Решение № 32 от 15.01.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. София, 10.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Филипова

Даниела Христова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20231000501207 по описа за 2023 година

С решение № 23 от 04.01.2023г. постановено по гр.д. № 5900 по опис на СГС за 2022г. първоинстанционният съд:

ОСЪЖДА ДЗИ Общо застраховане, с ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б да заплати на С. П. В., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ул. „Цар Самуил“ № 38, партер, ап.2 на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД , сума в размер на 7000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, възникнали по повод настъпило на 21.06.2021г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от 07.06.2022 г., до окончателното изплащане на вземанията като

ОТХВЪРЛЯ претенцията за неимуществени вреди за разликата над 7000 лева до претендираните 157 000 лева като неоснователна.

Със същото решение са присъдени разноски.

Недоволен от решението в неговата отхвърлителна част, ищецът е сезирал въззивния съд с въззивна жалба с вх. Рег. № 8847 от 31.01.2023г. , подадена чрез пр. представител. В жалбата излага и в съдебно заседание поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон - чл. 52 от ЗЗД и ППВС № 4/1968 г. Въззивният жалбоподател счита, че определеното обезщетение не е съответно на броя и вида на настъпилите 1 вреди /списъчно изброени/, както и продължителността на възстановителния период и предприетите в него манипулации. Счита, че съдът не е отчел психическото състояние на пострадалия, което се е обуславяло както от нанесените телесни увреждания, така и от продължителния възстановителен период. Според въззивния жалбоподател, съдът не е отчел динамиката на растящия стандарт и средностатистическите показатели за доход спрямо покупателните възможности. Оспорва, че решението в отхвърлителната част е обосновано като счита, че не съответства на фактите установени в първоинстанционното производство с гласни доказателства, които не са обсъдени и кредитирани. Извършен е критичен анализ на заключението на СМЕ, според който липсва обсъждане на получените травми в цялост, като извън заключението е останала травмата на ляво коляно - скъсана предна лява кръстна връзка. Счита, че този факт е останал неизяснен.

Счита, че решението е основано на непълно доказване и в обжалваната част е неправилно и необосновано.

Насрещната страна

ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД е сезирала въззивния съд с насрещна въззивна жалба с вх. Рег. № 25703 от 17.03.2023г. , в съдържанието на която е изложила и отговор на въззивната жалба, подадена от ищеца.

Оплакванията се отнасят до неуважено възражение за съпричиняване в осъдителната част. Отправено е искане за отмяна на решението в частта, в която е присъдено обезщетение в размер на 7 000 лева.

Счита, че решението е правилно в отхвърлителната част и въвежда фактическо твърдение, че вече е платено обезщетение в размер на 43 000 лева като твърди, че то напълно съответства на претърпените вреди.

В съдебно заседание, страните поддържат въззивните жалби и обекивираните в тях становища. Ищецът поддържа искане за отмяна на решението в отхвърлителната част и присъждане на допълнително обезщетение в размер на 150 000 лева, а ответникът за отмяна на решението в осъдителната част и потвърждаване в останалата обжалвана част.

Съдът в съответствие с правомощията на въззивната инстанция, очертани в разпоредбата на чл. 269 от ГПК, приема обжалваното решение като валидно и допустимо, а относно неговата правилност и обоснованост, излага следните мотиви:

Исковото производство е образувано по предявен от С. П. В. срещу „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер на 157 000 лева, за нанесени неимуществени вреди , възникнали по повод настъпило на 21.06.2021г. ПТП, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба

07.06.2022г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 86 от ЗЗД. В исковата молба е изложил, че вина за настъпилото ПТП е на Е. С. Е., застрахован при ответника, който не е пропуснал движещия се по път с предимство мотоциклет , с марка Сузуки, модел ГСХ Р1000, с рег.

