Определение № 155 от 24.07.2023, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 155 гр. Бургас, 24.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Десислава Д. Щерева

Даниел Н. Марков като разгледа докладваното от Даниел Н. Марков Въззивно частно наказателно дело № 20232000600151 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. чл.345 от НПК и е образувано по частна жалба на адв.К., упълномощен защитник на лишената от свобода К. Д. Ф., ЕГН:**********, против определение № 584 от 20.06.2023г., постановено по ЧНД № 654/2023 год. по описа на Бургаския окръжен съд. Със същото определение е оставена без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от една година, десет месеца и седем дни от наказанието лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 272/21г. по описа на СпНС-София.

Според жалбата атакуваният съдебен акт е необоснован и неправилен, тъй като освен формалната предпоставка са изпълнени и поставените цели в индивидуалния план на присъдата по отношение на дефицитните зони, както и целите на наказанието.Моли се определението да бъде отменено.

В представеното писмено становище на прокурор при Апелативна прокуратура-Бургас се излагат съображения, обосноваващи извода за необходимост от продължаване на корекционната работа с лишената от свобода, поради отсъствието на убедителни доказателства за поправянето на Ф., както изисква разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК. Предлага се въззивният съд да потвърди обжалваното съдебно определение.

Бургаският апелативен съд, като се запозна с изложеното в жалбата и с материалите по делото и като съобрази закона, прие следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в срока по чл.440 ал.2, вр. чл. 342 ал.1 от НПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Осъденият К. Ф. търпи при първоначален общ режим общо наказание лишаване от свобода в четири години и десет месеца лишаване от 1 свобода, наложено му с определение за одобряване на споразумение от 22.03.2022г. по НОХД № 272/21г. по описа на СпНС-София, за извършени през 2019г. престъпления по чл.321,ал.3,т.1, вр. с ал.1,пр.2 от НК и по чл. 242, ал.4, вр. с ал.2, вр. с чл.20, ал.3 и ал.4, вр. с ал.1 от НК. Това е първото му осъждане и към датата на съдебното заседание на първата инстанция остатъкът за изтърпяване се равнява на 1 година, 10 месеца и 7 дни, като са отчетени 2 месеца и 24 дни от положен труд и 6месеца и 10 дни задържане под стража. Следователно е налице първата от предвидените по чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК предпоставки - осъденият да е изтърпяла не по-малко от една втора от наложеното му наказание. По отношение изпълнението на това формално условие между страните в производството не се спори.

По делото е спорен въпросът дали осъденият е дал достатъчно доказателства за поправянето си и за изпълнение на целите по чл. 36 от НК.

Първоинстанционният съд е дал отрицателен отговор на този въпрос.

Доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, посочени в чл.439а от НПК, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.

Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.

За отчитане на поправителното въздействие от пребиваването в затвора на лишеният от свобода Ф. са били извършени 2 оценки на риска от рецидив и вреди. При първоначалната оценка рискът от рецидив е определен в ниски стойности – 33т., като проблемните зони в началния етап са били отношение към правонарушението,начин на живот и обкръжение и умения за мислене. По повод подадената молбата по чл.437, ал.2 от НПК е изготвена нова оценка на риска от рецидив и вреди, която също е с ниски стойности - 28 точки, с понижаване в стойностите на зони - отношение към правонарушението, начин на живот и обкръжение, междуличностни проблеми и умения за мислене. В зоните - управление на финансите и доходи и злоупотреба с наркотици било отчетено слабо повишение, тъй като осъденият имал дълг към банка и на 20.05.2022г. е била констатирана употреба на марихуана в пенитенциарното заведение. За това дисциплинарно нарушение със Заповед №411/14.06.2022г. на Началника на затвора му е било наложено дисциплинарно наказание

„извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от 7 дни“. Действително това наказание е заличено по силата на чл. 109, ал. 1 ЗИНЗС, но факта на осъщественото нарушение не може да се пренебрегва в настоящото производство, защото то имат пряко отношение към проследяване на корекционния процес върху поведението на осъдения през целия период на изпълнение на наказанието и 2 съответно за оценката на поправянето му. Не е награждаван.

Същият е участвал в различни културни мероприятия - презентация на тема „Христо Ботев-поет и революционер“ на 02.06.2022г., викторина на тема „Рождество Христово, Нова година и още нещо“ на 29.12.2022г. , както и посещавал редовно беседите на свещеника при Затвора - Бургас.

От 12.05.2022г., осъденият е разпределен да извършва доброволен труд на РО“Район“, което е продължило само 8 дни, когато е установена употреба на марихуана. От 01.09.2022г. е разпределен на работа във ВРО“КАТ“гр.Бургас.

Според доклада на инспектор „СДВР“ , макар и да се наблюдават положителни промени, свързани с отношение към правонарушението,начин на живот и обкръжение и умения за мислене, налице са и негативни промени, обусловени от констатираната употреба на марихуана. Рискът за вреди е определен като среден за обществото, е останал е непроменен от началото на изтърпяването на наказанието, като след освобождаване от пенитенциарното учреждение би се завишил при нужда от финансови средства, влошени семейни взаимоотношения и невъзможност да започне работа. Изразява се становище за необходимост да се продължи корекционната работа по намаляване влиянието на криминалното обкръжение и осъзнаване на последиците и вредите за обществото от разпространение на наркотични вещества. Тази позиция на пряко ангажираните с корекционния процес на осъдения е възприета и в становището на Началника на Затвора -Бургас и не следва да се игнорира, тъй като намира подкрепа в доказателствата, приложени към личното досие на осъдения.

Доказателствата по делото сочат за започнала положителна промяна в поведението и мисленето на осъденото лице, т. е. целите на генералната и специална превенция се реализират, но тази промяна се преценява и от въззивната инстанция като недостатъчна, за да се приеме, че към настоящия момент на изтърпяване на наказанието е приключил процесът на превъзпитание. За да се формира положителна преценка за предсрочно освобождаване, изводът за завършен корекционен процес, трябва да бъде несъмнен. Макар и да е започнал у осъдения процес на позитивна промяна, същата не е постигната в степен, достатъчна да се приеме, че той се е поправил. Този извод на съда се подкрепя и от приложения по делото препланиран план на присъдата от 02.05.2023г. , в който планираните мероприятия, чрез които се очаква да се постигне пълното поправяне на лишения от свобода са с продължителност 1 година. Както към датата на подаване на молбата по чл.437, ал.2 от НПК - 20.05.2023г., така и към днешна дата, предвидените дейност са осъществявани в изключително кратък и недостатъчен срок, в какъвто смисъл е разсъждавал и БОС относно продължителността на остатъка от наказанието. Това налага продължаване на поправителното въздействие спрямо Ф. в условията на контролираната среда на затвора до реализиране на очертаните при препланиране на присъдата 3 цели. Съобразявайки изложеното, въззивната инстанция счита, че към настоящия момент не е постигнато цялостно поправяне на осъдения К. Ф., поради което не е налице втората кумулативно дадена предпоставка по смисъла на чл. 70, ал. 1 от НК.

По изложените съображения БАС намира, че атакуваното определение, като обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното и на основание чл. 440, ал. 2, вр. чл. 345, ал. 1, предл. 1 от НПК, настоящият състав на Апелативен съд-Бургас ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 584 от 20.06.2023г., постановено по ЧНД № 654/2023 год. по описа на Окръжен съд- Бургас.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4