Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 419 от 20.04.2023, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 2910/2022
Вид
Решение № 419
Подписан
20.04.2023
Състав
Цветанка Вълчева

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.209 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.24 ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 419 гр. Пазарджик, 20.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20225220102910 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявен е иск с правно основание чл.55 ал.1, предл. 3-то от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Подадена е искова молба от О. А. Б. – ЛН ********** – У., чрез адв.Г.

Б. от Адвокатска колегия – гр.Пазарджик, съдебен адрес: гр.Пазарджик, ул.“******, адв.Г. Б. против „ЛОД КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД, ЕИК 204881820, със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул.“*********, представлявано от Ц. З. У. – управител и едноличен собственик на капитала, настоящ адрес на физическото лице: с.Мало Конаре, ул.“*******, обл.Пазарджик, в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, ч е през месец декември 2017г. в интернет сайт прочел публично предложение, в което се предлагала компютърна техника за копаене на биткойни. Предложението изхождало от търговско дружество „Лод Корпорейшън“ ЕООД с управител Ц. З. У., гр.Пазарджик. Плащането се извършвало по банков път предварително, а адресът за доставка на техниката се посочвал чрез имейл. Ищецът твърди, че се свързал и поръчал компютърна техника, представляваща машина за биткойни ,,Antminer-s9" на стойност 1350.00 щатски долара. Получил инвойс /фактура/ на стойност $ 1380.00.

1

Твърди, че заплатил продажната цена на машината със съответните такси по банков път, чрез три банкови превода, съответно: сума от $ 535 на 19.12.2017г.; сума от $ 535 на 20.12.2017г. и сума от $ 343 на 22.12.2017г. или общо за закупуване на обявената вещ изразходвал сума от $ 1413, чиято равностойност в българска валута към 01.09.2022г. при курс на долара от 1.94 лв. се равнява на сума от 2 741.22 лева. Посочил адрес за доставка в У. чрез имейл. Чакал близо месец и половина, но така и не получил изцяло заплатената от него машина. Затова изпратил на Ц. У. нов имейл, с който го уведомил, че не е получил машината, че разваля договора им и си иска обратно заплатените от него пари за нея. Тъй като и те не му били върнати, подал жалба до компетентните власти в РБългария. Образувано било ДП 54/2021г. по описа на ОСлО при ОП - Пазарджик, преписка №2318/2018г. по описа на прокуратурата. По време на следствието У. изтъквал различни причини, поради които или не му е изпратил парите, или пък, че ги бил изпратил чрез „Уестърн Юнион“ на 24.02.2022г. Когато поискал от У. да му изпрати номера на поръчката чрез „Уестърн Юнион“, не го получил. Той бил прекратил всякакви контакти с него.

Ищецът заявява, че до момента не е получил нито машината, нито дори стотинка от У..

Сочи, че с постановление от 18.04.2022г. на П. Т. - Зам.районен прокурор при Районна прокуратура - Пазарджик производството по ДП 54/2021г. по описа на ОСлО при ОП - Пазарджик, преписка №2318/2018г. било прекратено, поради липса на признаци за престъпно деяние.

Твърди, че всичко това обуславя правния му интерес от предявяване на настоящия иск.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди търговско дружество „Лод Корпорейшън“ ЕООД, ЕИК 204881820, със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул.„*********, представлявано от Ц. З. У. управител и едноличен собственик на капитала да му заплати следните суми:

2 741.22 лв. = USD 1 413 - главница, представляваща продажната цена плюс разходни такси за превод; 1305.88 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 22.12.2017г. до 01.09.2022г.; както и законна лихва върху присъдените суми от датата на предявяване на иска до окончателното им изплащане.

2

Моли да му бъдат присъдени сторените от него разноски за образуване и водене на настоящото производство - сума от 161.88 лв., представляваща държавна такса за образуване на делото и сума от 800.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение на упълномощения от него адвокат, както и сума от 105.00 лева, представляваща разноски за превод от английски и украйнски език на български език.

