Решение № 5487 от 28.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5487 гр. София, 28.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Златка Чолева

Цветелина Ал. Костова като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20241100506734 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.436, вр.чл.435, ал.2, т.7 ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника „КИНТЕКС“ЕАД с ЕИК:000725995, срещу Постановление за разноски от 27.03.2024г. по изп.д.№20249240400866 по описа на ЧСИ Г.К.

№924 на КЧСИ в частта, с която са приети разноски за такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 353266,03лв. с ДДС.

Жалбоподателят поддържа, че постановлението е недопустимо, евентуалнонеправилно. Изпълнителното дело било образувано по издаден на 14.03.2024г. срещу него изпълнителен лист въз основа на заповед №7940/14.03.2024г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, по ч.гр.д.№44604/2023г. по описа на Софийски районен съд, 49 с-в, в полза на взискателя „Корпоративна търговска банка“АД- в несъстоятелност. На 28.03.2024г. на длъжника била връчена покана за доброволно изпълнение за сумата от 14911785,56лв, от които главница в размер на 5393260,80лв. със законна лихва в размер на 493561,25лв. за периода от 08.08.2023г. до 10.04.2024г, както и до пълното изплащане на главницата, 8670177,44лв. неолихвяеми вземания, 1118,04лв. присъдени разноски, както и разноски по изпълнителното дело- 300лв. юрисконсултско възнаграждение и 353368,03лв. такси по ТТРЗЧСИ в полза на ЧСИ към 10.04.2024г. С ПДИ на длъжника било връчено и обжалваното постановление от 27.03.2024г., с което съдебният изпълнител приел за събиране разноски по изп.д.№20249240400866, както следва: по т.1 от тарифата- 24 лв., по т.4 от тарифата- 36лв., по т.5 от тарифата- 24 лв., по т.9 от тарифата18лв., по т.26 от тарифата- 353266,03 лв и 300лв. юрисконсултско възнаграждение. Твърди, 1 че постановлението е недопустимо в частта, в която са приети разноски по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 353 266,03лв. поради противоречие с императивната правна норма на чл.62а, ал.1 от ЗБН, съгласно която по образуваните от банка в несъстоятелност изпълнителни дела не се събират предварително пропорционални държавни такси или пропорционални такси по Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, а в тези случаи пропорционалната такса не може да бъде повече от 30000лв. Според жалбоподателя законът не прави разлика по отношение размера на пропорционалната такса в зависимост от това дали тя се събира от взискателя или от длъжника, независимо дали това става предварително или при разпределението, а нормата на чл.62а, ал.1 от ЗБН е специална и изключва приложението на общата ТТРЗЧСИ. Евентуално твърди, че обжалваното постановление е неправилно в същата част, по същите съображения. Заявява, че изцяло доброволно и в срока за доброволно изпълнение осигурил търсените по изпълнителното дело суми в пълен размер, поради което съдебният изпълнител не извършвал действията, за които да начисли и събере такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. По делото бил наложен запор на вземане на длъжника за суми по две прекратени изпълнителни дела, образувани при същия ЧСИ, по които отново напълно доброволно „КИНТЕКС“ЕАД внесло сумите по изпълнителните листове и не били извършвани никакви действия по принудително изпълнение, поради което пропорционалната такса се явявала начислена за непредоставена услуга. Жалбоподателят моли обжалваното постановление да бъде обезсилено като недопустимо, евентуално- отменено като неправилно в частта, в която са приети разноски за такса по т.26 ТТРЗЧСИ в размер на 353266,03лв. с ДДС към 27.03.2024г., като вместо това да се определи размер на пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ до размера по чл.62а, ал.1 от ЗБН.

Взискателят е подал в срок възражение, с което оспорва жалбата като неоснователна.

Твърди, че таксата по т.26 ТТРЗЧСИ в случая е правилно определена, а разпоредбата на чл.62а.ал.1 от ЗБН е неприложима, доколкото не се дължи предварително от взискателя, а при събиране на вземането от длъжника. Въпросната правна норма според взискателя дава конкретни права единствено на банката в несъстоятелност като взискател. Излага, че нормата е предназначена да охрани в максимална степен интересите на банките в несъстоятелност при събиране на вземанията им от длъжниците и попълване на масата на несъстоятелността, поради което предвидените изключения от общите правила са приложими единствено по отношение на банката в несъстоятелност в качеството й на взискател, а длъжникът не е адресат на тази разпоредба.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че жалбата е недопустима, алтернативно- неоснователна.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на жалбоподателката и прецени данните по делото, приема за установено следното от правна и фактическа страна:

Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което се явява процесуално допустима.

2

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно т.26, буква „е“ от ТТРЗЧСИ, за изпълнение на парично вземане над 100 000 лв. се събира такса върху събраната сума в размер на 5220 лв. плюс 2 на сто за горницата над 100 000 лв. От друга страна, съгласно чл.62а, ал.1 от ЗБН, по образуваните от банка в несъстоятелност изпълнителни дела не се събират предварително пропорционални държавни такси или пропорционални такси по Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители. В тези случаи пропорционалната такса не може да бъде повече от 15 000 евро. Последната разпоредба обаче, предвид духа и целта на ЗБН, е приложима само относно банка в производство по несъстоятелност в качеството и на взискател, с оглед да не се създават пречки пред попълване масата на несъстоятелността, осребряване на имуществото и удовлетворяване на кредиторите на банката. Ограничението относно размера на пропорционалната такса се подчинява на същия принцип и цел, тоест- в случай, че не може да бъде събрана от длъжника, кредиторът /банката в несъстоятелност/ заплаща не повече от 30000 лева /15000 евро съгласно последната редакция на закона/.

На следващо място не отговаря на фактическата обстановка твърдението на жалбоподателя, че е заплатил доброволно задължението си. Видно от материалите по приложеното копие на изпълнителното дело, сумите са постъпили по сметка на ЧСИ в резултат на наложените запори. Следователно таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ е дължима в пълния размер, правилно изчислен в обжалваното постановление.

Предвид гореизложеното частната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна.

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника „КИНТЕКС“ЕАД с ЕИК:000725995, срещу Постановление за разноски от 27.03.2024г. по изп.д.№20249240400866 по описа на ЧСИ Г.К. №924 на КЧСИ в частта, с която са приети разноски за такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 353266,03лв. с ДДС.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4