Решение № 944 от 26.06.2023, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 6450/2022
- Вид
- Решение № 944
- Подписан
- 26.06.2023
- В сила
- 09.10.2023
- Състав
- Ана Иванова Илиева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.367 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 944 гр. Плевен, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Ана Ив. Илиева при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело № 20224430106450 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от "***" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. ***, ЕИК ***, представляван от упр.
Б.С.Т. срещу "***" ЕООД със седалище и адрес на управление гр.*** ЕИК ***, представлявано от Н. Г. Д. иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК, вр. чл.367 ТЗ, вр. чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми дължими като цена за предоставена транспортна услуга, а именно: сумата от 17 748,00 лв. - главница, представляваща дължима, но незаплатени суми по данъчни фактури с № № 0000000239/11.05.2022г, № 0000000242/23.05.2022г.,
№
0000000243/30.05.2022г.,
№
0000000244/03.06.2022г. и мораторна лихва в общ размер на 518,41 лева, от които: сума в размер на 121.32лв.- лихва за забава, за периода 25.06.2022г.10.10.2022г. по фактура № 0000000239/11.05.2022г; сумата от 113.99лв.лихва за забава, за периода 30.06.2022г.- 10.10.2022г. по фактура № 0000000242/23.05.2022г.; сумата от 123.50лв.-лихва за забава, за периода 08.07.2022г - 10.10.2022г. по фактура № 0000000243/30.05.2022г. и сумата от 159.60лв.- лихва за забава, за периода 19.06.2022г. -10.10.2022г. по фактура № 0000000244/03.06.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК до 1 окончателното и изплащане.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е възразил, поради което и в изпълнение указанията на съда е предявил настоящия иск. Излага се, че ищцовото дружество извършва транспортни услуги в страната и чужбина, а с ответното дружество възлага извършването на превоз на товари, който ищеца осъществява с товарен автомобил с рег.
№*** и ремарке ***. Сочи, че първоначално договорените възнаграждения са изплащани макар и с известно закъснение, но с течение на времето плащанията са започнали да бавят като към датата на предявяване на иска съществуват изцяло неуредени финансови задължения във връзка със следните фактури: 1.по фактура №0000000239/11.05.2022 год. за извършен транспорт от България до Италия за сумата от 4 044 лв. с падеж на 24.06.2022 год, лихва за забава от датата на падежа-24.06.2022 г до 10.10.2022 год. в размер на 121.32 лв.; 2. По фактура №0000000242/23.05.2022 год. за извършен транспорт от Италия до България за сумата от 3 984 лв. с падеж на 29.06.2022 год., както и мораторна лихва за времето от датата на падежа -29.06.2022 г. до 10.10.2022 год. в размер на 113.99 лв.; 3. По фактура №0000000243/30.05.2022 год. за извършен транспорт от България до Италия за сумата от 4 680 лв. с падеж на 07.07.2022 год., както и лихва за забава от датата на падежа 07.07.2022 г. до 10.10.2022 год. в размер на 123.50 лв.; 4. По фактура №0000000244/03.06.2022 год. за извършен транспорт от Италия до България за сумата от 5 040 лв. с падеж на 18.06.2022 год., както и мораторна лихва за времето от датата на падежа -18.06.2022 г. до 10.10.2022 год. в размер на 159.60 лв. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалния представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан и да му присъди разноски. Оспорва представените от ответника кредитни известия.
Навежда доводи, че същите не са издадени от него и са съставени след образуване на заповедното производство. Твърди, че същите не са годно средство за коригиране на исковата претенция, тъй като формално не отговарят на най- съществения от законова гледна точка елемент, а именно: не е посочено основание на база, на което се издава същото. Излага, че в практиката обикновено това са случаи, при които количеството или 2 качеството на нещо в хода на реализация на сделка се променя, поради което се издава същото. Сочи, че в настоящия случай практически е невъзможно да се получи подобна хипотеза, доколкото става въпрос за транспортни услуги, след приключването, на които е издадена фактура. Твърди и, че при една от фактурите е видно, че с процесните кредитни известия дори е надплатена процесната сума.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на ИМ. Сочи, че предявения иск е частично допустим.
Оспорва частично същия. Не оспорва факта, че между двете дружества има неуредени финансови задължения по процесните фактури. Излага, че: по фактура №0000000239/11.05.2022 год. е останала неиздължена сума от 1 284 лв.; по фактура №0000000242/23.05.2022 г. е неиздължена сума 864 лв.; по фактура №0000000243/30.05.2022 год. е неиздължена сума 720 лв.; по фактура №0000000244/03.06.2022 год. е неиздължена сума 1 284 лв. Поради изложеното моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалния представител на ответника сочи, че същият дължи главница в размер на 3348 лева и лихва в размер на 97,44 лев, като оспорва предявения иск в останалата му част. Претендира присъждане на разноски.
В нарочна писмена защита процесуалния представител на ответника моли съда да уважи частично предявения иск.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От приложеното по делото ч.гр.д.№ 5356/2022 г. по описа на ПлРС е видно, че е издадена на основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение № 2951/13.10.2022 г., с която е разпоредено на ответника да заплати на кредитора – ищец по настоящето дело следните суми: сумата от 17 748лв. – главница и сумата от общо 518,41лв.- лихва за забава, както следва:
121.32лв.- лихва за забава, за периода 25.06.2022г.- 10.10.2022г., сумата от 113.99лв.- лихва за забава, за периода 30.06.2022г.- 10.10.2022г., сумата от 123.50лв.-лихва за забава, за периода 08.07.2022г - 10.10.2022г. и сумата от 159.60лв.- лихва за забава, за периода 19.06.2022г. -10.10.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението– 11.10.2022г., до окончателно изплащане на вземането, както и 3 направените деловодни разноски- сумата от 365,33лв.- държавна такса и 800лв.- адв. възнаграждени, срещу която заповед в срок е постъпило възражение от длъжника, поради което и ищецът, съобразно указанията на заповедния съд е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящето производство.
