Определение № 379 от 20.06.2024, Окръжен съд - Кюстендил
- Съд
- Окръжен съд - Кюстендил
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 216/2024
- Вид
- Определение № 379
- Подписан
- 20.06.2024
- В сила
- 17.03.2025
- Състав
- Росица Богданова Савова, Татяна Христова Костадинова, Елисавета Георгиева Деянчева
Цитирани разпоредби
- чл.105 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 108 · Граждански процесуален кодекс
- чл.109 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 210 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 210, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.42, буква "б" · Закон за наследството
- чл.43, б."а" · Закон за наследството
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 379 гр. Кюстендил, 20.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Росица Б. Савова
Членове:
Татяна Хр. Костадинова
Елисавета Г. Деянчева като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно частно гражданско дело № 20241500500216 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на постъпила частна жалба от С. А. Н., с ЕГН ********** и Л. С. Н., с ЕГН ********** чрез процесуалния им представител адв. Д.
П. срещу Определение от 13.02.2024 г. постановено по гр. д. № 1177/2023 г. по описа на РС- Дупница, с което е прекратено производството по делото пред РС- Дупница и е изпратено по компетентност на Софийски районен съд.
В частната жалба се иска отмяна на обжалваното определение поради неправилност и незаконосъобразност на същото, тъй като е издадено в противоречие със закона и неспазване на регламентираните правила за определяне на местна подсъдност.
В законния срок ответната страна е депозирала отговор на частната жалба, с който моли за потвърждаване на обжалваното определение и отхвърляне на частната жалба.
Съдът, след като обсъди доводите в частната жалба и се запозна с доказателствата по делото, намира следното:
Съдът счита, че подадената частна жалба е допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.
Производството пред РС- Дупница е образувано по повод предявени от С. Н. и Л. Н. обективно съединени искове срещу В. В. и И. В., както следва: за обявяване на нищожност на основание чл.25, ал.1 във вр. с чл.42, буква „б“ ЗН на саморъчно завещание от 17.10.2019 г., направено от *** в полза на В. А. В., тъй като не е подписано ръкописно от ***; при условията на евентуалност за унищожаване на същото завещание на основание чл.43, б.“а“ от ЗН; при условията на евентуалност за унищожаване на завещанието на основание чл.42, буква „б“ ЗН поради грешка, насилие и измама; за признаване за установено спрямо ответниците, че всеки от ищците е собственик на по ½ и.д. част от съсобствени на страните недвижими имоти, а именно:
1) Урегулиран поземлен имот, с планоснимачен номер 828, за който е отреден парцел VII, в квартал 18, съгласно регулационния план па гр. Бобошево, Кюстендилска 1 област, одобрен със Заповед № 231/04.12.1990 г. на кмета на Община Бобошево с урегулирана площ от 853 кв.м. при граници и съседи: от една страна: улица с осови точки 47-48, УПИ с пл. № 829, за който е отреден парцел VII на В. А. В., УПИ с пл.
№831, за който е отреден парцел Х на ***в, УПИ пл. № 827, за който отреден парцел XIV.на Ф *** и УПИ пл. № 826, за който е отреден парцел VI, ведно с намиращата се в парцела полумасивна жилищна сграда, 2) Урегулиран поземлен имот, с планоснимачен номер 842, за който е отреден парцел V в квартал 30, съгласно регулационния план на гр. Бобошево, Кюстендилка област, одобрен със Заповед № 231/04.12.1990 г. на кмета на Община Бобошево с урегулирана площ от 625 кв.м. при граници и съседи: от една страна: улица с осови точки 47-46, УПИ с пл. № 843, за който е отреден парцел VI на В.
А. В., УПИ с пл. № 839, за който е отреден парцел ІХ на Христофор Виделов, УПИ пл.
№ 840, за който е отреден парцел III на *** и УПИ пл. № 841, за който е отреден парцел IV: на ***, ведно с намиращата се в парцела масивна сграда – гараж.
В отговора на исковата молба ответниците са направили възражение за местна неподсъдност на делото, тъй като предмет на иска е обявяване на недействителност на завещание и е приложима разпоредбата на чл. 110 от ГПК, а именно компетентност на съда по откриване на наследството.
От приложеното по делото Удостоверение за наследници изх. № 2406/24.10.2019 г. се установява, че последното местоживеене на *** преди неговата смърт е гр.
София, т.е. местооткриването на наследството е гр. София.
