Решение № 6199 от 20.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6199 гр. С., 20.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д. Б. А.А при участието на секретаря С.С.Ц. като разгледа докладваното от Д. Б. А.А Гражданско дело № 20221110118207 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба, подадена от /ФИРМА/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /АДРЕС/, против И. В.

Ф., ЕГН **********, А. В. Ф., ЕГН **********, И. М. М., ЕГН **********, А. А. Ф.,

ЕГН ********** и Я. А. Ф., ЕГН ********** в качеството им на наследници на И. Ф.

К. и М. Н. Б., с която са предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между него, от една страна, и И. Ф. К. и М. Н. Б., от друга, е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди, като последните имали качеството на потребители по смисъла на чл.

153, ал. 1 от ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, по отношение на следния имот, находящ се в /АДРЕС/, апартамент, с аб. № 62454. С оглед настъпилата смърт на И. Ф. К. и М. Н. Б.

(преди завеждане на делото) исковете са предявени срещу И. В. Ф., А. В. Ф., И. М.

М., А. А. Ф. и Я. А. Ф., в качеството им на законни наследници от първи ред на починалите лица. В исковата молба се сочи също, че за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ищцовото дружество доставило топлинна енергия на насрещната страна, но ответниците не заплатили дължимата за това цена в общ размер на 295,01 лв. главница, сумата от 60,11 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 22.03.2022 г.

Ищецът сочи също, че за процесния период действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от /ФИРМА/ на потребители в гр. С., приети с Решение на УС и одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на КЕВР. В раздел ХІ от Общите условия бил определен реда и срока, в който купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 30дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. С 1 оглед така установения срок за плащане, ищецът счита, че насрещната страна по договорното задължение е изпаднала в забава по отношение на задължението си за заплащане на паричната сума. Поддържа, че услугата дялово разпределение е извършвана през процесния период от /ФИРМА/, с което дружество за целта бил сключен договор съгласно чл. 139б ЗЕ.

Искането е за осъждане на ответниците при квоти в размер на 3/12 за И. В. Ф., 3/12 за А. В. Ф., 2/12 за И. М. М., 2/12 за А. А. Ф. и 2/12 за Я. А. Ф. да заплатят на ищеца сума в размер 295,01 лв. – главница, представляваща стойност на доставената в имота топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., сумата от 60,11 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 22.03.2022 г.

С оглед извършеното плащане на исковите суми след завеждане на делото ищецът претендира от ответниците единствено заплащането на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпила молба вх.№ 149933/19.07.2022 г. от ответниците, с която заявяват, че са погасили предявените вземания с извършено в полза на ищеца плащане.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК всяка от страните следва да установи фактите, на които основава исканията си. Ищецът следва да установи, че спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума. С оглед заявената установителна претенция за дължима мораторна лихва, следва да ангажира доказателства за съществуването на главното парично вземане, настъпилата изискуемост и изпадането на ответника в забава за изпълнение.

В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да установят погасяване на паричното си задължение.

Не е спорно между страните, че за процесния период са били в облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, по което ищецът е престирал и за ответниците е възникнало задължение за заплащане стойността на потребената топлинна енергия, цена на извършената услуга дялово разпределение на топлинна енергия и мораторна лихва върху тези вземания, които суми възлизат на начислените от ответника размери.

В хода на делото е представен от ответника А. Ф. фискален бон с дата 18.07.2022 г. /л.78 по делото/, от който е видно, че ответниците са заплатили сумата в общ размер на 423,64 лв. на каса на ищцовото дружество. В открито съдебно заседание ищецът поддържа, че действително посочените суми са му заплатени. По същество изявлението на ищеца съдържа признание за неизгоден факт – извършени от ответниците плащания след иницииране на съдебното производство. Ето защо и съобразявайки разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК, съдът намира, че предявените искове следва да се отхвърлят като неоснователни, доколкото е налице извършено плащане в хода на процеса.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, 2 разноски по производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. В ал. 2 на чл. 78 от ГПК е предвидено, че ако с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото и признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В конкретния случай, не са налице предпоставките визирани в този законов текст, каквито доводи навеждат ответниците.

Касае се за изискуеми притезания, чийто падеж е настъпил преди предявяване на иска, а плащане е извършено едва в хода на производството, поради което съдът намира, че ответниците са дали повод за завеждане на делото. Без правно значение е обстоятелството, че ищецът не е отправил покана за плащане преди иницииране на съдебното производство, защото процесните вземания са с конкретно определен падеж, с настъпването на който възниква тяхната изискуемост, а осъщественото след това универсално правоприемство не променя факта на изискуемостта. В открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца прави изявление, че претендираното вземане е изцяло погА.о от ответниците с изключение на възнаграждението за юрисконсулт в настоящото производство. Съдът като съобрази, че ответниците на надплатили сумата 60 лв. над дължимите вземания за главница и мораторна лихва, намира, че с надплатената сума от 60 лв. е погА.а държавна такса в размер на 50 лв. и такси за съдебни удостоверения в размер на 10 лв. Ето защо, в полза на /ФИРМА/ следва да се присъди сумата в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от /ФИРМА/, ЕИК: *********, представлявано от А.

А. - изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр. С., /АДРЕС/, срещу И. В. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр. С., /АДРЕС/ А. В. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр. С., /АДРЕС/ И. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., /АДРЕС/, А. А. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр. С., /АДРЕС/ и Я. А. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр. С., /АДРЕС/ искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 422 във вр. с чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят сумата от 295,01 лв. – главница, представляваща стойност на доставената в имота топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 05.04.2022 г. - датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, както и сумата от 60,11 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 22.03.2022 г., при следните квоти: за И.

В. Ф. – 3/12 части от задължението, за А. В. Ф. – 3/12 части от задължението, за И. М.

М. – 2/12 части от задължението, за А. А. Ф. – 2/12 части от задължението, за Я. А. Ф. – 2/12 части от задължението, като погА.и чрез плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА И. В. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр. С., /АДРЕС/ А. В. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр. С., /АДРЕС/ И. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., /АДРЕС/, А. А. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр. С., /АДРЕС/ и Я. А. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр. С., /АДРЕС/ да заплатят на /ФИРМА/, ЕИК: *********, представлявано от А. А. - изпълнителен директор на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата в размер от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за исково производство.

3

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4