Решение № 272 от 11.05.2023, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 272 гр. Враца, 11.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Цв. Иванов при участието на секретаря А. Л. М. като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело № 20221420103551 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Сити Кеш“ ООД с ЕИК 202531869, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7 срещу А. Н. Г. с ЕГН ********** и адрес гр. ******

В същата се твърди, че между ищеца „Сити Кеш“ ООД и ответницата А. Н. Г. съществува валидно облигационно отношение въз основа на договор за паричен заем № 346864 от 02.08.2019 г. и общи условия на заемодателя, представляващи неразделна част от договора. Сключеният договор за кредит бил оформен под формата на електронен файл, изготвен съгласно нормите на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). С подписването на договора заемодателят кредитирал заемателя с парична сума в размер на 900,00 лева, която била изтеглена от ответницата на каса на „Изипей“ в деня на подписване на договора за кредит. Твърди се, че съгласно разпоредбите на договора за паричен заем, заемателят се е задължила да върне кредита заедно с договорната лихва, която е в размер на 246,90 лева, на месечни погасителни вноски, общо в размер на 1 146,90 лева. Твърди се също, че ответницата не е извършвала погашения по договора след образуването на заповедното производство, както и че на 30.08.2020 г. е настъпил крайния падеж за плащане.

Поради неизпълнението на ответницата, на 31.08.2022 г. ищецът подал срещу ответницата заявление по чл. 410 от ГПК за конкретно посочени суми, включително горепосочените суми, било образувано ч. гр. дело № 2723/2022 г. на Врачански районен съд, като съдът издал заповед № 1655 от 02.09.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за процесните суми. В законоустановения едномесечен срок от получаването 1 на заповедта ответницата е подала възражение, поради което са предявени настоящите искове.

Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата 900,00 лева – неиздължена главница по договор за кредит № 346864 от 02.08.2019 г., ведно със законната лихва от 31.08.2022 г. до окончателното изплащане на главницата; сумата 246,90 лева – договорна лихва за периода от 02.08.2019 г. до 03.08.2020 г.; сумата 171,70 лева – мораторна лихва от 02.10.2019 г. до 01.08.2022 г., за които суми е издадена заповед № 1655 от 02.09.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 2723/2022 г. на Врачанския районен съд. Претендират се разноски както по исковото, така и по заповедното производство.

Предявените искове са с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение 1, чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ответницата А. Н. Г. не е подала писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК и не е взела становище по иска.

В заповедното производство-ч. гр. дело № 2723/2022 г. на Врачанския районен съд в срок е подадено от длъжника А. Н. Г. възражение по чл. 414 от ГПК, с което не са наведени конкретни правопогасителни и правоизключващи възражения.

В съдебното заседание на 20.04.2023 г. ответницата А. Г. се яви лично и заяви, че не оспорва дължимостта на сумите, посочени в исковата молба, но поради затрудненото си материално положение има възможност да ги изплаща единствено под формата на разсрочено плащане и прави искане за разсрочването на процесните задължения.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и исканията и възраженията на страните, приема за установено следното:

От фактическа страна.

Представен е договор за паричен заем № 346864 от 02.08.2019 г., видно от който между „Сити Кеш“ ООД и ответницата А. Г. бил сключен договор за потребителски паричен кредит за сумата 900,00 лева, която следвало да бъде погасена на 12 месечни погасителни вноски, като по този начин, съгласно договора, страните са уговорили ответницата да върне на заемодателя сума в общ размер на 1 146,90 лева, при фиксиран годишен лихвен процент по заема – 40,05 % и годишен процент на разходите на заема – 47,88 %.

При сключване на договор за паричен заем № 346864 от 02.08.2019 г. от страна на ответницата е подадено искане за кредит от 02.08.2019 г., като е спазена изискуемата се от чл. 10, ал. 1 от ЗПК форма. Електронното изявление се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, като законът въвежда три форми на електронния подпис – обикновен, усъвършенстван и квалифициран. Несъмнено подаването на електронна заявка за отпускане на кредит представлява електронно изявление, записано на предвиден в ЗЕДЕУУ носител с възможност да бъде възпроизведено, т.е. попълненият от ответницата електронен формуляр за подаване на искане за отпускане на кредит, както и генерираният впоследствие 2 договор представляват електронен документ. Съгласно чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните, т. е. страните могат да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Съдът намира, че с оглед изявлението на потребителя в договор за паричен заем № 346864 от 02.08.2019 г., че приема общите условия на „Сити кеш“ ООД, съгласно които отпускането на заем „Кредирект“ се извършва въз основа на договор за заем, сключен при условията и по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), под формата на електронен документ, съгласно ЗЕДЕУУ, се налага извод, че процесният договор за кредит е подписан от ответницата с електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ във връзка с чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския Парламент и на Съвета от 23.07.2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО. Правната сила на електронния подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните, какъвто е настоящият случай.

Следователно договорът за потребителски кредит е сключен и подписан при условията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ.

