Решение № 158 от 08.11.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Велико Търново, 08.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИЛИЯНА ПОПОВА

Членове:

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно гражданско дело № 20224000500148 по описа за 2022 година намери за установено следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 4 от 06.01.2022 г. ./погрешно посочена в същото 2021г./, постановено по гр.д. № 465/2021 г. Плевенският окръжен съд е признал за установено на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, че В. П. П. от гр.Плевен, ************, с ЕГН ********** дължи на "Юробанк България" АД, гр. София, ЕИК 000694749, по договор за кредит №

FL955435/30.11.2018г. следните суми: главница – 38107.42 лв.; Договорна лихва за периода от 19.07.2019-16.03.2020 г. – 2100.62 лв.; Мораторна лихва за периода от 19.07.2019-16.03.2020 г. – 1447.13 лв.; Дължими такси за периода от 22.07.2019-21.05.2020 г. – 126.00 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 18.08.2020 г. до окончателното плащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение № 2204 от 19.08.2020 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. 4052/2020 г. на ПлРС. Осъдил е на основание чл. 78, ал.1 ГПК В. П. П. от гр.Плевен, да заплати на "Юробанк България" АД, гр. София направените в заповедното производство по ч.гр.д. № 4052/2020 г.

1 по описа на ПлРС разноски в общ размер 2223.68 лв. и направените в исковото производство разноски по делото в общ размер 3 470.72 лв.

Въззивна жалба против горното решение е подадена от В. П. П., чрез адв. Б. Л.. Оплакването е, че решението е неправилно. Съдът не коментирал възражението за неполучаване на изявление за обявяване на предсрочна изискуемост. Жалбоподателят счита, че сключеният договор за потребителски кредит е недействителен, тъй като не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК. Счита, че методиката за определяне на РЛП, представляващ част от годишния лихвен процент в Приложение № 1 към настоящия договор, не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9а от ЗПК, тъй като е неясна, изисква специални икономически познания и е нечетима за обикновения потребител. Кредитното правоотношение между страните се явява недействително. Жалбоподателят В. П. счита, че не е ясно посочено как се формира годишният процент разходи /ГПР/. В чл.3 ал.9 от договора единствено е абсолютната стойност на годишния процент разходи /ГПР/ на заема, но липсва разписана методика за формиране на ГПР-кои точно компоненти са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 6.90%. В жалбата се съдържа довод, че не е обявена надлежно предсрочна изискуемост, тъй като жалбоподателят твърди, че фикцията за връчване да е недействителна – клаузата, която я предвижда е неравноправна и като такава не е била индивидуално уговорена, поради което е нищожна. В случай, че в договора няма уговорки относно връчването на съобщения и пощенската пратка е върната като недоставена, независимо от причините за това, волеизявлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по договора за кредит не може да се счита получено от длъжника.

Жалбоподателят моли да се отмени решението изцяло, като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове, както и да се присъдят разноските.

От ответника по въззивната жалба „Юробанк България“ АД, чрез адв.

Х. И., е постъпил отговор, в който заема становище, че жалбата е неоснователна, като счита, че при постановяване на съдебния си акт първоинстанционният съд правилно е възприел фактическата обстановка по делото, взети са предвид всички спорни моменти, с оглед на изясняване на спора между страните по делото, като решението е постановено при съобразяване на всички събрани доказателства и при правилната им съвкупна преценка, с оглед на закона и трайната съдебна практика. Моли да се отхвърли депозираната жалба от В. П., като неоснователна и да се остави в сила решението на Окръжен съд – Плевен. Моли съдът да осъди ответника да заплати направените съдебни и деловодни разноски по водене на делото пред 2 настоящата инстанция. В условията на евентуалност, в случай, че жалбата бъде уважена частично, моли да му се присъдят сторените деловодни разноски при режим на компенсация.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Делото е образувано по постъпила искова молба от „Юробанк България“АД-гр. София, с която срещу В. П. П. от гр.Плевен е предявен иск по чл.422 вр. чл.124, ал.1 от ГПК, за установяване на вземането на ищеца, а именно: за признаване за установено, че В. П. П. дължи на „Юробанк България“ АД - гр.София, сумите: 38 107.42 лв. - главница по договор за потребителски кредит № FL955435 от 30.11.2018 г., ведно със законната лихва от депозиране на заявлението по чл.417 ГПК; 2 100 лв. – възнаградителна лихва за периода 19.07.2019 г. – 16.03.2020 г.; 1447.13лв.мораторна лихва за периода от 19.07.2019 г. до 12.08.2020 г.; 126 лв.-такси за периода 22.07.2019 г.-12.08.2020 г., за които е издадена Заповед за изпълнение № 2204 от 19.08.2020 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. 4052/2020 г. на ПлРС. Претендират се и разноските в заповедното производство, както и направените по настоящото дело такива.

Ответникът в отговора на исковата молба изразява становище, че искът е неоснователен. Твърди, че е погасен с плащане. Възразява, че не му е съобщено изявлението на банката за предсрочната изискуемост на кредита.

Възразява, че договора за потребителски кредит е недействителен, поради нарушаване изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7-12, т.20 и на ал.2, чл.12 т.7-9 от Закона за потребителския кредит.

От фактическа страна се установява следното:

На 30.11.2018г. между „Юробанк България“ АД - гр.София и В. П. П. е сключен договор за потребителски банков кредит № FL 955435, с който банката предоставя на В. П. потребителски кредит в размер на 40 000 лв., а последният се задължава да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора. Кредита е усвоен от кредитополучателя на 30.11.2018г.