Приобщени като част от исковото производство са и следните фактури, издадени от ищеца като доставчик и получени от ответника, а именно: 1. фактура №0000000239/11.05.2022 год. за извършена транспортна услуга от ищеца в полза на ответника от България до Италия за сумата от 4 044 лв. с падеж на 24.06.2022 год, 2. фактура №0000000242/23.05.2022 год. за извършен от ищеца в полза на ответника транспорт от Италия до България за сумата от 3 984 лв. с падеж на 29.06.2022 год.,; 3. фактура №0000000243/30.05.2022 год. за извършен транспорт от ищеца в полза на ответника от България до Италия за сумата от 4 680 лв. с падеж на 07.07.2022 год.,; 4. По фактура №0000000244/03.06.2022 год. за извършен от ищеца в полза на ответника транспорт от Италия до България за сумата от 5 040 лв. с падеж на 18.06.2022 год.
Видно е от представените като доказателства по делото ЧМР че ищецът е извършил процесните транспортни услуги.
Приложени като доказателства по делото са и следните кредитни известия, неподписани от страните по делото, а именно: 1. Кредитно известие №256/14.11.2022 г. с посочен доставчик "***" ЕООД и получател "***" ЕООД, в която е посочено, че същата се издава за промяна на данъчна основа на „ транспорт Плевен/ BG-Casole/IT А-Л *** на стойност от 2300,00 лева без ДДС и на стойност 2760 с ДДС; 2. Кредитно известие №257/14.11.2022 г. с посочен доставчик "***" ЕООД и получател "***" ЕООД, в която е посочено, че същата се издава за промяна на данъчна основа на „ транспорт Cellatica/IT***/Bg А-Л *** на стойност от 2600,00 лева без ДДС и на стойност 3120 с ДДС; 3. Кредитно известие №258/14.11.2022 г. с посочен доставчик "***" ЕООД и получател "***" ЕООД, в която е посочено, че същата се издава за промяна на данъчна основа на „ транспорт България- Италия а-л *** на стойност от 3300,00 лева без ДДС и на стойност 3960 с ДДС; 4. 1. Кредитно известие №259/14.11.2022 г. с посочен доставчик "***" ЕООД и получател "***" ЕООД, в която е посочено, че същата се издава за промяна на данъчна 4 основа на „ транспорт San Michele Mondovi/IT ***/ BG- А- Л *** на стойност от 3800,00 лева без ДДС и на стойност 4560 с ДДС.
Приобщено като доказателство по делото е и заключението по допуснатата ССЕ, която съдът кредитира като обективно и компетнтно дадена и неоспорена от страните по делото, от която се установява, че: в счетоводството на ищеца вземането по процесиите фактури е в размер на 15 564,50 лв., в т.ч. по фактура № 0000000239/11.05.2022 г. - 1 860,50 лв. / след направено плащане от ответника на сумата от 2183,50 лева на 12.08.2022 г. с банково бордеро/; по фактура № 0000000242/23 05 2022 г - 3 984,00 лв.; по фактура № 0000000243/30.05.2022 г. - 4 680,00 лв и по Фактура № 0000000244/03.06.2022 г. - 5 040,00 лв.
"; че размерът на дължимата мораторна лихва върху непогасените главници по фактура № 0000000239/11.05.2022 г. е в размер на 55,81 лева; по фактура №
0000000242/23.05.2022 г е в размер на 113,99 лева; по фактура №
0000000243/30.05.2022 г. – е в размер на 123,50 лева и фактура № 0000000244/03.06.2022 г. в размер на 159,60 лева; че в счетоводството на ответника задължението по процесиите фактури е в размер на 3 348,00 лв., в т.ч. по фактура № 0000000239/11.05.2022 г. - 1 284,00 лв.; по фактура № 0000000242/23.05.2022 г. - 864,00 лв.; по фактура № 0000000243/30.05.2022 г.
- 720 00 лв. и фактура № 0000000244/03.06.2022 г. - 480,00 лв.; размерът на дължимата мораторна лихва върху непогасените главници е: фактура № 0000000239/11.05.2022 г. е в размер на 38,52 лева; по фактура №
0000000242/23.05.2022 г е в размер на 24,72 лева; по фактура №
0000000243/30.05.2022 г. – е в размер на 19,00 лева и фактура № 0000000244/03.06.2022 г. в размер на 15,20 лева.
В проведеното по делото о.с.з. ВЛ обяснява, че кредитните известия са налични само в счетоводството на ответника, но не и на ищеца, който е следвало да ги издаде. Сочи, че ищецът обяснил, че е преустановил дейност през юни- юли. Навежда довод, че когато се издава кредитно известие следва да се посочи на основание чл.115, ал.4 ЗЗДС и защо се издава, като в настоящия случай такова основание не е посочено.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на иска с правна квалификация чл.422, ал.1 5
ГПК ищецът следва да установи в процеса: учреденото по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; съществуването на твърдяното вземане в негова полза вземане въз основа на твърдените договорни взаимоотношения с ответника и размера на задължението за главница и лихва.
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който в срок е депозирал възражение, поради което и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.
Не е спорен и фактът, че процесните фактури са осчетоводени от ответното дружество е са включени в регистъра му по ДДС.
Настоящият състав на съда намира, че от събраните в настоящото производство доказателства се установи, че ищеца е извършил в полза на ответника описани транспортните услуги посочени в процесните фактури.