Решение № 44 от 26.07.2024, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Шумен, 26.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Йордан В. Димов като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Търговско дело № 20213600900113 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл.250 от ГПК.

В рамките на настоящото производство е постановено Решение №18/03.04.2023 г. С него съдът е осъдил ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК-121076907, гр. София, да заплати на всеки един от ищците Б. С. В., ЕГН **********, Х. З. В., ЕГН **********, А. С. Б., ЕГН **********, Т.

С. Б., ЕГН ********** и Ф. З. С., ЕГН ********** сумата от 25 500 лева, предявени като частични искове от сумите от по 250 000 лева за всеки от ищците, представляващи неимуществени вреди – болки и страдания причинени от смъртта на техният син, съпруг и баща С.Б.С., починал вследствие на ПТП настъпило на 22.04.2021 г. около 6:50 ч на път ІІ-73 „Шумен – Карнобат“ на км 16+797, като при управление на л.а. „Киа“, модел „.... с рег. №..... виновният водач П. В. В. нарушил правилата за движение и навлязъл в насрещната лента на пътно платно с двупосочно движение и се блъснал челно в л.а. „Фолскваген“, модел „....“, с рег. №...., като така причинил смъртта на С.Б.С., за което деяние е постановена Присъда №5/26.04.2022 г. по НОХД№84/2022 г. по описа на ШОС, ведно със законните лихви, върху така уважените претенции за главница, считано от 19.05.2021 г. до окончателното изплащане на дължимите като главница суми. Съдът е отхвърлил исковете на Б. С. В., ЕГН **********, Х. З. В., ЕГН **********, А. С. Б., ЕГН **********, Т. С. Б., ЕГН ********** и Ф. З. С., ЕГН ********** да бъде осъдено ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК-121076907, гр. София да заплати мораторни лихви върху уважените искове за главници за периода от 29.04.2021 г. до 18.05.2021 г., като неоснователен и недоказан.

Срещу решението е била подадена жалба от страна на процесуален предсатвител на ищците. С Разпореждане №124/17.05.2023 г. жалбата е била върната поради просрочие. В мотивите е било посочено, че за решението ищците са били уведомени чрез своя адвокат на 21.04.2023 г., а жалбата им срещу решението е била подадена на 14.05.2023 г., като срокът, в който са могли да обжалват е изтекъл на 07.05.2023 г.

1

Решението е било обжалвано и от представител на дружеството-ответник, като във връзка с жалбата на ответника ищците са подали насрещна жалба. В нея се съдържа и оплакване от отказа на първоинстанционния съд да допусне увеличение на петитума на предявените искове. Със свое определение №73/29.01.2024 г., постановено по в.т.д.

№40/2024 г. по описа на ВАпС, въззивната инстанция е прекратила производстото по делото пред себе си относно насрещната въззивна жалба на ищците поради липса на правен интерес за обжалване. Делото е било върнато на първоинстанционния съд с оглед преценка за наличието на основания за допълване на решението след изпълнение на процедурата хо чл.250, ал.2 от ГПК. В мотивите на определението е посочено, че в последното съдебно заседание ищците са подали искане за изменение на петитума на субективно съединените искове, но няма изрично произнасяне на първоинстанционния съд в тази насока, нито в съдебно заседание, нито в съдебното решение.

Съдът е изпълнил процедурата по размяна с указания към ответника да представи становище по реда на чл.250, ал.2 от ГПК. Такова е постъпило с вх. №1673/21.03.2024 г. В него на първо място се сочи, че искането по чл.250 от ГПК следва да бъде оставено без разглеждане поради просрочие. Сочи, че уведомление за решението представител на ищците е получил на 21.04.2023 г., като по този начин срокът по чл.250, ал.1, изр.2 от ГПК е изтекъл на 21.05.2023 г. Сочи, че искането по чл.250 от ГПК от ищците (явно имайки предвид насрещната въззиивна жалба) е постъпило на 14.07.2023 г. Сочи се, че ако бъде разгледано искане по чл.250 от ГПК по същество, то се явява неоснователно. Сочи, че на първо място от съдържанието на насрещната въззивна жалба никъде не се твърди непълнота на решението.

Поддържа становище, че искането за изменение на иска направено в последното съдебно заседание е преклудирано на основание чл.372, ал.2 от ГПК. Сочи, че не споделя разширителното тълкуване на посочената разпоредба на някои от съставите на ВКС, според които ограничението за изменение на иска залегнало в чл.372, ал.2 от ГПК не се отнася до размера на предявените искове. Твърди, че увеличението на размера води до промяна на предмета на доказване. моли искането да бъде оставено без разглеждане и евентуално без уважение.

Депозираната молба е подадена в срок, не страда от други пороци и е допустима.

