Решение № 551 от 19.02.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 551 гр. Варна, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20243110106910 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Й. Л. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ***** чрез процесуалния й представител – адв.

Д. Г., срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***** съединени в условията на евентуалност искове, както следва: иск за приемане за установено между страните, че сключеният между тях договор за потребителски кредит № *****2024 г. е нищожен поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, а в условията на евентуалност: иск за приемане за установено между страните, че клаузата на чл. 4, ал. 1 от договор за потребителски кредит № № *****2024 г. като противоречаща на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

Ищцата предявява и иск срещу „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***** за приемане за установено между страните, че сключеният между тях договор за предоставяне на поръчителство от ***** е нищожен, като противоречащ на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

В исковата си молба ищцата Й. Л. Л. излага, че на ***** сключила с ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД договор за потребителски кредит № ***** по силата на който й била предоставена в заем сумата от 5086.39 лв. за период от 24 месеца. В чл. 4, ал. 1 от посочения договор било уговорено предоставянето на обезпечение от страна на заемателя в полза на кредитора под формата на банкова гаранция в срок до 10 дни или сключването на договор за поръчителство с предварително одобрено от кредитора дружество в срок до 48 часа, като изпълнението на клаузата предпоставяло предоставянето на 1 заемната сума. Посоченото довело до сключването едновременно с договора за заем и на изисквания от кредитора договор за поръчителство с другия ответник „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, за което се следвало заплащането на възнаграждение в размер на 4898.16 лв. в полза на „КРЕДИСИМО“ ЕАД, съгласно чл. 8, ал. 5 от последното съглашение. Счита, че клаузата на чл. 4, ал.

1 от договора за кредит не е индивидуално уговорена и потребителят реално не е имал възможност да избере обезпечение, различно от вмененото му, като със същата привидно се създава впечатление за наличието на избор от страна на ищцата на вида на обезпечението и поръчителя. Счита, че целта на уговорката е неоснователното увеличаване размера на кредита, като по този начин се стига до неравнопоставеност на правата и задълженията между потребител и кредитор. В тази връзка е посочено, че процесната клауза от договора за заем е неравноправна на основание чл. 143 вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, в резултат на което и същата е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

Отделно от това се изтъква, че процесното възнаграждение за поръчител следва да бъде включено в годишния процент на разходите, доколкото по същество представлява разход по кредита, предвид дължимостта му независимо от изпълнението на задължението на потребителя към заемодателя си. Посоченото страната намира, че води до получаване на годишен процент на разходите в размер в пъти по-висок от максимално допустимия с чл. 19, ал.

4 ЗПК. Последното потребителят намира, че представлява невярна информация относно цената на кредита и от своя страна изключва валидността на договора изцяло, в съответствие с разпоредбата на чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В допълнение на горното се изтъква и съществуващата обвързаност между дружеството-кредитор и дружеството-гарант, доколкото едноличен собственик на капитала на последното било именно „КРЕДИСИМО“ ЕАД. По изложените съображения и поради липсата на реално поето задължение от страна на гаранта, ищцата намира и сключения с ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД договор за поръчителство за нищожен като накърняващ добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, поради нарушаване на принципа за добросъвестност и еквивалентност на престациите. В съответствие с изложеното се моли за уважаване на претенциите. Направено е искане за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, чрез процесуалния му представител – ст. юрк. С.С. Не се оспорва, че ищцата и дружеството са валидно обвързани с договор за поръчителство от ***** във връзка с сключения по-рано с „КРЕДИСИМО“ ЕАД договор за заем. Посочено е, че възнаграждението за поръчител е дължимо само за периода на кредита, като вноските за заплащането на първото са намаляващи, доколкото с погасяването на суми по заема се редуцира и сумата, която гаранта обезпечава. Изложеното, дружеството обосновава с факта, че същото осъществява по занятие дейност по предоставяне на услуги по гарантиране на задължения, поради което и му се следва съответното възнаграждение. Твърди се, че предоставянето на обезпечение в полза на заемателя на потребителя не е въздигнато като условие за одобряването на искания кредит, като заемателят е имал възможност да вземе информирано решение дали да се ползва от услугата, предоставяна от гаранта. Страната поддържа, че доколкото договорът за поръчителство се 2 сключва след сключването на договора за кредит, то кредитодателят няма информация за размера на уговореното впоследствие възнаграждение на поръчителя. В тази връзка счита, че последното не следва да бъде включвано в ГПР на кредита, предвид това, че не представлява общ разход по кредита.

Ответникът излага, че преди поемането на задължение по процесните съглашения на потребителя ясно и конкретно са разяснени всички дължими такси и вноски, формирани съгласно предвидените в ЗПК изисквания.

