Решение № 2848 от 16.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2848 гр. София, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20251110143803 по описа за 2025 година

Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 59 ЗЗД.

Ищецът „Т.С.” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Ц. Т. М. и Н. М. Д. за сумите, с които неоснователно са се обогатили за сметка на ищеца, както следва:

Ц. Т. М.: главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, аб.№ ***, от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. в размер на 489,75 лв., ведно със законна лихва за периода от 25.04.2025г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 01.07.2022г. до 23.04.2025 г. в размер на 105,13 лв., главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. в размер на 26,80 лв., ведно със законна лихва за периода от 25.04.2025г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 01.07.2022г. до 23.04.2025 г. в размер на 6,34 лв.;

Н. М. Д.: главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, аб.№ ***, от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. в размер на 489,75 лв., ведно със законна лихва за периода от 25.04.2025г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 01.07.2022г. до 23.04.2025 г. в размер на 105,13 лв., главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. в размер на 26,80 лв., ведно със законна лихва за периода от 25.04.2025г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 01.07.2022г. до 23.04.2025 г. в размер на 6,35 лв.

1

След постъпили възражения от длъжниците по реда на чл. 414 и чл. 414а ГПК, с които са оспорени вземанията за мораторна лихва и са признати и заплатени вземанията за главници, са предявени установителни искове, уточнени с молба на ищеца от 25.09.2025 г., за вземанията за мораторна лихва върху главницата за ТЕ и за мораторна лихва върху главницата за ДР, предмет на издадената заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 23989/2025 г. по описа на СРС, 178 състав, за сумите, както следва: от Ц. Т. М.: мораторна лихва за периода от 01.07.2022г. до 23.04.2025 г. в размер на 105,13 лв. (53,75 евро), начислена върху главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, аб.№ ***, от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. в размер на 489,75 лв.; мораторна лихва за периода от 01.07.2022г. до 23.04.2025 г. в размер на 6,34 лв. (3,24 евро), начислена върху главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. в размер на 26,80 лв.; от Н. М. Д.: мораторна лихва за периода от 01.07.2022г. до 23.04.2025 г. в размер на 105,13 лв. (53,75 евро), начислена върху главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, аб.№ ***, от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. в размер на 489,75 лв.; мораторна лихва за периода от 01.07.2022г. до 23.04.2025 г. в размер на 6,35 лв. (3,25 евро), уточнен с молба на ищеца от 20.01.2026, начислена върху главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. в размер на 26,80 лв.

Ищецът твърди, че ответниците са потребител на ТЕ за стопански нужди, но не предприели необходимите действия като собственици на топлоснабден имот за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди. Излага, че съгласно чл. 40, ал. 1 от ОУ ответниците са длъжни да заплащат месечните дължими суми в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. С изтичането на последния ден от този срок ответниците изпаднали в забава за сумата по фактурата. На ответниците била връчена покана за доброволно изпълнение, с което били информирани за размера на неплатените суми и периода, за който се отнасят, както и че ако не заплатят същите в 7дневен срок от получаване на писмото, ищецът ще пристъпи към принудителното събиране. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците – Ц. Т. М. и Н. М. Д., са депозирали отговор на исковата молба, с който оспорват исковете. Заявяват, че на са обвързани от ОУ за продажба на ТЕ, както и че не са изпаднали в забава, тъй като вземането на ищеца произтича от неоснователно обогатяване, а за поставянето им в забава е необходима покана, каквато твърдят, че не е получавана от тях. Излагат, че представената с исковата молба покана не съдържа период на вземанията, а и и същата не е получавана от тях. Молят за отхвърляне на исковете. Претендират разноски.

2

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Д.“ ООД, не взема становище по предявените искове.

Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 вр. чл. 59 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да установи възникването на главни парични задължения на твърдяното основание – неоснователно обогатяване, настъпването на тяхната изискуемост, изпадането на ответниците в забава – настъпил падеж, респ. отправена и получена покана, както и размера на обезщетението за забава в размер на законната лихва.

С доклада по делото, приет за окончателен без възражения на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 вр. чл. 153 ГПК съдът е обявил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелствата: възникването на главните парични задължения за сумите, с които ответниците неоснователно са се обогатили за сметка на ищеца, както следва: Ц. Т. М. – със сумата от 489,75 лв., представляваща стойността на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, аб. № ***, за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., и със сумата от 26,80 лв., представляваща стойността на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г.; Н. М. Д. – със сумата от 489,75 лв., представляваща стойността на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, аб. № ***, за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., и със сумата от 26,80 лв., представляваща стойността на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г.

