Решение № 998 от 14.08.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 998 гр. Варна, 14.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

И.ка Д. Дрингова

Ивелина Владова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20233100500957 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх.№ 20425/17.03.2023Г от А. И. И. ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ул.“Т.“ ***, чрез адв.Т.П., срещу решението на ВРС-ХII с-в № 625/27.02.2023г по гр.д.№ 17339/2021г, с което е отхвърлен предявеният от нея срещу С. А. иск за прогласяване нищожността на сключения на 14.02.2017г договор, обективиран в НА № 14 том I peг.№ 498, н.д.№ 14/14.02.2017г на н-с Б.В., за покупко-продажба на апартамент № 83 с идентиф. № ***, намиращ се в ж.к.“В.“***, с площ 42,40кв.м., по отношение на 1/2ид.ч. от имота, поради накърняване на добрите нрави, на осн.чл.26 ал.1 предл. 3 ЗЗД, както и е отхвърлен предявеният в евентуалност иск за прогласяване нищожността на описания договор за 1/2ид.ч. от имота, като привиден /относително симулативен/, прикриващ действителен договор за дарение, на осн.чл.26 ал.2 предл.5-то вр.чл.17 ЗЗД. Счита същото за неправилно, незаконосъобразно и необосновано и затова моли за неговата отмяна, като излага следните доводи: За да отхвърли иска с пр. осн. чл. 26, ал.

1, предл. З-то ЗЗД за прогласяване нищожността на процесния договор за покупко-продажба, съдът е приел, че в случая продажната цена на имота не е 1 значително по-ниска от действителната цена на същия, като се е позовал на съдебна практика, според която за изключително голяма разлика в престациите се приема разлика повече от 8-12 пъти под пазарната. В случая, освен значително ниската продажна цена, съдът не е взел предвид, че реално никаква цена не била платена. Липсват мотиви в решението относно извършеното от купувача плащане на продажната цена в качеството си на пълномощник на продавача, в този смисъл не става ясно чии средства са внесени по сметката на продавача и дали с внасяне на средствата е извършено плащане цената за имота. В операционна бележка 74/16.02.2017г е описано име на вносител С. А., а за основание – вноска съгласно пълномощно 2174/16.02.2017г, от което следва, че вноската е направена от пълномощник, т.е. внесени са не лични средства от купувача, а е извършено плащане от С. А. в качеството на пълномощник на В.П.. Съдът незаконосъобразно и немотивирано бил оставил без уважение искането ни да бъде изискано нотариалното дело по покупко-продажбата от 14.02.2017г. от нотариус Б.В., по което се съхраняват пълномощно рег. №494 и № 495 от 14.02.2017г. и декларации за произход на средства. Будeл съмнение фактът, че на датата на сделката 14.02.2017г продавачът В.П. е упълномощила купувача-дъщеря си С.

А. с право да я представлява за продажба на апартамента, а не е участвала лично при подписване на нотариалния акт. Остава неясна причината, поради която се е явила пред нотариуса, за да подпише пълномощното, но не и нот. акт за продажба, освен ако пълномощното не е било съставено в дома на упълномощителката /извън нотариалната кантора/, за което няма твърдения.