Съобразно изложеното се иска отхвърляне на претенцията. Моли се за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД, чрез процесуалния му представител – ст. юрк. Т. Б., в който са изложени доводи за неоснователността на ищцовите претенции. Не се оспорва, че между дружеството и потребителя е сключен договор за кредит от ***** за сумата от 5086.39 лв., както и договор за поръчителство от същата дата с другия ответник „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД. Сочи се, че с чл. 12 от Общите условия към договора за кредит представянето на обезпечение е предвидено като право на заемателя, но не и задължение. Поддържа, че съгласно чл. 4, ал.

3 от съглашението, налице е била възможност за отпускането на кредита без обезпечаването му, от която обаче потребителят не се е възползвал.

Ответникът изтъква, че преди подписването на договора, ищцата е можела да се откаже от заявеното искане за предоставяне на избраното обезпечение, съобразно чл. 13 ОУ. Оспорват се твърденията, че възнаграждението за поръчителя възниква в полза на „КРЕДИСИМО“ ЕАД, доколкото последното не е страна по договора за поръчителство. Счита, че дори да се приеме, че посоченото съглашение е нищожно, не е налице основание за недействителността на договора за кредит, доколкото вземането по него е действително. Дружеството намира, че няма основание за включване на възнаграждението на поръчителя в ГПР, респективно изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК не е нарушено, доколкото извършването на посочения разход е в резултат на направения от ищцата избор. В допълнение страната излага, че доколкото договорът за поръчителство е сключен след договора за кредит, заемодателят не е могъл да знае какъв би бил уговореният размер на възнаграждението на поръчителя, поради което и не би могло същото да представлява разход по кредита, който да се включи в ГПР. Не се оспорва, че кредиторът е едноличен собственик на капитала на поръчителя, но ответникът изтъква, че дружествата - ответници имат различен предмет на дейност, поради което и не е разполагал с информация за договора за поръчителство, сключен между заемателя и гаранта. Моли за отхвърляне на заявените искове.

Иска се присъждането на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД депозира насрещни искове срещу ищцата по първоначалния иск Й. Л. Л., първият в условията на кумулативност с вече предявените от ищцата искове, а именно: за осъждане на кредитополучателя да заплати на кредитора сумата 856.31 лв., представляваща главница по сключения между страните договор за кредит № ***** ***** за периода 10.03.2024 г. – 10.07.2024 г., на основание чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 16.07.2024 г. до окончателното й изплащане, а вторият – в условията на 3 евентуалност /при уважаване на иска за прогласяване нищожността на договора за кредит/ за заплащане на сумата 5086.39 лв., представляваща чистата стойност на кредита /главница/, на основание чл. 23 ЗПК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на насрещната искова молба – 16.07.2024 г. до окончателното й изплащане.

В насрещната си искова молба ищецът „КРЕДИСИМО“ ЕАД, чрез процесуалния му представител – ст. юрк. Т. Б., твърди, че ответницата не е извършила нито едно плащане по сключения между страните договор за кредит, като към момента на депозиране на молбата дължими се явяват вноските от 1-ва до 5-та за периода 10.03.2024 г. – 10.07.2024 г., съобразно погасителния план, заедно със съответната възнаградителна лихва за всяка вноска. Излага се, че дори да се установи недействителността на договора за кредит, на основание чл. 23 ЗПК ответницата би дължала възстановяване на чистата сума по него в размер на 5086.39 лв., в който смисъл е заявен и евентуалния иск на ищеца. По изложените съображения се моли за уважаване на така заявените насрещни претенции. Претендират се и съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК за отговор по насрещните искове ответницата Й. Л. Л. депозира такъв, с който поддържа, че не оспорва дължимите суми по размер, а по основание. В този смисъл препраща към доводите, изложени в първоначалната си искова молба относно недействителността на процесните договори. В съответствие с посоченото се моли за отхвърляне на претенциите. Моли за разноски.

В проведените по делото на 11.12.2024 г. и на 05.02.2025 г. открити съдебни заседания процесуалните представители на страните депозират нарочни молби, в които поддържат становищата си.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове за нищожност на сключените от ищцата с всеки един от ответниците договори от *****

По делото са обявени за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1. че между „КРЕДИСИМО“ ЕАД и Й. Л.

Л. е сключен договор за потребителски кредит № ***** *****, по силата на който в полза на ищцата е предоставен заем в размер на 5086.39 лв.; 2. че между „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД и Й. Л. Л. е сключен договор за предоставяне на поръчителство на *****, по силата на който е уговорено заплащане на възнаграждение на поръчителя в общ размер от 4898.16 лв., на основание чл.

146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК.

С определението за насрочване от 18.10.2024 г. съдът надлежно е указал на страните, че съгласно § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите ищецът има качеството потребител, както и че процесните договори за кредит и за поръчителство имат характера на потребителски такива. Указал им е, че съдът следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза в потребителски договор. При констатиране на наличието на неравноправни клаузи съдът ще се произнесе преюдициално по неравноправния характер на клаузата, освен 4 ако потребителят изрично не се противопостави на това. Също е указал на страните, че съдът следи служебно за спазването на императивни правни норми от публичен характер, каквито са разпоредбите, предвидени в Закона за защита на потребителите.