Решение № 1079 от 20.10.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1079 гр. Бургас, 20.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Радостина П. Иванова

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело № 20232100501014 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на „Бутед“ - АД – ответник в първоинстанционното производство, срещу Решение №26003/06.03.23г., постановено по гр.д.4008/2014г. на Районен съд Бургас, в частта, с което е отхвърлена претенцията по сметки на въззивника, за осъждане на ищцата С. Б. Ч. да му заплати сумата 35000 лева, представляваща 1/8 от увеличената стойност на делбения имот, в резултат на извършени от дружеството през периода 2009 – 2010 година подобрения в имота, в качеството му на недобросъвестен владелец, ведно със законната лихва за забава върху главницата за периода от 28.02.2018г., до окончателното й изплащане.

Въззивникът изразява недоволство от първоинстанционното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде уважен. Въз основа на извършените по делото съдебно – оценителни експертизи от вещите лица Аврамова и Щерев, въззивникът излага съображения, че съдът не е изложил мотиви защо кредитира това на в.л. Щерев, при заявено от въззивнника оспорване безпристрастността на това вещо лице и заявен отвод на същото – излага хронологията при назначаване на вещото лице, извънсъдебна комуникация със страната и съображения за прояви на пристрастност.

При подробно обсъждане показанията на свидетелите М. и С., експертизата на в.л. Аврамова и представените писмени доказателства, въззивникът обосновава тезата си, че е доказал извършването на подробно описани СМР, довели до увеличаване стойността на имота. В защита на тезата си, въззивникът цитира и посочва съдебна практика.

Въззивната страна не е направила доказателствени искания във връзка с възражението си срещу извършената експертиза.

1

Въззиваемата – ищец по иска С. Б. Ч. не представя в срока по чл.263, ал.2 ГПК писмен отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание, чрез процесуален представител адв.Андонов оспорва жалбата и претендира потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част.

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е допустима.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди твърденията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С влезлите в сила Решение №98/9.01.2016г. по гр.д.№4008/2014г. на БРС, изменено с Решение №101/03.11.2016г. по ВГД №477/16г. на БОС, допълнено с Решение №147/09.01.2018г. по гр.д.І615/2017г. на ВКС, е допуснато извършване на съдебна делба на реална част от поземлен имот с идентификатор ***, находяща се в югоизточната част на имота, на площ 3333 кв.м. Към датата на тук обжалваното Решение №26003/06.03.23г., поради извършени разпоредителни сделки от част от първоначалните съделители, в полза на друга част от първоначалните съделители, процесният имот е съсобствен между „Бутед“ – АД, при квота от 7/8ид.ч. и С. Ч., при квота от 1/8 ид.ч.

Във втората фаза на настоящото производство, ответникът „Бутед“ – АД е предявил претенции по сметки, като след настъпилите в хода на делото правоприемства, както и предвид влизане в сила на първоинстанционното решение в необжалваните части, висяща пред въззивната инстанция е претенцията на дружеството срещу С. Ч., за сумата от 35000 лева – припадащата се част от извършени в имота подобрения, на стойност 280000 лева, с които стойността му се е повишила.

За установяване извършените подобрения са разпитани свидетелите Н. П. М. и К. Х. С.. Свидетелят С. – изпълнителен директор на „Бутед“ – АД през периода 2009 г.

– март 2012 г. установява, че през 2000 г. дружеството е придобило терен от 32 дка, който по това време е бил блато. Първоначално идеята била да се изготви ПУП за целия терен, той е бил издълбан около 40-60 см, бил премахнат повърхностният слой на почвата, за да бъде стабилизиран терена, след което е бил насипан с взривена скална маса, за да няма потъване, отгоре е била насипана по-ситна скална маса, а след това чакъл, за да се изравни. Направени били отводнителни и дренажни системи, както и чиста и мръсна канализация. За извършване на горните дейности дружеството закупило инертни материали, тръби, чакъл, камъни, извършван бил транспорт на материалите, като изпълнител на работите била фирма „Кидекс”. ПУП е бил изготвен само за 16 дка от имота – за строителство на складова база, която е била открита през 2010 г. По отношение на останалата част от 16 дка идеята за застрояване не била реализирана, тъй като имотът предварително бил разделен на две от Община Бургас и общината отнела 3 дка от имота за изграждането на улица, която била реализирана.

Показанията на свидетеля се потвърждават от множество писмени доказателства – договори за изработка, сключени с „КИДЕКС-68” ЕООД, актове-обр.

19 и множество фактури. Според свидетеля, върху част от тези 32 дка, съставляващи поземлен имот с идентификатор *** била изградена зеленчукова борса, а имот 181 и конкретно – процесната част от него била незастроена и никога не е била отдавана под наем, нито е била ползвана от дружеството, като намерението на „БУТЕД” АД било там да бъде разширено тържището.

Св. М. е работил от 2010 г. като управител на стоково тържище, находящо се в гр. Бургас, ул.“Одрин“, съставляващо имот ***, а преди това – като управител на магазин за битова техника в „БУТЕД” АД. Според преди изграждането на тържището целият имот е бил тресавище, като той първо е бил изринат и след това насипан с камъни, както и с по-ситен камък. Според свидетеля, в момента незастроената част от имота не се ползва, а там има камиони, част от които са на наематели на тържището. Твърди, че територията на тържището е оградена и край него 2 има общински път, който стига до неоградената територията.

