Решение № 572 от 09.12.2024, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Административно наказателно дело 844/2024
- Вид
- Решение № 572
- Подписан
- 09.12.2024
- Състав
- Венцислав Димитров Василев
Цитирани разпоредби
- чл.27 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.3б · Закон за стоковите борси и тържищата
- чл.65 ал.2 · Закон за стоковите борси и тържищата
- чл. 2 · Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 година за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните
РЕШЕНИЕ
№ 572 гр. Русе, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Венцислав Д. Василев при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно наказателно дело № 20244520200844 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от “Мерлин МР 15” ООД - гр.Русе, представлявано от Р.Ц.Р. до Районен съд - Русе против наказателно постановление № 05642/26.03.2024г., издадено от Председателя на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата- гр. София, с която моли съда да го отмени, като незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно призован не се явява; вместо него се явява процесуалният му представител, който взема становище по жалбата, като я поддържа.
Ответникът по жалбата, редовно призован изпраща представител, който поддържа обжалваното наказателно постановление и счита жалбата за неоснователна.
Районна прокуратура – Русе, редовно уведомена, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Наказаното дружество търгувало на едро с налични храни от място, което не е регистрирано като стоково тържище, пазар на производителите или вписан самостоятелен обект по см. на Закона за стоковите борси и тържищата (ЗСБТ).
На 01.02.2024г. била извършена проверка на дружеството от длъжностни лица в Дирекция „НДА“ при ДКСБТ относно спазване на ЗСБТ. В хода на проверката било установено, че на клиент на дружеството – „Елма –Бо“ ЕООД са продадени 6 бр. бутилки вино х 1 л в общ стек от 6 бр. За тази сделка била издадена фактура № 22535/04.01.2024г. на 1 обща стойност 160,66 лв. За констатираното нарушение св.Н. Г. съставил АУАН срещу дружеството, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството било наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв. по чл.65 ал.2 вр.чл.3б от ЗСБТ.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на производството доказателства.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН от легитимирано лице.
Разгледана по същество е неоснователна.
В административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен материалният закон.
АУАН и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В АУАН, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в него, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционните разпоредби, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице. В този смисъл съдът намира, че АУАН и наказателното постановление са съставени по начин, по който по никакъв начин не се нарушава правото на защита на наказаното лице. Не е съществено нарушение на процесуалните правила, че на стр.5 от наказателното постановление (л.8 от делото) е посочено, че е извършена продажба на ракия, а не на вино. Това е така, защото очевидно се касае за техническа грешка, което по никакъв начин не води до извода за противоречие вътре в рамките на обстоятелствената част на наказателното постановление доколкото от последното по един ясен и недвусмислен начин се установява, че волята на АНО безусловно е била да наложи наказание именно във връзка с продажба на вино, а не на някаква друга храна по см. на § 2 т.8 от ЗСБТ вр. чл. 2 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. В този смисъл по никакъв начин не се нарушава правото на защита на наказаното лице да разбере за какво точно нарушение му е наложено наказание.
По делото няма спор относно това, че на 01.02.2024г. наказаният търговец е продал 6 бр. бутилки вино „Бакхус“ по 1 л. на друг търговец, за което е и съставена процесната фактура. Спорният по делото въпрос всъщност се изразява в това дали продажбата е на едро или на дребно, което би дало отговор на въпроса дружеството извършва ли нарушение по 2 чл.3б от ЗСБТ, доколкото не попада в никое от изключенията по т.1 – т.3 от тази разпоредба и което не се спори от страните. Видно от фактурата, шеста позиция от нея, продаденото вино е обозначено под код 09 – 4871,“Бакхус вино бяло 1л „ , а в графа мярка е посочено 1л./6 бр. Съгласно § 2 т.10 от ЗБСТ "търговска сделка на едро" е продажба на количество не по-малко от единичната транспортна опаковка, когато стоката е опакована, или на количество, определено с правилника за организацията, дейността и охраната на съответното тържище или пазар на производителите, когато стоката не е опакована. В случая очевидно се касае за продажба на количество, което не по-малко от транспортна опаковка – стек от 6 бр. бутилки вино „Бакхус“ по 1 л. Това обстоятелство не може да се промени и от отразеното във фактурата, посредством използвания счетоводен софтуер от търговеца, уточнение 1л./6 бр., което се установява от показанията на св.Красимира Манчева. В разпита си в съдебно заседание, тя не отрича, че напр. виното се продава и на кашони от по 6 бр. или 12 бр. в зависимост от това кой е неговият производител.
Обстоятелството, че всички стоки са обявени в цени на единична бройка не променя горния извод, защото критерият, който въздига закона е по какъв начин са опаковани продаваните храни, а не по какъв начин е обявена цената. Съгласно § 1 т.15.1 б.“в“ от Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки опаковката може да бъде транспортна опаковка или третична опаковка, т.е. опаковка, замислена за улесняване на пренасянето и транспорта на брой артикули или групови опаковки, за да се предотвратят физическото манипулиране с тях или повредите при транспортирането. Отделно от това от показанията на актосъставителя, които съдът кредитира изцяло, в хода на проверката той е установил, че в склада където се извършват продажбите има множество стоки в транспортни опаковки: „ …имаше такива кашони с бутилки от по 6 л., които бяха наредени на палети и приготвени за продажба.
Основно стоката беше разположена в кашони на палети“, л.59 от делото. От това следва извода, че наказаното дружество при осъществяване на търговската си дейност всъщност извършва основно продажби на едро на храни.
От обективна страна деянието е извършено чрез действие при правно задължение за бездействие, доколкото наказаното дружество не е регистрирано, като стоково тържище, пазар на производителите или вписан самостоятелен обект по см. на ЗСБТ и в този смисъл то няма право да продава храни на едро, тъй като не попада в никое от изключенията по чл.3б т.1 – т.3 от с.з.
Въпросът за субективната страна на нарушенията при юридическите лица не се изследва, тъй като по отношение на тях отговорността е безвиновна.
Наложеното наказание е правилно определено и в съответствие с правилата на чл.27 ал.2 от ЗАНН, като е наложено в минимален размер, доколкото не са представени никакви доказателства от АНО за предходни нарушения по ЗСБТ, установени с влезли в сила наказателни постановления, а са налице единствено твърдения в тази насока.
3
По посочените съображения съдът приема ,че административното нарушение е правилно установено , а издаденото наказателно постановление следва да се потвърди , като законосъобразно и обосновано.
При такъв изход на делото следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО предвид изрично направеното искане в тази насока в размер на 100 лв. предвид фактическата и правна сложност на делото.
С оглед изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН ,съдът :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 05642/26.03.2024г., издадено от Председателя на ДКСБТ-гр.София, с което на „Мерлин МР 15“ ООД- гр.Русе, представлявано от Р.Ц.Р. е наложено административно наказание “имуществена санкция ” в размер на 500 лв. за нарушение на чл.65 ал.2 вр.чл.3б от ЗСБТ.
ОСЪЖДА „Мерлин МР 15“ ООД да заплати на ДКСБТ - гр.София сумата от лв.,представляваща юрисконсултско възнаграждение.
100
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и Председателя на ДКСБТ гр.София Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд- Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4