Решение № 29 от 05.03.2024, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. С., 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ради Ив. Йорданов при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело № 20231800900134 по описа за 2023 година

Ищците В. Г. С. , роден на **********г. гражданин на у. и Л. Г. С. , родена на **********г., гражданка на у. двамата със съдебен адрес гр.С. ул.“Веслец“ №6 ет.3 ап.8 чрез упълномощения от тях процесуален представител адв. Н. М., са предявили субективно съединени искове по чл.432, ал.1 КЗ срещу ЗАД „Д.“ АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, за осъждането му да им заплати следните суми:

200 000,00лв. (двеста хиляди лева), обезщетение за претърпени неимуществени вреди от В. Г. С., изразяващи се в болки, страдания по повод смъртта на неговия син В. В.. С., вследствие ПТП от 29.01.2023г. и наличие на задължителна застраховка гражданска отговорност със застрахователна полица № BG/30/122000706995, ведно със законната лихва върху посочената по-горе сума, считано от датата на завеждане на иска 11.07.2023г. до окончателното й изплащане.

200 000,00лв. (двеста хиляди лева), обезщетение за претърпени неимуществени вреди от Л. Г. С., изразяващи се в болки, страдания по повод смъртта на нейния син В. В.. С., вследствие ПТП от 29.01.2023г.и наличие на задължителна застраховка гражданска отговорност със застрахователна полица № BG/30/122000706995, ведно със законната лихва върху посочената по-горе сума, считано от датата на завеждане на иска 11.07.2023г. до окончателното й изплащане.

На 29.01.2023г., около 8,10 часа, на първокласен път I-8, км. 95+200 е настъпило ПТП между л.а. с марка „Ауди“, модел „А6“, с peг. № СА 1022 АК, управляван от С.Л.в и л. а. с марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с peг. № CO 2861 СХ, управляван от А.П.. Същото е удостоверено с Констативен протокол за ПТП № 2/2023-1026-69/29.01.2023г. Във връзка с 1 настъпилото ПТП е образувано и досъдебно производство №13/2023г. по описа на ОД на МВР С., съответно пр. пр. №354/2023г. по описа на Софийска Окръжна Прокуратура.

Механизмът на процесното ПТП е следният: л. а. с марка „Ауди“, модел „А6“, с peг. № СА 1022 АК, управляван от С.Л.в се отклонява в ляво, удря се в еластичната ограда /мантинела/ и навлиза в лентата за насрещно движение, където е реализиран сблъсък между л. а. с марка „Ауди“, модел „А6“, с peг. № СА 1022 АК и л. а. с марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с peг.

№ CO 2861 СХ, управляван от А.П.. При настъпилото произшествие е починал пътникът в л. а. с марка „Ауди“, модел „А6“, с peг. № СА 1022 АК, а именно В. В.. С., ЕГН:**********.

Ищците В. Г. С. и Л. Г. С. са баща и майка на В. В.. С.. Поради внезапната смърт на единственото им дете, за родителите са настъпили тежки вредни последици - душевни и психически болки и страдания, като загубата им е най - тежкият момент в живота им. Не минава и ден, през който родителите да не тъжат за своето дете. Връзката „родител - дете“ освен кръвна е и емоционална. Всяка една смърт на близък човек се приема изключително тежко от роднините и хората, които го обичат. Особено болезнено обаче се приема смъртта от родител, който изгуби детето си внезапно. Това е травма, която не може да се преживее и преодолее с времето. Ищците са изгубили най-скъпия за тях човек на света - единственото им дете. Те са разчитали на сина си В., който е бил опората в живота им, който се е грижел за тях, помагал е за издръжката на семейството, споделял е с тях радости и тревоги, щастливи и тежки мигове.

Животът на родителите на В. С. е необратимо променен - загубил е смисъл и е съпроводен от мъка, отчаяние и печал. След смъртта на В. С., родителите са изпаднали в тежка депресия, постоянно ги измъчват натрапчиви мисли и обвинения, станали са затворени и неконтактни, постоянно плачат, чувстват се безпомощни и не намират смисъл да живеят. Те са сломени от внезапната загуба на детето си и преживяват изключително тежко загубата на своя син, който е бил едва на 20 години, в началото на своя съзнателен житейски път, в разцвета на живота и младостта си, в момент, в който всички са имали прекрасни планове и надежди за бъдещето му. Предстояли са им най- хубавите моменти и радости в живота - създаването на ново семейство и бъдещо поколение.

