Решение № 2357 от 29.12.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2357 гр. Пловдив, 29.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20215330206153 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № РД-04-ХБ-68/30.08.2021 г. на директор на РЗИ - Пловдив, с което на И. Т. И. с ЕГН **********, с адрес ****, на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето във вр. с т. 7 от Заповед № РД 01-646/29.07.2021 г., вр. с чл. 63, ал. 4 от Закона за задравето е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение по чл. 209а, ал.1от Закона за здравето.

Жалбоподателят И. Т. И., моли да се отмени НП тъй като същият се е намирал в автобус без пътници, на шофьорското място, което има кабина, не е застрашил ничие здраве, моли се за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

Въззиваемата страна РЗИ Пловдив, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно, като изтъква доводи за законосъобразност.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.

От събраните доказателства се установява следната фактическа 1 обстановка:

При извършена проверка от служители на РЗИ Пловдив, съвместно със служител на Общинска Полиция Пловдив – свид. А.С., на 19.08.2021 г. в 10:40 ч. в автобус с рег. № ****, обслужващ автобусна линия № 9, на спирка № 351 на ул. Димитър Ризов в гр. Пловдив, ** свид. С.И. и свид. А.Ч., също служител на РЗИ Пловдив установили, че шофьорът на автобуса не носил маска предпазна маска покриваща носа и устата, както и че в автобуса имало един пътник. Самоличността на шофьора била установена от ** С. и свид. И. съставила АУАН № 001229/19.08.2021 г. Автобус с рег. № **** бил марка Исузу, модел Ситибус и имал шофьорска кабина, която била заводско производство и не била премахната към 19.08.2021 г.

Съставил се и протокол от извършена проверка от 19.08.2021 г. където били описани и другите 11 превозни средства, които били проверени.

На база на съставения АУАН на 30.08.2021 г. било съставено атакуваното наказателно постановление, като същото било връчено лично на жалбоподателя.

Описаната фактическа обстановка се установява частично от показанията на св. И. - актосъставител, свид. Ч., свид. С. и обясненията на жалбоподателя, както и от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН№ 1229/19.08.2020 г., Протокол за извършена проверка от 19.08.2021 г., Писмо от Автобусни превози Пловдив ЕООД, заповед РД 01-646/29.07.2021 г разписка за връчване на АУАН и обратна разписка.

Разпитана в съдебно заседание св. И. потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. В допълнение изяснява, че проверката е установила че и кондукторката била без предпазна маска, както и че в превозното средство имало пътник, който слязъл от автобуса. Същата заявявя, че не се сеща дали е имало преграда на шофьорското място. Съдът кредитира показанията на свидетелката като логични и непротиворечиви, Съдът дава вяра на показанията на свид. Ч. и свид. С., които също изясняват фактите около механизма на установяване на нарушението и посочват, че в автобуса е имало още един пътник. Съдът дава вяра на по-голямата част от показанията им, като ги оценява като логични и без вътрешни противоречия по съставомерните факти, като това дали е съставен акт на пътника или не е извън предмета на доказване и съдът не го намира за съществено противоречие. Съдът не дава вяра на показанията на свидетелите, че в автобуса не е имало преграда за шофьора доколкото това твърдение противоречи на останалите доказателства гласни и писмени. Съдът дава вяра и на обясненията на жалбоподателя, като отчита тяхната двойна природа, а именно като защитна версия и доказателствено средство. В случая същите кореспондират с останалия доказателствен материал и съдът счита, че са добросъвестно изложени и поради това им дава вяра, включително и в частта им относно наличната преграда. Съдът намира за доказан фактът, че автобусът с рег. № **** има фабрична преграда, която към датата на 2 установяване на нарушението не е била премахната. Това съдът извлича найвече от писмото изпратено от „Автобусни Превози Пловдив” ЕООД, които се явяват трета незаинтересована страна от изхода на делото и са дали обективен отговор на запитването на съда. Съдът намира, че писменото доказателство е обективно и конкретно за процесното превозното средство. Съдът намира, че е възможно при извършената проверка от над 10 автобуса за един ден свидетелите да не си спомнят с точност вида на шофьорското място, както признава актосъставителката. Тъй като жалбоподателят пряко и непосредствено възприема наличието на преграда в автобуса всеки ден, когато изпълнява служебните си задължения, то съдът дава вяра на обясненията му в тази част, тъй като кореспондират с обективното писмено доказателство.

По отношение на приобщеното веществено доказателство, съдът намира, че тъй като същото изхожда от жалбоподателя, обслужва неговите твърдения и макар да кореспондира с останалите доказателства, то не следва да се кредитира, доколкото свид. Ч. свидетелства, че това не е превозното средство, в което са извършили проверка, а на самата снимка няма достатъчно индивидуализращи белези за да се заключи, че именно това е снимка на превозното средство с рег. № ****. Няма други доказателства или данни извън твърденията на жалбоподателя, който го депозира, че снимката е именно на местонарушението. Поради гореизложеното съдът намира, че следва да изключи доказателството от доказателствената съвкупност да не го подлага на анализ и да не гради изводите си върху него.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна.