Вземането за неоснователно обогатяване става изискуемо при условията на чл. 69, ал. 1 ЗЗД, но тъй като то е от извъндоговорен източник, за изпълнението на това вземане ответникът изпада в забава от момента на поканата – чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Доколкото по делото е безспорно, че договор между страните не е сключен, ОУ на ищеца не обвързват ответниците.

В разглеждания случай по делото липсват данни до ответниците да е отправна и да е получена от тях покана за плащане на сумите от 489,75 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, аб. № ***, за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. и за плащане на сумите от 26,80 лв., представляваща стойност на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г.

От приетата по делото покана от 07.11.2023 г. (л.12-13 от делото) се установява, че ищецът е отправил покана до ответниците за техни задължения към 06.11.2023 г. за *** в размер 1798,83 лв. (главница). По никакъв начин от посочената покана не се установява посоченото задължение да се отнася за периода на главните задължения, претендирани от ищеца със заявлението по чл. 410 ГПК, депозирано по ч. гр. д. № 23989/2025 г. по описа на СРС, 178 състав, тъй като същото би могло да се отнася за всякакъв предхождащ датата 3

– 06.11.2023 г. период, а освен това главните вземания са предявени и за период след 06.11.2023 г. На следващо място дори да се приеме, че приложената към исковата молба покана обективира именно претендирани от ищеца със заявлението по чл. 410 ГПК, депозирано по ч. гр. д. № 23989/2025 г. по описа на СРС, 178 състав, главни парични задължения с правно основание чл. 59 ЗЗД, видно от приетите по делото известия за доставяне (л. 14-15 от делото) на неясен документ, същият не е получен от ответниците, като пратките са се върнали на подателя като непотърсени.

От приетата по делото покана от 14.09.2022 г. (л.16-17 от делото) се установява, че ищецът е отправил покана до ответниците за техни задължения към 13.09.2022 г. за *** в размер 3330,75 лв. (главница). По никакъв начин от посочената покана не се установява посоченото задължение да се отнася за периода на главните задължения, претендирани от ищеца със заявлението по чл. 410 ГПК, депозирано по ч. гр. д. № 23989/2025 г. по описа на СРС, 178 състав, тъй като същото би могло да се отнася за всякакъв предхождащ датата – 13.09.2022 г. период, а освен това главните вземания са предявени и за период преди и след 13.09.2022 г. На следващо място дори да се приеме, че приложената към исковата молба покана обективира именно претендирани от ищеца със заявлението по чл. 410 ГПК, депозирано по ч. гр. д. № 23989/2025 г. по описа на СРС, 178 състав, главни парични задължения с правно основание чл. 59 ЗЗД, видно от приетите по делото известия за доставяне (л. 18-19 от делото) на неясен документ, същият не е получен от ответниците, като пратките са се върнали на подателя като непотърсени.

С оглед на гореизложеното и доколкото по делото не се установява покани за плащане на главните парични задължения за сумите, с които ответниците неоснователно са се обогатили за сметка на ищеца, както следва: Ц. Т. М. – със сумата от 489,75 лв., представляваща стойността на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, аб. № ***, за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., и със сумата от 26,80 лв., представляваща стойността на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г.; Н. М. Д. – със сумата от 489,75 лв., представляваща стойността на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, аб. № ***, за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., и със сумата от 26,80 лв., представляваща стойността на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., да са били получени от ответниците, то и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът приема, че релевираните акцесорни претенции по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 вр. чл. 59 ЗЗД, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски имат ответниците в размер 400 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, което е действително заплатено от ответниците на адв. Б., видно от ДПЗС от 14.11.2025 г. (л. 74-гръб от делото). Доколкото в договора не 4 е уговорено друго, следва да се приеме, че на всяка от ответниците следва да бъдат присъдени разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер 200 лева, равняващи се на 102, 26 евро.

По своевременно направеното с исковата молба възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът съобрази следното:

Фактическите състави по чл. 78, ал. 1, 2, 3 и 4 ГПК предвиждат задължение на страната, предизвикала спора, да възстанови разноските, които насрещната страна е била принудена да направи по защитата си, и уреждат възможността тази деликтна по характера си обективна отговорност да се ангажира с крайния съдебен акт в зависимост от неговия изход.

С възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК задължената да възстанови разноските страна поставя пред съда спор за обективните предели на отговорността си, с твърдение, че насрещната съществено е надценила труда на своя адвокат.