Представя писмени доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответното дружество, чрез пълномощника му, с който оспорва изцяло предявения иск, като неоснователен. Оспорва самата искова молба, тъй като не е подписана от О. А. Б.. Възразява, че същият не посочва адрес, а само - У.. В случай, че исковата претенция не бъде доказана, искът не бъде уважен и бъдат присъдени направените на ответника разноски, дължими от ищеца, къде ще ги търси, на какъв адрес?

Твърди, че не без значение е и фактът, че на различните документи /платежни, адрес на плащане и доставка, договор за правна защита и съдействие, пълномощно и др./ ищецът се идентифицирал с различни имена:

„О.“, „А.”, „О.”, което създавало объркване.

Оспорва и процесуалната представителност на адв.Г. Б., тъй като представените Договор за правна защита и съдействие и пълномощно не отговаряли на изискванията на закона. /Упълномощителят нямал изискуемите данни и липсвало редовно упълномощаване със съответно редовен подпис от него, а някакво ксерокопие на подпис/.

Оспорва изцяло и описаната фактическа обстановка в исковата молба, най-вече: „Посочих адрес за доставка в У. чрез имейл”, защото в поръчката е посочен адрес в Полша. Сочи, че представя копие от Поръчка от 29.12.2017 год. на О. Б., от която е видно, че е заявена доставка в Полша. Възразява, че от поръчката, направена през 2017 год. до завеждане на настоящото дело е изминал много дълъг период - близо 5 години и се явявал погасен по давност.

Ищецът е следвало да потърси по-рано по исков ред суми, ако смята, че се дължат, което дело да бъде спряно до решаване на преюдициалното наказателно дело, но не е сторил това.

Искането към съда е да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.

3

Предявеният иск се поддържа в проведените по делото съдебни заседания от пълномощника на ищеца. Моли съда да уважи иска. Претендира разноските по делото, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК. Излага подробни съображения по същество на делото. Представя писмена молба, в която сочи банкова сметка за заплащане на присъдени суми при уважаване на исковите претенции.

Ответното дружество, чрез процесуалния си представител, моли съда да отхвърли иска като недоказан и неоснователен. Претендира разноски по делото. Представя списък по чл.80 от ГПК. Излага доводи по същество.

Съдът, след като се запозна с твърденията на ищеца в исковата молба и с възраженията на ответника в писмения отговор и като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

От събраните по делото доказателства се установява, че ответното дружество „Лод Корпорейшън“ ЕООД развива търговска дейност, свързана с продажба и ремонт на компютри. През 2017г. дружеството предлагало техниката си в сайтове в интернет, като плащането се извършвало по банков път, а клиентът посочвал адрес за доставка, чрез имейл. През месец декември 2017г. ищецът видял в интернет предложение, изхождащо от ответното дружество, за компютърна техника за копаене на биткойни. Ищецът направил поръчка за компютърна техника, представляваща машина за биткойни ,,Antminer-s9" на стойност 1350.00 щатски долара, с такса за доставка в размер на 30,00 щатски долара и получил от ответника инвойс /фактура/ на стойност 1380.00 щатски долара.

Ищецът заплатил продажната цена на машината и съответните такси по банков път, чрез три банкови превода, както следва: сумата от 535,00 щатски долара на 19.12.2017г., сумата от 535,00 щатски долара на 20.12.2017г. и сумата от 343,00 щатски долара на 22.12.2017г. Общо заплатената от него сума е на стойност 1413,00 щатски долара. Първоначално ищецът посочил адрес за доставка в Полша. Няколко дни по-късно ищецът посочил адрес за доставка в У., видно от приложената на стр.122 от ДП №230/2018г. по описа на ОДМВР - Пазарджик фактура от 16.12.2017г. на стойност 1380 щатски долара, с получател - ищецът О. Б. и доставчик – ответното дружество „Лод Корпорейшън“ ЕООД. Заплатената от ищеца сума била осчетоводена от 4 продавача - ответното дружество.