Съгласно чл.3 от договора за усвоения кредит кредитополучателя дължи на Банката променлива годишна лихва в размер на сбора от 3

Референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 3,800 %. За референтен лихвен процент е уговорено да се ползва индексът референтен лихвен процент ПРАЙМ. Съгласно заключението на икономическата експертиза към датата на сключване на договора, Референтния лихвен процент ПРАЙМ е в размер на 1,150 %, а общият размер на договорният лихвен процент на годишна база - 4,95%. Съгласно чл. 7 от договора, кредитът се погасява на анюитетни месечни вноски, посочени като брой, размер, състав и падеж в погасителен план, представляващ неразделна част от договора за кредит. Размерът на погасителните вноски от 446.57 лв. включва главница, лихва, и застраховка от 23.28 лв. Падежа на всяка вноска е определен на 19 число. Вноските са дължими от 19.02.2018 г. до 19.11.2028 г.- общо 120 на брой. В чл. 2, ал. 2 и чл. 5 от договора е постигнато съгласие, че ответникът дължи такси и комисиони - месечна такса обслужване и такса по Тарифата на банката във връзка с просрочването на дълга. При просрочие на дължимите месечни погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи обезщетение за времето на забава (мораторна лихва) върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава -10% годишно.

От заключението на икономическата експертиза, изготвена от вещото лице Теодора Илиева, което съдът възприема като компетентно и обосновано, се установява, че в изпълнение на договора от усвояване на кредита до момента на изготвяне на заключението, ответникът е извършил следните плащания по кредита: От 07.12.2018 г. до 09.05.2019 г. – по 447 лв. месечно и на 04.07.2019 г. - сумата 270 лв., или общо сумата 2952.00 лв., с която са погасени вноски с падежи от 19.12.2018 г. до 19.06.2019 г. частично. От усвоената главница 40000 лв. е погасена сумата от 1892.58 лв. След като е престанал да обслужва кредита поради неплащане на съответните анюитетни вноски по договора и на основание чл.14, вр. чл.19 от същия, банката е обявила предсрочната изискуемост на договора за банков кредит, считано от 16.03.2020 г. От заключението на икономическата експертиза се установява, че към момента на проверката кредитополучателят не е изплатил следните суми: Главница – 38107.42 лв.; Договорна лихва за периода от 19.07.201916.03.2020 г. – 2100.62 лв.; Мораторна лихва 10% за периода от 19.07.201916.03.2020 г. – 1447.13 лв.; Дължими такси — 126.00 лв. за периода от 22.07.2019-21.05.2020 г.

4

Банката е отправила писмо до кредитополучателя на 13.03.2020г., с което го уведомява, че предвид допуснатото неизпълнение на договорните задължения за заплащане на дължимите по кредита вноски, той е в забава и на основание чл.14 от договора за кредит и чл.60 от Закона за кредитните институции банката обявява цялото му задължение по кредита за незабавно изискуемо и дължимо, считано от датата на получаване на това уведомление.

В писмото е посочен размера на задължението и на кредитополучателя се предоставя срок от 7 дни да погаси задълженията си. Отправеното от банката изявление е връчено на адреса на кредитополучателя, чрез неговия баща П.

Х. на 16.03.2020 г., видно от писмото на „Български пощи“ ЕАД, копие от описа обр. 242, удостоверяващ доставката на препоръчаната пратка, както и от известието за доставяне на пратката, приложени към исковата молба.

За дължимите суми по кредита ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 4052/2020г. по описа на Плевенския районен съд. Длъжникът В. П. П. е депозирал в срок възражение срещу издадената заповед за изпълнение.

При така изложената фактическа обстановка, въззивният съд прави следните правни изводи.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Предявеният иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК е допустим.

Между страните е сключен договор за потребителски кредит.

Ответникът по делото е получил съгласно този договор потребителски кредит в размер на 40 000 лв. с краен срок за издължаване 19.11.2028 г. Кредита е усвоен. Налице е неизпълнение от страна на кредитополучателя В. П. на задължението му по договора да заплаща ежемесечно вноските по кредита, като неизпълнението е започнало по вноската, дължима на 19.06.2019г.

Същата не е платена в срок, извършено е плащане частично от 270 лв. на 4.07.2019г. видно от заключението на икономическата експертиза. След това последно плащане по кредита, П. не е извършвал други плащания. Заради неплащането на вноските по кредита, банката е обявила кредита за предсрочно изискуем.

Ответникът-кредитополучател по договора за потребителски кредит оспорва настъпването на предсрочната изискуемост на кредита. Това възражение е неоснователно. Въззивният съд намира, че в случая са налице 5 предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита: налице е хипотезата на чл.14 от договора-непогасяване в срок на една или повече вноски по кредита, банката е направила изрично волеизявление до кредитора, че обявява кредита за предсрочно изискуем и това волеизявление е получено от кредитополучателя. Налице са основанията на чл.14 от договора за потребителски кредит, сключен между страните, за обявяване от страна на банката кредита за предсрочно изискуем. Установено е от заключението на икономическата експертиза, че считано от 19.06.2019г. до 16.03.2020г., когато банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, кредитополучателят не е заплащал дължимите по кредита месечни вноски.

Вноската с падеж 19.06.2019г. е била частично платена, а останалите осем вноски изцяло не са били заплатени. Следователно към момента на обявяване от банката на кредита за предсрочно изискуем е налице условието по договора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем- не са погасени в уговорения срок осем вноски по кредита и частично плащане по още една вноска. В продължение на девет месеца кредитополучателят не изпълнява задълженията си по договора. Касае се за неизпълнение от страна на кредитополучателя на основно негово договорно задължение и посоченото неизпълнение на договора през такъв продължителен период от време /девет месеца/ е основание за обявяване на предсрочната изискуемост.