Решение № 91 от 10.03.2026, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Нови пазар, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР Т. КАРАГЬОЗОВ при участието на секретаря Галина Ал. И. като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Т. КАРАГЬОЗОВ Гражданско дело № 20253620101106 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от Н. Г. П., ЕГН: **********, с адрес от село П., община Н., улица *** срещу „Вива Кредит“ АД, ЕИК:

207343548, седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл.

26, ал.1, т.1 от ЗЗД, във вр. чл.22 от ЗПК, във вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за прогласяване за нищожен на Договор за паричен заем Standard_30 № *** от *** год., поради противоречие със закона.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника е сключен Договор за паричен заем Standard_30 № *** от *** год. (Договор за кредит) за предоставяне на сума в размер на 3 100 лева (1 585,01 евро). Общата сума дължима от потребителя по Договора за кредит е в размер на 7 669,95 лева, съгласно погасителен план. Уговореният фиксиран лихвен процент е в размер на 40,32 %, а годишният процент на разходи е в размер на 49,49 %, при уговорен срок за изпълнение от 15 месеца. Наред с това е предвидена допълнителна такса за експресно разглеждане в размер на 2 203,65 лева (1 126,71 евро). Сумата е разсрочена на равни части, които са дължими с погасителните вноски по главницата и възнаградителната лихва. Наред с това в чл.5, ал.1 от Договора за кредит е уговорено учредяването на допълнително обезпечение по договора за кредит – поръчителство или безусловна банкова гаранция, като при неизпълнение от страна на кредитополучателя се дължи неустойка в размер на 1 469,10 лева (751,14 евро), платима разсрочено заедно с погасителните вноски. Процесният Договор за кредит е потребителски с оглед качествата на страните по него, поради което същият е предмет на регулация от ЗПК и спрямо него са приложими специалните основания за недействителност. Сочи се, че договорът е сключен в нарушение на 1 изискванията относно ГПР, тъй като надвишава установените рамки съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК и не указва компонентите, които включва. Твърди се, че таксата за услугата за експресно разглеждане и неустойката не са включени в ГПР, въпреки че представляват разход по кредита и следва да бъдат съобразени при определянето му. Приложеният в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора, което обуславя и недействителността на процесния Договор за кредит.

Таксата за услугата за експресно разглеждане противоречи на ЗПК и по – конкретно на чл.10а, ал.2 от ЗПК, доколкото кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия относно управлението и усвояването на кредита. Същата такса заобикаля разпоредбите на ЗПК, поради което е нищожна на основание чл.21 от ЗПК.

Таксата за експресно разглеждане на документите не е включена в ГПР, с което заобикаля изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК. Невярното посочване на ГПР без в него да е включена таксата за експресно разглеждане, има за резултат невярно разписване на ГПР, което обуславя и нищожността на самата клауза. Отделно от това услугата, която се предоставя срещу тази такса касае извършването на действия по отпускане на кредита, които са забранени съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Таксата за експресно разглеждане е в размер на 2 203,65 лева (1 126,71 евро) и е повече от 50 % от размера на получената сума по Договора за кредит, с което са нарушени принципите на добросъвестност и справедливост. Твърди се, че са нарушени добрите нрави, които предполагат известна еквивалентност на престациите и липсата на такава води ди нищожност на самия договор. Таксата по същество прикрива оскъпяването на кредита и постига забранена от закона цел – обогатяване на кредитора, поради което съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК същата е нищожна.

Уговорената неустойка в процесния Договор за кредит е нищожна, тъй като не притежава характеристиките на този вид договорна отговорност. Това вземане не е неустоeчно, а скрита възнаградителна лихва, тъй като представлява печалба за кредитора, поради което следва да бъде включена в ГПР. Не притежава обезщетителна функция, тъй като надвишава горната граница на законната лихва, а нейният размер не зависи от неизпълнението на основните задължения на кредитополучателя, нито от вредите от това неизпълнение. Единствено генерира печалба за кредитодателя. Твърди се, че не разполага и с обезпечителна функция, доколкото обезпеченията се учредяват преди предоставяне на сумата, а не след като заемната сума е отпусната. Притежава единствено санкционна функция, което обуславя извод, че вземането не е за неустойка. Заобикаля разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК, нарушава и добрите нрави, тъй като не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между страните, обуславящи неравноправността й, а от там и нейната нищожност.

Излага се още, че процесният Договор за кредит е недействителен.

Приложеният в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора, като използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и заобикаляне изискванията на чл.11, ал.1, т. 11 от ЗПК. Невярното посочване на лихвения процент без в него да бъдат включени таксата за експресно разглеждане и неустойката, има за 2 резултат невярно разписване на ГПР. Поражда се конструкция, която има за цел да заблуди потребителя и не му дава възможност да прецени последиците от сключването на договора за кредит. Твърди се, че кредитната сделка е недействителна, поради което се дължи единствено връщане на главницата.

