Заповед за изпълнение № 270 от 04.02.2026, Районен съд - Лом

АПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. гр. Лом

Районен съд – Лом, Шести състав в проведеното на 04.02.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 311 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Лилия Й. Любенова Димитрова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът Н. И. И. с ЕГН: **********, посочен в заявлението адрес *********, да заплати на кредитора Изи Финанс ЕООД ЕИК: *********, адрес гр. София, Ж.К.ИВАН ВАЗОВ, УЛ.БАЛША 17, ет.1, ап.офис 1, сумите:

664,68 EUR (шестстотин шестдесет и четири евро и 68 цента), представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 04.02.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за: дължима и платена държавна такса в размер на: 11,30 EUR (единадесет евро и 30 цента), юрисконсултско възнаграждение в размер на:40,90 EUR (четиридесет евро и 90 цента).

ОТХВЪРЛЯ искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумите:

36,42 EUR (тридесет и шест евро и 42 цента), представляваща договорна лихва за периода от 03.07.2025 г. до 29.01.2026 г.,

410,70 EUR (четиристотин и десет евро и 70 цента), представляваща такса.

ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя за определяне на разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство за размера над 40.90 евро /четиридесет евро и 90 евро цента/ до претендирания размер от 76,69 евро /седемдесет и шест евро и 69 цента/, както и сумата за ДТ над 11,30 EUR (единадесет евро и 30 цента) до претендираната от 18,90 EUR (осемнадесет евро и 90 цента).

Вземането произтича от следните обстоятелства: ДОГОВОР ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КРЕДИТ № ********* Днес, 03.07.2025 г., между: “Изи Финанс„ EООД, ЕИК: *********, и Н. И. И., ЕГН: **********, предсрочно изискуем.

При извършената служебна проверка по чл. 411, ал. 2 ГПК, съдът констатира обоснована вероятно за това, че договорът се основава на неравноправни клаузи (по смисъла на чл. 2024 ЗПК и чл. 143-146 ЗЗП), поради което искането за горепосочените суми се отхвърли.

Разпоредбата на чл.411, ал.2 от ГПК предвижда, че съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен когато: искането не отговаря на изискванията на чл.410 от ГПК и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; искането е в противоречие със 1 закона или с добрите нрави; искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България; длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

В случая безспорно длъжникът има качеството на „потребител“ и съдът е задължен да провери дали договорът не съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя. Съдът намира, че в настоящият случай договорът за кредит е сключен в противоречие с императивна законова норма, съдържаща се в ЗПК. Разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове /евро/и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Към датата на сключване на договора (03.07.2025г.) основният лихвен процент на БНБ е 1,91, т.е. законната лихва е 11,91. Оттук - ГПР не може да надхвърля 59,55 %, а с включената такса ГПР е 59,9 %, както е посочено и в самото заявление, а и видно от сключения договор за потребителски креди. Предвид това клаузата е нищожна като противоречаща на закона.

Действително съгласно разпоредбата на чл.26, ал.4 от ЗЗД нищожността право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези - нищожните клаузи на процесния договор за паричен заем относно определянето на ГПР не може да бъде заместена по право от повелителни норми на закона, нито може да се приеме, че договорът за паричен заем би бил сключен и ако в него не е включена клаузата, определяща ГПР, тъй като тя е въведена като изрично изискване от съдържанието на договора за потребителски кредит съгласно чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК. Поради това в настоящия случай не е приложима нормата на чл.26, ал.4 от ЗЗД и нищожността на посочената по-горе клауза от договора обуславя недействителността на целия договор за паричен заем при наличието на специална по отношение на ЗЗД разпоредба – а именно чл.

22 ЗПК. От горното следва, че е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и приложение следва да намери нормата на чл. 22 ЗПК (а не тази на чл. 19, ал. 5 ЗПК). С оглед гореизложеното съдът намира, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, като съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат на закона (на посочените разпоредби от ЗПК).

С оглед горното се отхвърлят всички заявени вземания извън предоставената чиста стойност на кредита.

По отношение на разноските: Съгласно чл.78, ал.8 ГПК в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт като размерът му не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 ЗПП. Това означава, че и без възражение за прекомерност от насрещната страна, съдът може да намали претендираното юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.26 от НЗПП, към която препраща чл.37 ЗПП, за защита в заповедно производство възнаграждението е от 80 до 230 лв. Заявителят е претендирал възнаграждение в размер на 76,69 евро (149,99 лева). С оглед уважения размер от претенцията съдът счита, че на заявителя се следва юрисконсултско възнаграждение в размер от 80 лева (40,90 евро), още повече, че в случая не се касае за водене на исково производство, при което обемът на положения юридически труд е по-голям, а и защото юрисконсултското възнаграждение в съдебната практика не се приравнява на адвокатското такова.

Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок от съобщението, с частна жалба пред ОС Монтана, от която не се представя препис за връчване.

2

Заповедта за изпълнение в частта за разноските подлежи на обжалване по реда на чл.413, ал.1 от ГПК с частна жалба пред ОС Монтана в едноседмичен срок от съобщението Присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова сметка на титуляр ИЗИ ФИНАНС ЕООД IBAN: *********, валута на сметката: EUR, име на банката (BIC) или друг подходящ банков код: *********

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

1. Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1.1. Да подадете възражение по чл. 414 ГПК по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ако оспорвате само част от претенцията, следва да посочите тази част във възражението, в противен случай заявителят може да предяви иск за цялото вземане. Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие. В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.

1.2. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете възражение по чл.

414а ГПК по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Ако с поведението си не сте дали повод за предявяване на вземането, може да възразите, че не дължите разноски за производството. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

2. Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение. Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, кредиторът може да предяви с иск вземането си срещу Вас. Ако иск не бъде предявен, заповедта няма да влезе в сила и ще бъде обезсилена.

3. Съгласно чл. 41 ГПК ако длъжникът, неговият законен представител, попечител или пълномощник отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщен по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, той е длъжен да уведоми съда за новия си адрес.

Такова задължение имате и когато е посочен електронен адрес за връчване. При неизпълнение на задължението за уведомяване на съда, както и при посочване на неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

4. Настоящата заповед е издадена единствено на информация, предоставена от кредитора.

Тази информация не е проверявана от съда.

5. Заповедта подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Монтана само в частта за разноските в едноседмичен срок от връчването.

Заповедта е подписана с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( Лилия Й. Любенова Димитрова )

3