По спазването на процедурата:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, които да са съществени и да опорочават административнонаказателното производство, самите актове или да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение.

Правилно е описано и конкретното нарушение извършено от санкционираното лице, а именно неносене на предпазна маска за еднократна или многократна употреба.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазен е срокът по чл. 34 от ЗАНН. Видно от наказателното постановление същото е издадено от директора на РЗИ Пловдив, което е публична длъжност и е общоизвестен факт, виден и от публичната интернет страница на РЗИ Пловдив, че е заемана от лицето С.Д..

3

От материалноправна страна:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението нажалбоподателя, като нарушение на посочената т.7 от Заповед № РД-01-646/29.07.2021 г. на министъра на здравеопазването, а именно: не е поставил защитна маска на лицето си.

В чл. 209а, ал.1 ЗЗ е предвидено, че лице което наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2 ЗЗсе наказва с глоба от 300 до 1000 лева.

От друга страна в чл. 63, ал.4 ЗЗ е уредено, че при обявена извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област.

Именно тези норми са посочени в АУАН и НП като санкционна и като нарушена.

Същевременно от тяхната словесна редакция е видно, че същите са бланкетни, като за съдържанието на конкретната нарушена противоепидемична мярка препращат към съответната заповед на министъра на здравеопазването, която съгласно чл. 63, ал.11 от ЗЗ представлява общ административен акт и подлежи на предварително изпълнение.

В конкретния случай приложимата заповед е надлежно очертана, както в АУАН, така и в НП, а именно Заповед № РД-01-646/29.07.2021 г. на Министъра на здравеопазването, като въведената с т. 7 от нея противоепидемична мярка изцяло съответства на установената по делото фактическа обстановка.

За да е спазен принципът за законоустановеност на административното нарушение и на административната санкция е напълно достатъчно съставът на дадено административно нарушение и предвижданата за него санкция да са предвидени в нормативен акт. Това изискване в случая е спазено, доколкото в чл. 209а, вр. чл. 63, ал.4 ЗЗ е обявено за наказуемо по административен ред неспазването на противоепидемичните мерки, въведени със заповед на министъра на здравеопазването.

Вече се отбеляза, че досежно съдържанието на конкретно нарушената мярка, нормите имат бланкетен характер, като съгласно задължителната тълкувателна практика на стария Върховен съд и на ВКС законовия бланкет може да се запълва, както с правила от нормативен, така и с правила от ненормативен акт (какъвто се явява общия административен акт- заповед на министъра на здравеопазването).

Сочената като нарушена в АУАН и НП Заповед РД-01-646/29.07.2021 г. е в сила от 01.08.2021 г., до 31.08.2021 г., поради което се налага извод, че именно тя е била действащото право към датата на извършване на 4 нарушението- 19.08.2021 г.

С оглед на приетата обаче за осъществена фактическа обстановка съдът приема, че определеното спрямо жалбоподателя наказание в НП не е в съответствие с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и не отговаря на целите по чл.

12 от ЗАНН, като са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. е налице „маловажен случай” на административно нарушение.

При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК.

Административнонаказателният процес е строго регламентирана дейност, при която за извършено нарушение се налага съответно наказание, като прилагането на санкцията е винаги въпрос на законосъобразност. Съгласно Тълкувателно решение № 1/2007 година на ВКС предмет на преценка в настоящото производство е не само законосъобразността на наказателното постановление, но и неговата правилност и обоснованост, обуславящи се от правилната преценка на конкретната тежест на извършеното нарушение и степента на засягане от негова страна на установените и защитени с конкретния закон обществени отношения.

Приетите противоепидемични мерки имат за цел ограничаването на разпространението на заразната болест причинявана от корона вирус Ковид – 19. В настоящия случай съдът намира, че формално са осъществени признаците на твърдяното нарушение, но случаят е маловажен и наложеното административно наказание, макар и в минимален размер се явява необосновано високо.

На първо място следва да се отбележи, че съгласно чл. 4 от цитираната заповед е въведено изключение от правилото за носене на защитна маска, покриваща носа и устата при непосредствено обслужване на клиенти, а именно когато са осигурени механични прегради от стъкло или друг прозрачен материал, позволяващ влажно почистване или дезинфекция. Т.е. посочената заповед признава по-нисък риск от заразяване при наличие на преграда между обслужващия и обслужвания. Безспорно се доказа, че такава преграда е имало в автобуса управляван от жалбоподателя в момента на установяване на нарушението и макар че той не може да се възползва пряко от изключението, тъй като нарушението му не е по т. 4, а по т. 7, то по аргумент на по-силното основание и за него следва опасността да бъде занижена, тъй като той дори не обслужва и не общува с пътниците на автобуса.