Решение № 112 от 14.10.2021, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Въззивно гражданско дело 264/2021
- Вид
- Решение № 112
- Подписан
- 14.10.2021
- В сила
- 28.10.2022
- Състав
- Галатея Ханджиева Милева, Жечка Николова Маргенова Томова, Десислава Борисова Николова
Цитирани разпоредби
- чл.202 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, т.1, пр.последно · Граждански процесуален кодекс
- чл.108 · Закон за задълженията и договорите
- чл.12 · Закон за задълженията и договорите
- чл.210 · Закон за задълженията и договорите
- чл.24, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 36, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.40 · Закон за задълженията и договорите
- чл.43 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 108 · Закон за собствеността
- чл.59 · Закон за собствеността
- чл.61 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 112 гр. гр. Добрич, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:
Десислава Б. Николова
Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20213200500264 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК, образувано по въззивна жалба вх.
№264815/19.03.2021г. на ИВ. В. Т. с ЕГН ********** от гр. Д., действаща чрез процесуалния представител адв.Ю.О., срещу решение №260171/26.02.2021г. по гр.д.
№3880/2019г.на РС-Добрич, с което се ОТХВЪРЛЯТ предявените от нея срещу М. СТ. СТ. с ЕГН ********** от гр. Д. и СТ. М. СТ. с ЕГН ********** от гр. Д., искове: 1) За прогласяването на основание на чл.40 от Закона за задълженията и договорите на недействителността на договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт №134, том ІІІ, рег. №8348, нотариално дело №500/2015 г. на нотариус с рег. №535 в регистъра на Нотариалната камара, вписан с вх. рег. №9362, акт №176, том ХХІ, нотариално дело №4020/2015 г. на Службата по вписванията – Добрич, с който на 01.10.2015 г. първата ответница в качеството си на пълномощник на наследодателя на ищцата В С. Вев е прехвърлила по време на брака си с втория ответник сама на себе си поземлен имот (нива) с идентификатор №*** по кадастралната карта на град Добрич, намираща се в землището на град Добрич, с площ по скица от 3834 кв.м., а по документ за собственост с площ от 3833 кв.м., поради сключването му при договаряне във вреда на представлявания продавач. 2) За развалянето на основание на чл.87 ал.3 от Закона за задълженията и договорите на договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт №134, том ІІІ, рег. №8348, нотариално дело №500/2015 г. на нотариус с рег. №535 в регистъра на Нотариалната камара, вписан с вх. рег. №9362, акт №176, том ХХІ, нотариално дело №4020/2015 г. на Службата по 1 вписванията – Добрич, с който на 01.10.2015 г. първата ответница в качеството си на пълномощник на наследодателя на ищцата В С. Вев е прехвърлила по време на брака си с втория ответник сама на себе си поземлен имот (нива) с идентификатор №*** по кадастралната карта на град Добрич, намираща се в землището на град Добрич, с площ по скица от 3834 кв.м., а по документ за собственост с площ от 3833 кв.м., поради неплащането на продажната цена. 3) За признаването за установено на основание на чл.108 от Закона за собствеността правото на собственост по силата на наследствено правоприемство на ИВ. В.
Т. с ЕГН ********** от гр. Д. върху поземлен имот (нива) с идентификатор №*** по кадастралната карта на град Добрич, намираща се в землището на град Добрич, с площ по скица от 3834 кв.м., а по документ за собственост с площ от 3833 кв.м., както и за осъждането на М. СТ. СТ. с ЕГН ********** от гр. Д. и СТ. М. СТ. с ЕГН ********** от гр.
Д. да предадат на ИВ. В. Т. владението върху посочения имот.
