Решение № 1279 от 05.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1279 гр. София, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира И.

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20221100506615 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20013596/15.02.2022 г., постановено по гр.д. № 15005/2021 г. по описа на СРС, 128 състав, е отхвърлен положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 80, ал. ЗС, предявен от ищеца Д. Л. К., ЕГН **********, срещу ответника „Микрат“ ООД, ЕИК 831354916, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на основание давностно владение на лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Суифт, двигател № 1706447, шаси № 187263.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от 28.02.2022 г. от ищеца в първоинстанционното производство – Д. К..

Във въззивната жалба се поддържа, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон.

Аргументира се подробно, че съдът не е уважил молбата на процесуалните представители на ищеца да отложи делото поради настъпили непредвидими 1 обстоятелства, възпрепятстващи явяването им в откритото съдебно заседание на 25.01.2022 г. – внезапно заболяване, и не е разпитал допуснатия свидетел, поради което делото останало неизяснено и бил постановен неправилен съдебен акт. Така мотивиран, въззивникът моли решението да бъде отменено, а искът – уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Микрат“ ООД не е подала отговор на въззивната жалба.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от 16.03.2021 г., депозирана от ищеца Д. Л. К., с която срещу ответника „Микрат“ ООД, ЕИК 831354916, е предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 80, ал. ЗС за признаване за установено по отношение на последния, че ищецът е собственик на основание давностно владение на лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Суифт, двигател № 1706447, шаси № 187263.

По делото са приети писмени доказателства.

На 13.03.2015 г. между страните е подписана Спогодба за уреждане на техните отношения във връзка с 14 дела, водени между тях във Варненския районен съд, чрез извършване на взаимни отстъпки. В § 1, /3/ от спогодбата е посочено, че описаните 14 правоотношения са възникнали във връзка с Договор № 2006-04-132 за финансов лизинг на автомобил от 21.04.2006 г. В чл. 4 от спогодбата е уговорено, че с изплащане на сумите по спогодбата и прекратяване на изпълнителното дело, описано в същата, страните уреждат всички отношения, възникнали въз основа на описнаите в спогодбата граждански дела и въз основа на Договор № 2006-04-132 за финансов лизинг на автомобил от 21.04.2006 г., като ответното дружество е заявило, че няма повече претенции по Договора за финансов лизинг.

По делото са приети две приходни квитанции от 25.11.2015 г. за платени задължения за данък върху процесния автомобил за периода от 2013 г. до 2015 г.

Представено е и Свидетелство за регистрация част I за процесния 2 автомобил, както и удостоверение за застрахователна стойност на същия в размер на 2000 лв.

Във въззивното производство съдът е констатирал извършено от първоинстанционния съд процесуално нарушение по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК и с протоколно определение от 23.03.2023 г. е допуснал разпит на по един свидетел на всяка от страните в режим на довеждане.

В открито съдебно заседание на 16.11.2023 г. въззиваемият е оттеглил искането си за разпит на свидетел, поради което определението от 23.03.2023 г. е отменено в тази част на основание чл. 253 ГПК.

В хода на производството пред въззивната инстанция въззивникът Д. К. е починал и на негово място на основание чл. 227 ГПК са конституирани законните му наследници М. И. К., ЕГН **********, И. Д. К., ЕГН **********, и Х. Д. К., ЕГН **********. В открито съдебно заседание на 25.03.2024 г. съдът е дал възможност на новоконституираните страни в двуседмичен срок от получаване на съобщението да изразят писмено становище по депозираната въззивна жалба и формулираните доказателствени искания. В дадения срок, а и към датата на последното открито съдебно заседание – 14.11.2024 г., въззивниците не са депозирали становище, поради което определението от 23.03.2023 г. в частта, с която е допуснат свидетел в режим на довеждане на въззивника, е било отменено.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в неговата цялост.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо.

3

По същество на спора съдът приема, че решението на Софийски районен съд е правилно.

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 80, ал. 1 ЗС, като основателността му е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: 1) че е упражнявал постоянно, непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно фактическата власт върху вещта в посочения в исковата молба период от време; 2) явно демонстриране спрямо ищеца на промяната в намерението при осъществяване на фактическата власт чрез посочените в исковата молба действия, с които се отричат правата на ответника. Намерението за своене се предполага по смисъла на чл. 69 ЗС.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже спиране или прекъсване на давността.

Съгласно разпоредбата на чл. 80 ЗС движима вещ се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Ал. 2 от същата разпоредба забранява придобИ.ето на крадена вещ.

Придобивната давност е оригинерно правно основание за придобИ.е на право на собственост. Тя е способ за придобИ.е на вещни права (собственост или ограничени вещни права) върху вещи чрез упражняването на съдържанието на съответното право за определен в закона период от време.