Отношенията между В. С. и родителите му са били много топли и близки, основани на привързаност, разбирателство, взаимна обич, подкрепа и уважение. Имали са много силно изградена емоционална връзка помежду си. Те са живели в един дом, споделяли са едно домакинство, радости и тревоги. Доверителите ми са възпитали сина си В. в християнската вяра от ранна детска възраст, научили са го на всички християнски добродетели, които са зачитали както помежду си, така и в отношенията си с хората.

Обичали са се безрезервно и са се подкрепяли безусловно. Всичко това е изградило и създало помежду им трайна и дълбока емоционална и душевна връзка.

Поради непредизвиканата внезапна смърт на В. С., за тях са настъпили тежки вредни последици - душевни и психически болки и страдания, като загубата им е най - тежкият момент в живота им.

Отговорността на водача, управлявал л. а. с марка „Ауди“, модел „А6“, с per. № СА 2

1022 АК е застрахована в ЗАД „Д.“, със застрахователна полица „Гражданска отговорност“ № BG/30/122000706995, валидна до 07.03.2023 г. Затова съобразно разпоредбата на чл. 380 КЗ на 08.03.2023 г. доверителите ни са завели в ЗАД „Д.“ молба за изплащане на обезщетение за причинените им от ПТП вреди. При ответника са образувани щети ***/2023-03 и 0801- 000830/2023-04, по които застрахователят отказа да изплати застрахователно обезщетение.

Предвид гореизложеното, на основание чл. 432 КЗ, за В. и Л. С.и е налице правен интерес да претендират по съдебен ред изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, пряко от застрахователя на виновния водач ЗАД „Д.“.

Препис от исковата молба с доказателствата към нея е изпратен на ответника ЗАД „Д.“ АД, който в срока по чл.367, ал.1 ГПК е депозирал писмен отговор.

Счита исковата молба за процесуално допустима, макар и неоснователна по същество.

Ответникът ЗАД „Д.“ АД оспорва изцяло по основание и по размер исковата молба за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди като я намира за неоснователна и недоказана. Механизмът на пътния инцидент не е изяснен. Счита, че водачът на лек автомобил Ауди А6 с peг. №СА1022АК С.Л. няма вина за настъпилата смърт на В. С..

Прави възражение за съпричиняване на вредите, поради неизползван предпазен колан.

Твърди съпричиняване на вредите от пострадалия В. С. и реализирано от нея виновно и противоправно поведение, изразяващо се в неизползване на предпазен колан като пасажер в лек автомобил Ауди А6. Твърди, че травматичните увреждания на починалия в пътнотранспортното произшествие се дължат на това, че той е пътувал без предпазен колан. Този извод ще бъде потвърден от морфологията и локализацията на травматичните увреждания на пострадалия, за което ще ангажираме съответните доказателствени искания. Счита, че травмите на В. С. се дължат на свободното движение на тялото му в купето на автомобила, поради неизползване на предпазен колан. Предвид това заявява на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД възражение за съпричиняване във вредите от пострадалия като твърди, че в нарушение на разпоредбата на чл. 137а от Закона за движение по пътищата той не е използвал предпазен колан, с който е бил фабрично оборудван процесният автомобил, предвид което действията му са в пряка причинна връзка с настъпилите телесни увреждания. Като последица от неизползване на предпазен колан В. С. е бил наранен от свободното движение на тялото си в купето на автомобила. Ако той беше използвал предпазен колан телесните увреждания не биха настъпили или щяха да бъдат с много по-малка интензивност и обем и при всички случаи летален изход нямаше да настъпи.