Ответната страна не е оспорила, че в пълномощното не била посочена цена, на която да се продаде имотът, но твърдението на въззивницата е, че същото било съставено включително за извършване на дарение и/или всякакви други разпоредителни права. В този смисъл е останало недоказано твърдението, че В.П. е имала намерение да продаде, а не да дари имота на дъщеря си, поради и което да не е очаквала получаване на суми от сделката. Твърденията на ищцата са, че сделката е "безпарична", т. к. записаната в нотариалния акт продажна цена, дори и да е била внесена за кратко време в банковата сметка на В.П., то е било единствено за нуждите на нотариалното производство, с цел удостоверяване на плащане, но веднага сумата е била обратно получена от ответницата с пълномощно и не е достигала до упълномощителката. Твърденията за накърняване добрите нрави са не само, 2 че продажната цена е двойно по-ниска от пазарната за имота, но защото сделката е "безпарична", т. е., продажната цена не е достигнала до продавача, а е получена обратно от купувача. Още в деня на внасяне на сумата е подадена заявка за обратното й изтегляне и няколко дни по-късно реално е била получена обратно от купувача. По така наведените още в исковата молба твърдения съдът не се е произнесъл. Съгласно чл.26 ал.1 предл.3-то ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат на добрите нрави. В конкретния случай продажната цена не е достигнала до продавача, което е равносилно на липса на насрещна престация, което съставлява нарушение на "добрите нрави" и води до нищожност на сделката. При най-високата степен на нееквивалентност на престациите съществува такова съотношение, че едната от тях е незначителна и практически нулева. Тогава, ако сделката не е симулативна като прикриваща дарение, тя е нищожна поради противоречие с добрите нрави, по които твърдения съдът не се е произнесъл. Съдът погрешно е анализирал събраните по делото доказателства, в резултат на което е достигнал до погрешни крайни изводи и по отношение на евентуалния иск. Погрешно и необосновано съдът е кредитирал показанията на водената от ответната страна свид. И., която не установи намерения на В.П. да продава апартамента си, нито получаване на продажната му цена, същата няма впечатления, нито за вида на сключената сделка, нито за това дали и каква цена е била платена, заучено дава обяснения, че е виждала В.П. къде държи личните си средства в жилището, което не установява, че това са точно пари от продажба на апартамента, което самата свидетелка потвърди и че изобщо В.П. е казвала да е получавала пари за апартамента си. Свидетелката заявила, че не знае колко пари са плащани по сделката и никога не ги е виждала, както и не знае, дали парите, с които разплаща текущите си сметки, съхранявани в хола под масичката, са точно парите от продажбата на апартамента, а не например такива от личната й пенсия. Изложеното от тази свидетелка е в противоречие с твърденията на свид. И., водена от ищцата, която потвърждава, че никога не я виждала, не знае свид. И. да е била близка с В.П., тъй като последната е поддържала приятелски отношения само със съседката си от горния етаж И.ка, факт потвърден от самата свидетелка И..

Действително свидетелката на ищцата след 2015г /след смъртта на съпруга й И., син на В.П./ не е поддържала никакви отношения с В.П., поради влошаване на отношенията им, но същата потвърди, че през цялото време, до 3 смъртта на В.П., са се интересували за състоянието й и са получавали информация от съседката И.ка, с която В.П. е била най-близка и са си помагали. Свид.И. потвърждава, че И.ка не е знаела за извършената сделка с апартамента, както и не е знаела приятелката й В.П. да е получила пари от сделка. Същата е споделяла, че В.П. не е променила начина си на живот, не е проличало да разполага с повече пари, т. к. е продължила да води същия живот, както преди 2017г. Недоказани останаха твърденията на ответницата за заплащани операции и лечение на В.П., не бяха представени никакви медицински документи за провеждано лечение, още по-малко за заплащане на такова, а имайки предвид, че В.П. е била пенсионерка през процесния период, същата се е ползвала с правата си за безплатно лечение осигурено от НЗОК, включително и оперативно, освен ако не е била лекувана в частно болнично заведение, за което липсват твърдения и доказателства. Погрешно съдът е анализирал представените банкови документи, от които се установява следното: на 16.02.2017г купувачът С. е внесла в брой на каса по сметката на В.П. сума в размер на 22 000лв в качеството си на пълномощник на В.П., съгл. пълномощно peг. № 2174/16.02.2017г, с основание покупко-продажба на имот.

