Решение № 682 от 23.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 682 гр. Варна, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Колева при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова като разгледа докладваното от Христина Колева Гражданско дело № 20233110109759 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по предявени о т „Е. Б." АД, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. В., бул."М. Л." № **, ет. *, срещу В. И. С., ЕГН:

**********, адрес: с. Ц., ул. „Д.“ № ** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД, вр. чл.99, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, пр. I ЗЗД, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 2832.70 лв. /две хиляди осемстотин тридесет и два лева и 0.70 ст./, представляваща непогасена главница по Договор за бърз потребителски анюитетен кредит № ВА005761/31.05.2021 г., сключен между „И." АД, ЕИК ***, кредитор и В. И. С., ЕГН: **********, кредитополучател, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението в съда 03.06.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата 248.31 лв. /двеста четиридесет и осем лева и 0.31 ст./, представляваща просрочена договорна /възнаградителна/ лихва върху главницата, за периода от 05.09.2021 г. до 30.03.2022 г. вкл., сумата 143.82 лв. /сто четиридесет и три лева и 0.82 ст./, представляваща лихва за забава върху просрочената главница, за периода от 05.10.2021 г. до 02.06.2022 г. вкл., сумата 60.00 л в . /шестдесет лева/, представляваща такса за връчване на покана чрез ЧСИ, съгласно Раздел V, т.5,10 от ОУ, сумата 23.94 лв. /двадесет и три лева и 0.94 ст./, представляваща такси за обслужване на разплащателна сметка в лева, за периода от 23.12.2021 г. до 26.05.2022 г. вкл.

Твърди се в исковата молба, че „И." АД е подало заявление по реда на чл. 417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение. Издадената в негова полза заповед за изпълнение била връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, като му е указано да предяви иск на основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, поради което за ищеца е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Сочи се, че съгласно сключен на 31.05.2021 г. между „И." АД и В. И. С. Договор за бърз потребителски анюитетен кредит № ВА005761 от 31.05.2021 г., на ответника е отпуснат потребителски анюитетен кредит в размер 3 000 лева. Считано от датата на усвояване на кредита до окончателното му издължаване, кредитополучателят дължи на кредитора възнаграждение за предоставения кредит под формата на фиксирана годишна лихва в размер на 15.90 % върху главницата на кредита, /раздел III, чл. 7.1 от Договора/. В. С. е усвоила кредита еднократно на 31.05.2021г.. Кредитът е отпуснат с краен срок на погасяване 05.05.2026г. /раздел IV чл. 11 от Договора/, а погасяването е следвало да се извърши на 60 равни вноски с падеж на всяка вноска - пето число на съответния месец 1

/раздел IV чл. 11.1 от Договора и погасителен план към него/. Съгласно раздел III чл. 8 от Договора, между страните е уговорена лихва за забава /неустойка/, дължима при допуснато просрочие по главницата до окончателното изплащане на просрочената сума, като върху нея се начислява наказателна надбавка в размер на 10 /десет/ пункта над договорената възнаградителна лихва, но не повече от законната лихва. Неразделна част от Договора се считат и Общите условия на „И." АД за предоставяне на потребителски кредити, които намират приложение при уреждане на отношенията между кредитора и кредитополучателя във връзка с изпълнението на договора /раздел VI т. 14.1 от Договора/. Ответникът е извършил плащания на 31.05.2021г.; 05.07.2021г.; 01.11.2021г. и 06.12.2021г. в общ размер на 167.30 лева за погасяване на главницата, като дължимият остатък е в исковия размер.

