Определение № 228 от 09.04.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 228 гр. Перник, 09.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно частно гражданско дело № 20251700500140 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 - чл. 278 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н. И. Т. ЕГН ********** срещу разпореждане №1878/03.02.2025 г., постановено по гр.д.№6142/2024 г. по описа на РС-Перник, с което съдът е върнал искова молба с вх. № 23955/28.10.2024 г. от Н. И. Т., ЕГН **********, срещу „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, в частта, в която са предявени искова претенция за имуществени вреди за сума в размер на общо 16 014,46 лв. и иск за неимуществени вреди за сума в размер на общо 8 985,57 лв., на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на съдебния акт, като се моли същият да бъде отменен като незаконосъобразен. Поддържа се, че неправилно съдът е приел, че с постъпилите уточняващи молби не са отстранени нередовностите на исковата молба по предявените искове, като се навежда, че същите са вероятно основателни, а исковата молба- редовна. Моли се за отмяна на разпореждането на РСПерник и връщане на делото на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия.

Пернишкият окръжен съд намира подадената частна жалба за допустима, като подадена в срок от легитимирано да обжалва лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба се явява частично основателна по следните съображения:

Производството по гр.д.№6142/2024 г. по описа на РС-Перник е образувано по искова молба, подадена от Н. И. Т. срещу „Профи Кредит България“ ЕООД. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че между страните е бил сключен договор за потребителски кредит № ***, в противоречие с императивни разпоредби на чл.11 от ЗПК, като се навеждат подробни доводи за неправилно и незаконосъобразно определен годишен процент на разходите по договора, нищожни 1 уговорки за заплащане на такси „Фаст“ и „Флекси“, както и неправило определен процент на дължимата възнаградителна лихва. Посочено е, че по процесния договор са извършени плащания в размер на 600 лв. Отправено е искане процесният договор да бъде признат за недействителен на основание чл.22 ЗПК, да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от общо 25 000 лв., от които сумата от 16 014,46 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, както и сумата в размер на 8985,54 лв. обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на причинени стрес, главоболие, безсъние, високо кръвно налягане, оксидотивен стрес и влошен здравословен статус, за което е бил принуден да приема витамини, минерали и добавки, като остойностява твърдените неимуществени вреди в размер на 390 лв. месечно за 23 месеца, представляващи разходи за витамини.

С разпореждане 05.11.2024 г. на ищеца са дадени указания в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена молба с препис за ответника, да уточни обстоятелствата, на които основава предявените искове, като изложи ясно и безпротиворечиво в какво се изразява твърдяното противоправно поведение на ответника, във връзка с което твърди да е претърпял имуществени и неимуществени вреди в посочените в исковата молба размери; посочи в какво се изразяват твърдените имуществени вреди и за какъв период /с посочване на начална и крайна дата/ се претендира обезщетението във връзка с тях; посочи как се формира претендираното обезщетение за имуществени вреди – вземания в какъв размер и с какво основание включва; да посочи банкова сметка или друг начин за плащане на претендираните суми; както и да формулира надлежен петитум на исковата молба, който да съответства на нейната уточнена обстоятелствена част. На ищеца изрично е указана възможността да ползва правна помощ при необходимост и право за това. На ищеца е указано и това, че при неотстраняване в цялост и в срок на нередовностите, исковата молба ще бъде върната и производството по делото ще бъде прекратено на основания чл. 129, ал. 3 ГПК.

С уточняваща молба от 29.11.2024 г. ищецът е заявил, че обезщетения за имуществени и неимуществени вреди претендира за периода 22.11.2022 г. до 28.11.2024 г. – датата на предявяване на иска. Посочено е, че противоправното поведение на ответника се изразява в изготвен договор за кредит с посочените клаузи в противоречие с разпоредбите на ЗПК. Посочено е, че служители на ответното дружество са търсили по телефона ищеца, като от него се иска да заплати недължими суми. Посочено е, че претърпените от ищеца имуществени вреди са в общ размер от 16014,46 лв. за периода от 22.11.2022 г. до 28.11.2024 г., от които 13800 лв. представляват невключени разходи в ГПР, а 2214,46 лв. представляват недължими лихви. Поддържа, че се претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8 985,57 лв. за периода от 22.11.2022 г. до 28.11.2024 г., изразяващи се в стрес и нарушено здраве, за което ищецът приема витамини и добавки.

С разпореждане от 22.12.2024 г. исковата молба е оставена без движение за втори път, като на ищеца са дадени указания да уточни дали предявява иск за прогласяване на недействителността на договор № ***, сключен между него и ответника, с правно основание чл. 22 ЗПК поради противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК, както и дали предявява други искове за прогласяване на нищожността на конкретни договорни клаузи, съответно да посочи конкретното тяхно съдържание, номер от процесния договор за кредит и поради какви съображения счита същите за нищожни, или изложеното във връзка със съдържанието на договора касае единствено предявения иск за прогласяване на същия за недействителен; изложи ясно и 2 безпротиворечиво в какво се изразява твърдяното противоправно поведение на ответника, във връзка с което твърди да е претърпял имуществени и неимуществени вреди в посочените в исковата молба размери /следва да посочи изрично дали се изразява единствено в сключването на процесния договор, който се твърди да е недействителен, и/или и в друго действие/бездействие, съответно какво/; да посочи в какво се изразяват твърдените неимуществени вреди и по какъв начин твърди да са причинени от ответника, включително и как се формира претендираното обезщетение за имуществени вреди – вземания в какъв размер и с какво основание включва /необходимо да се уточни в какво се изразяват вредите – пропуснати ползи и/или претърпени загуби; в случай че се твърдят претърпени загуби /извършени от ищеца имуществени разходи/ е необходимо да бъде посочен всеки един разход /плащане/, с посочване на дата, размер и основание/. На ищеца изрично е указана възможността да ползва правна помощ при необходимост и право за това. На ищцата е указано и това, че при неотстраняване в цялост и в срок на нередовностите, исковата молба ще бъде върната и производството по делото ще бъде прекратено на основания чл. 129, ал. 3 ГПК.

