Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 55 от 20.04.2026, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Търговско дело 41/2025
Вид
Решение № 55
Подписан
20.04.2026
Състав
Светослав Неделчев Тодоров

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.6 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.20а, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.88, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84 · Правилник за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. гр. Добрич, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Тодоров при участието на секретаря Криста Ст. Кирова като разгледа докладваното от Светослав Н. Тодоров Търговско дело № 20253200900041 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД, с ЕИК 175203485, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

„Петър Парчевич“ № 47, представлявано от изпълнителния директор В. С. С., чрез пълномощника му К. В. А. – директор на дирекция „Правна“ в „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД срещу „АТАНАСОВ ГРУП“ ЕООД, с ЕИК 124524172, седалище и адрес на управление гр. Добрич, п.к. 9300, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 10, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.92 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане ответното дружество да заплати на ищеца, следните суми:

293 256.01 лв. /двеста деветдесет и три хиляди двеста петдесет и шест лева и една стотинка/, представляваща неустойка за неприето количество природен газ за 2023г., дължима на основание чл.5.2 от Договор № 380-231 от 18.11.2022г. за доставка на природен газ на изходен пункт на газопреносната мрежа по свободно договорена цена, за която е издадено Уведомление за допълнително плащане № 7000000265/29.01.2024г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 07.03.2025г. до окончателно изплащане на задължението и

36 668.65 лв. /тридесет и шест хиляди шестстотин шестдесет и осем лева 1 и шестдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата по Уведомление за допълнително плащане № 7000000265/29.01.2024г., начислена за периода от 30.01.2024г. до 07.03.2025г.

В исковата молба се твърди, че на 18.11.2022г. между страните е сключен Договор № 380-231 за доставка на природен газ на изходен пункт на газопреносната мрежа по свободно договорена цена, по силата на който ищцовото дружество (доставчик) се задължило да доставя и продава на ответника (клиент) природен газ на изходен/и пункт/ове на НГПМ срещу задължение на клиента да приема и заплаща природния газ по реда и при условията на договора. Договорът бил със срок на действие до 01.01.2024г.

Приемането от клиента на природния газ се извършвало в Пункта за предаване – приемане, като доставчикът осигурявал количества природен газ, съгласувани с клиента в Годишната програма за 2023г., при подписване на договора. Последната съдържала информация за общите договорени количества природен газ за всички пунктове за предаване- приемане, в т.ч., общо годишно количество природен газ, общо количество за всеки един от месеците, вкл. за всяко едно от тримесечията, общо дневно договорено количество (ДДК) за всеки месец, брой на дните във всеки месец, в които клиентът ще приема доставяния газ, за всеки договорен пункт; дневното договорено количество за всеки пункт на предаване – приемане (ДДКППП), с точност до третия знак след десетичната запетая, в MWh/ден, изчислено в съответствие с чл.7.1 от договора; пунктовете за предаване – приемане на природния газ; месечните договорени количества природен газ за всеки един пункт, в т.ч. по тримесечия, изчислени в съответствие с чл.7.1 от договора, в MWh/месец; годишното количество за доставка на всеки един пункт, в MWh/година.

Съгласно т.10.15 от Договор № 380-231 количеството природен газ, прието от клиента през всеки от дните на съответния месец, се отразявало в Месечен акт, който бил приложение – неразделна част от фактурите, издадени по реда на т.12.15 и т.12.16 от договора. Месечният акт съдържал информация за ДДК, който клиентът бил задължен да приеме на съответните пунктове.

В периода от м. януари до м. юли 2023г. ответникът приемал природен газ, на основание сключения между страните договор, а от м. август до м.

2 декември 2023г. на „АТАНАСОВ ГРУП“ ЕООД бил издаван съответен месечен акт, чието количество било равно на 0 MWh.

Доставчикът съставял и подписвал месечния акт по т.10.15 на база предоставени от оператора търговски данни (т.10.16).