Излага се, че договорът е нищожен на основание чл.11, ал.1, т.10, вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не е налице коректно посочен съществен елемент от него, а именно ГПР, като сочи актуална съдебна практика на СЕС. По изложените подробни съображения моли за уважаване на иска за недействителност на процесния Договор за паричен заем Standard_30 № *** от *** год.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, в който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Оспорват се доводите на ищеца за нищожност на договора и отделни негови клаузи на което и да е основание. Не спори, че процесният договор за кредит е сключен между страните като предоставена финансова услуга за указаните от ищеца сума, срок, лихва, такса за допълнителна, незадължителна услуга за експресно разглеждане и неустойка. Не се оспорва и фактът, че таксата за експресно разглеждане и неустойката не са включени в ГПР на процесния Договор за кредит. В процеса на кандидатстване потребителят изрично е пожелал да се ползва от услугата, срещу която е получил отговор за резултата от проверката на кредитоспособността му. Тя е допълнителна и доброволна по естество. Самата услуга е предоставена без забавяне и доколкото се извършва в хода на преддоговорните отношения преди сключването на самия договор и не може да се счита за услуга по усвояване или управление по вече сключен договор за кредит. Дори предоставена същата не обуславя отпускането на паричната сума и не повишава кредитоспособността на кредитоискателя. Намира, че съществените елементи по процесния Договор за кредит са ясно и недвусмислено уговорени и са фиксирани, проведено е индивидуално договаряне и потребителят е могъл, полагайки необходимата грижа, да прецени необходимостта от сключването на договора, а дори и след това да се откаже от него.

Неустойката е вземане, което възниква след сключването на договора за кредит, поради което не може да бъде включено в ГПР, което се формира от задължения, които са уговорени и изпълняеми при сключване на договора.

Намира за неоснователни твърденията на ищеца, че вземането за неустойка е нищожно, поради накърняване на добрите нрави. Не е налице заблуда на потребителя, тъй като при сключването на договора той ясно и недвусмислено е бил запознат с размера на кредита, фиксираната лихва, както и с фиксираната неустойка при неизпълнение на задължението за учредяване на допълнително обезпечение. Дори и да не е добре обмислено решението на потребителя за сключването на договор за кредит, същият е имал правото да се откаже от него и да не бъде обвързан от неизгодните му параметри.

Неоснователни са твърденията за нищожност на неустойката, поради противоречие с добрите нрави, доколкото установените критерии за нищожност на неустойката не са изпълнени с оглед даденото разрешение от ВКС задължително тълкуване по този въпрос – кредитът не е обезпечен, а възможността да въздейства върху обстоятелствата, водещи до начисляването на неустойката, респективно върху цялостното й отпадане, принадлежи единствено на длъжника. Уговореното отговаря на изискванията за добросъвестността и не води до значително неравновесие между правата и 3 задълженията на двете страни, поради което не е налице нарушение на чл.143 от ЗЗП и Директива 93/13 ЕИО. Клаузите са съставени на ясен и разбираем език, което изключва възможността потребителят да не е бил предварително наясно с икономическите последици от договора.

Указаният ГПР в процесния договор за кредит отговаря на изискванията, както на българското законодателство, така и на правото на ЕС. Същият не включва разходи, които са възникнали от неизпълнение на договорни задължения, както и разходи от допълнителни незадължителни услуги, които са предоставени по искане на кредитополучателя. Оспорва твърденията, че неустойката следва да бъде включена в ГПР, доколкото същата хипотетично може да възникне при неизпълнение след сключването на договора за кредит.

ГПР е съобразен и с максималния допустим размер от петкратния размер на законната лихва, съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Вива Кредит“ АД, ЕИК:

207343548, седалище и адрес на управление *** е направил искане за приемане за съвместно разглеждане в настоящото производство на предявен насрещен осъдителен иск с правно основание чл.240 от ЗЗД, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника и първоначален ищец Н. Г. П., ЕГН:

**********, с адрес от село П., община Н., улица *** да заплати сумата от 1 253 лева (640,65 евро), представляваща непогасена част от главница по Договор за паричен заем Standard_30 № *** от *** год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на насрещния иск – *** г. до окончателно изплащане на сумата.

В насрещната искова молба се твърди, че на *** г. между двете страни е сключен Договор за паричен заем Standard_30 № *** от ***год. за предоставяне на сума в размер на 3 100 лв. Общата сума дължима от потребителя по договора за кредит е в размер на 3 997,20 лв., съгласно погасителен план. Уговореният фиксиран лихвен процент е в размер на 40,32 %, а годишният процент разходи е в размер на 49,49 %, при уговорен срок за изпълнение от 15 месеца, с месечна вноска от 266,68 лева. Редакцията на процесния договор за кредит е съобразена с изискванията на относимото потребителско законодателство. Дадена е възможност на кредитоискателя да се запознае с параметрите на кредитното предложение от финансовата институция, в отговор на която изрично е поискана услугата експресно разглеждане, платима заедно с дължимите главница и възнаградителна лихва на уговорения падеж. Към датата на депозиране на насрещния иск са извършвани десет плащания в общ размер на 1 847 лева (944,36 евро), от които 607,96 лева за погасяване на част от задължението за възнаградителна лихва и 1 239,04 лева за погасяване на част от задължението за главница.

Дължима и непогасена е главница в размер на 1 860,96 лева, което обуславя правният интерес на финансовата институция от предявяване на осъдителен иск в размер на част от главницата в размер на 1 253 лева (640,65 евро), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на насрещния иск – *** г. до окончателно изплащане на сумата.

Ответникът по насрещната искова молба и първоначален ищец Н. Г. П., е депозирал писмен отговор, в който не оспорва сумата от 1 253 лева (640,65 евро) и поддържа доводи за неоснователност на предявения с нея иск по съображения идентични с изложените в първоначалната искова молба.