Фактическите и правни изводи на съда били обосновани с ирелевантни за спора факти, осъществени преди извършване на прехвърлителната сделка на 01.10.2015г. Разминаването между продажната цена от 700лева и реалната пазарна било драстично. Макар продавача да си бил запазил правото на ползване, то не било реализирано поради настъпилата негова смърт скоро след сделката. Затова реалната пазарна цена била 6657.47лева, а при отчитане на правото на ползване за времето до погасяването му – 6347лева. Аргументира се с обсъждане на елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл.40 от ЗЗД и аналогичното правоприлагане на нормата на чл.210 от ЗЗД. Извежда извод за недействителност на договора с оглед интереса на продавача, чийто наследник се явявала въззивницата. Не било доказано и, че продавачът получил продажната цена. Тъй като договорът не бил транслирал права, по силата на наследственото правоприемство въззивницата се явявала собственик на нивата. Иска отмяна на решението и постановяване на ново за уважаване на исковете и.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е подаден от насрещната страна- М. СТ. СТ. и СТ. М. СТ., чрез адв.И.С.. Намират оплакванията на въззивницата за неоснователни, решението за правилно, постановено след обсъждане на всички доказателства по делото относно факти и обстоятелства, осъществени както във времето преди сключване на договора, така и след това, вкл. относно подбудите на продавача, отношенията му с ответницата и с ищцата. Съществено за преценката относно нееквивалентността на престациите намират да е обстоятелството, че с договора се прехвърля т.нар.“гола собственост“, че е сключен между близки родственици. Обосновават теза за липсата на елементите от фактическия състав на чл.40 от ЗЗД. Изразяват несъгласие с доводите на въззивника в обратния смисъл. Договорът бил действителен и искът правилно отхвърлен. Намират да не са налице условията за уважаване и на евентуалния иск за разваляне на договора, а неоснователността на главния и евентуалния иск обосновавали извод за неоснователност и на иска по чл.108 от ЗЗД. Искат потвърждаване на решението.
При данни, че постановеното неизгодно за въззивника решение му е съобщено на 2
11.03.2021г., въззивната жалба, депозирана на 19.03.2021г. се явява подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирано лице, с правен интерес от обжалване на неизгодното за него първоинстанционно решение, съобразена с изискванията на чл.260, т.1,2,4 и 7 иэчл.261 от ГПК.
Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и основателността на исковете съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, и приема, че първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му, мотивирано и разбираемо, процесуално допустимо, и правилно по следните съображения:
Гр.д.№3880/2019 г. на РС-Добрич е образувано по повод предявени от ИВ. В. Т. с ЕГН ********** от гр. Д., срещу М. СТ. СТ. с ЕГН ********** от гр. Д. и СТ. М. СТ. с ЕГН ********** от гр. Д., иск по чл.40 от ЗЗД за установяване недействителност на сключен на 01.10.2015 г. с нотариален акт №134, том ІІІ, рег. №8348, нотариално дело №500/2015 г. на нотариус с рег. №535 в регистъра на Нотариалната камара, вписан с вх. рег. №9362, акт №176, том ХХІ, нотариално дело №4020/2015 г. на Службата по вписванията – Добрич, договор за продажба, с който ответницата М. СТ. СТ., като пълномощник на В С. Вевпродавач, прехвърлила на себе си недвижим земеделски имот, находящ се в землището на гр.Добрич - Нива с площ по скица от 3834 кв.м., а по документ за собственост с площ от 3833 кв.м., съставляваща имот с идентификатор №*** по КККР, за сумата от 700 лева, при твърдения в исковата и уточнителната молба с вх.№24047/25.11.2019г., че договорът уврежда представлявания, тъй като продажната цена за имота е повече от петнадесет пъти по – ниска от пазарната му стойност, която е в размер на не по-малко от 10 000 лева; евентуален иск по чл.87 ал.3 от ЗЗД за разваляне на същия договор при твърдения договорената продажна цена да не е заплатена; иск по чл. 108 от ЗС за ревандикация на имота, при твърдения, че недействителната сделка не е породила присъщите и правни последици да прехвърли собствеността върху нивата и по силата на наследствено правоприемство, ищцата, единствен наследник на В С. Вев, починал на 15.12.2015 г., нейн баща, е станала собственик на имота.
Ответницата е оспорила основателността на исковете с твърденията, че продажната цена съответства на дадените от упълномощителя пълномощия, че мотивите на упълномощителя за тази продажна цена са няколко –запазеното пожизнено правото на ползване върху имота, близката родствена връзка /брат и сестра/, продължителното/от 2011г./ съвместно живеене в едно жилище и едно домакинство, взаимно подпомагайки се при посрещането на ежедневните нужди, полаганите от нея грижи при влошаване на здравословното му състояние в края на август 2015г, нямал на кого другиго да разчита, тъй като единствената му дъщеря постоянно живеела в Г., а освен това отношенията му с нея са били силно влошени, липсвало увреждане на интересите на упълномощителя. Твърденията за неплащане на цената се опровергавали от съдържанието на нотариалния акт. Ищцата не се 3 легитимирала като собственик.
