Решение № 92 от 17.04.2025, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Айтос, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Дж. Богданова при участието на секретаря Яна Анг. Петкова като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Гражданско дело № 20242110100718 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „КРЕДИТ ИНС” АД, ЕИК 205997727, със седА.ще и адрес на управление: *** със законен представител М. Г.

А., ЕГН ********** – Директор, чрез пълномощник адв.Р. И. Д., със съдебен адрес за призоваване *** против Х. Х. А., ЕГН ********** с адрес: ***.

С исковата молба е предявен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК и на основание чл.79 ЗЗД вр. с чл.86 - за установяване съществуването на вземането на ищеца в общ размер на сумата в размер на 1000.00 лева /хиляда лева/ – главница, 150.00 лева /сто и петдесет лева/ - договорна лихва за периода от 12.11.2023 год. до 12.03.2024 год., 13.64 /тринадесет лева и 64 ст./ - законна лихва за забава от 13.11.2023 година до 22.03.2024 година; ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 28.03.2024 год. до изплащане на вземането. Делото е образувано във връзка с указания на съда по ч.гр.дело № 288/2024г. по описа на РС-Айтос.

В исковата молба се твърди, че вземането произтича от следните обстоятелства: задължение за погасяване на потребителски кредит на граждани без поръчителство „ЕКСТРА“ № Д3011717/12.10.2023 година.

Ищецът претендира заплащане на направените съдебно-деловодни разноски, включително сторените в заповедното производство.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства, както и преписи за връчване на ответника. Прави се искане за служебно прилагане на ч.гр.дело № 812/2023 г. на РС-Айтос.

В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител, но с 1 писмена молба, чрез адв.М.

Поддържа иска, представяйки писмени доказателства и списък с разноски по чл.80 ГПК.

В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК ответникът Х. Х. А., чрез назначения му особен представител адв.З. К. - БАК не оспорва допустимостта на исковата претенция. В писмено изложение оспорва съществуването на процесното вземане, излагайки мотивация, че процесният договор за потребителски кредит „Екстра“, въз основа на който се претендира ищцовото вземане е сключен чрез средства за комуникация от разстояние, поради което следва да се установи, че са изпълнение изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ.

Отделно от това се позовава на липсата на доказателства както, че ответникът е автор на електронната заявка, така и че ищецът е предоставил информация по чл.8 и чл.9 от ЗПФУР.

В обобщение моли за оставяне на иска без уважение. Не заявява доказателствени искания.

В съдебно заседание ответникът Х.А. не се явава, като от негово име особеният представител адв.К. поддържа отговора на исковата молба и моли за оставянето й без уважение. В условията на алтернативност и в случай на уважаване на исковата претенция, прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Не представя писмени доказателства и не възразява по приемане на ангажираните от ищеца доказателства.

С оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Със заявление по чл. 410 от ГПК, вх. № 13133/09.02.2024 г. на РС-Бургас ищцовото дружество „КРЕДИТ ИНС” АД, ЕИК 205997727, чрез пълномощник адв.Р. И. Д. е поискало издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника Х. Х. А., в качеството на кредитополучател по Договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство „ЕКСТРА“ № Д3011717/12.10.2023 година.

Посочено е, че вземането произтича именно от задължение по Договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство „ЕКСТРА“ № Д3011717/12.10.2023 година, сключен на 12.10.2024 г. във формата на електронен документ, между ищеца – в качеството на финансова институция и отв.Х. Х. А. (кредитополучател).

В хода на образуваното заповедно производство по ч.гр.дело № 288/2024 г. по описа на РС-Айтос и след връчване на издадената Заповед при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, на заявителя „КРЕДИТ ИНС” АД е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането.

По повод заявения спрямо ответника Х. А. установителен иск, съдът намира, 2 че същият е допустим, а разгледан по същество - основателен и доказан по размер, по следните съображения:

НА.це е вА.дно облигационно правоотношение пo Договор за потребителски кредит без поръчителство „ЕКСТРА“ № Д3011717/12.10.2023 година, сключен на 12.10.2024 г. Видно от приложените по делото писмени доказателства – заявка за кредит, Договор „ЕКСТРА“ № Д3011717/12.10.2023г. и Общи условия, доколкото същите представляват електронни изявления, се считат за подписани при условията на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ. В този смисъл е и установената съдебна практика (напр. Реш. № 70/19.02.2014г. по гр.дело № 868/2012г. на четвърто отделение на ВКС). Предвид изложеното съдът намира, че в случая между ищцовото дружество и ответника е възникнало редовно правоотношение по договор за заем, по което всяка от страните дължи изпълнение на поетите договорни задължения.