С писмо от 30.06.2023г. ищецът уведомил ответника относно наличието на неплатени задължения, като предоставил срок за плащането им, като предупредил, че при липса на плащане, ще прекрати преноса на количества природен газ към клиента, считано от 07:00 часа на 10.07.2023г.

С писмо от същата дата „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД уведомило

„БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД, с копие до „АТАНАСОВ ГРУП“ ЕООД, че сключения Договор № 380-231 за доставка на природен газ се прекратява считано от 10.07.2023г. и след посочената дата „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД няма задължения към клиента за доставка на природен газ в пункта за предаване – приемане.

Покана за доброволно изпълнение била изпратена на 08.08.2023г. до ответника за плащане на задълженията по договора, с посочеване на подходящ двуседмичен срок от получаване на поканата. Поканата била получена на 11.08.2023г. от управителя на ответното дружество. След изтичане на посочения в писмото срок, клиентът бил уведомен, че ищецът ще счита договора за доставка за развален на основание т.15.1. б. „в“ от същия, поради виновно неизпълнение от страна на клиента. Поканата била получена на 11.08.2023г., с оглед което договорът се считал за развален, считано от 26.08.2023г.

Доставчикът предоставял на клиента фактури, дебитни и кредитни извествия, известия за начислена договорна неустойка (ИНДН) чрез модул „Доставки“ на интернет адрес: delivery.bulgargaz.bg, в случай на неизправност на електронната платформа – по електронна поща или факс, посочени от клиента. В случай, че датата на издаване изтича в неработен ден, фактурите се издавали и предоставяли в първия следващ работен ден.

Стойността на приетия природен газ, се заплащала от клиента по цени, определени за 1 Мегаватчас (MWh), в съответствие с действащите нормативни актове и условията на Договор № 380-231. Цената за всеки месец от периода на действие на договора била в размер на приложената от Доставчика цена за утвърждаване от КЕВР, формирана съгласно условията на Наредба № 2 от 3

19.03.2013г. за регулиране на цените на природния газ, плюс премия в размер на 11.64 лева.

На основание т.12.8 от Договора Клиентът заплащал стойността на издадените фактури по един от начините, посочени в т.12.15 или в т.12.16 от Договора, за което уведомявал доставчика.

На основание т.5.1 от Договора „АТАНАСОВ ГРУП“ ЕООД било длъжно да приеме Минималното годишно количество (МинГК) природен газ за годината на доставка, което се изчислявало по следната формула:

МинГК=(0,8 х ГДК) – Ф, в която Годишното договорено количество (ГДК) е съмата от количествата, заявени по т.4.2 за всеки месец от годината, а (Ф) е сумата от всички количества газ, които през съответната година на доставка, които не са доставени от Доставчика и/или не са приети от Клиента, поради непреодолима сила или Клиентът е отказал да приеме, поради несъответствие с договорените качествени показатели.

Сългасно т.5.2. от Договора, в случай че през годината на доставка Клиентът приеме количество, по- малко от МинГК съгласно месечните актове по т.10.16 за съответната година на доставка, Клиентът заплаща на Доставчика неустойка в размер на разликата между договореното МинГК и приетото количество природен газ през годината, умножена по среднопретеглената цена, формирана от фактурираната на Клиента стойност на природния газ за годината, разделена на количеството природен газ приет от клиента за същата година на доставка. При изчисляване на неустойката по предходното изречение не се вземали предвид неустойките по т.7.4 и 7.5 от Договора. В случай, че Клиентът нямал прието количество за съответната година, същият заплащал неустойка, която се изчислявала като неговото МинГК природен газ се умножи по средноаритметична цена, прилагана от Доставчика за същата година.

Страните договорили общо 12 507 MWh природен газ за доставка, съгласно Годишната програма за 2023г.

През 2023г. нямало недоставени и/или неприети количество природен газ между страните поради непреодолима сила и на основание т.5.1 от Договора МинГК природен газ, което ответното дружество било длъжно да 4 приеме през 2024г. било 10 005.600 MWh.

