Протокол № 1040 от 05.10.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1040 гр. Варна, 05.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Яна Панева

Членове:

Стоян К. Попов мл.с. Ралица Светославова при участието на секретаря Дебора Н. И. и прокурора С. Н. В.

Сложи за разглеждане докладваното от Яна Панева Частно наказателно дело № 20263100201344 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 11:30 часа се явиха:

Лицето, чието предаване се иска Б. Е. А. – редовно призован, явява се лично и с адв. И. П. – АК – Русе – редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Адв. П.: Да се даде ход на делото.

Лицето, чието предаване се иска А.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ докладва получени книжа от ФРГ.

Прокурорът: Запозната съм, да се приемат.

Адв. П.: Запознат съм, да се приемат.

СЪДЪТ намира докладваните писмени доказателства за допустими и относими, поради което

1

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото получени от прокуратурата на Саарбрюкен, ФРГ препис от решения на Районен съд – Саарбрюкен, на Окръжен съд – Саарбрюкен, ведно с мотиви.

Прокурорът: Нямам искания по доказателствата.

Адв. П.: Представям нещо новонастъпило, а именно жалба до Окръжния съд в Шпайер във връзка с отмяна на второто наказание, наложено на моя подзащитен, след което всъщност е образувано другото производство за привеждане в изпълнение. Тази жалба е подадена от колегата в Германия, който го представлява, като искам да уточня, че в жалбата е записано, че е пропуснат двуседмичния срок за възражения, тъй като подзащитният ми не владее немски. Вероятно този мотив от колегата ми в Германия е изтъкнат, тъй като може би това е процесуална предпоставка, която звучи достатъчно сериозно, но по никакъв начин не правим признание, дори напротив – заявяваме, че той не е получавал документи от съда в Шпайер във връзка с втората присъда. Представям и моля да приемете тази жалба, ведно с превод.

Представям Ви и други доказателства – относими са, тъй като касаят първото производство в съучастие със сина му, М. Е.. Там също беше подадено възражение. По това възражение жалбата беше уважена и присъдите бяха отменени. Представям го, за да е запознат съда.

Във връзка с производството в Окръжен съд – Шпайер: Съдът на ЕС приема, че когато изпълнението на условно отложено наказание „Лишаване от свобода“ е приведено в изпълнение, именно поради нова наказателна присъда, постановена в отсъствие на лицето, тази нова присъда също представлява релевантно решение по смисъла на 4а на пар. 1 от РР 2002/584ПВР. В тази връзка Ви моля, нещо не направено досега, тъй като в хода на събиране на доказателствата установихме цялата фактическа обстановка, която беше неясна и за нас, моля да се изискат всички документи от Районния съд в Шпайер – присъдата, призоваването, начина на връчване на присъдата, с която е осъден, както и информация във връзка с обжалването, което представих днес и резултата от него. Считам, че съвсем скоро ще има резултат от тази жалба, която представих пред съда днес.

Другото, което искам да помоля да бъде събрано като доказателство – в 2 писмото от 10.09, което пристигна след съдебно заседание, е записано, от прокуратурата в Саарбрюкен, с дата 09.09.2026 г., е записано, че „При това установяваме, че един защитник е назначен от съда въз основа на заповедта, постановена в опростено наказателно производство, а според неговото писмо от 20.06.2022 г. вторият защитник е упълномощен съобразно с изискванията.

Това означава, че можем да изходим от това, че той е упълномощен от осъдения и следователно осъденият би трябвало да е осведомен за заповедта, постановена в опростено наказателно производство.“ Тъй като моят подзащитен категорично заявява, че не е знаел за това производство, още помалко е упълномощил адвокат, моля да се изиска информация от Районния съд в Саарбрюкен относно упълномощаването на втори адвокат по делото, за който те посочват в това писмо от 09.09, както и да представят пълномощното, което твърдят, че е подписано от моя подзащитен.

Искам да уточня, че искането на тези доказателства не е с цел шиканиране на процеса, но считам, че тези доказателства са важни и относими към настоящото производство. Моля да се уважат исканията ни.

Прокурорът: С оглед представените доказателства – нека се приемат, но доколко са относими към настоящото производство… Доколкото погледнах едното е решение за сина на А. и няма как по аналогия да го разглеждаме тук.

Още повече, че нито нашия съд, нито прокуратурата тълкува немските закони.

По отношение на едното от представените доказателства, отбелязвам, че пише, че е временно отпаднало основанието, не че присъда няма да бъде изпълняване и мисля, че беше точно за сина на А.. Още повече, че се отлага наказание „Пробация“, а не „Лишаване от свобода“.

Адв. П.: С определение на ОС – Русе от сряда беше отменена мярката за неотклонение на сина му, но считам, че това не е относимо към настоящия спор. Ако съда прецени, че трябва да бъде представено, моля за 10 минути и ще го представя по електронна поща. Действително касае сина му, просто ги представих за информация тези документи.

СЪДЪТ, като се запозна с представените писмени доказателства по делото намира, че са относими към настоящото производство с оглед събиране на допълнителни данни, свързани с производството по ЕЗА, имащи отношение към присъдата, за чието изпълнение се иска засегнатото лице, 3 както и информация относно развоя на жалбата на сина на засегнатото лице.

Съдът намира искането на защитата да се изиска присъдата на Районен съд – Шпайер за неотносимо, тъй като тази присъда няма отношение към издадената ЕЗА, респ. към присъдата, по която се иска предаване на лицето.

Доколкото цялата информация, относима към производството по ЕЗА е налична, съдът намира за ненужно да се изисква допълнителна информация от немските власти относно упълномощаване на защитник, споменат в писмото до ОС – Варна от Районна прокуратура – Саарбрюкен.