За установяване стойността на извършените подобрения в имота, е извършена съдебно-оценителна експертиза от вещо лице Аврамова. Според експертизата, извършена въз основа на представените договори и фактури, в процесния имот по възлагане от „БУТЕД” АД са били изпълнени от „КИДЕКС-68” ЕООД множество СМР с цел подравняване, нивелиране и подготовка на терена за бъдещо застрояване, включително изземване на горния хумусен слой, изкопни работи до достигане на здрава почва, транспорт на хумус и земни маси до посочено от общината място, полагане на геотекстил, полагане на взривени строителни материали и каменна фракция за стабилизиране на терена, изграждане на ограда откъм източната страна на имота, както и частично изграждане на канализационна мрежа. Според вещото лице така извършените към 2009 г. СМР в процесния имот са на обща стойност 217825 лв. без ДДС. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че за процесния имот няма никаква строителна документация, няма проект за вертикална планировка, нито проект за канализация, но в имота са положени тръби на канализацията, които са заустени в ревизионни шахти в съседния имот, както и са изкопани четири шахти, които не са довършени.

Във връзка с направено оспорване на експертизата от страна на ищците, ответното дружество е представило Разрешение за строеж от 09.03.2010 г. на уличен водопровод в ПИ ***, до ПИ *** по плана на ПЗ „Север“, три обяснителни записки във връзка с изграждането на горепосочения водопровод, становище на ОДМВР-Бургас от 25.01.2010 г., два предварителни договори за присъединяване към водоснабдителната и канализационната мрежа - от 14.12.2009 г. и от 18.05.2010 г., сключени между „Водоснабдяване и канализация” ЕАД – Бургас и „БУТЕД” АД с предмет горепосочения уличен водопровод и складово-търговска база за промишлени и хранителни стоки, както и други документи във връзка с процедурата по изграждане на този водопровод и проектиране на ВиК мрежа в процесния имот.

За установяване стойността на процесния имот преди и след извършените в него строителни дейности, е извършена комплексна съдебно – техническа експертиза от вещите лица Антонова и Щерев. Според експертизата, преди извършването на тези дейности, имотът е бил на стойност 267270 лева, а след извършването им – 236940 лева или в резултат на тези СМР стойността на имота е понижена с 33300 лв., а не е повишена.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона БОС намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

В постановеното по делото решение на ВКС в производството по допускане на делбата е прието, че след 2005 г. до предявяването на иска за делба през 2014 г.

„БУТЕД” АД е осъществявало недобросъвестно владение върху притежаваната от останалите съделители ½ ид.ч. от процесния имот, част от които е и собствената на С.

Ч. 1/8 ид.ч. Съобразно указанията към съдилищата, дадени с Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС, което не е загубило действието си, „подобрение на един имот е налице, когато вложените труд, средства и материали са довели до увеличаване на стойността му. Увеличението се заплаща, доколкото съществува към деня на постановяване на решението за заплащането му. … Съдилищата не винаги изследват дали чрез влагане на труд и средства владелецът е допринесъл за увеличаване стойността на владения имот. Често се смесват увеличената стойност на имота с разходите за това увеличение. Поради тази грешка се присъжда заплащане на разходите, макар те да не са довели до увеличаване стойността на имота.

Необходимо е във всички тези случаи съдилищата да изследват каква би била цената на вещта без подобрението и каква е тя с него към момента на разглеждане на спора и постановяването на решението по него“. В настоящия случай извършената комплексна съдебно – техническа експертиза заключава, че стойността на процесния имот не се е 3 увеличила с направените подобрения. Поради това и съобразно задължителните указания на Върховния съд, посочени по-горе, с оглед качеството на дружеството на недобросъвестен владелец, не му се следват фактически направените разходи за имота.

В посочената от въззивника съдебна практика - Решение № 131 от 10.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 913/2012 г., I г. о., ГК, и цитираните в него други съдебни решения, в т.ч. Решение №359/21.07.2010г. по гр. д. № 1205/2009 г. на ВКС, II-ро г. о., върховната инстанция е постановила, че „в случай, че се установи, че при извършването им ищецът не е бил добросъвестен, то претенцията му за заплащането им следва да се разгледа на основание чл.74, ал.1 ЗС, тъй като твърденията на ищеца за качеството му на добросъвестен владелец не ограничават съда да даде търсената защита за присъждане на стойността им.“ Според нормата на чл.74, ал.1 ЗС, недобросъвестният владелец има право да получи по-малката сума между направените разноски и увеличената стойност на имота при констатираното разместване на имуществени блага вследствие факта на изграждането на твърдените подобрения. Но в настоящия случай, видно от експертизата, не само че липсва увеличение на стойността на имота, а е налице понижаване на стойността, поради което по-малката измежду двете стойности е отрицателна.

Възраженията на въззивника срещу експертизата, с оглед направения отвод на вещото лице Щерев са неоснователни. Не се излагат съображения за некомпетентност на вещото лице, нито такива за неговата заинтересованост от изхода на спора.

Възникналото недоразумение между вещото лице и процесуалния представител на дружеството не съставляват основание да се приеме, че заключението е целенасочено изготвено във вреда на страната.