Решение № 14 от 06.02.2026, Районен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

Делото е образувано въз основа на жалба (заведена под Вх. № Ж-04-239/11.12.2025 г. за ТД на НАП Велико Търново), подадена от Н.Н.К. като управител на “Джон Корнет Транспорт“ ЕООД, ЕИК 202382038, със седалище и адрес на управление гр.

Севлиево, ***, против Наказателно постановление под №

863668-F856166, издадено на 21.11.2025 година от Заместник директор на ТД на НАП – Велико Търново, оправомощен със заповед № ЗЦУ-30-875/23.06.2025 г. на изпълнителния директор на НАП, чрез което за нарушение по чл. 11, ал. 2 от ЗСВТС, на представляваното от същия дружество е била наложена имуществена санкция в размер на сумата от 500 лева, на основание чл. 17, ал. 1 от ЗСВТС. По съображения, които са изложени в подадената жалба, жалбоподателя е счел описаното погоре наказателно постановление за незаконосъобразно и го е обжалвал като такова с искания за неговата цялостна отмяна, заедно с всички законни последици, които произтичат от това.

Те не включват разноски, заплатени на процесуален представител, чието присъждане да се претендира съобразно предвидените предпоставки в ЗАНН. В жалбата се прави искане за намаляване (поради прекомерност) на евентуално заплатения адвокатски хонорар и/или на претендираното юрисконсултско възнаграждение от жалбоподателя в случай, че сумата за същите надвишава съответния минимален размер, който е предвиден в действащата нормативна база по отношение на тях.

Ответната по жалба страна чрез процесуален представител, който е упълномощен по надлежния ред, оспорва подадената жалба и излага становище за нейното оставяне без уважение. Този представител е изразил искане за заплащане на разноски във връзка с осъществено процесуално представителство по делото, които се претендират за присъждане при предвидените условия в чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН.

След като съпостави събраните в рамките на производството както писмени, така и гласни доказателствени материали, от фактическа страна съдът намери за установено следното:

Жалбоподателя Н. К. е управител на търговско дружество – “Джон Корнет Транспорт“ ЕООД, ЕИК 202382038, със седалище и адрес на управление град Севлиево, улица „Стефан Пешев“ № 50. Към месец септември 2025 година дружеството се е явявало регистрирано по ЗДДС лице, а въз основа на това - и интрастат оператор по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗСВТС (Закон за статистиката на вътресъюзната търговия със стоки - Обн., ДВ, бр. 40 от 29.05.2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. и доп., бр. 61 от 02.08.2022 г.), който (по силата на предвиденото в чл. 11, ал. 2 от този закон) при наличие на текущо задължение е бил длъжен да подаде интрастат декларация до двадесето число на месеца, следващ първия референтен период. При извършена проверка от св. К.Х.М.-С., изпълняваща длъжност като главен инспектор по приходите при ТД на НАП – град Велико Търново, офис Габрово, е било установено, че дружеството не е изпълнило задължението си да подаде в срок до 20.10.2025 година интрастат декларация за референтен период 01.09.2025 г. – 30.09.2025 г. за поток вътресъюзен износ. Във връзка със заключението за наличие на извършено нарушение, формирано по повод на изложените в предходното изречение обстоятелства и констатираното закъснение за подаване на декларацията (което според съдържанието на съответния акт за документиране на нарушението е било отстранено още на 21.10.2025 година, чрез подаване на тази декларация) до “Джон Корнет Транспорт“ ЕООД е била изпратена покана (приложена на л. 13) с уведомление, че следва да се яви на определена дата в офис Габрово при ТД на НАП – гр. Велико Търново за съставяне на акт за установяване на административно нарушение във връзка с него. Тази покана (съобразно приложеното удостоверение на л. 14) е била получена на 21.10.2025 година. На 23.10.2025 г., в присъствието на представляващо дружеството лице, е бил съставен акт за 1 установяване на извършено административно нарушение по чл. 11, ал. 2 от ЗСВТС, който след съставянето му е бил връчен на това лице, от което е бил и подписан, след като то се е запознало с отразените в него констатации във връзка с описаното нарушение. Въз основа на този акт и на останалите материали по административно-наказателната преписка е издадено и посоченото по-горе наказателно постановление, което се явява предмет на обжалване по настоящото дело.

При изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

От данните, които се съдържат в приложената (на гърба на л. 18) от НАХД № 969/2025 г. на Районен съд Габрово разписка, е видно, че обжалваното наказателно постановление под № 863668-F856166, издадено на 21.11.2025 година от Заместник директор на ТД на НАП – Велико Търново, е било получено от оправомощено от дружеството лице на 01.12.2025 година. Жалбата против него (според отразените в същата дата и Вх. №) е постъпила при наказващия орган на 11.12.2025 година, или в рамките на предвидения с чл. 59, ал. 2 от ЗАНН четиринадесет дневен срок, започнал (съобразно указаното в чл. 84 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня, следващ този за получаване на постановлението. С оглед на изложеното и поради това, че се явява подадена от страна на правоимащо лице, тя следва да се приеме за процесуално допустима, а разгледана по същество – и за основателна по отношение на искането за неговата отмяна, макар и не изцяло по съображенията, които се излагат във връзка с него.

За да бъде законосъобразно всяко едно наказателно постановление, преди всичко законосъобразен следва да бъде актът за установяване на онова нарушение, което се санкционира чрез него. В настоящия акта той е съставен преди изтичане на тримесечен срок от деня за откриване на нарушителя (който следва да се счете, че съвпада с датата 21.10.2025 година, т.е. с първия ден след този, в който е изтекъл предвиденото в чл. 11, ал. 2 от ЗСВТС задължение за подаване на инстрат декларацията), както и преди изтичане на отразения в чл.