B настоящия случай ищцовото дружество „КРЕДИТ ИНС” АД в качеството на кредитор е изпълнило задължението си пo процесния договор за кредит, като е предоставило паричната сума в договорения размер на главницата от 1000,00 лева на ответника, a последният я е получил, видно от приложената Разписка (оригинал) № 0700020036654615/12.10.2023г. (на л.64), удостоверяваща получаване чрез „Изипей“ АД на посочената парична сума в брой от Х. А., наредена от „КРЕДИТ ИНС“АД, т.е. кредиторът е изпълнил поетото договорно задължение. Безспорно е и реалното предаване на заемната сума от 1000 лева на касата на „Изипей“ АД, удостоверено със собственоръчен подпис и вписване на имената на отв.Х. А.. В случая не се излагат твърдения за заплащане от страна на последния в качеството на заемател – изцяло и или частично на договореното задължение. Неоснователно е направеното от ответната страна, чрез особения представител, възражение за недействителност на процесния договор за заем, доколкото видно от приобщения в делото Договор за потребителски кредит „ЕКСТРА“ № Д3011717/12.10.2023 година, е че от страна на ищецът са отразени законовите изисквания, като в т.2.2 от договора е посочен краен размер на задължението по отпуснатия на ответника кредит, съдържащ погасителен план с информация относно размер, брой и периодичност, с дати на плащане на погасителните вноски, годишен процент на разходите (ГПР), размер на възнаградителна лихва и такси.

Предвид изложеното и доколкото не се събраха доказателства за изпълнение за задължението на ответника на да заплати две поредни погасителни вноски, съгласно приложения погасителен план и на основание на т.9.2 от Общите условия, приложени към процесния договор за потребителски кредит, задължението на кредитополучателят е станало предсрочно изискуемо в неговата цялост, поради което и претенцията на ищеца за установяване на задължението по издадената по ч.гр.дело № 288/2024г. на РС-Айтос Заповед по чл.410 от ГПК е основателна и доказана, поради което и следва да бъде уважена.

С установяване съществуването на главното вземане, съдът намира, че следва да бъде уважена и претенцията за лихви - 150.00 (сто и петдесет) лева - договорна лихва за периода от 12.11.2023 год. до 12.03.2024 год.; - 13.64 (тринадесет лева и 64 ст.) лева - законна 3 лихва за забава от 13.11.2023 година до 22.03.2024 година; както и законна лихва от датата на подаване на заявлението пред РС-Бургас - 28.03.2024 год. до окончателно изплащане на вземането, възприемайки ангажираните с исковата молба писмени доказателства, неоспорени от ответника.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, с оглед изхода на делото и при уважаване на иска, ответникът следва да заплати сторените от ищцовата страна съдебно- деловодни разноски в размер на 1550,00 лева, съставляващи направените в хода на производство разходи, според приложения от ищеца списък по чл.80 ГПК (л.55).

Мотивиран от гореизложеното, Айтоският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземането на „КРЕДИТ

ИНС” АД, ЕИК 205997727, със седА.ще и адрес на управление: ***, със законен представител М. Г. А., ЕГН ********** – Директор против Х. Х. А., ЕГН ********** с адрес: *** по издадена по ч.гр.дело № 288/2024г. на РС-Айтос Заповед по чл.410 от ГПК за изпълнение на парично задължение в размер на: - 1000.00 (хиляда) лева – главница; - 150.00 (сто и петдесет) лева - договорна лихва за периода от 12.11.2023 год. до 12.03.2024 год.; 13.64 (тринадесет лева и 64 ст.) лева - законна лихва за забава от 13.11.2023 година до 22.03.2024 година; ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 28.03.2024 год. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Х. Х. А., ЕГН ********** да заплати на „КРЕДИТ ИНС” АД, ЕИК 205997727, направените съдебно-деловодни разноски в размер на 1 550,00 (хиляда петстотин и петдесет) лева.

Присъжда на адв.З. К. – БАК, назначен в качеството на особен представител на ответника, адвокатско възнаграждение за предоставена правна помощ в размер на 500,00 (петстотин) лева, платими от набирателната сметка на Районен съд – Айтос.

След приключване на делото (с влязло в сила решение) оригинал на Разписка № 0700020036654615/12.10.2023г. (на л.64) да се върне на „Изипей“ АД.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в 2- 4 седмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________

5