Решение № 605 от 22.04.2021, Административен съд - Бургас
- Съд
- Административен съд - Бургас
- Дело
- Административно дело 2000/2020
- Вид
- Решение № 605
- Подписан
- 22.04.2021
- В сила
- 25.11.2021
- Състав
- АТАНАСКА АНГЕЛОВА АТАНАСОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.74, ал.1 · Закон за културното наследство
- чл. 137, ал. 1, т. 5, буква "а" · Закон за устройство на територията
- чл. 148, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 156, ал. 1, предл. 2 · Закон за устройство на територията
- чл. 215, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 · Закон за устройство на територията
- чл. 225, ал. 2, т. 2 · Закон за устройство на територията
- чл. 225, ал.2, т. 3 · Закон за устройство на територията
- чл. 225а · Закон за устройство на територията
- чл. 225а, ал. 1 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 605 22.04.2021 година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на двадесет и четвърти март две хиляди и двадесет и първа година, в публично заседание в следния състав:
Председател:
Атанаска Атанасова при секретаря Галина
Драганова, като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 2000 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ и е образувано по повод жалбата на С.Г.Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, против Заповед № 1150/20.05.2020 г., издадена от Ч. Коралска, заместник кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на община Бургас. С оспорената заповед е наредено на Д.М.Д., съпруга на жалбоподателя, да премахне незаконен строеж, представляващ „Пристройка към вилна сграда с идентификатор *** по КК на гр. Бургас“, находяща се в УПИ Х-946 в кв. 74 по плана на кв. Банево, гр.
Бургас, с административен адрес: гр. Бургас, кв. Банево, ***.
В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Оспорват се фактическите констатации на административния орган. Твърди се, че постройката, чието премахване е разпоредено със заповедта, е изградена въз основа на разрешение за строеж от 1986 г. за обект „гараж със складово помещение“, като се сочи, че при евентуално несъответствие на извършеното строителство с параметрите на представените строителни книжа, строежът би бил незаконен по смисъла на чл.
225, ал.2, т. 3 от ЗУТ, но не и в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
Алтернативно се сочи, че процесната постройка представлява търпим строеж по смисъла на ЗУТ. Наведени са също доводи за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила, изразено в неизпълнение от страна на административния орган на задължението му да уведоми всички заинтересовани лица за образуване на производството по чл. 225а от ЗУТ, като в тази връзка се сочи, че имотът, заедно с процесния строеж, е придобит от жалбоподателя и неговата съпруга (адресат на обжалвания акт) в режим на съпружеска имуществена общност. По същество се иска обявяване на заповедта за нищожна, алт.- отмяна на същата, като незаконосъобразна.
В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Моли за отмяна на заповедта, като подробни съображения излага в писмени бележки. Претендира разноски.
Процесуалният представител на ответната страна заявява становище за недопустимост, алт.- за неоснователност на жалбата. Ангажира доказателства. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноските по делото, като прави възражение за прекомерност на извършените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Заинтересованата страна Д.М.Д. не се явява и не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомена. Не заявява становище по жалбата.
Според настоящия съдебен състав жалбата е подадена от надлежна страна и е процесуално допустима. Дворното място, съставляващо УПИ Х-946 в кв. 74 по плана на кв. Банево, ведно с построената в него вилна сграда с площ от 55 кв.метра и всички подобрения, са придобити от Д.М.Д. по силата на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 106/25.09.2007 г.
