Определение № 234 от 21.05.2026, Районен съд - Раднево

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 234 гр. Раднево, 21.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асен Цветанов като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело № 20265520100502 по описа за 2026 година

Производство по чл. 130 ГПК.

Образувано е по предявена искова молба от „Изи Финанс“ ЕООД срещу Ж. Й. Ж., с която се предявява иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.

Съдът, предвид материалите по делата и императивните разпоредби на закона, намира за установено следното:

Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, за която съдът следи служебно. Съдът, разглеждащ иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, извършва самостоятелна преценка за наличието на тази специална процесуална предпоставка и не е обвързан от констатациите на съда в заповедното производство /т. 10 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

Настоящият състав намира, че предявеният установителен иск е процесуално недопустим, с оглед на това, че издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е влязла в сила и е следвало да се издаде електронен изпълнителен лист, което пък изключва процедурата по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за даване на указания за предявяване на иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.

Специалните положителни предпоставки за допустимост на иска по чл.

415, ал. 1, т. 2 ГПК са: 1) наличие на издадена заповед за изпълнение; 2) връчване на заповедта за изпълнение при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и събрани категорични данни от връчителя, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и удостоверяването им с посочване на източника на тези данни в съобщението и 3) спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 4 ГПК.

В случая е налице първата предпоставка - издадена срещу длъжника заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 980/18.11.2025г. по ч.гр.д. № 1422/2025 г. по описа на Районен съд – Чирпан.

Издадената заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника по чл.

47, ал. 5 ГПК, но не са събрани от връчителя никакви данни, че длъжникът не живее на адреса – посочено е, че лицето не е открито на адреса. Същото е посочено и в съобщението към залепеното уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК 1 на постоянния и настоящ адрес на лицето.

Настоящият състав счита, че заповедта за изпълнение е връчена надлежно по чл. 47, ал. 5 ГПК – длъжникът не е открит на регистрирания постоянен и настоящ адрес в с. Любеново, не е намерено лице, което е съгласно да получи съобщението, залепено е уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК, без да са събрани данни, че ответникът не живее на адреса. След справка работодател не са констатирани регистрирани трудови договори. Тъй като няма посочено изявление, че лицето не живее на адреса, логично да не изследва въпросът от кого /управител на етажната собственост, кмет на съответното населено място или по друг начин и удостоверяването им с посочване на източника на тези данни в съобщението/. Задължителна положителна процесуална предпоставка за даване на указания по реда на чл.

415, ал. 1, т. 2 ГПК е лицето да не живее на адреса, която в случая липсва.

Поради това не е следвало да се дават на това основание указания на заявителя за предявяване на иск. По аргумент на обратното основание и логиката на законодателя е щом лицето се окрива, то връчването е редовно и следва издаване на изпълнителен лист, а делото не се пренася в искова фаза.

Заповедта е влязла в законна сила съгласно чл. 416 ГПК на 24.02.2026 г., след изтичането на 1 месец след необходимото констатиране с нарочно разпореждане редовното връчване по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК /залепено уведомление по чл. 47 ГПК на 07.01.2026 г., изтекъл срок на 21.01.2026 г., когато се счита за редовно връчването, съответно от нея дата е започнал да тече едномесечен срок за възражение и е изтекъл на 23.02.2026 г., в който срок възражение не е постъпило/ и ще следва да се издаде направо електронен изпълнителен лист.

При това положение на основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да се върне, а производството по делото да се прекрати.

Доколкото прекратяването касае само исковото производство, а заповедта за изпълнение е влязла в законна сила, то не следва да се обезсилва издадената заповед по чл. 410 ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

В Р Ъ Щ А искова молба вх. № 1390/20.02.2026 г. /на РС-Чирпан/, подадена от „Изи Финанс“ ЕООД срещу Ж. Й. Ж. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 502/2026 г. по описа на РС-Раднево като недопустимо.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Стара Загора в едноседмичен срок от връчването на препис на ищеца.

Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________ 2