Решение № 32 от 13.03.2026, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Девин, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илияна Р. Ферева - Зелева при участието на секретаря Диана Ал. Стоева като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело № 20255410100532 по описа за 2025 година

Производството е образувано по иск с правно основание чл.124 ГПК, във връзка с чл.26, ал.1, предл. I, II и III ЗЗД, във връзка с чл.22, чл.11 и чл.19 ЗПК, във връзка с чл.143 ЗЗП, чл.34 и чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД от Д. А. Б., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес с. Ц., общ.

Доспат, обл. Смолян, ул. Р. № *, представляван от адв. А. Д., със съдебен адрес гр. С., район „С.“, ж.к. „Я.“, ул. „Х. О.” № **, ет. *, aп.* против „С. К.“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

Славянска, № 29, ет. 7, представлявано от Н. П. П., с искане: 1) Да се прогласи за недействителен Договор за потребителски кредит № 102*/29.02.2024г., сключен между Д. А. Б., с ЕГН **********, в качеството му на кредитополучател и „С. К.“ ООД, с ЕИК: *********, в качеството му на кредитодател, на основание чл.22 ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, във връзка с чл.26, ал.1, предложение първо ЗЗД; 2 ) При условие на евентуалност, ако съдът отхвърли иска, с правно основание чл.22 ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, във връзка с чл.26, ал.1, предложение първо ЗЗД (първият иск за прогласяване на нищожността на целия договор), да се прогласи за недействителна клаузата на чл.11, ал.1 от Договор за потребителски кредит № 102*, сключен между Д. А. Б., с ЕГН **********, в качеството му на кредитополучател и „С. К.“ ООД, с ЕИК: *********, в качеството му на кредитодател, на основание чл.26, ал.1, предложение първо и второ, във връзка с чл.26, ал.4 ЗЗД; 3) При условие, че отхвърли иска с правно основание чл.22 ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, във връзка с чл.26, ал.1, предложение първо ЗЗД (първият иск за прогласяване на нищожността на целия договор), моли да прогласи за недействителна клаузата на чл.3, ал.1, т.7 от Договор за потребителски кредит № 102*, сключен между 1

Д. А. Б., с ЕГН **********, в качеството му на кредитополучател и „С. К.“ ООД, с ЕИК: *********, в качеството му на кредитодател, на основание чл.26, ал.1, предложение първо и второ, във връзка с чл.26, ал.4 ЗЗД; 4 ) Моля да осъди „С. К.“ ООД, с ЕИК: ********* да заплати на Д. А. Б., с ЕГН **********, сумата от 527.00 лева, представляваща дадено без основание, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба – 02.04.2025г. до окончателното й заплащане, на основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД; 5) Моли да осъди „С. К.“ ООД, с ЕИК: ********* да заплати на адв. А. Д. сторените по делото разноски на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА, както са описани в исковата молба и съгласно приложения списък на разноските, както и всички разноски по делото. 6 ) Моля при отхвърляне на така предявените искове изцяло или отчасти да съобразите, че според практиката на СЕС (т. 5 от Диспозитива на Съединени дела С-224-19 и С-25919) не се възлагат върху потребителя при отхвърляне на така предявените искове изцяло или отчасти (т. 84 и 87 от Диспозитива на Решение на СЕС по дело С-714/22) член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, част от процесуалните разноски, за да не бъде възпрян да упражни предоставените му права на потребител от Директива 93/13 права.

Ищецът твърди, че на 29.02.2024г. със „С. К.“ ООД е сключен Договор за потребителски кредит № 102*, придружен от Общи условия, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.

Съгласно чл. 3 от Договора параметрите на последния са следните:

3.1. Размер на отпуснатия заем: 1 300.00 лева; 3.2. Размер на погасителната вноска: 2 х 54.17 лв. и 4 х 359.54 лв.; 3.3. Ден на плащане: 1-во число; 3.4. Вид вноска: месечна; 3.5. Годишен процент на разходите на заема: 62.95 %; 3.6.

Брой вноски: 6; 3.7. Фиксиран годишен лихвен процент: 50 %; 3.8. Дата на първо плащане: 01/04/2024 г.; 3.9. Дата на последно плащане: 30/08/2024г.;

3.10. Обща сума за плащане: 1 546.50 лева.

Отделно в чл.11, ал.1 от Договора е посочена и неустойка за непредоставяне на обезпечение, съгласно чл.33 от Общите условия, във вид на:

„1. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ 2 документ за размера на получавания от тях доход;

2. Предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период, включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва.

