Решение № 4619 от 20.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4619 гр. София, 20.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Р. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Административно наказателно дело № 20251110216464 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН

Образувано е по жалба на И. С. В. против Наказателно постановление № 25-4332011624/30.05.2025 г., издадено от началник на група при „Пътна полиция” - СДВР, с което, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДП, на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 700 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДП, както и лишаване от правоуправление, за срок от 3 месеца. Били отнети и 18 контролни точки.

НП е обжалвано от санкционираното лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление, като навежда доводи за недоказаност (неясно местоположение на знак В26; недоказана техническа изправност на средството; липса на протокол за използване; за липса на знак В26; сгрешен номер на СУМПС); за процесуални нарушения (компетентност на АНО; противоречие между АУАН и НП), за незаконосъобразно поставен знак В26; за прекомерност на санкцията.. Моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, но се представлява.

Поддържа жалбата, по изложените в нея съображения. Навежда доводи за недоказано авторство.

Претендира деловодни разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, изпраща представител. Оспорва жалбата. Претендира деловодни разноски.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 23.12.2024 г., в 11:34 ч. жалбоподателят управлявал л. а. М. ***, ДК № *** 1

(собственост на М.А.К., ЕГН **********) в гр. София, по ул. „Даскал Стоян Попандрев“, с посока на движение от Околовръстен път към ул. „Кумата“, като при № 50 се движел със скорост от 105 км/ч, при въведено специално ограничение на скоростта за населено място от 50 км/ч.

Нарушението било заснето от технически изправна мобилна камера за контрол на скоростта “CORDON - M”2 № MD1193, по преписка №К-3/1998-34506/2024 г.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: АУАН; НП; декларация за авторство; преглед на вписан тип; протокол от техническа проверка; протокол за използване; снимков материал; отчет по наряди; справка за регистрация; възражение; картон на водач; заповеди за компетентност; справка от Столична община.

Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива и еднопосочна, поради което и по аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен анализ на доказателствата не е наложителен. Нарушението се установява от приложения снимков материал от техническото средство за контрол на скоростта и справки, като ограничението на скоростта освен че не е сред спорните моменти по делото, същото е намерило отражение и в разпечатката от средството за заснемане. В допълнение, доколкото се касае за специално ограничение на скоростта за населено място, върху веществено доказателствено средство е закрепено наличието на изричен указателен пътен знак, в подкрепа и на справката от Столична община. Средството за контрол е с установена техническа изправност, а авторството се установява, по силата на попълнената декларация по чл.

188 ЗДП.

Въз основа на гореизложената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

По допустимостта

Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното юридическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложенето на процесуалния закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.

314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.

107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.

Възражението за несъответствие между АУАН и НП не се отличава с конкретизация, поради което и съдът не е сезиран с конкретно възражение, на което да дължи мотивиран отговор.

В допълнение, въпросът с материалната и териториалната компетентност на АНП се изяснява в максимална степен от приложените по преписката заповеди, като обосноваността на въведеното ограничение в конкретния пътен участък е функция от оперативната самостоятелност на 2 контролните органи, почиваща на анализ на редица фактори (състояние на пътна настилка, траектория на трасето, заобикаляща специфична инфраструктура – учебни заведения, крайпътни територии и пр.), като въвеждането му има характер на административен акт, подлежащ на атакуване по ред, различен от настоящия, но и без в настоящата процедура съдът да извършва инциденетен контрол по законосъобразност и целесъобразност (вероятно тук е мястото да се акцентира и върху вътрешното противоречие в защитната теза, доколкото се твърди едновременно и отсъствие на знак В26, и незаконосъобразно поставяне на същия).

За пълнота на изложението, номерът на СУМПС на водача не съставлява нито елемент от състава на нарушението, нито негов перманентен индивидуализиращ белег, в който смисъл правилното или неправилното цитиране на номера му е ирелевантно за изхода на спора.

По приложението на материалния закон

НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че на 23.12.2024 г., в 11:34 ч. жалбоподателят управлявал л. а. М.

***, ДК № *** (собственост на М.А.К., ЕГН **********) в гр. София, по ул. „Даскал Стоян Попандрев“, с посока на движение от Околовръстен път към ул. „Кумата“, като при № 50 се движел със скорост от 105 км/ч, при въведено специално ограничение на скоростта за населено място от 50 км/ч, като нарушението било заснето от технически изправна мобилна камера за контрол на скоростта “CORDON - M”2 № MD1193.

Касае се за специално приложимо ограничение на скоростта за населено място, поради което и законосъобразно като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДП.

Цитираното нарушение е формално и ангажирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не е обвързано с настъпването на определени негативни последици.

От субективна страна, констатира се наличие на изрично указано ограничение, поради което и субективните представи на водача са непротивопоставими на административнообвинителната теза.

Предвид сериозното надвишение (повече от 100% над разрешения максимум) и данните за предходни нарушения на ЗДП, случаят не би могъл да бъде квалифициран, като маловажен а доколкото наглостта е гражданско понятие, възражение в подобна насока би могло да бъде окачествено, като силно неуместно.

По размера на наказанието

Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДП, водач, за превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. Санкциите са във фиксиран размер, като този на глобата е съобразен с установената скорост, поради което и подробни разсъждения по размера им са безпредметни.

За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че жалбата срещу атакуваното наказателно постановление, в частта относно отнетите контролни точки, е недопустима. И теорията, и практиката са категорични, по отношение на изискването за законоустановеност на нарушенията и наказанията, т. е. нарушения и наказания са само тези, посочени в закона.

Административните наказания са numerus clausus изброени в разпоредбата на чл. 13 ЗАНН и отнемането на контролни точки не е сред тях. Системата на контролните точки е средство за контрол, от страна на Пътна полиция, върху изрядното поведение на водачите на МПС, но отнемането им няма санкционен характер, по смисъла на ЗАНН, а има характер на административна мярка, не – на наказание. В допълнение, чл. 2, ал. 1 ЗАНН регламентира, че 3 наказанията се определят само със закон или указ, а точковата система, съгласно чл. 157, ал. 3 ЗДП, се регламентира с наредба.

Действително, когато е опорочена административнонаказателната процедура, отмяната на наказателното постановление влече след себе си неминуемо отмяна и на отнемането на точките.

В настоящия случай, обаче, атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и от материална, и от процесуална гледна точка, поради което и доводите в жалбата, касаещи отнемането на точките, не следва да бъдат обсъждани по същество. С тези аргументи, в тази си част жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и обосновано и, като такова, следва да бъде потвърдено, като доколкото наказващият орган не е ангажирал процесуален представител и не прави претенция за присъждане на разноски, произнасяне в тази насока е безпредметно.

По разноските

С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и императивната разпоредба на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, с оглед защитата от юрисконсулт, жалбоподателят следва да поеме разноски за насрещната страна. С оглед липсата на съществена фактическа и правна сложност на делото, размерът следва да бъде определен между минималния и средния по чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, а именно – 150 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-4332-011624/30.05.2025 г., издадено от началник на група при „Пътна полиция” - СДВР, с което, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДП, на И. С. В. била наложена глоба, в размер на 700 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДП, както и лишаване от правоуправление, за срок от 3 месеца.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И. С. В., в частта, касаеща отнемането на 1 8 контролни точки.

ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, И. С. В. да заплати по сметка на СДВР сумата от 150 лева – деловодни разноски.

Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4