Решение № 226 от 10.07.2019, Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 226

В ИМЕТО НА НАРОДА гр. ПЛОВДИВ, 10.07.2019 г .

Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито заседание от четиринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година , в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

РАДКА

ЧОЛАКОВА при участието на секретаря Златка Стойчева, като разгледа докладваното от съдия Радка Чолакова, възз.търг. дело №266 описа на ПАС за 2019 г., намери следното:

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

Обжалва се решение №37 от 17.01.2019 г., постановено по търг.дело №627/2016 г. по описа на Окръжен съд Пловдив.

С обжалваното решение е уважен предявеният установителен иск по чл.422 във връзка с чл.415,ал.1 от ГПК от Р./Б./ ЕАД, че има вземане от А.Д.В., произтичащо от договор за потребителски кредит от 20.11.2012 г., за сумите, както следва:

- главница в размер на 33 806,53 лв.,представляваща неизплатена просрочена главница,ведно с обезщетение за забавено плащане от 02.02.2016 г. до окончателното плащане, - изискуема редовна лихва за периода от 05.05.2015 г. до 29.11.2015 г. в размер на 1392,61 лв.

- изискуема наказателна лихва за периода 05.05.2015 г. – 01.02.2016 г. в размер на 1123,95 лв., които суми са предмет на Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 8/03.02.2016 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 16/2016 г. по описа на Районен съд – Чепеларе. Присъдени са и разноски.

Жалбоподателят

А.Д.В., действащ чрез процесуалния си представител адвокат Т.Л.Д., е останал недоволен от така постановеното решение, като го счита за недопустимо,евентуално неправилно.

Изложил е подробни съображения, че исковата молба е разгледана недопустимо от Окръжен съд Пловдив вместо от Окръжен съд С., като се има предвид направеното от него възражение за местна подсъдност. В тази връзка се позовава на чл.7,пар.1 от Директива 93/13/ЕИО и счита, че по повдигнатият спор е следвало да се изследва наличието на неравноправни клаузи от съда, но също така съдът е бил длъжен да прилага националните правни норми относно подсъдността и възражението за неподсъдност, в светлината на чл.7,пар.1 и останалите норми от директивата. В случая разпоредбата на чл.119,ал.3 от ГПК не съставлява подходяща и ефективна мярка за предотвратяване на неравноправни клаузи, тъй като изисква от потребителя , за който се приема, че е икономически по-слабата страна, но и не толкова осведомената страна, да възрази срещу подсъдността с първото си действие в производството, срокът за който е двуседмичен, вместо до приключване на съдебното дирене, каквато възможност има предвидена в чл.119,ал.2 от ГПК. Счита, че предоставянето на възможност на потребителя да възрази срещу местната неподсъдност до приключване на съдебното дирене в съответствие с чл.119,ал.2 от ГПК съответства в по-голяма степен на изискването на посочената директива за ефективност на мярката за предотвратяване употребата на неравноправни клаузи в потребителските договори, каквато мярка безспорно следва да съставляват и процесуалните норми, касаещи подсъдността при потребителски спорове.

На следващо място е изложил аргументите си за неправилност на обжалваното решение. Посочва, че е заявил в отговора си възражения за неравноправност на договорни клаузи, но първоинстанционният съд реално не се е занимавал и не е обсъждал наличието на неравноправни клаузи, липсват разсъждения на съда по изложените възражения и по допълнителната служебна проверка за неравноправни клаузи. Счита, че на практита не е осъществена правораздавателна дейност по повдигнат въпрос, няма изложени мотиви в постановения съдебен акт, всичко което е съществено процесуално нарушение,обоснованащо отмяна на съдебния акт.

Няма направени доказателствени искания.

Моли да се обезсили обжалваното решение и делото да се изпрати по подсъдност на Окръжен съд С. за разглеждане на предявения иск. Ако не се приеме тази теза, моли да се отмени обжалваното решение и да се отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Ответникът Р./Б./ ЕАД не е представил отговор, както и не е ангажирал становище по въззивната жалба.

Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства , намери за установено следното:

Обжалваното решение е връчено на жалбоподателя на 22.01.2019 г., а въззивната жалба срещу него е подадена по пощата на 04.02.2019 г. съгласно положения пощенски печат върху плика, с който е изпратена, което е в двуседмичния срок, предвиден в чл.259 от ГПК.

Жалбоподателят е надлежна страна, жалбата е срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. Ето защо, следва да се пристъпи към разглеждането и, като първо се обсъдят оплакванията за недопустимост на решението и при условие на евентуалност – оплакванията за неправилност.

Оплакването за недопустимост е свързано с възражение за местна неподсъдност на делото, а оттук и с разглеждането на делото от недопустим съд.

В тази връзка от данните по делото се установява, че исковата молба от Р./Б./ЕАД срещу ответника А.В. е подадена на 26.09.2016 г.пред Окръжен съд Пловдив, в резултат на което се е образувало търг.дело №627/2016 г. С исковата молба е предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.417,т.2 и чл.415 от ГПК, породен от търговска сделка, съгласно чл.286 и чл.287 от ТЗ.

Видно от исковата молба, посочен е адрес на ответника за призоваване –гр.Ч.,ул.М. №1А. Съдът е разпоредил да се връчат преписи от исковата молба и приложенията към нея на посочения адрес на ответника с разпореждане от

29.09.2016 г., с което е дадена възможност на ответника да представи писмен отговор в двуседмичен срок и са указани правата, задълженията и преклузиите във връзка с отговора.

На 06.10.2016 г. от ищеца е постъпила молба, че е пропуснал да приложи справка по чл.366 от ГПК към исковата молба. Към молбата е приложил и справка с препис за ответника. С разпореждане от 07.10.2016 г. съдът е изпратил на ответника молбата за отговор в двуседмичен срок, ведно с приложения препис към нея, като е посочил, че същата е неразделна част от исковата молба.

Съобщенията, с които са изпратени до ответника исковата молба и приложенията към нея, а впоследствие и справката по чл.366 от ГПК не са връчени на ответника на посочения в исковата молба адрес. Изготвена е служебна справка за постоянен и настоящ адрес на ответника, от която се установява, че постоянният му адрес е този , посочен в исковата молба. Настоящият му адрес е в гр.К., където са изпратени съобщения, но и там не е намерен.

С разпореждане от 02.12.2016 г. съдът е разпоредил да се изпрати повторно съобщение до ответника, а на 09.12.2016 г. съобщението да се връчи на двата адреса чрез залепване.

Уведомление е залепено на постоянния адрес в гр.Ч. на 19.12.2016 г., в резултат на което са получени исковата молба и допълнителната молба, ведно с приложенията към тях, на 03.01.2017 г. от адвокат Т.Д. /упълномощена/. Залепване по смисъла на чл.47,ал.1 от ГПК в гр.К.е осъществено на 15.12.2017 г., като в двуседмичен срок няма данни да са се получили съдебните книжа. Това обстоятелство и не е удостоверено от длъжностното лице.

С разпореждане от 31.01.2017 г. съдът е разпоредил на адвокат Д. с оглед обстоятелството, че е упълномощена, да представи доказателства за представителните и права по отношение на ответника в три дневен срок. Указал и е, че при непредставяне на доказателства в указаната насока, ще се приеме, че ответникът не е получил съдебните книжа и ще се пристъпи към процедура по чл.47,ал.6 от ГПК. Съобщението за разпореждането е връчено на адвоката на 06.02.2017 г.

На 03.02.2017 г. е подаден по пощата отговор, като в т.2 от отговора е направено възражение за неспазена местна подсъдност. Към отговора е приложено пълномощно от 19.02.2016 г. , с което ответникът упълномощава адвокат Д. да го представлява , като подаде възражение пред заповедния съд по повод издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№16/2016 г., както и пред който и да е съд, като подава отговор срещу искова молба ,подадена по повод депозираното заявление, както и да го представлява по образуваното дело до окончателното му свършване, както и да го представлява по изпълнителните дела, образувани в резултат на изпълнителния лист по заповедното производство.