Общият размер на неустойката при непредоставяне на обезпеченията във вида и съгласно изискванията на кредитодателя възлиза на 835.50 лева за целия срок на договора за потребителски кредит, т.е ищецът като потребител дължи сумата от 2 382.00 лева, от която: 1) 1 300.00 лева главница; 2) 246.50 лева - лихва; 3) 835.50 лева - неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение.

Договорът не съдържа данни относно ГПР, т.е дали в ГПР се включва цитираната неустойка при непредоставяне на обезпечение.

Видно от представените по делото платежни до момента ищецът е заплатил общо сумата от 1 827.00 лева.

Твърди, че сключеният договор за потребителски кредит е нищожен на основание чл.26, ал.1, предл. първо ЗЗД, във връзка с чл.22 ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК.

Ищецът има качеството потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК, доколкото същият при сключването на договора за потребителски кредит е действал извън рамките на своята професионална или търговска дейност.

Следователно приложимият нормативен акт е Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Посоченият ГПР в договора е неверен, тъй като не отчита размера на неустойката, която е добавка към възнаградителната лихва по договора. В практиката на СЕС е прието, че изискването за посочване на ГПР е нарушено не само когато величината не е посочена в точен процент, но и когато не са посочени основните данни, които са послужили за неговото изчисляване (Решение от 20 септември 2018 г. по дело С-448/17 на СЕС и Решение от 21 март 2024 г. по дело С-714/22).

В ДПК са предвидени високи изисквания към физическите лица поръчители, при които е очевидна невъзможността за ищеца да ги осигури в твърде краткия срок, а и кредитодателят не е изчакал да включи подобна неустойка при изчисляването на месечните погасителни вноски, а видно от погасителния план, във всяка месечна вноска се включва и сума, представляваща част от общия размер на неустойката 835.50 лева, която противоречи на добрите нрави и е неравноправна клауза, по смисъла на чл.143, т.5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока.

Разходът за неустойка противоречи на чл.19 ал.4 ЗПК, във връзка с ал.1 ЗПК, поради невключване на уговорката за неустойка в размера на ГПР, а 3 посоченият не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.

Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 ЗЗП.

С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл. от ЗЗП. “ Когато договорът за кредит не съдържа компонентите, от които се състои ГПР, това поставя потребителя в неравностойно положение и го възпрепятства да разбере икономическите последици на поетото от него задължение. Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Посочването в договора за кредит по - нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по- конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл.68д, ал.1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл.19, ал.4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора, както вече отбелязано по-горе.

Изискването за предоставяне на обезпечение, чрез поръчителство или банкова гаранция на цялата дължима сума по договора- главница, лихви, неустойки, съдържа множество изначално поставени ограничения и конкретно определени параметри, които - предвид броя им и изключително краткия срок, в който следва да се предоставят, на практика правят задължението неизпълнимо.

Размерът на предвидената неустойка представлява над 50 % от общо дължимата сума (главници и лихва), т. е. изначално е предвидено, че при липса на предоставено обезпечение чрез гаранция или поръчители, за периода на връщане на кредита, потребителят би дължал главницата, договорна лихва като печалба за кредитора, но и сума за неустойка в значителен размер - сума, надвишаваща половината от главницата и всички възнаградителни лихви по кредита.

Видно е, че такава уговорка противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя.

Клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на поръчител или банкова гаранция, на практика прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията.

4

Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл. 16 от Закона за потребителския кредит.

Клаузата на чл. 3.7 от Договора за потребителски кредит, която урежда възнаградителната лихва по договора, накърнява равноправието между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при договаряне, с оглед което се явява нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД. Поради това и сумата, представляваща дължимата възнаградителна лихва за целия срок на Договора за потребителски кредит до предсрочното погасяване на същия, е недължимо платена и подлежи на възстановяване на основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД на ищцата.

Съгласно чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Чистата стойност на кредита възлиза на 1 300.00 лева (главницата). Ищецът е заплатил към момента на предявяване на иска сума в размер на 1 827.00 лева. Това означава, че при условие, че приемете, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен, сумата от 527.00 лева, подлежи на връщане на основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД, който е получил нещо без основание е длъжен да го върне.

Претенция за адвокатско възнаграждение.

Претендира минимално адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, във вр. с ал.2 от ЗА за всеки предявен иск, а в случай на фактическа и правна сложност, съгласно чл.2, ал.9 от Наредба № 1/09.07.2024г. за ВАР, да присъди възнаграждение в двукратен размер, с ДДС, съгласно приложена справка от публичния регистър на НАП за регистрация по ДДС.