Решение № 3875 от 26.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3875 гр. София, 26.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Г.К. при участието на секретаря ЙОАНА К. ДОЛДУРОВА като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело № 20231110215456 по описа за 2023 година

Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е наказателно постановление № 561399- F 568987 от 25.02.2021 г., издадено от директора на ТД на НАП – София – Офис-Младост, с което на А. Б. Т. е наложена глоба в размер на 500 лева, за нарушение на чл.

125, ал. 5 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

В жалбата се правят подробни оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на наказателното постановление (НП). При условията на алтернативност се поддържа основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН. С оглед на всичко това се иска цялостната отмяна на атакуваното НП.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателката, чрез своя процесуален представител поддържа жалбата същите съображения и искания. Претендира присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган (АНО), чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и моли за потвърждаване на атакуваното НП.

Претендира присъждане на разноски.

1

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.

На 09.09.2020 г. на жалбоподателката е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за това, че на 14.08.2020 г. при изтичане на срока по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, за подаване на справката декларация и отчетните регистри за данъчен период месец юли 2020 г. жалбоподателката, в качеството си на регистрирано и задължено лице по ЗДДС, не е изпълнила задълженията си да подаде справка декларация, по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, ведно с отчетните регистри, в срок до 14.08.2020 г., като декларацията за данъчен период месец юли 2020 г. е била подадена на 11.09.2020 г. – нарушение на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС.

Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация, на жалбоподателката е била наложена глоба в размер на 500 лева, за нарушение на 125, ал. 5, вр. чл. 179, ал. 1 от ЗДДС.

Съдът намира за установено от фактическа страна още и това, че при регистрацията си по ЗДДС, жалбоподателката е подала искане за регистрация, в качеството й на ЕТ „Адела – А. Т.“, с ЕИК:201444405 (л. 39 и сл. от делото).

Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения се установяват от наличната доказателствена съвкупност: свидетелските показания и писмените доказателства по делото. От показанията на свидетеля Л. Т. (актосъставител), както и от писмените доказателства по делото се установява, че при извършената проверка е било констатирано, че процесната справка декларация не е била подадена в законоустановения срок, а същата е била подадена със закъснение от 28 дни. От писмените доказателства по делото (и по-конкретно, приложените на л. 32-33 и л. 36-69 от делото), се установява, че молбата за регистрация по ЗДДС е била подадена от жалбоподателката в качеството й на ЕТ. Доказателствените източници относно тези обстоятелства са еднопосочни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си, поради което съдът ги кредитира като достоверни, а същите не се и оспорват от страните.

С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира 2 от правна страна следното:

При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени в рамките на сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.

От събраните по делото доказателства, се установи, че при неправилно установена фактическа обстановка, АНО е приложил неправилно материалния закон. От писмените доказателства на л. 36-39 от делото се установява, че жалбоподателката е подала заявление за регистрацията по ЗДДС, в качеството й на ЕТ и по този начин, в това й качество, тя е била проучвана от данъчната администрация (така например й е бил изискан договор за счетоводно обслужване, сключен от нея, в качеството й на ЕТ). В ревизионния доклад на л. 5 от нахд № 14410/2021 г. на СРС, НО, 12-ти състав, е било отбелязано изрично, че физическото лице няма задължения по ЗДДС, но такива са били констатирани по отношение на търговеца, а и на л. 5 е посочено изрично, че ревизията е била направена на едноличния търговец, който е бил регистриран по ЗДДС и е бил данъчнозадължено лице. В този смисъл са и дадените указания в отменителното решение № 6473/31.10.2023 г., по адм. дело № 6322/2023 г. на АССГ, 17-ти касационен състав. При това положение регистрираното лице по ЗДДС, се явява ЕТ, а не физическото лице, и отговорност може и следва да носи ЕТ, а не физическото лице. Както е добре известно на ЕТ се налагат имуществени санкции, а не глоби, тъй като отговорността им е обективна и безвиновна и в ЗАНН е предвиден различен ред и различни условия за носене на тази отговорност. Ето защо изложените аргументи в обратен смисъл от страна на АНО, почерпани от търговското право, не държат сметка за изричните разпоредби на чл. 83 от ЗАНН, където за целите на административното наказване е предвиден особен ред. И като са приели обратното контролните органи са нарушили материалния закон.

Съдът като съобрази изхода на делото, и на основание чл. 63д от ЗАНН, намира искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за основателно.

Поради това и съобразявайки се с приложените по делото доказателства съдът намира, че следва да бъде присъдена претендираната сума в размер на 1000 лева, представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение за всички инстанции. Този размер на разноските не следва да бъде намаляван, тъй като 3 същият не е прекомерен и е съобразен, както с разпоредбите на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 36 от ЗА, вр. чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, така и с действителната фактическа и правна сложност на делото. Ето защо за тази сума следва да бъде осъден административният орган, в чиято структура е АНО.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 561399- F 568987 от 25.02.2021 г., издадено от директора на ТД на НАП – София – Офис-Младост, с което на А. Б. Т. е наложена глоба в размер на 500 лева, за нарушение на чл.

125, ал. 5 от Закона за данък върху добавената стойност.

ОСЪЖДА, на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, Национална агенция за приходите ДА ЗАПЛАТИ на А. Б. Т. с ЕГН: **********, сума в размер на 1000 лева, представляващи сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Софияград в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4