Фактическият състав включва два елемента – владение и изтичане на определен срок. Позоваването на изтеклата придобивна давност не е елемент от фактическия състав, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок – т. 2 от Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по т.д. № 4/2012 г. на ВКС, ОСГК.

Първият елемент от фактическия състав на придобивната давност е владение върху вещта. Съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС владението е упражняване на фактическата власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Следователно владението включва два елемента: corpus – упражняването на фактическа власт, и animus – намерение за своене на вещта.

Безспорно е в теорията и в практиката, че за доказване на владение по отношение на чужда вещ следва да се установи по делото, че същото е постоянно непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се 4 държи вещта като своя собствена, които характеристики се извеждат от чл. 2 от Закона за давността от 1898 г. (отм.).

В настоящия случай ищецът твърди, че по процесния договор за лизинг, непредставен по делото, същият е изпълнил задълженията си за изплащане на лизинговите вноски, считано от 15.12.2012 г. От този момент твърди, че е започнал да владее вещта добросъвестно, като към момента на подаване на исковата молба – 16.03.2021 г., са изтекли повече от необходимите 5 години по чл. 80, ал. 1 ЗС.

Договорът за лизинг е абсолютна търговска сделка, двустранен, възмезден, консенсуален и комутативен. Същият е разновидност на договора за наем и представлява временно предоставяне ползването на вещи.

Договорът за лизинг не е транслативен и не прехвърля право на собственост.

Съгласно чл. 342, ал. 3 ТЗ лизингополучателят може да придобие вещта по време на договора или след изтичане на срока му. Това обаче представлява допълнителна сделка с вещно-транслативен характер, по силата на която лизингополучателят придобива правото на собственост върху лизинговата вещ.

Доколкото по силата на договора за лизинг е предоставено ползването на вещта, то лизингополучателят е държател на същата. Съгласно чл. 68, ал. 2 ЗС държателят е този, който упражнява фактическа власт върху вещта, която не държи като своя. За да може да придобие вещта по давност, лизингополучателят държател следва да преобразува държането си във владение – interversio possessionis, което трябва да е ясно заявено пред собственика на вещта, чиято собственост всъщност се отрича с владението. В настоящия случай това е ответното дружество, но по делото не са събрани никакви доказателства, от които може да се заключи такава промяна в намерението на упражняващия фактическата власт върху вещта ищец.

Действително в хода на първоинстанционното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, като делото не е било отложено за събиране на доказателства – свидетелски показания на допуснатия на ищеца свидетел в режим на довеждане. Макар да е изтъкната уважителна причина по смисъла на чл. 142, ал. 2 ГПК, съдът е отменил определението си за допускане на свидетеля, приключил е съдебното дирене и е обявил делото за решаване, като се е произнесъл с краен съдебен акт.

5

Смисълът на въззивната инстанция е да поправи допуснатите от първоинстанционния съд пропуски при прилагането на материалния и процесуалния закони. В настоящия случай въззивният съд е констатирал допуснатото от първата инстанция процесуално нарушение и е дал възможност на въззивника ищец да ангажира доказателствата, които не е успял да ангажира пред първоинстанционния съд. В хода на производството е констатирана смъртта на въззивника, като на негово място са конституирани законните му наследници. Дадена е възможност на същите да изразят писмено становище в двуседмичен срок по подадената от техния наследодател въззивна жалба. Дадена е възможност и да бъде доведен свидетел за разпит в откритото съдебно заседание на 14.11.2024 г. Всичко това е сторено с протоколно определение от 25.03.2024 г. Съобщение, ведно с препис от протоколното определение, е връчено редовно на всеки от новоконституираните въззивници чрез Х. К. – един от въззивниците и син на починалия в хода на производството Д. К.. Указанията не са изпълнени, като нито е постъпило становище по въззивната жалба в срок, нито е доведен свидетел за разпит в откритото съдебно заседание на 14.11.2024 г. Въззивниците не са се явили в заседанието, нито са изпратили представител. Доколкото въззивниците не са се възползвали от представената им възможност да ангажират доказателства в подкрепа на заявената с исковата молба претенция, то следва да бъдат приложени неблагоприятните последици на чл. 154, ал. 1 ГПК – ищецът въззивник, съответно неговите правоприемници, не са установили фактите, на които основават исканията си, поради което съдът счита същите за неосъществили се. Искът е неоснователен и първоинстанционното решение подлежи на потвърждаване.

По отношение на разноските във въззивното производство:

Въззиваемата страна има право на разноски при този изход от делото.

Такива изрично не се претендират.

С оглед цената на предявените искове и на основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

6

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20013596/15.02.2022 г., постановено по гр.д. № 15005/2021 г. по описа на СРС, 128 състав.