъпва в изброените хипотези. В случая предвид липсата договорена на клауза за срока за изпълнение съгласно чл.84, ал.2 ЗЗД забавата следва след поканата от кредитора, като създаването на правило в противоречие с този законов текст в посоченото правило от общите условия на ищеца, изпълнява хипотезата по чл.26, ал.1, т.1 ЗЗД. Ето защо, тези части от общите правила на договора за продажба на топлинна енергия са нищожни и не следва да се прилагат. Вместо договора в този случай е приложима хипотезата по чл..84, ал.2 ЗЗД, което показва че ищецът следва да докаже, че е поставил началото на забавата на длъжника с покана да изпълни задълженията си. В процесния случай ищецът не доказа това обстоятелство, поради което следва да се приеме, че искът е неоснователен и по отношение на частта от исковия период, след влизане в сила на посочените общи правила на договора да продажба на топлинна енергия.

Разпечатката съдържа 42 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6043832d-c6b5-4ad7-a542-d3de75be0f73