Неизползването на предпазен колан е виновно и противоправно поведение на пострадалия, което е в пряка причинна връзка с причинения вредоносен резултат и основен фактор за уврежданията. Предпазният колан е най-ефективен при преобръщане, какъвто е 3 процесният случай, поради това, ако В. С. е бил с правилно поставен и използван предпазен колан, щеше да намали значително травмите и да предотврати смъртта. Коланът със сигурност би предотвратил множеството тежки и животозастрашаващи увреждания. При удар той намалява близо 25 пъти отрицателното ускорение на човешкото тяло като се разтегля от натоварването и така удължава времето за окончателно спиране на тялото при задържането му. Правилно поставеният колан разпределя инерционните сили върху тялото и ги забавя, включително върху гърдите, бедрата и раменете. Коланът се разтяга леко, но задържа и забавя тялото и предпазва движението на тялото в купето на автомобила и така значително намалява травматичните увреждания. Ако синът на ищците беше с поставен предпазен колан, той най-вероятно нямаше да получи толкова тежки телесни увреждания водещи до смърт, а значително по-леки и с по- ниска интензивност увреди. Следователно неговото поведение е в пряка причинна връзка с претърпените вреди. Поради всичко изложено намираме, че механизмът на увреждането в еднаква степен е провокиран, както от субективните действия на водача на автомобила, така и от решението на пострадалия да не използва предпазен колан.

В този смисъл претенцията на ищците не кореспондира на приноса във вредите на пострадалото лице по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Предвид механизма на произшествието, твърдим, че е налице съпричиняване във вредоносния резултат от пострадалото лице от 60 %, поради собственото му противоправно поведение, с оглед на което застрахователят на деликвента - водач на лекия автомобил, следва да отговаря само за онези вреди, които са в причинна връзка с поведението на деликвента, но не и за последиците от поведението на увредения. В този смисъл е задължителната практика на ВКС - решение № 18 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 60304 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, решение № 97 от 06.07.2009г. по т.д. № 745/2008г. на ВКС, ТК, 551/2009г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 43 от 15.04.2009г. по т.д. № 648/2008г. на ВКС, ТК, II т.о., постановени по реда на чл.290 ТПК, съгласно които при определяне на наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача.

Възражение за прекомерност на претендираното обезщетение

Оспорва предявения иск и по размер, тъй като същият не може да бъде обоснован по никакъв начин. В този смисъл прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение, като счита, че размерът му не е съобразен със социално-икономическите условия на живот в страната. Без да омаловажава трагедията на семейството, възраженията срещу претендираните суми за обезщетения касаят съотносимостта й към критерия за справедливост. Счита, че претендираните обезщетения са прекомерно завишени и не кореспондират на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, тъй като целта на обезщетението не е самоцелно да повиши жизнения стандарт на ищците или да повиши качеството им на живот, а единствено да ги репарират за претърпените болки и страдания.

Предвид това размерите на обезщетенията не са справедливи и са завишени спрямо изяснените по-горе обстоятелства сочещи на съпричиняване от пострадалия във вредите, 4 което ще докажем в хода на процеса, накърнява общественото разбиране за справедливост и би се превърнало в източник на подобряване на материалното благополучие на ищцата, ако бъде уважен в този размер.

Неимуществените вреди по принцип нямат паричен еквивалент и не могат да бъдат оценявани в пари. В този смисъл каквото и обезщетение да бъде присъдено, същото никога няма да бъде достатъчно. Справедливостта е морална категория. Съгласно трайно установената съдебна практика тя не е абстрактно понятие, а винаги се оценява посредством изведени чрез нея критерии, които съдът преценява по свое вътрешно убеждение и с оглед събраните по делото конкретни факти и доказателства. Претендираната сума за обезщетения не е обвързана с прилагане на външно проследима система за остойностяване на вредите, с икономически индикатори като минимална работна заплата, покупателна способност, среден доход на глава от населението или с други обективни показатели, които биха могли да се ползват за измерители за стойността на обезщетението въз основа на стандарта на живот в страната и на конкретния социално-икономически статус на ищцата. По тази причина в много развити страни, където съществуват и лимити за обезщетенията, се прилага принципът за обективна оценка на размера на евентуалния (пропуснат) остатъчен икономически принос на пострадалия. В Б. средният размер на обезщетенията се увеличава експоненциално, без да два съразмерно темповете на увеличение на работната заплата, покупателна способност на населението, икономическата конюнктура в страната.