На 09.02.2017 г. е постъпила молба, ведно с пълномощното от 19.02.2016 г.

Така несъмнено се установява, че пълномощникът е имал надлежна представителна власт да подаде отговор, както и да представлява ответника в образуваното производство по чл.422 от ГПК във връзка с издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№16/2016 г. до окончателното му свършване, както към момента на образуване на делото,така и към момента на получаване на съдебните книжа/релевантният момент/. Същите са връчени и получени редовно и от датата на която е станало това - 03.01.2017 г. е започнал да тече двуседмичният срок, посочен в съобщението и закона. В този двуседмичен срок не е подаден отговор.

Това е станало след изтичането му – на 03.02.2017 г.

Към този момент е действала разпоредбата на чл.119,ал.3 от ГПК, според която възражение за неподсъдност на делото може да се прави само от ответника и най-късно в срока на отговор на исковата молба.

При действието на тази нормативна уредба и при положение, че отговорът е подаден след изтичане на този срок възражението за местна неподсъдност се явява просрочено.

В случая страните не спорят, че възражението за местна подсъдност е просрочено, но жалбоподателят се позовава на чл.7,пар.1 от Директива 93/13/ЕИО, като счита , че същата следва да намери приложение и при процесуалните норми, касаещи подсъдността при потребителски спорове, като се приложи по-благоприятният процесуален закон относно срокът за възражение за местна неподсъдност. В случая това е разпоредбата на чл.119,ал.2.

Съгласно посочената разпоредба от директивата, държавите-членки осигуряват, че в интерес на потребителите и конкурентите, съществуват подходящи и ефективни мерки за предотвратяване на употребата на неравноправни клаузи в договори , сключени между потребители и продавачи или доставчици.

Тази разпоредба, а и директивата изобщо, защитават потребителите, какъвто е настоящият случай. Те са в положение на по-слабата страна спрямо продавача или доставчика, тъй като приемат предварително установени условия от продавача или доставчика, без да могат да повлияят върху съдържанието им. Следователно подлежат на защита.

Съгласно целите на директивата, необходима е външна намеса, като съдилищата трябва да разполагат с адекватни и ефективни средства да наложат преустановяването на включването на неравноправни клаузи в потребителски договори. Така съдът служебно е длъжен да провери неравноправния характер на договорни клаузи, т.е. да прецени материално правни норми. Това задължение е и за въззивният съд, който при проверка на правилността на първоинстанционното решение следва да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Възражението срещу местната неподсъдност е с процесуален характер и е уредено в националния процесуален закон. Директивата не предвижда специална регламентация относно местната подсъдност. Възможността за по-дълъг срок на възражението за местна подсъдност, както твърди жалбоподателят, не оказва влияние върху основната цел на директивата - предотвратяване на употребата на неравноправни клаузи в потребителските договори, тъй като всеки съд е длъжен да провери неравноправния характер на договорни клаузи, независимо дали има или няма направено възражение в тази връзка. Ето защо , по-дългият срок на възражението по чл.119,ал.2 от ГПК не съответства на целите на директивата и не се явява подходяща и ефективна мярка по смисъла на директивата. Оплакванията в тази връзка се явяват неоснователни и не следва да се уважават. Постановеното решение не е недопустимо, както твърди жалбоподателят, поради което не следва да се обезсилва, а следва да се пристъпи към преценяване на правилността му.

Банката ищец твърди, че има вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит от 20.11.2012 г., сключен с ответника, за сумата 41 320 лв. Кредитът е усвоен, а крайният срок на погасяване на задължениета по него е 05.11.2022 г. - чрез 120 месечни погасителни вноски, дължими на 5-число на съответния месец, платими от 05.12.2012 г. до 05.11.2022 г. Размерът на на анюитетната вноска, дължима за първите 12 месеца, е 501,33 лв., а след изтичане на този срок - 521,51 лв.