От месечните актове се установявало, че ответното дружество е приело общо 7457.544 MWh през 2023г., поради което неприетото годишно количество природен газ за 2023г. било 2528.056 MWh.

Среднопретеглената цена за 2023г. за ответника по Договора била в размер на 116,0006 лв./MWh без ДДС.

На основание т.5.2 от договора доставчикът издал на клиента Уведомление за допълнително плащане (УДП) за неприетото годишно количество природен газ за 2023г. на стойност 293256,01 лева. С ДДС. То било предоставено от доставчика „Булгаргаз“ в Модул „Доставки“ на 29.01.2024г. в 14:04:34 часа, като не било прегледано от страна на Атанасов груп.

С писмо от същата дата „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД уведомило ответника относно задълженията му за МинГК, като с приложение изпратило издаденото УДП, ведно с изчисления в табличен вид относно начина на формиране на задълженията, включващ среднопретеглената цена.

Съгласно т.12.17.1 във връзка с т.12.17.2. от Договора в срок до 31-ви януари на годината, следваща отчетната, Доставчикът имал право да издаде и предостави на Клиента фактури за задълженията по т.5.2 и издавал първичен документ на Клиента, като Клиентът се задължавал да заплати стойността на документа по т.12.17.1 по банковата сметка на Доставчика в срок до 10-ти февруари на годината, следваща отчетната, като при забава на дължимата сума Клиентът дължал законната лихва за забава за всеки просрочен ден, считано от деня на забавянето до деня на плащане на задължението.

Задълженията на ответника към 07.03.2025г. били в общ размерна 329924.66 лева и включвали 293256.01 лева главница по УДП и 36668.65 лева законна лихва.

На основение т.15.1.б. „в“ от Договора ищецът предоставил на ответника възможност неприетото количество за 2023г. да бъде получено от клиента през 2025г., в случай на запалащане на неговата стойност, съгласно издаденото по т.5.2 УДП в определен срок. От страна на клиента не било изразено съгласие по изрично предоставената възможност и не постъпило плащане на стойността на НГК по издадения документ УДП.

Ищецът моли за уважаване на предявените искове и присъждане на 5 сторените разноски, прави искания по доказателствата.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.367, ал.1 ГПК, с който оспорва исковите претенции.

Искът за сумата от 293256.01 лева бил допустим, но на друго правно основние, а не на посоченото в исковата молба чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД. Този иск бил неоснователно заведен за посочената сума, като се оспорва размера му.

Искът за сумата от 36668.65 лева бил недопустим и неоснователен.

Съгласно т.5.2 от сключения между страните договор за неприетите от ответника МинГК количества природен газ се дължала неустойка. Исковата молба влизала в противоречие с договора, тъй като се твърдяло, че сумата от 293256.01 лева е дължима по издаденото Уведомление за допълнително плащане, а от друга страна в договора било посочено, че това е дължима от клиента неустойка. Тази неяснота препятствала ответника да организира защитата си и правела исковата молба нередовна.

Оспорва се размера на тази искова претенция, тъй като неправилно била определена от ищеца средно претеглената цена, по която да бъда остойностено неприетото годишно количество природен газ. Ищецът използвал месечните цени за периода от м. януари до м. юли 2023г., но реалното неизпълнение от страна на ответника било за периода от м. август до м. декември 2023г.

Според изчисленията на ответника, действителната среднопретеглена цена била в размер на 101,54 лв./MWh, а не използваната от ищеца 116,0006 лв./MWh.

Сумата от 293256.01 лева представлявала неустойка и нямало как поради нейното неплащане ищецът да претендира допълнителна неустойка, което правело иска за сумата от 36668.65 лева недопустим и неоснователен.

Щом била уговорена неустойка, кредиторът нямал право на обезщетение в размер на законната лихва за периода на забавата, независимо от размера на нейстойката в сравнение с размера на законната лихва за същия период.