Решение № 1144 от 25.08.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1144 гр. Плевен, 25.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана К. Т. Досева при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от Мариана К. Т. Досева Гражданско дело № 20244430101476 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от М.

Г. М., ЕГН**********, *** против ***, ***, със седалище и адрес на управление: ***, в която се твърди, че ищцата е страна по Договор за паричен заем № *** от 09.11.2022г., сключен с ***. Твърди, че съгласно чл.3 от Договор за паричен заем № *** от 09.11.2022г., ищцата трябва да върне сумата по кредита която се явява сума от 1022.24 лева, при сума на получаване 900.00 лева, при срок на кредита от 8 месечни вноски. Твърди, че съгласно чл.8 от Договор за паричен заем № *** от 09.11.2022г., ищцата трябва да заплати неустойка в размер на 587.36 лева, разсрочена на 8 вноски. Твърди, че е заплатила за неустойка по Договор за паричен заем № *** от 09.11.2022г., сумата в размер на 300 лева. Счита, че така уговорената клауза за неустойка в чл.8 от Договор за паричен заем № *** от 09.11.2022г., спрямо която ищцата трябва да заплати неустойка в размер на 587.36 лева, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19 ал.4 от ЗПК., вр. чл.21 ал.1 от ЗПК, като съображенията за това са следните: На първо място в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3- то, вр. от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на 1 конкретни други разпоредби. В този смисъл е практика на ВКС /Решение№4/2009г. по т.д.№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д.

№5093/2007г., определение№877 по т.д.№662/2012г. и др/. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение- чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1,предл.3 от ЗЗД. Поради накърняването на принципа на ,добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора. В допълнение сочи, че клаузата за неустойка в чл.8 от Договор за паричен заем № *** от 09.11.2022г., е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143,т.19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендира чрез нея в размер на 587.36 лева е в размер на почти равен на половината от сумата на отпуснатия кредит. По този начин безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Принципът на добросъвестността е застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В настоящия случай, със заплащането на сумата предвидена за неустойка, изцяло се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Счита, че именно и въз основа на това, така уговорената клауза за неустойка в чл.8 от Договор за паричен заем № *** от 09.11.2022г., е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Счита, че предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано висока. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на 2 кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕС) на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. Разгледана в този аспект, клаузата на чл.8 от Договор за паричен заем според които се дължи неустойка в размер на 587.36 лева при неосигуряване на договореното в чл. 6 от договора обезпечение, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. Подобни уговорки прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията.

Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение е пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По посочения начин се заобикаля чл. 33, ал. 1 ог ЗПК. Твърди, че с процесната клауза на чл.8 от Договор за паричен заем № *** от 09.11.2022г., в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение. В този смисъл е и т.32 от извлечение от протокол №44 на заседание на КЗП от 05.11.2015г. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорените клаузи е да доведат до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница. В същия смисъл и решение № 511 от 17.04.2018 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 324/2018 г. Последователна е и практиката, че неустойка която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции , е нищожна, поради противоречие с добрите нрави: Решение № 107 от 25.06.2010г., на ВКС по т.д.№ 818/2009г., II т.о, Решение № 511 от 17.04.2018г., на Окръжен съд Пловдив по в.гр.д.№ 324/2018г.

Наред с това, счита, че клаузата на чл.8 от Договор за паричен заем № 3

*** от 09.11.2022г., предвиждаща заплащането на неустойка е нищожна на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП. Посочва, че съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Считам, че клаузата на чл.8 от Договор за паричен заем № *** от 09.11.2022г., не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал.2 ЗЗП. Видно от самия Договор за потребителски кредит, по безспорен начин се установява, че клаузата на чл.8 от същия е част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора. В този смисъл е и Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

На следващо място, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. С предвиждането на такива разходи посочени в чл.8 от Договор за паричен заем № *** от 09.11.2022г., се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорката по чл.8 от Договор за паричен заем № *** от 09.11.2022г., се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Поради невключване на уговорката за неустойка в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и 4 ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С- 453/10 е прието , че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл. ЗЗП.

Моли да бъде прогласена за нищожна клаузата предвидена в чл.8 от Договор за паричен заем № *** от 09.11.2022г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 587.36 лева, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр.с чл.