С обжалваното определение районен съд е приел, че съобразно приложимата разпоредба на чл. 110, ал.1 ГПК, компетентен по правилата на местната подсъдност да разгледа иска е съдът по местооткриване наследството, т.е. Софийски районен съд, поради което е прекратил образуваното пред него производство и е изпратил делото по компетентност на Софийски районен съд.
При така установената фактическа обстановка настоящият състав намира, че частната жалба е основателна предвид следното:
Съгласно разпоредбата на чл.109 от ГПК исковете за вещни права върху недвижим имот се предявяват по мястото, където се намира имотът. Тази местна подсъдност е абсолютна и намира приложение само и единствено по отношение на вещни и облигационни искове с предмет недвижими имоти.
Изключение от общата подсъдност (чл.105 и чл. 108 от ГПК) предвижда и разпоредбата на чл. 110, ал. 1 ГПК съгласно която исковете за наследство, за унищожаване или намаление на завещания, за делба на наследство и за унищожаване на доброволна делба се предявяват по мястото, където е открито наследството, а то се счита открито в момента на смъртта в последното местожителство на починалия (чл. 1 ЗН).
В настоящия случай предявените искове за обявяване на нищожност на завещателно разпореждане и за унищожаване на същото попадат в обхвата на чл. 110 от ГПК. Местооткриването на наследството на *** е гр. София, с оглед на което компетентен по тези искове се явява Софийски районен съд.
Предявеният установителен иск за собственост върху двата недвижими имоти описани в исковата молба попада в обхвата на чл. 109 от ГПК, поради което компетентен да се произнесе по този иск е Дупнишкия районен съд.
Съгласно чл. 210, ал.1 от ГПК ищецът може да предяви с една искова молба срещу същия ответник няколко иска, ако те са подсъдни на същия съд и подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство. В настоящия случай по силата на чл. 109 и чл. 110 от ГПК предявените с общата искова молба искове са местно подсъдни на различни съдилища. Доколкото по отношение на установителния иск местната подсъдност е абсолютна и за нея съдът следи служебно, а по отношение на останалите искове своевременно е направено възражение за неподсъдност, то по арг. на чл. 210 от ГПК производството по обективно съединените искове следва да се 2 раздели, като исковете с правно основание чл. 42, б.“б“ от ЗН и чл. 43, б.“а“ и б.“б“ от ЗН се изпратят по подсъдност на Софийски районен съд, а искът с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК се разгледа от Дупнишкия районен съд.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав, намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, с която е прекратено производството по делото по отношение на иска с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК и спорът в тази част е изпратен на СРС, а в останалата част определението е законосъобразно и следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №138 от 13.02.2024г. постановено по гр. д. № 1177/2023 г. по описа на РС-Дупница в частта, с която е прекратено производството по предявения от С. А. Н., с ЕГН ********** и Л. С. Н., с ЕГН ********** срещу В. А. В., ЕГН ********** и И. П. В., ЕГН ********** иск за признаване за установено спрямо ответниците, че всеки от ищците е собственик на по ½ и.д. част от съсобствени на страните недвижими имоти, а именно: 1) Урегулиран поземлен имот, с планоснимачен номер 828, за който е отреден парцел VII, в квартал 18, съгласно регулационния план па гр. Бобошево, Кюстендилска област, одобрен със Заповед № 231/04.12.1990 г. на кмета на Община Бобошево с урегулирана площ от 853 кв.м. при граници и съседи: от една страна: улица с осови точки 47-48, УПИ с пл. № 829, за който е отреден парцел VII на В. А. В., УПИ с пл. №831, за който е отреден парцел Х на ***в, УПИ пл. № 827, за който отреден парцел XIV.на Ф *** и УПИ пл. № 826, за който е отреден парцел VI, ведно с намиращата се в парцела полумасивна жилищна сграда, 2) Урегулиран поземлен имот, с планоснимачен номер 842, за който е отреден парцел V в квартал 30, съгласно регулационния план на гр. Бобошево, Кюстендилка област, одобрен със Заповед № 231/04.12.1990 г. на кмета на Община Бобошево с урегулирана площ от 625 кв.м. при граници и съседи: от една страна: улица с осови точки 47-46, УПИ с пл. № 843, за който е отреден парцел VI на В. А. В., УПИ с пл. № 839, за който е отреден парцел ІХ на Христофор Виделов, УПИ пл. № 840, за който е отреден парцел III на *** и УПИ пл. № 841, за който е отреден парцел IV: на ***, ведно с намиращата се в парцела масивна сграда – гараж и спорът в тази част е изпратен на Софийски районен съд.
Потвърждава производството в останалата част.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3