Първоинстанционният съд е разгледал фактите, заявени от ищеца в исковата молба, на които предявените искове се основават, и е постановил решението си в рамките на заявения петитум, като ги е отхвърлил. Решението настоящата инстанция намира за правилно.
Не е спорно, установява се и от събраните доказателства, че с пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег. №8187/24.09.2015г. на нотариус Д.Б., вписана под №535 на НК, действаща в района на РС Добрич, и на съдържанието с рег.№8188, том 1, акт №199, от същата дата на същия нотариус, В С. Вев е упълномощил М. СТ. СТ. „да продаде, дари, на когото сама прецени, включително да договаря сама със себе си, при цена и условия каквито договори, при цена не по-ниска от данъчната оценка”, находящия се в землището на гр.Добрич поземлен имот- нива с площ от 3833 кв.м., с идентификатор №*** по КККР, с условието „като си запазвам пожизнено правото на ползване“, да получи продажната цена, включително и ако цената се заплаща по банков път или на каса в банка или по служебно открита от банката сметка, от която бъдещия купувач получава заем, да се разпорежда със сумите по така откритата сметка , включително да ликвидира сметката, както и с множество други права - да го представлява пред физически и юридически лица, ТД на НАП, НОИ, РЗИ, НЗОК, община, МВР, пощи, съдилища, социални служби, община, Инвестбанк АД и пр.
Съобразно посоченото в тълкувателно решение № 5/2014 от 12.12.2016 г. по тълкувателно дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, увреждането на представлявания и недобросъвестността на представителя и на насрещната страна по договора са релевантни за недействителността по чл. 40 ЗЗД, и тя ще намери приложение, само когато договорът е сключен в рамките на представителната власт. Пълномощникът М. СТ. СТ. е разполагала с надлежна представителна власт, учредена с упълномощителна сделка с необходимото съдържание, т.е. годна да породи последиците по чл. 36, ал. 2 ЗЗД - да сключи договор, с който от името и за сметка на В С. Вев да продаде или дари на себе си или на другиго нивата с идентификатор №*** по КККР на гр.Добрич на цена, не по-малка от данъчната оценка, без прамощието „ползване“, т.е.при запазено право на упълномощителя да ползва имота докато е жив. На представителната власт, като непритезателно право, от една страна съответства правно задължение на представлявания да търпи в своята правна сфера правните последици от действията на представителя, а от друга страна съответства задължението на представителя да се ръководи изключително от интересите на упълномощителя/аргумент от чл.9, чл.12, чл.40 и чл.43 от ЗЗД/, независимо дали договаря с трето лице или със себе си, тъй като „представителството по правило обслужва интересите на представлявания“. В случая, в рамките та така учредената представителна власт с пълномощното от 24.09.2015г., на дата 01.10.2015г., с договор, сключен с нотариален акт №134, том ІІІ, рег. №8348, нотариално дело №500/2015 г. на нотариус с рег. №535 в регистъра на Нотариалната камара, вписан с вх. рег. №9362, акт №176, том ХХІ, нотариално дело №4020/2015 г. на Службата по вписванията – Добрич, упълномощената М. СТ. СТ. е 4 прехвърлила на себе си нивата с площ от 3833 кв.м., съставляваща имот с идентификатор №*** по КККР на гр.Добрич, за сумата от 700 лева, малко повече от данъчната оценка на имота от 667.70лева, при запазено пожизнено право на ползване за продавача В С. Вев.
Пазарната стойност на нивата към датата на договора за продажба, според заключението на вещото лице инж.Н.Л. от 02.07.2020г., възлиза на 6 657лева. Тази цена за имота според мотивите на вещото лице е определена по метода на посредственото сравнение и е без отчитане на правото на ползване. Определена е и пазарна стойност от 6347лева с отчитане на правото на ползване, остойностено в размер на рентата за стопанската 2014/2015г. от 310.47лева, като тази сума е приспадната от определената по сравнителния метод пазарна стойност от 6 657лева. Допълнително, по искане на страните, вещото лице е остойностило правото на ползване и като сумарно рентно плащане за периода, през който е могло да бъде упражнено с оглед средната продължителност на живота в България/заключение вх.
Разпечатката съдържа 24 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/603c22de-9d6f-441f-b8de-04f68a920d34