Ответникът дължи такси за поддръжка и обслужване на сметка и такса за връчване на ПДИ съгласно т. 1.1.2.2. от Тарифа, условия, лихви, такси и комисионни, прилагани от И. АД за физически лица във връзка с чл. 10.1.4 от процесния договор и Раздел V, т. 5,10 ОУ на И. АД във връзка с чл. 15. 3 и чл. 10.2 от процесния договор. Първата просрочена вноска е тази с падеж 05.08.2021г.. Съгласно чл. 60 ЗКИ и раздел X, т. 10 от Общите условия, „И." АД има право да обяви едностранно кредита за изцяло предсрочно изискуем при непогасяване изцяло в срок на което и да е задължение за плащане на анюитетна погасителна вноска или вноска по главница, дължими лихви, вкл. наказателни лихви, такси, комисионни и др. С Покана уведомление банката е уведомила на 31.03.2022г. ответника за дължимите вноски, както и е отправила изрично волеизявление, че обявява кредита за изцяло предсрочно изискуем. По силата на Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 01.09.2022г. между „И." АД като цедент и „Е. Б." АД като цесионер, ищецът е придобил вземането на банката срещу ответника, ведно с всичките му привилегии и обезпечения. Ответникът е уведомен за прехвърляне на вземането с връчване на исковата молба на особения представител, както и извънсъдебно. Моли се за уважаване на предявените установителни искове поради тези съображения.

В предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, като изразява становище по допустимостта и съществото на предявените искове. Счита исковете за недопустими, доколкото ищецът като частен правоприемник на заявителя в заповедното производство не е процесуално легитимиран да предявява иск по реда на чл.422 ГПК. Оспорва, че е надлежно уведомен за извършената цесия. Счита за неравноправни клаузите в договора, предвиждащи заплащането на такси за проучване по чл.

10.1.1, такса за оценка на риска по чл. 10.1.2, както и комисионната по чл. 10.1.4. за поддържане и обслужване на разплащателна сметка, както и за противоречащи на разпоредбата на чл. 10а ЗКП, което води до нищожността им. Сочи се, че същите представляват услуги във връзка с процедурата по отпускане и погасяване на кредита, респ. действия на кредитора по усвояване и управление на кредита, за които съгласно чл. 10а ал. 2 ЗПК не се дължи заплащане на такси и комисионни. Счита, че клаузите, с които са уговорени възнаграждения за посочените услуги се явяват уговорени в противоречие с добрите нрави, тъй като уговореното възнаграждение е в значителни размери спрямо главницата по кредита и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по правоотношението. Счита, че клаузата за заплащане от страна на кредитополучателя на разходите за принудително изпълнение, по същество предвижда заплащане на обезщетение за забавено изпълнение, което от своя страна се явява уговорено в противоречие с императивната разпоредба на чл. 33, ал.1 ПК, съгласно която при забава на потребителя кредиторът има право единствено на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Навежда доводи, че уговарянето на бъдещите разходи, за които не е изрично посочено, че са обезщетение за кредитора, чиито размер да бъде съобразен при условията на чл. 21, ал.2 ЗПК, води до заобикаляне на закона, което е самостоятелно основание за нищожност на клаузата по смисъла на чл. 21, ал.1 ЗПК. Моли за отхвърляне на исковете.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

От приобщеното в настоящото производство ч.гр.д.№7180/2022г. на ВРС се установява, че на основание чл.417 ГПК по подадено на 03.06.2022г. заявление, съдът е издал заповед за изпълнение, съгласно която е разпоредил длъжникът В. И. С. да заплати на кредитора „И." АД претендираните в настоящото производство суми.

След издаване на заповедта, кредиторът е прехвърлил вземанията си с Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 01.09.2022г. на „Е. Б." АД.

Заповедта за изпълнение е връчена на ответника по чл.47, ал.5 ГПК, като в срока по 2

415, ал. 4 ГПК е постъпила искова молба от кредитора, което обуславя и правния интерес от водене на настоящите искове.

Като писмено доказателство по делото е приет Договор за бърз потребителски анюитетен кредит № ВА005761 от 31.05.2021г., сключен между „И.” АД и В. И. С., при следните параметри: сума на кредита: 3 000 лв.; срок на кредита: 60 месеца; месечни вноски в размер на 71.97 лева /вкл. главница и договорна лихва/; датата на първата вноска 05.06.2021г., а на последна 05.05.2026г.; падеж на погасителните вноски 5 число от месеца; фиксирана годишна лихва в размер на 15.90% върху главницата и възлиза на 1318.24 лева за целия срок на договора; разплащателна сметка за кредита IBAN ***, по която същият се предоставя, усвоява, издължава.