34, ал. 1, б. ”В” от ЗАНН едногодишен срок, започнал да тече от тези дата. Предвиденото указания в нормата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН също се явява спазено, след като отразената в наказателното постановление дата сочи, че то е било издадено преди изтичане на шестмесечен срок от деня за съставяне на акта. Актът и постановлението са съобразени и с останалите изисквания, които са установени от закона по отношение на тях. Авторите и на двете са компетентни (съобразно чл. 19, ал. 1 от ЗСВТС) по смисъла на закона лица, в т.ч. и от аспект на изрично упоменатата Заповед № ЗЦУ-30-875 от 23.06.2025 г. , издадена от изпълнителния директор на НАП и приложена на л. 19-21 от делото, като притежават всички реквизити, които са предвидени като задължителни в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Те съдържат сведения не само за времето и мястото за извършване на отразеното в тях нарушение и деянието, в което то се е изразило, но и съответната законова норма, която е била нарушена чрез него. Последната е съобразена с предвиденото в нормативната база – чл. 11, ал. 2 от ЗСВТС, която е действувала към отразената в акта и наказателното постановление дата, а съществуването на свързаните с тази разпоредба фактически обстоятелства, които имат значение за законосъобразно определяне на правната квалификация на самото нарушение, се извеждат безспорно от събраните по делото доказателства. Поради това не би могло да се счита, че наказателното постановление се явява незаконосъобразно или че санкционираното дружество не е осъществило описаното нарушение, още повече че поддържаните оплаквания в тази насока не намират опора в данните от приложените по делото доказателствени материали, като се опровергават напълно от тях.

Макар и да прие, че от аспект на всичко изложено до момента нарушението се явява не само извършено, но и документирано според предвидения в ЗАНН ред, съдът намери, че направеното искане за отмяна на обжалваното постановление следва да се уважи. В същото са вписани констатации (за по-висока степен на обществена опасност на съответното 2 нарушение, обусловена от вида на регулираните чрез ЗСВТС обществени отношения, тъй като същите касаят наднационална статистическа дейност за вътреобщностна търговия със стоки между Република България и държавите - членки на ЕС, в съответствие с Регламентите на Европейския съюз в тази област), въз основа на които наказващия орган е приел, че то не представлява маловажен случай по смисъла на закона. Те обаче визират последици, произтичащи от всяко извършено нарушение от съответния вид, към който е спадало и това по самото постановление. Тъй като изложеното в предходното изречение определя тези последици като общи, а свързаните с тях обстоятелства вече са били взети предвид от страна на законодателя при определяне на границите – от 500 до 5000 лева, които се отнасят до нормативно отредените наказания (в лицето на глоба и имуществена санкция) за тях, същите не биха могли да се отчитат повторно при преценката на въпроса за евентуалното приложение на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН като единствените обстоятелства, имащи значение за нея, след като приложението на този текст се предпоставя от конкретни факти, касаещи самото извършено нарушение, включително и конкретно произтеклите последици от него. Такива факти изобщо не са посочени, а следователно - и обсъждани в обжалваното постановление, което води до извод, че наказващия орган на практика не е извършил дейността, която би позволила да прецени дали нарушението представлява маловажен случай. А предпоставки за подобно заключение са били налице, тъй като при естеството на такива неопровергани от приложените доказателства факти, свързани с липсата на данни за други осъществени от дружеството нарушения на норми от ЗСВТС, за които то да е било санкционирано по административен ред с влезли в сила наказателни постановления до датата за издаване на обжалваното такова; формалния характер на самото нарушение, произтеклите от което общи последици на практика липсват, тъй като (макар и с един ден закъснение) интрастат-декларацията е била подадена преди датата за съставяне на акта, както и липсата на каквито и да било вреди, които да са били причинени или произтекли от него, се налага заключение, че конкретното нарушение се е отличавало с осезаемо по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с тази при други такива от неговия вид, която се допълва и от това, че (дори в минимално възможния размер от 500 лева, в който е и определена с постановлението) наложената имуществена санкция се явява завишена с оглед на тях. При тези обстоятелства, които са обосновавали наличие на маловажен случай на нарушение, наказващия орган е следвало да приложи нормата на чл. 28 от ЗАНН и да предупреди нарушителя, че при повторен случай ще го накаже. След като не го е сторил, още повече и без да е извършил задължителната за него (според приложимото Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г по т.н.д. № 1/2005г. на ВКС на РБ, НК) проверка за наличието или липсата на маловажност по същество, същият е издал едно незаконосъобразно постановление, което подлежи на отмяна поради тези причини.

Предвид изложените съображения съдът прие, че обжалваното наказателно постановление следва да се отмени. При това положение претенцията за присъждане на разноски във връзка с осъществено процесуално представителство, която е направена от процесуалния представител на ответната по жалба страна, е неоснователна, и тъй като предвидените за това основания по чл. 143 от АПК не са налице. Поради това същата следва да се остави без уважение като такава.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ..............................

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Габрово, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен П. Денев като разгледа докладваното от Пламен П. Денев Административно наказателно дело № 20254210200969 по описа за 2025 година

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 863668-F856166, издадено на 21.11.2025 година от Заместник директор на ТД на НАП – Велико Търново, оправомощен със заповед № ЗЦУ-30-875/23.06.2025 г. на изпълнителния директор на НАП, чрез което за нарушение по чл. 11, ал. 2 от ЗСВТС, на “Джон Корнет Транспорт“ ЕООД, ЕИК 202382038, със седалище и адрес на управление гр.