В декларация по чл. 4, ал. 7 и по чл. 6, ал. 5, т. З от ЗМИП на В.П. /подписана от ответницата С. като пълномощник/ относно получените по сметката средства се декларира произход на 22 000лв от продажба на имот, в същата такава декларация по чл. 4, ал. 7 и по чл. 6, ал. 5, т. З от ЗМИП, придружаваща внасянето на 22 000лв по сметка на В.П., подписана от С. А. /неизвестно защо не като купувач по сделка, а като пълномощник на В.П./ за произход на същата сума при внасянето също декларира покупко-продажба, т.е. липсва деклариране произхода на средствата от купувача, с които е заплатен имота. С оглед горното, било направено искане /още с ИМ/, да се изиска в цялост нотариалното дело по закупуване на имота, в което се съхраняват декларации на страните по сделката, в които е деклариран произхода на средствата, с които се заплаща цената по сделката. Поради това, че искането на въззивницата било оставено без уважение и не били обследвани документите, придружаващи сделката, останало недоказано, че е разполагала със средствата послужили за закупуване на имота; липсват доказателства за произход, както и че внесените от нея 22 000лв на 16.02.2017г, изтеглени също от нея на 21.02.2017г са били предадени в брой на продавача В.П.. Ответницата не доказа, че по банковата сметка на В.П. са били внесени 4 временно сумите /вероятно заети/ за нуждите на сделката, които само след няколко дни е изтеглила и вероятно върнала на притежателя им. Внасяйки сумата на 16.02.2017г купувачът С. А. подава заявка за изтегляне на същата тази сума и в срока указан от банката, още на 21.02.2017г я изтегля в брой, като липсват доказателства за отчетническа сделка, т. е. че е предала сумата на упълномощителя В.П.. Въпреки, че била подвижна и сама се е обслужвала /по думите на свидетелката Ж. И./, правел впечатление фактът, че В.П. не е присъствала лично пред нотариуса, нито на сделката на 14.02.2017г, когато е подписала и нотариално заверила пълномощно за разпореждане с имота, нито в банката при извършване на банковите операции на 16.02.2017г., когато е извършена банковата операция внасяне по сметка и заявка за изтегляне на сумата. Всички действия са извършвани от ответницата, като неин пълномощник, въз основа на нотариално заверени пълномощни на датите, на които са извършвани тези действия, както следва: с пълномощно peг.№ 494 и № 495 от 14.02.2017г за извършване на продажба на 14.02.2017г с пълномощно peг. № 2174/16.02.2017г за опериране с банковата сметка на 16.02.2017г. В случай, че било изисквано нотариалното дело по процесната сделка и представено пълномощното от 16.02.2017г, щяло да се установи причината за упълномощаването, дали са подписани в дома на упълномощителя поради невъзможност да се яви пред нотариуса или сделките са били извършвани чрез пълномощник по друга причина, като напр. личен избор на пълномощника за вида на сделката, която да се извърши, ако пълномощното е било с права за всякакъв вид възмездни или безвъзмездни сделки. Приемайки, че поради близките родствени отношения "логично и житейски" било оправдано упълномощаването на С. А. от В.П. да изтегли парите от банковата сметка, съдът не се е мотивирал въз основа на какво приема за доказано твърдението на ответницата, че сумата е била предадена на В.П., "за да ги изразходва". Съдът, без каквито и да е доказателства, е приел за установено твърдението на ответницата, че са извършвани разходи за медицински интервенции на В.П., както и че точно получените от продажба на имота пари били съхранявани в масичката в хола на апартамента й, за което била информирала съседката си свид.

И.. Безкритично и необосновано са възприети за достоверни показанията на свид.И., въпреки че двете групи свидетели нямат лични и непосредствени впечатления за сделката, нито за намеренията на прехвърлителката да се 5 разпорежда с имота си. Поради погрешния анализ на доказателствата съдът е достигнал до погрешни крайни изводи, довели до постановяване на неправилен и незаконосъобразен съдебен акт. Моли за уважаване на жалбата и отмяна решението на ВРС.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от С. Й. А., чрез адв.М. Ц., в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно, като излага следните доводи: Уговорената продажна цена на имота напълно кореспондира с пазарната цена на същия с оглед конкретните обстоятелства по конкретната сделка, като се има предвид състоянието на имота, което както към момента на сделката, така и понастоящем било изключително лошо и предполагало влагане на много средства за ремонтирането му. Това се установявало и от заключението на вещото лице по допуснатата СОЕ. Следва да бъде отчетено и това, че било запазено за продавача правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху апартамента, който факт сам по себе си представлявал фактор, значително намаляващ продажната цена на имота. Освен това, към датата на сключването на договора по никакъв начин не можело да се знае или предполага каква би била продължителността на живота на ползвателката. Безспорно се установило, че В.П.П. към момента на оспорваната сделка не страдала от живото застрашаващо или друго заболяване, което да предвещава нейната смърт в близко бъдеще. Напротив, както се установило от показанията на свид. И., В.П. пожелала да продаде собствения си имот с цел да си осигури спокойствие, изразяващо се във възможността да покрива необходимите за себе си разходи. Вещото лице по допуснатата СОЕ е оценило правото на ползване като намаляващ цената на имота фактор, като е базирало оценката си на сочения коефициент за 5годишен период, които показатели извлича от ЗМДТ. В обясненията си, дадени в о. с. з. изрично е заявило, че не разполага със сравнителен материал за реално извършени в същия период сделки на сходни по вид, характеристики и местоположение имоти, които да са продадени със запазено в полза на продавача право на ползване. Вещото лице не разполагало и с оферти за такива имоти, които да използва при изготвяне на своето заключение. По тази причина използвало коефициентите и показателите на ЗМДТ при определяне на стойността на правото на ползване, а за определяне на стойността на имота, използва информация за оферти за продажни цени.