Съгласно чл.8.1 от договора, при допуснато просрочие по главницата до окончателното изплащане на просрочената сума, се начислява наказателна надбавка в размер на 10 /десет/ пункта над договорената възнаградителна лихва, но не повече от законната лихва. В чл.9 е посочен ГПР - 19.7 %, като общо дължимата сума възлиза на 4318.24 лева /3000 лева главница и 1318.24 лева договорна лихва/. В чл.10 са посочени дължимите такси, комисионни и разноски: такса проучване - 30 лева; такса за оценка на риска - 1.5 % или 0.5% в зависимост от оставащия срок на договора; такса предсрочно погасяване 1 % и комисионна за поддържане и обслужване на разплащателната сметка - 2.49 лева месечно. Съгласно чл. 10.2.1 кредитополучателят дължи и разходите за принудително изпълнение.

Представена е Тарифа условия, лихви, такси и комисионни на банката.

Представен е погасителен план за целия период на договора.

Съгласно раздел X, т. 10 от Общите условия, „И." АД има право да обяви едностранно кредита за изцяло предсрочно изискуем при непогасяване изцяло в срок на което и да е задължение за плащане на анюитетна погасителна вноска или вноска по главница, дължими лихви, вкл. наказателни лихви, такси, комисионни и др.

С Договор за прехвърляне на парични вземания от 01.09.2022г., „И.“ АД прехвърля в полза на „Е. Б.“ АД вземания, между които и това към ответника по Договор за бърз потребителски анюитетен кредит № ВА005761 от 31.05.2021г., отразено в Приложение 1.

От заключението по допуснатата ССчЕ се установи, че на 31.05.2021 г. по сметка с IBAN: *** е постъпила сума в размер на 3000 лв. с основание „Отпускане на средствадог.965225/31.05.2021”. По договора са постъпили плащания в общ размер на 313.99 лв., отнесени за погасяване на 167.30 лева главница; 120.58 лв. договорна лихва; 2.17 лв. лихва за забава; 23.94 лв. месечни такси за периода м.8 - м.10/2021г. Непогасеното задължение по процесния договор към 05.10.2021г. е: 2 832.70 лв. непогасена главница; 37.53 лв. просрочена договорна/възнаградителна лихва в/у главницата за периода от 05.09.2021г. до 30.03.2022г.. Непогасеното задължение по процесния договор към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 03.06.2022г. е: 2 832.70 лв. непогасена главница; 248.31 лв. просрочена договорна/възнаградителна лихва в/у главницата за периода от 05.09.2021г. до 30.03.2022г.; 143.82 лв. лихва за забава за периода от 05.10.2021 г. до 02.06.2022г. вкл.; 23.94 лв. такса за обслужване на разплащателна сметка в лв. за периода от 23.12.2021г. до 26.05.2022г.вкл.

Банката е отправила покана до кредитополучателя, с която го уведомява за дължимите суми по договора, както и е отправила изрично волеизявление, че обявява кредита за изцяло предсрочно изискуем, считано 05.08.2021г.

Представен е Констативен протокол от ЧСИ С. Д., удостоверяващ извършените действия по връчването на поканата. Поканата е приета за връчена по чл.47, ал.5 ГПК.

Представени са доказателства за платени 120 лева в полза ЧСИ - разходи за връчване на поканата.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

За неоснователно е прието направеното от особения представител възражение за недопустимост на образуваното производство, поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца.

Съгласно разясненията дадени с ТР № 4/2013/18.06.2014г. в т. 10 „б”, при частно правоприемство при прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска по чл. 422 ГПК, 3 легитимиран да предяви иска е и цесионерът, ако е спазил срока по чл.415, ал.1 ГПК.