Постъпила е втора уточняваща молба от ищеца от 29.11.2023 г., в която е посочено, че като противоправни счита всички действия по нищожните клаузи от договора за паричен заем, като поддържа, че ответникът е действал противоправно при сключването и изпълнението на договора, като е нарушил разпоредбите на Закона за потребителския кредит, Закона за кредитните институции и др. Поддържа се, че се претендира прогласяване на недействителност на договора за заем, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 16041 лв. за периода от 22.11.2022 г. до 28.11.2024 г., от които 708 лв., представляващи пропуснати ползи. По отношение на неимуществените вреди ищецът е посочил, че същите се изразяват в стрес, безсъние, високо кръвно налягане, причинени от действия на служители на ответника, изразяващи се в перманентен телефонен терор и непрекъснати претенции за недължими суми, за което приема витамини и добавки, поради което и претендира обезщетение в размер на 8985 лв. за периода от 22.11.2022 г. до 28.11.2024 г. Поискано е освобождаване от държавна такса на основание чл.83 ал.2 ГПК, но не и предоставяне на правна помощ по реда на ЗПП.

С обжалваното разпореждане районният съд е приел, че с депозираната молбауточнение от 29.11.2023 г. са уточнени периодите на предявените искове за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, но не са изпълнени указанията да бъде посочено по какъв начин се формират претендираните вземания. Приел е, че е налице противоречие относно твърдения размер на суми, платени по договора от ищеца в размер на 600 лв. и претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер на 16014,46 лв. Приел е, че в молбата-уточнение от 29.11.2024 г. било посочено, че претендираният размер на обезщетение за неимуществени вреди е 8 985, 41 лв., като в исковата молба посочената сума била описана и като обезщетение за имуществени вреди, и като обезщетение за неимуществени вреди, които се твърди да съставляват разходи за закупени витамини /неконкретизирани по дата на извършване на твърдените месечни разходи и основание/. По изложените съображения първоинстанционният съд е върнал исковата молба в частта по предявените искове за имуществени вреди за сума в размер на общо 16 014,46 лв. и иск за неимуществени вреди за сума в размер на общо 8 985,57 лв. и е прекратил производството по делото, като е приел, че не са отстранени констатираните нередовности в исковата молба.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

3

Съгласно чл. 129, ал. 2 от ГПК когато исковата молба е нередовна, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности. В този срок ищецът е длъжен да отстрани всички посочени от съда нередовности на исковата молба. В противен случай исковата молба заедно с приложенията се връща – чл. 129, ал. 3 от ГПК. Индивидуализацията на спорното право се извършва от ищеца чрез основанието и петитума на исковата молба, която трябва да отговаря на предвидените в чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК изисквания. За редовността на исковата молба съдът следи служебно, тъй като надлежното предявяване на иска е условие за допустимост на процеса и на постановеното по съществото на спора съдебно решение. При констатиране на несъответствие между съдържанието на исковата молба и изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК съдът трябва да процедира по начина, указан в чл. 129, ал. 2 ГПК, като предостави възможност на ищеца да отстрани пороците на молбата чрез ясно и точно формулиране на исковата претенция, а ако той бездейства-да върне исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК.

С оглед заявеното от ищеца уточнение с допълнителна молба от 29.11.2023 г., преповторено и в частната жалба, че твърдените неимуществени вреди са настъпили вследствие противоправни действия на служители на ответното дружество, изразяващи се в стрес, притеснение, неудобства и влошено здравословно състояние в резултат на многократни обаждания на служители на ответника, телефонен терор и претенции за необосновано високи суми в резултат на сключения нищожен договор за паричен заем, следва да се приеме, че районният съд е сезиран с претенция с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8985 лв., претърпени в периода от 22.11.2022 г. до 28.11.2024 г., уточнена откъм основание, размер и период.

По отношение на претенцията за обезщетение за имуществени вреди, с оглед констатираното и от районния съд противоречие между претендираната сума от 16 014,46 лв. и посочената като платена сума в размер на 600 лв. по процесния договор, при повторното даване на указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба районният съд е следвало да укаже на ищеца изрично да уточни заплатил ли е на ответника сумата от 13800 лв. - невключени разходи в ГПР и сумата от 2214,46 лв. - недължими лихви, респ. дали претендира заплащането им от ответника като получени без основание или ги претендира на друго основание и какво; в случай, че не е заплатил сумите на ответника, а само е уговорено заплащането им, да обоснове правния си интерес от осъждане на ответника да му заплати тези суми, както и да уточни как е формирана сумата в размер на 708 лв., представляваща пропуснати ползи.