2

№********, управляван от ищеца. Твърди, че в следствие на удара ищецът е е получил следните травматични увреждания: фрактура на първи пръст на ляво ходило, фрактура на средна фаланга на 2-ри пръст на ляво ходило, контузия на главата, инсуфициенцио арт. Интерфлангарис халуцис синистри, спондилолистреза на L5 – S1 около 10 мм., фруктура на медиалния мениск, препараленен пост травматичен булсит; Фрактура на базата медиалния туберкул на интеркондиалната еминенция; Дисторзио на предната кръстна връзка, Комплектна леция в задния рог на медиалния менискус, инкомплетна лезия в задния рог на медиялния менискус; реактивен бурсит и синовит.

Ответната страна не оспорва, че е настъпило ПТП с участието на застрахован автомобил, не оспорва вината на водача на този автомобил, но твърди, че е изплатил доброволно обезщетение в размер на 43 000 лева, като счита, че тази сума покрива всички преки и непосредствени вреди настъпили в следствие на застрахователното събитие.

Безспорните между страните факти са – настъпилото ПТП, вината на водача на лекия автомобил, платеното доброволно обезщетение в размерна 43 000 лева. По безспорните между страните факти, въззивният съд препраща към мотивите на обжалваното решение.

Спорни са броя и вида на телесните увреждания.

Спорно е кои от тях са пряка и непосредствена последица от ПТП.

Спорно е налице ли е съпричиняване от страна на ищеца за настъпилото ПТП.

По спорните, приема за установено следното: От заключението по приетата от въззивния съд КСМАТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, основано на анализ на всички писмени и гласни доказателства се установява, че на 21.06.2021 г. след ПТП е отведен в Спешна помощ с констатирани в лист от прием Контузия на глава /с каска/. Контузия на ляво стъпало и пръсти. На същата дата е приет по спешност в Клиника по ортопедия и травматология при УМБАЛ „Света Анна", където са описани следните увреждания: открита фрактура на основата на крайната фаланга на палеца и закрита фрактура на средната фаланга на втория пръст. Проведено оперативно лечение, изразяващо се в хирургично почистване на раната и зашИ.е на увредените структури. Дадени указания за ненатоварване на ляв долен крайник за срок от 30 дни. На 25.06.2021 г. /4 дни след инцидента/ е проведен магнитно- резонансна томография наляво коляно № 1991/25.06.2021 г., в заключението на което е вписано Руптура на медиалния мениск (няма обективни признаци за преценка дали е следствие от травмата), Препателарен посттравматичен бурсит. На 25.06.2021г. е извършена магнитно-резонансна томография на дясна ръка № 1991/25.06.2021г. със заключение: нормална 3 находка.

На 20.07.2021 г., 30 дни след ПТП ищецът провежда магнитнорезонансно образно-диагностично изследване на дясна колянна става с описано заключение: Фрактура на базата на медиалния туберкул на интеркондилната еминенция. Дисторзио на предната кръстна връзка.

Комплетна лезия в задния рог на медиалния менискус. Инкомплетна лезия в задния рог на латералния менискус. Реактивен бурсит и синовиит.

На 11.08.2021 г., т.е. 52 дни след инцидента, ищецът е приет в Клиника по ортопедия и травматология при УМБАЛ „Света Анна" АД, с диагноза: лезио менисци медиалис генус декстри/увреда на медиалния мениск на дясна колянна става/. При направената артроскопия, не е установена описаната фрактура на базата на медиалния туберкул на интеркондилната еминенция и навяхване на предната кръстна връзка.

На 20.01.2022г. /7 месеца след инцидента/, ищеца е приет в Клиника по ортопедия и травматология при УМБАЛ „Света Анна" АД, кончателна диагноза: Лезио менисци медиалис генус синистри. Инстабилитас антеромедиалис генус синистри. S 8 3 . 2 Прясно скъсване на мениска.

Проведено оперативно лечение за възстановяване на скъсана предна кръстна връзка на лява колянна става.