Собствеността върху имота е придобита от последната по време на брака и́ с жалбоподателя С.Г.Д. (удостоверение за граждански брак № 1 от 04.01.1959 г.), в режим на съпружеска имуществена общност. Като собственик на поземления имот и изградените в него постройки, Д. е заинтересовано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ и е активно легитимиран да обжалва заповедта, макар да не е изрично посочен като неин адресат.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна за недопустимост на жалбата, поради просрочие. Обжалваната заповед е връчена по пощата на посочения в нея адресат Д.М.Д.. Видно от приложеното по делото (на лист 34) известие за доставяне, пощенската пратка е приета от нейния съпруг- жалбоподателя С.Г.Д., но със задължение да я предаде на адресата. С полагане на подписа си в известието за доставяне последният заявява единствено съгласието си да приеме книжата, за да ги предаде на посоченото лице, но не и че е запознат с тяхното съдържание. Не са ангажирани доказателства за надлежно връчване на заповедта на жалбоподателя Д., поради което следва да се приеме, че жалбата е депозирана в законоустановения срок. При разглеждането и́ по същество, съдът намира следното:
Административното производство е образувано по повод постъпил в Община Бургас сигнал (именуван жалба) с рег.инд. № 94-01-24114/23.07.2019 г. от Недялка Ганчева Станкова, за извършено незаконно строителство в имот, находящ се в гр. Бургас, кв. Банево, ***. В хода на производството е извършен оглед на място от служители на Община Бургас, при който е констатирано, че в УПИ Х-946 в кв. 74 по плана на кв. Банево, гр. Бургас, към построената в имота едноетажна еднофамилна вилна сграда с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Бургас е изграден обект, представляващ едноетажна пристройка с приблизителни размери 2.60 м/7.30 м и височина 2.00 м. Установено е също така, че пристройката представлява масивна конструкция, изпълнена със стени от тухлена зидария и плосък покрив- стоманобетонна плоча, захранена с ел.енергия и вода, и е долепена в по-голямата си част до външната стена на северната фасада на вилната сграда, на разстояние от северната имотна граница приблизително 50 см. в източния ѝ край и приблизително 30 см. в западния ѝ край, а от уличната регулационна линия- на 8.30 см. Над плоския покрив е изпълнен комин с приблизителни размери 0.50м/0.50м и височина над покрива 2.50 м, който е в лошо техническо състояние. Достъпът от вилната сграда до пристройката се осъществява чрез реализиран 60 см. отвор във външната стена на основната сграда, а в пристройката са обособени коридор, санитарен възел- баня с тоалетна, килер и кухненска част с изградена камина по северния зид. Проверката на място е извършена в присъствието на собственика Д.М.Д., като по данни от същата строежът е извършен през 1986 г. от предходен собственик- лицето Й. С. Кавалджиев.
При извършена проверка по документи е установено, че поземленият имот и вилната сграда са собственост на Д.М.Д.. Констатирано е, че процесният строеж не е нанесен в плана. Не са установени строителни книжа. В одобрената кадастрална карта на гр. Бургас обектът е обозначен с идентификатор ***, с функционално предназначение- постройка за допълващо застрояване с площ 19 кв.м.
В хода на административното производство са представени от Д.: разрешение за строеж № 73/26.12.1980 г. за строеж на вилна сграда с площ от 41 кв.м. (на л. 61); протокол № 33 от 29.12.1980 г. за определяне на строителна линия и ниво на вилната сграда (на л. 62); разрешение за строеж № 6/10.03.1986 г. за гараж със складово помещение с площ от 15.75 кв.м., разположен на 3м от уличната регулационна линия, представляващ допълващо застрояване между вилната сграда и северната странична регулационна линия (на л. 63); протокол № 20 от 21.08.1986 г. за определяне на строителна линия и ниво за строеж на гараж със складово помещение (на л. 64). В строителните книжа като възложител е посочен Йордан Станчев Кавалджиев. Представени са също нотариални актове № 106/25.09.2007 г. и № 54/29.10.2004 г. Въз основа на данните от представените документи е прието от проверяващите лица, че гаражът със складово помещение, предмет на разрешение за строеж № 6/10.03.1986 г., не е изпълнен на място, а единствено са излети неговите основи. Прието е, че строежът- пристройка към вилна сграда, е изпълнен без издадено разрешение за строеж и без инвестиционни проекти, в нарушение на чл.
148, ал. 1 от ЗУТ. За резултатите от проверката е съставен констативен протокол № О-147 от 17.09.2019 г. С писмо с рег. индекс № 94-01-24114/3/18.11.2019 г. Д. е уведомена за започване на производство по премахване на незаконен строеж „Пристройка към вилна сграда с идентификатор *** по КК на гр.
Бургас“. В предоставения срок е депозирано от последната становище за законност на извършеното строителство и са приложени доказателства.
На
10.01.2020 г. е съставен констативен акт № О-1, връчен на Д. на 27.01.2020 г. чрез нейния съпруг- жалбоподателя С.Г.Д., видно от приложеното известие за доставяне ИД PS
8000 0285I4 Q. В акта е отбелязано, че строежът е V-та категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, буква „а“ от ЗУТ и чл. 10, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи.