Предвид горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА към доказателствата по делото представените от защитата възражение от адв. С. М. – в оригинал на немски език, ведно с превод, заверени копия на уведомление от прокуратурата на Саарбрюкен и решение на Окръжен съд – Саарбрюкен – на немски език и в превод.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изискване на препис от присъда от Районен съд – Шпайер.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изискване на информация относно упълномощения защитник на засегнатото лице в немската страна.

СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА на лицето, чието предаване се иска разпоредбата на чл. 45 и сл. от ЗЕЕЗА, възможността да даде съгласие за доброволно предаване, да направи отказ от прилагане на принципа на особеността по чл.

61 от ЗЕЕЗА, както и последиците от тези действия. Съдът разяснява на лицето, чието предаване се иска възможността за изтърпяване на наказанието на територията на Р България.

Лицето, чието предаване се иска А.: Запознат съм с европейската заповед за арест. След като ми беше обяснена процедурата аз заявявам, че не искам да се предам доброволно. В случай, че решите, че трябва да изтърпявам наказанието по заповедта, желая да го излежа в България.

Запознат съм с принципа за особеността по чл. 61 от ЗЕЕЗА и 4 последиците от тези действия и не се отказвам от него, като разбирам последиците от това.

СЪДЪТ счита делото за изяснено и дава ход на същото

ПО СЪЩЕСТВО:

Прокурорът: Производството е по реда на чл. 44 и сл. от ЗЕЕЗА, по повод постановената ЕЗА от Федерална Република Германия спрямо българския гражданин Б. Е. А. за изтърпяване на наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 6 месеца, постановено с влязла в сила присъда. От събраните по делото доказателства се установява, че ЕЗА отговаря на формалните изисквания на чл. 37 от ЗЕЕЗА, налице е идентичност на исканото лице, като престъплението, за което е осъдено, съставлява такова и по българския НК, като е изпълнено изискването за двойна наказуемост на чл. 36, ал. 3 от Закона.

По отношение на възраженията на защитата относно невръчване на съдебните книжа, бих отчела, че изрично в ЕЗА е посочено, че той е бил запознат с воденото срещу него производство и лицето е уведомено лично за това. Това обстоятелство е отбелязано в б. “д“, т. 2 и 3, като на лицето е било назначен защитник, представляващ го в немския съд.

В допълнително изпратените материали от районния съд се установява, че впоследствие връчването е сторено от пощенски служител и е извършен опит за предаване на това решение до жилището на осъденото лице, с което правото му на защита по чл. 14 от Закона е напълно обезпечено.

С оглед изложеното считам, че не са налице основания за отказ от изпълнение на ЕЗА. Исканото лице изрично днес заяви, че не дава съгласие за предаване, поради което моля да се произнесете по същество, като допуснете изпълнение на ЕЗА и предадете българския гражданин на немския съд.

Адв. П.: Считам, че в настоящото производство, благодарение на българския съд, бяха събрани достатъчно доказателства за неособено прецизната работа на немския съд в процесния случай. На първо място: считам, че са налице основанията по чл. 40, ал. 2 от ЗЕЕЗА, съгласни който окръжния съд може да откаже ЕЗА, издадена за изпълнение на наказание „Лишаване от свобода“ или мярка, изискваща задържане, постановени при 5 съдебен процес, на който лицето не се е явило лично, освен ако ЕЗА изрично не съдържа информация за спазване на едното от условията, посочени в точки от 1 до 4. Ще ги зачета и коментирам пред Вас.

По т. 1 – тук категорично не съм съгласен с представителя на държавното обвинение, според който голословните твърдения в ЕЗА, че моят подзащитен е уведомен, се приема за истина. Считам, че в рамките на настоящия процес бяха събрани множество доказателства в обратна посока, а именно, че е извършено някакво публично оповестяване, ама то било по пощата, някой го бил дал по пощата – липсва какъвто и да е документ, от който да е видно, че моя подзащитен е бил уведомен за някой от съдебните процеси, водени срещу него – дали по първата присъда на РС – Саарбрюкен, дали по присъдата на РС – Шпайер или по следваща присъда на Саарбрюкен във връзка с привеждане в изпълнение на наказание.

Още повече в решение на ОС – Саарбрюкен от 17.09.2026 г. изрично е записано, че съдът обявява публичното връчване на решението за отмяна за невалидно. Това е видно от писмото, което е по настоящото дело от 24.09.2026 г., решението също е приложено по настоящото дело – това се намира на стр.

5, като цитирам „с оглед на изложеното по-горе публичното връчване на жалбоподателя, извършено от РС – Саарбрюкен, е било недействително“. Тук приключвам и считам, че след като има съдебен акт на немските власти, няма нужда повече коментари по отношение на твърдението в ЕЗА, която за съжаление, има една сериозна недостоверност в нея, а именно в раздел Г относно връчването.

По т. 2 – да, имаме информация, че е имало назначен адвокат по делото, но няма данни да е бил своевременно уведомен за процеса.

По т. 3 – липсва такова изявление на моя подзащитен, още повече, че самата правната норма започва „след като решението е било връчено лично“.

Няма да преповтарям аргументите, които казах по-рано.

По т. 4 – Считам, че такива гаранции не са представени от немската държава по изискванията на тази точка.

В този смисъл считам, че са налице предпоставките по чл. 40, ал. 2 от ЗЕЕЗА, още повече, че е налице липса на надлежно лично уведомяване.

Разпечатката съдържа 60 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/60392401-8591-4c71-bf9a-fe5d18b145cc