Въоснова на тези данни, вещите лица дават заключение, че в следствие на ПТП ищецът е получил следните травми:

1.Ляво стъпало - открита фрактура на основата на крайната фаланга на палеца и закрита фрактура на средната фаланга на втория пръст;

2.Дясно коляно - контузия и навяхване на ПКВ (предна кръстна връзка), заедно с фрактура на едната от интеркондилните еминенции (вътрешната) на тибиалното плато (малки костни издатини за които се залавят кръстните връзки), както и бурсит и синовит (възпаления на околоставните торбички заедно със синовиялната течност в тях. Навяхването на ПКВ (предна кръстна връзка), заедно с фрактурата на едната от интеркондилните еминенции (вътрешната) на тибиалното плато (малки костни издатини за които се залавят кръстните връзки), както и бурсит и синовит (възпаления на околоставните торбички заедно със синовиялната течност в тях, са описани в направеното ЯМР на дясна колянна става един месец, след инцидента. При направената артроскопия след 20 дни, не е установена описаната фрактура на базата на медиалния туберкул на интеркондилната еминенция и навяхване на предната кръстна връзка.

3.Ляво коляно -контузия с препателарен травматичен бурсит (възпаление на страничните торбички на коленното капаче);

4.Дясна ръка - контузия на ръката в областта на китката;

5.Контузия на главата;

Налице са две противоречиви по съдържание констатации относно диагнозата „скъсана кръстна връзка на лява коленна става“. В приложената медицинска документация, няма точна дата на установяване на скъсаната предна кръстна връзка на лявата коленна става. При направената 4 магнитно-резонансна томография на ляво коляно № 1991/25.06.2021г. е описано, че няма увреди на връзките на лява колянна става. При приемането на ищеца в болница на 20.01.2022г. е описано, че пациентът постъпва за реконструкция на предна кръстна връзка в ляво. Вещите лица са категорични, че увреждането на предната кръстна връзка на лявата коленна става, не е възможно да е съществуваща травма от преди произшествието на 21.06.2021 г. Категоричното си становище дават възоснова на ЯМР от 25.06.2021 г., когато е констатирано, че връзката е била здрава. На 20.01.2022г., ищецът е постъпил в болница за реконструкция на предна кръстна връзка на лява коленна става. При такъв вид увреди има оток, болки в колянната става и нарушение на нормалната функция на ставата.

При извършеният ЯМР на 20.07.2021 на дясна колянна става е описано заключение: контузия и навяхване на ПКВ (предна кръстна връзка), заедно с фрактура на едната от интеркондилните еминенции (вътрешната) на тибиалното плато (малки костни издатини за които се залавят кръстните връзки), както и бурсит и синовит (възпаления на околоставните торбички заедно със синовиялната течност в тях. При направената операция на дясна колянна става на 11.08.2021 г. е установена само увреда на медиален менискчастична лезия в областта на задния рог. По отношение на лява колянна ставана 25.06.2021 г., при направената магнитно-резонансна томография на ляво коляно с описано заключение: Руптура на медиалния мениск (няма обективни признаци за преценка дали е следствие от травмата), Препателарен посттравматичен бурсит. Увредата на кръстната връзка на лява колянна първи път е описана на 20.01.2022г., при постъпването на ищеца в болница.

В съдебно заседание, вещите лица поддържат писменото заключение, че описаните от т.1 до т.5 травматични увреждания са възможно следствие от механизма, по който е осъществено ПТП и че липсват данни да са били налични стари травми.

Относно фактите, относими към възражението за съпричиняване.

Изследването извършено от вещите лица, на базата на техническите характеристики на участващите в ПТП моторни превозни средства, наличните данни от КП, посоки на движение и всички други известни обстоятелства относно ПТП и изготвена е скица на местопроизшествието чрез мащабиране на сателитното изображение е извършена симулация на движението на автомобила. Скоростта на мотоциклета и автомобила в момента на удара е определена с помощта на софтуер „Virtual Crash“.