На първоинстанционния съд са дадени изрични указания за разглеждане на искане за допълване на решението по реда на чл.250 от ГПК. Първоинстанционният съд следва да се съобрази с дадените указания, като в тази насока ирелевантно е твърдението на ответника, че никъде в насрещният си отговор ищците не са поискали допълване на решението.

Съдът намира за неоснователно и възражението на ответника за недопустимост на производството, поради пропускане на предвидения в по чл.250, ал.1, изр.2 от ГПК. Видно е, че на 14.05.2023 г. ищците са подали въззивна жалба, което е била извън двуседмичния срок предвиден в чл.259, ал.2 от ГПК и е била върната от първоинстанционния съд. Тя съдържа идентични оплаквания с подадената след това насрещна въззивна жалба. В този смисъл първоинстанционният съд намира, че ако може да се приеме, че има искане по чл.250 2 от ГПК в насрещната въззивна жалба, то следва да се приеме, че има такова и в първоначално подадената въззивна жалба. Макар подадена извън двуседмичния срок въззивната жалба е подадена три седмици след уведомяването на ищците (21.04.2023 г.) или на 14.05.2023 г., което означава, че всъщност въззивната жалба е подадена преди изтичането на срока по чл. 250, ал.1, изр.2 от ГПК. Предвид изложеното искането по чл.250, ал.1 от ГПК на ищците е подадено в срок и следва да се приеме за допустимо.

Разгледана по същество молбата е неоснователна.

В своето решение първоинстанционният съд е обсъдил подробно причините, поради което не е следвало да се допусне изменение на петитума на субективно съединените искове на ищците. И към момента съдът счита, че искането за увеличение на разглежданите в производството пет броя субективно съединени искове за главница е недопустимо в настоящото производство. Настоящото производство е такова по реда на глава ХХХІІ от ГПК – „Производство по търговски спорове“. В това производство е значително по-силно застъпено т.нар. „концентрационно начало“ в процеса. Възможността за извършване на увеличение на иска за ищеца се преклудира с подаването на допълнителната искова молба.

Това е уредено в чл.372 от ТЗ, където изрично е посочено, че „В срока за допълнителна искова молба той може да измени предявения иск … „ Увеличението на иска е частен случай на изменение на същия по смисъла на нормата на чл.214, ал.1 от ГПК. В подобен смисъл се е произнесла и теорията – „Посочените процесуални възможности за ищеца се преклудират, ако не бъдат упражнени в двуседмичния срок по чл.372, ал.1 от ГПК.“ – л.769 на „Българско гражданско процесуално право“, изд. девето, проф. Жиивко Сталев и екип.

„Така изброените процесуално правомощия на ищеца се преклудират в срока, посочен в чл.372, ал.1 от ГПК“ – стр. 896, „Граждански процесуален кодекс. Приложен коментар“, второ издание, ИК „Труд и право“, 2017 г. Доколкото е пропуснат срокът по чл.372 от ГПК ищците не са моглида увеличат претенциите си в тази фаза на процеса.

Независимо от това каква практика може да формира Върховен касационен съд, настоящият съдебен състав намира, че произнасянето на съда не може да е contra legem.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ДОПЪЛВА Решение №18/03.04.2023 г., постановено по настоящото т. д. №113/2021 г. по описа на ШОС, със следния диспозитив:

НЕ ДОПУСКА изменение на петитумите на предявените субективно съединени искове на Б. С. В., ЕГН **********, Х. З. В., ЕГН **********, А. С. Б., ЕГН **********, Т.

С. Б., ЕГН ********** и Ф. З. С., ЕГН ********** да бъде осъдено ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК121076907, гр. София, да заплати на всеки един от ищците от предявените им първоначално размери от по 25 500 (двадесет и пет хиляди и петстотин) лева за всеки един от тях на по 200 000 (двеста хиляди) лева за всеки, предявени частично от сумата 250 000 (двеста и 3 петдесет хиляди) лева, поради причинените на ищците неимуществени вреди от причинени от смъртта на техният син, съпруг и баща С.Б.С., починал вследствие на ПТП настъпило на 22.04.2021 г. около 6:50 ч на път ІІ-73 „Шумен – Карнобат“ на км 16+797, като при управление на л.а. „Киа“, модел „.... с рег. №..... виновният водач П. В. В. нарушил правилата за движение и навлязъл в насрещната лента на пътно платно с двупосочно движение и се блъснал челно в л.а. „Фолскваген“, модел „....“, с рег. №...., като така причинил смъртта на С.Б.С., за което деяние е постановена Присъда №5/26.04.2022 г. по НОХД№84/2022 г. по описа на ШОС.

Настоящото решение да се счита неразделна част от №18/03.04.2023 г., постановено по настоящото т. д. №113/2021 г. по описа на ШОС.

Допълнителното решение подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна в двуседмичен срок от узнаването от страните.

Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________

4