Определение № 14199 от 14.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14199 гр. София, 14.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110150750 по описа за 2025 година

Подадена е искова молба от Г. В. М. срещу „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД.

Ответникът „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК.

С исковата молба и отговора на исковата молба страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства.

Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е допустимо и относимо, но с оглед изразеното от ответника становище- ненужно, поради което следва да бъде оставено без уважение.

Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.140а, ал.1 ГПК за задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, с оглед извършената от съда преценка по реда на чл.140а, ал.2 ГПК.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 14.05.2026г. от 15:10 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца - препис и от отговора на исковата молба.

ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебносчетоводна експертиза.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението в 1 писмена молба с препис за насрещната страна да посочи банкова сметка.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал.

1 и ал. 2 ГПК:

Предявен от ищеца Г. В. М. срещу ответника „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД е иск с правна квалификация чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК за прогласяване нищожност на сключен между страните Договор за потребителски кредит №877699/01.10.2025г.

Ищецът твърди, че на 01.10.2025г. е сключил по електронен път с ответника Договор за потребителски кредит №877699/01.10.2025г., по силата на който му била предоставена сума в размер на 4 425,40 лева, при уговорен между страните годишен лихвен процент /ГЛП/ в размер на 42,16%, годишен процент на разходите /ГПР/-59% и общо дължима сума при надлежно и правилно изпълнение на задълженията- 6 923,28 лева. Сочи, че в чл.2 от Приложение №4 към договора било предвидено задължение за заплащане от потребителя на такса за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване за кредит в размер на 300 лева, а в чл.4 Приложение №5- задължение за заплащане на неустойка при непредставяне в срок на удостоверение от Централния регистър на длъжниците към КЧСИ в размер на 150 лева за всяко отделно неизпълнение. Поддържа, че така уговорената неустойка е неравноправна и представлява скрито възнаграждение за кредитора, което неправилно не е включено при изчисление на ГПР по договора. С оглед на посоченото счита, че е налице нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като отразеният в договора размер на ГПР не отговаря на действителния, като липсва и конкретизация относно начина, по който същият е формиран. Обосновава недействителност на клаузата за неустойка, като счита, че задължението за неизпълнението на което същата е предвидена се намира в противоречие с принципа за добросъвестност, като на практика с него финансовата институция прехвърля риска от неизпълнение на задължението си за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник.

Счита, че уговорената неустойка излиза и извън присъщите й функции, доколкото цели неоснователно обогатяване на кредитора. Обосновава, че с нейното предвиждане се заобикаля забраната на чл.33, ал.1 ЗПК, а именно- при забава в изпълнение на задълженията на потребителя кредиторът да има право единствено на лихва върху неплатената в срок сума. На следващо място, твърди, че без неговото съгласие и без подписан застрахователен договор кредитодателят е удържал от отпуснатия му кредит в размер на 3 500 лева сумата от 925,40 лева- застрахователна премия. Счита, че последната представлява разход по кредита, който отново неправилно не е бил отчетен при изчисляване на ГПР по договора. Въз основа на изложените съображения намира, че сключеният между страните договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 ЗПК, поради което моли да бъде уважен предявеният от него иск.

Претендира разноски.

2

В срока по чл.131 ГПК ответникът „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че процесният договор е действителен и в съответствие с изискванията на ЗПК. Твърди, че в изпълнение на задължението си по договора е предоставил на ищеца сумата от 5 495,70 лева като част от нея, а именно – 495,70 лева, е заплатил от името и за сметка на потребителя на трето лице – Застрахователно дружество „Eвроинс Живот” ЕАД.

Поддържа, че кредитополучателят е избрал и се е съгласил да бъде застрахован при условията на Груповия застрахователен договор № ITF-002/2024 за рискова застраховка "Живот", сключен между ЗД “Евроинс Живот” ЕАД и „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД. Обосновава,че задължението за неустойка не е разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР съгласно чл.19, ал.1, вр. с пар.1 от ДР на ЗПК, а по своята същност представлява обезщетение за неизпълнение. Поддържа, че предвидената неустойка не противоречи на изискванията на закона, уговорена е индивидуално и не съставлява скрито възнаграждение за кредитора. Посочва, че ГПР е формиран единствено от възнаградителната лихва, която не се променя, поради което не са посочени взетите предвид допускания при неговото изчисление. Оспорва предвидената в Приложение №4 към сключения договор такса да е недействителна, като счита, че уговорката за нейното заплащане е законосъобразна и равноправна.

Предвид изложеното отправя искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че страните са сключили Договор за потребителски кредит №877699/01.10.2025г. със соченото от него съдържание, както и твърдените пороци.

В тежест на ответника е да установи валидността на договора.

ОБЯВЯВА на основание чл.146, ал.1, т.3 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №877699/01.10.2025г. със соченото в исковата молба съдържание, както и че в отразения в него ГПР като разход е включена единствено възнаградителната лихва.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички 3 съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта процесуални представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4