Съдържанието на договор за паричен заем № 346864 от 02.08.2019 г. отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 1-9 и т. 11 от ЗПК – съдържа дата и място на сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на кредита и начин на усвояването му, размер на годишния лихвен процент, информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, както и на изискването по чл. 10, ал. 1 от ЗПК всички елементи на договора да са изготвени, разпечатани и подписани на шрифт с размер, не по-малък от 12.

Между страните не е спорно, че ответницата е получила на каса на Изи Пей сумата по договор за паричен заем № 346864 от 02.08.2019 г., след приспадане на стойността, с която се рефинансира предходен неин кредит към същия кредитор, както и че непогасените от ответницата задължения по процесния договор за кредит са както следва: сумата 900,00 лева – главница; сумата 246,90 лева – договорна лихва за периода от 02.08.2019 г. до 03.08.2020 г.; сумата 171,70 лева – мораторна лихва от 02.10.2019 г. до 01.08.2022 г.

От правна страна.

Със заявлението по чл. 410 от ГПК и с исковата молба процесните задължения се претендират въз основа на настъпил краен срок за издължаване на кредита – 03.08.2020 г., който е бил настъпил към датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 31.08.2022 г., поради което съдът приема, че изискуемостта на задълженията е налице.

Следователно, след като всички вноски по процесния договор са падежирали, при това преди подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК, ответницата дължи връщане на заетата сума.

3

Ответницата не оспорва обстоятелството, че договор за паричен заем № 346864 от 02.08.2019 г. е валидно сключен при условията на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, че е получила на каса на Изи Пей сумата по същия договор, след приспадане на стойността, с която се рефинансира предходен неин кредит към същия кредитор, както и че непогасените от ответницата задължения по процесния договор за кредит са както следва: сумата 900,00 лева – главница; сумата 246,90 лева – договорна лихва за периода от 02.08.2019 г. до 03.08.2020 г.; сумата 171,70 лева – мораторна лихва от 02.10.2019 г. до 01.08.2022 г., поради което исковата молба по чл. 422 от ГПК се явява изцяло основателна и доказана.

Съдът следва да се произнесе с настоящото решение и по искането на ответницата, направено в съдебното заседание на 20.04.2023 г., за разсрочване на изпълнението на вземанията за главници и лихви съгласно чл. 241 от ГПК. С оглед изложеното от ответницата във възражение с вх. № 14282/03.10.2022 г., подадено по ч. гр. дело № 2723/2022 г. на Врачански районен съд, че същата е в затруднено финансово положение, тъй като е вдовица с дете на 14 години, потвърдено от ответницата в съдебното заседание на 20.04.2023 г. и вписано в съдебния протокол (като и двете изявления имат характера на саморъчна декларация под страх от наказателна отговорност), съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 241, ал. 1 от ГПК за разсрочване изпълнението на вземанията за главница и лихви. При определяне размера на разсрочените вноски съдът намери, че следва да разсрочи изпълнението на съдебно установените вземания за главница, мораторни лихви и законна лихва на равни месечни вноски, всяка от които в размер на 131,86 лева (900,00 лева главница + 246,90 лева възнаградителна лихва + 171,70 лева мораторна лихва : на 10), платими на първо число на всеки месец, считано от влизане в сила на настоящото решение до окончателното изплащане на тези задължения. Броят на разсрочените вноски обаче не следва да се определя на 10, защото в тях е включена и законната лихва, която ще изтече върху главницата до окончателното й изплащане, която ответникът продължава да дължи на ищеца, защото разсрочването само разсрочва на вноски принудителното изпълнение на процесните вземания, а не внася промяна в материалноправните отношения на страните.

Поради това не може да бъде определен към настоящия момент и точния брой на разсрочените вноски. С оглед на това броят им не следва да се определя, а разсрочването на признатите с настоящото решение вземания за главница, мораторна и законна лихва следва да се осъществи на равни месечни вноски до окончателното изплащане на тези вземания.

По разноските:

При този изход на делото ответницата дължи на ищеца разноски, съразмерно с тази част от исковете (при съпоставка със сумите по заявлението по чл. 410 от ГПК, за която е предявена искова молба и същата е уважена от съда. Това е така, тъй като съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК искът за съществуването на вземането се счита предявен от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. По заповедното производство-ч. гр. дело № 2723/2022 г. на Врачански районен съд ищецът е направил разноски в размер на 97,24 лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, от които му се следва сумата 54,29 лева. По настоящото дело-гр. дело № 3551/2022 г. на Врачански районен съд 4 ищецът е направил разноски в размер на 202,76 лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение (последното определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37, във вр. 1 от ЗПП, във вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП в размер на 100,00 лева), от които му се следват 113,20 лева.

Ответницата не е поискала присъждане на разноски и не е представила доказателства за направени такива, поради което съдът не й присъжда разноски.

Така мотивиран, Врачанският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по отношение на А. Н.

Разпечатката съдържа 34 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/603e5971-ad2a-46c5-8d07-db2df67350a2