Ищецът чакал около месец и половина доставката, но така и не получил поръчаната и заплатена от него машина /компютърна техника/. Тогава изпратил на продавача нов имейл, с който го уведомил, че не е получил машината и че разваля договора, както и че си иска обратно заплатените пари.

Тъй като парите не му били върнати, ищецът подал жалба в полицията в гр.Пазарджик. Било образувано ДП №230/2018г. по описа на ОДМВРПазарджик, прокурорска преписка №2318/2018г. на РП-Пазарджик, преминало в ДП №54/2021г. по описа на ОСлО при ОП - Пазарджик, преписка №2318/2018г. на РП-Пазарджик, водено срещу управителя на ответното дружество Ц. З. У. за престъпление по чл.209 ал.1 от НК.

С Постановление от 18.04.2022г. на П. Т. - Зам.районен прокурор при Районна прокуратура - Пазарджик наказателното производството по ДП №54/2021г. по описа на ОСлО - ОП Пазарджик, преписка №2318/2018г. по описа на прокуратурата било прекратено на основание чл.199 и чл.243 ал.1, т.1, във връзка с чл.24 ал.1, т.1 от НПК - поради това, че деянието не съставлява престъпление.

По реда на чл.176 от ГПК, управителят на ответното дружество Ц. З. У. посочи причините, поради които не е върнал парите на ищеца, свързани със срещнати от него затруднения при банковите преводи.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл.55 ал.1, предл. 3-во от ЗЗД е процесуално допустим, а по съществото си частично основателен, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.55 ал.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.

На връщане в хипотезите на чл.55 ал.1 от ЗЗД подлежи реално полученото.

В конкретния случай се установи по делото, че ищецът е бил изправна страна по сключения с ответника договор за продажба и доставка на компютърна техника и че е заплатил своевременно продажната цена на вещта 5 и таксата за доставката й. След като не е получил поръчаната от него и заплатена машина за биткойни ,,Antminer-s9" в продължение на повече от месец и половина, ищецът е уведомил писмено, чрез имейл, продавача /доставчика/ - ответното дружество, че разваля договора, тъй като му е отпаднал интереса и е поискал връщане на заплатените от него пари по договора. Не е получил плащане от страна на ответника.

Ответникът, в чиято тежест бе, не установи, а и не изложи твърдения и възражения, за изпълнение от страна на дружеството на договорното задължение по сключения с ищеца договор за продажба и доставка на компютърна техника – машина за биткойни ,,Antminer-s9". Не установи доставката на машината на нито един от двата, посочени от ищеца адреси и съответно нейното получаване от купувача - ищеца. В съдебно заседание, управителят на ответното дружество призна, че около месец и половина след плащането на продажната цена, купувачът – ищецът, чрез имейл, го е уведомил, че не е получил компютъра и че иска да му бъдат възстановени сумите. Ответникът не оспори развалянето на договор от страна на ищеца. Не доказа връщането на сумите на ищеца.

При тези данни се налага извода, че в случая са налице предпоставките на разпоредбата на чл.55 ал.1, предл. 3-то от ЗЗД, тъй като с развалянето на процесния договор е отпаднало основанието, на което ищецът е заплатил на ответника, а последният е получил по сметката си, сумата в общ размер на 1380 щатски долара, представляващи продажна цена на компютърната техника и таксата за доставката й.

Затова ответното дружество дължи връщането на посочената сума на ищеца, на отпаднало основание. В случая изискуемостта на вземането е настъпила с развалянето на договора, което е станало около месец и половина след третия банков превод /извършен на 22.12.2017г./. Това вземане – за главницата се погасява с петгодишна давност, съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД и по отношение на него не е изтекъл предвидения в същата петгодишен давностен срок от посочения първоначален момент до датата на подаване на исковата молба в съда – 15.09.2022г., което прави възражението на ответника в писмения отговор - за изтекла погасителна давност неоснователно.