143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19 ал.4 от ЗПК., вр.с чл.21 ал.1 от ЗПК, както и поради противоречието й с добрите нрави, на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД. Моли *** да бъде осъдено да заплати на ищцата сумата в размер на 57,10лева /след допуснатото изменение в размера на иска/, представляваща недължимо заплатена неустойка по Договор за паричен заем № *** от 09.11.2022г., ведно със законовата лихва от датата на депозирана на настоящата искова молба, до окончателното изплащане на сумата. Претендира направените деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който твърди, че вземанията, предмет на настоящото производство, произтичат от „Договор за заем № *** от 09.11.2022г.” и Общи условия, неразделна част от него, сключен между ,,***” ООД -заемодател и М. Г. М. — заемател. Твърди, че Договорът за заем е действителен, сключен на 09.11.2022г. въз основа направено от страна на М. М. Искане №*** за сключване на договор за заем, което заемодателят ,,***” ООД е одобрил.

Твърди, че по силата на договора заемодателят ,,***” ООД е предоставил на М. Г. М. парична сума в размер на 900 лева /деветстотин лева/, представляваща главница и чиста стойност на кредита, който факт не се оспорва от ищцата. Излага аргументи, че предоставянето в собственост на посочената в договора сума на заемателя представлява изпълнение на задължението на заемодателя ,,***” ООД. За заемателя М. М., от друга страна, се създава задължение да върне на кредитора сумата, ведно с дължимата възнаградителна лихва, на погасителни вноски в размер и на падеж, подробно посочени в Погасителния план, неразделна част от договора. Ищцата твърди, че уговорката за заплащане на неустойка е недействителна, въпреки че заемателят сам е поел задължение за обезпечение и не го е спазил. Длъжникът 5 е този, който е поискал да сключи договор за паричен заем при тези условия и в последствие е сключил такъв. Поддържа, че условията на договора биха били различни, ако заемателят не бе поискал да го сключи при предоставяне на обезпечение, поради което и клаузата за обезпечение и нейният ефект е целян именно от ищцата. Освен това, в исковата си молба ищцата твърди накърняване на добрите нрави и значителна нееквивалентност на престациите. Противно на това, обаче, самият заемател се позовава на чл.9 от ЗЗД в исковата си молба. Именно поради това, желае да подчертае, че чл. 9 ЗЗД определя свобода на договарянето, позволяваща двете страни сами да направят конкретна преценка относно потребността от насрещните престации и тяхната взаимна еквивалентност. В този смисъл например Решение № 122 от 18.07.2019 г. по к. гр. д. № 3238 / 2018г. ВКС „Даденото с Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1 от 2009 г. ОСТК ВКС е доразвито в практиката на Върховния касационен съд, съгласно която въпросът доколко клаузата за неустойка е уговорена в нарушение на добрите нрави следва да се разрешава чрез комплексна преценка не само на съдържанието на договорната клауза, но и при отчитане на фактори като свободата на договаряне, равнопоставеността между страните, функциите на неустойката... “ Сочи, че за да има накърняване на добрите нрави, обаче, следва не просто да има нееквивалентност, а такова явно несъответствие, което на практика да сведе престацията до нулева. Трайно се възприема в практиката, че известна обективна нееквивалентност е допустима, тъй като свободата на договаряне предполага преценката за равностойността на престациите да се извършва от страните с оглед техния интерес. Посочва, че функциите на неустойката по дефиниция са обезпечителна — гарантиране на изпълнението на задължението и обезщетителна — репариране на вредите на кредитора от неизпълнението. Неустойката има обаче и санкционна роля за длъжника да изпълни точно задължението си, тъй като в противен случай ще носи отговорност, без кредиторът да трябва да доказва настъпването на вредите или техния размер. С договорената неустойка кредитополучателят бива мотивиран да предостави обезпечение, за което се е съгласил под формата на банкова гаранция или поръчители. Упражнявайки такъв натиск върху длъжницата, неустойката проявява своята стимулираща функция, изрязваща се в полагане на максимални усилия от страна на кредитополучателя за точно изпълнение на задължението. За да се твърди излизане от присъщите й 6 функции, неустойката следва да не изпълнява не само обезпечителната и обезщетителната си функция, но и санкционната такава. В този смисъл е и възприетото с Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1 / 2009 г., съгласно което неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави. Ищецът твърди, че заемодателят „претендира“ заплащане на сума в размер на 587.36 лева, но в действителност с поведението си кредиторът не е изисквал заплащане на сумата. Твърди, че в подкрепа на това са и данните от счетоводната система на заемодателя, видно от която извършените от ищцата плащания са погасявали главно главницата и лихвата, а едва накрая и „неустойката“. С оглед на гореизложеното, счита, че дори съдът да прогласи недействителността на клаузата за неустойка, то осъдителният иск в размер на 300 лева е неоснователен и недоказан, като оспорва същият по размер.