Прието е, че строежът е извършен през 1986 г., без строителни книжа- разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти, и в несъответствие с предвижданията на ПУП, поради което е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ. Формиран е извод, че строежът не е търпим по смисъла на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ и §127, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, тъй като е извършен на имотната граница със съседния УПИ ХІІ-947, без съгласие на собствениците на този имот, и не съответства на предвижданията на ПУП към момента на изграждането му и към настоящия момент. Констативният акт е връчен на Д. на 27.01.2020 г., чрез нейния съпруг С.Д., видно от известие за доставяне ИД PS 8000 0299O4 1. В законния срок е депозирано възражение с рег.инд. № 94-01-3923/2/03.02.2020 г., ведно с архитектурен проект за изграждане на вилната сграда (на л. 32). Върху проекта е отбелязано с дата 15.07.1986 г. допуснато извършване на допълнително застрояване- склад (ПРУ) с размери 3.00м/4.75м, изцяло долепен до фасадата на вилната сграда. Възражението е прието за неоснователно от административния орган и въз основа на съставения констативен акт е издадена оспорената заповед № 1150/20.05.2020 г., с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено премахване на строежа в 30-дневен срок от влизането и́ в сила.
На
24.06.2020 г. в Община Бургас е депозирана молба от Д.Д., с която е поискано продължаване на срока за доброволно изпълнение на заповед № 1150/20.05.2020 г.
След изтичане на срока за доброволно изпълнение, посочен в заповедта, на 18.09.2020 г. е извършена проверка, при която е констатирано от служители на Община Бургас, че незаконният строеж не е премахнат в цялост, а е намалена само височината на комина. Проверката е извършена в присъствието на Д.Д.. Направените констатации са отразени в констативен протокол № О-119/18.09.2020 г. Изпратена е покана с рег. инд. № 94-01-24114/8/30.09.2020 г. за доброволно изпълнение, с която е предоставен на Д. 14-дневен срок за доброволно премахване на незаконния строеж.
От заключението на извършената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че процесната постройка представлява масивен строеж с площ от 19.00 кв.м, с размери 2.60м/7.35м, височина от 1.98 м и в най-високата част от 2.06 м. Постройката е долепена от север до вилната сграда и на приблизително 40 см. от дворищната регулационна линия със съседния ПИ ***, и се състои от WC с баня, килер и стая. Изградена е от стоманобетонна конструкция с ограждащи и преграждащи тухлени зидове и покривна стоманобетонна плоча с дебелина 8 см. с покритие от хидроизолация и водоотвеждане с тръби и улуци. Достъпът до строежа е от юг, като е осъществена вътрешна връзка между него и вилната сграда посредством монтирана врата на северната ограждаща стена на пристройката. В заключението се сочи, че проектът на вилната сграда от 03.06.1980 г. е допълнен на 15.07.1986 г. с долепен към сградата от север склад (ПРУ) с размери 4.75м/3.00м и функционална връзка с вилната сграда чрез врата на северната външна ограждаща стена. Отбелязано е, че с разрешение за строеж от 10.03.1986 г. и протокол № 20/21.08.1986 г. е разрешено строителството на гараж със складово помещение в имота, долепен от северната страна на съществуващата вилна сграда и на регулационната линия със съседния имот, с размери 5.25м/3.00м, който обект, според вещото лице, не е изпълнен на предвиденото място. Не е нанесен в действащия план на кв. Банево, одобрен през 1990 г. В заключението е направена съпоставка между одобреното по проект допълващо застрояване за склад (ПРУ) и установения на място строеж, при която е установено, че по проект стоежът е с параметри: вход от изток, размери 4.75м/3.00м, площ 14.25 кв.м., прозорец от изток, зид с дебелина 40 см, състоящ се от едно помещение, а на място строежът е с параметри: вход от юг, размери 7.35м/3.00м, площ от 19 кв.м, прозорец от север, дебелина на зидовете 25 см, състоящ се от три помещения. При преглед на документацията относно разрешеното строителство в имота, не са открити от вещото лице данни за дадено съгласие на съседите за извършване на строителство по северната регулационна линия или намалени отстояния спрямо нея.